Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. Лом, 09.03.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. д. № 89 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Ищецът И.Ц.Л. твърди, че с ответника са собственици на съседни имоти, както следва: поземлен имот с идентификатор 44238.505.6406.1 и намираща се в него сграда са собственост на ищеца, а поземлен имот с идентификатор 44238.505.6397, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 44238.505.6397.1 са собственост на ответника. С разрешение на гл. архитект на община Лом на ищеца е разрешено да постави в имота си павилион за обществено обслужване, който е поставен и в него се развива търговска дейност. Сграда с идентификатор  44238.505.6397.1 – собственост на ответника е залепена на границата на имотите. Същата не се поддържа, вследствие на което от нея постоянно падат керемиди, тухли и др. в имота и върху сградите на ищеца, има опасност да убият/осакатят хора и по този начин на ищеца се пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Освен това ответникът започнал да надстроява и трети етаж на въпросната сграда, без разрешителни и с риск при всеки по-лек вятър този етаж да падне върху имота и сградите на ищеца и да нанесе вреди.

Ето защо е налице интерес от предявяването на настоящият иск.

Иска се: да бъде осъден ответника да премахне сграда с идентификатор 44238.505.6397.1 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Лом, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 г. на АГКК.

          Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Твърди, че е собственик на имот с идентификатор 44238.505.6397, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор  44238.505.6397.1. Тъй като същата се нуждаела от ремонт, бил изготвен инвестиционен проект като становището на инж. п.И. е, че конструкцията е здрава, сградата е устойчива и носещите зидове са носимоспособни. Посочва, че не е уточнено в исковата молба как точно сградата пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В представена писмена защита поддържа предявения иск и моли да бъде уважен изцяло. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски, за които е представил списък.

Ответникът, редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв. К.Б. ***, който моли да бъде отхвърлен така предявеният иск, както и да бъдат присъдени в полза на доверителя му направените по делото разноски, за които представя списък. В дадения от съда срок представя и писмена защита с подробно изложени аргументи.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

         От фактическа страна:

Страните по делото – И.Л. и Л.Г. са собственици на два съседни имота: поземлен имот с идентификатор 44238.505.6406.1 и намираща се в него сграда са собственост на ищеца, а поземлен имот с идентификатор 44238.505.6397, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 44238.505.6397.1 са собственост на ответника. С разрешение № 31 от 30.07.2019 г. на гл. архитект на община Лом **на ищеца е разрешено да постави в имота си павилион за обществено обслужване, който е поставен и в него се развива търговска дейност. Сграда с идентификатор  44238.505.6397.1 – собственост на ответника е на границата между двата имота. Същата е масивна, двуетажна, като ответникът Г. започнал да надстроява и трети етаж. Това притеснило ищеца, който подал жалба в община Лом за това, че строителството се извършва без необходимите строителни книжа. Извършена е проверка и със Заповед № 79/11.12.2019 г. на кмета на община Лом на осн. чл. 224а., ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е спряно изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи по надстройката на сграда с идентификатор 44238.505.6397.1 и е забранен достъпа до строежа.

В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.  

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която впоследствие е допълнена и преработена, като е даден отговор на всички поставени от страните въпроси.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановения срок. По същество обаче същият се явява неоснователен.

Предявеният иск е с правно основание чл. 109 ЗС и има за предмет прекратяване на неоснователни действия, пречещи на собственика да упражнява правото си.

За успешното провеждане на така предявения осъдителен негаторен иск в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик и че е извършено неоснователно действие, което съществува към момента на предявяване на иска. Ищецът обаче трябва да докаже не само извършването на нарушението, но и това, че именно то му пречи да упражнява своето право. В случая обаче не се установява да са налице всички предпоставки за уважаването на иска.

Основните застъпени от ищеца аргументи са, че сградата на ответника не е била търпим строеж и че надстроявания трети етаж на сградата не отговаря на изискванията на ЗУТ. Съдът обаче намира за напълно основателни възраженията на адв. Б., че въпросът за законността на сградата не е определящ за изхода па спора. Дори сградата да е незаконно изградена, то това не е достатъчно за уважаването на претенцията, с която се иска нейното премахване. Необходимо е ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик (така и т. 3 на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК; Решение № 416 от 16.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 27/2010 г., ГК, II г.о.; Решение № 64 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2019 г., I г.о.; Решение № 139 от 10.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4222/2018 г.).

В случая ищецът не успя да докаже, че сградата на ответника му пречи да упражнява правото си на собственост.

Освен това, пак във връзка със законността на първия и втория етаж на сградата на ответника, следва да се отбележи, че в представеното Удостоверение изх. № 94-00-2400/1/ от 09.04.2015 г. на Община Лом е посочено, че процесната двуетажна сграда е „търпим строеж при условията па § 16, ал. 1 от ЗУТ“, т.е. че тя отговаря на строителните правила и норми. В съдебно заседание вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза потвърждава, че „Сградата по отношение на регулационните граници е такава, каквато съществува от датата на построяването и до днешна дата. Регулационните граници никога не са променяни, сградата никога не е изменена и се намира на едно и също регулационно място и контура на построената сграда за трите плана е еднакъв...Сградата е в това състояние „заварено положение”, както му казваме ние, тя в тези граници, с тази конфигурация, съществува от 1956 г., така както е по първия план до настоящия момент...”. Крайният извод, който се налага е, че първият и вторият етаж не са построени в нарушение на строителните правила и норми.

Най-важният момент, на който следва да се обърне внимание при решаването на конкретния спор е именно да се отговори на въпроса: създава ли процесната сграда пречки за упражняване правото на собственост на ищеца?

С допълнителна молба от 10.06.2020 г. ищецът е уточнил, че пречките, които му създава процесната сграда се изразяват в следното: сградата е залепена без отстояние за регулационната граница и същата не е поддържана, разпада се и има опасност да падне.

Както беше вече посочено, ищецът не успя да докаже, че процесната сграда му пречи по какъвто и да е начин да упражнява правото си на собственост върху имот № 44238.505.6406 в пълен обем.

Ищецът не установи с какво точно сградата на ответника му пречи да използва поставения в имот № 44238.505.6406 павилион. Дори обаче сградата на ответника да пречеше на ищеца да използва павилиона, то това не може да обуслови уважаването на неговата претенция и не налага премахването на сградата на ответника. Това е така, защото павилионът е поставен въз основа на издадено Разрешение № 31/30.07.2019 г. на главния архитект на Община Лом, с което на ищеца И.Л. е разрешено да постави „павилион за обществено обслужване” в собствения си имот, на регулационната граница с имота на ответника. Павилионът е поставен след 30.07.2019 г., което е близо 70 години след построяването на първия етаж на процесната сграда. Оттук следва, че при издаването на разрешението за поставяне на павилиона главният архитект е преценил, че съществуващата на регулационната линия сграда на ответника няма да пречи за използването на павилиона - в противен случай нямаше да издаде разрешение за неговото поставяне именно на това място. Освен това павилионът представлява преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ, т.е. същият може да бъде преместен на по-удобно за ищеца място, респективно на отстояние от регулационната граница, така че сградата на ответника да не пречи по никакъв начин на неговото използване. Затова и за използването на павилиона не се налага непременно да се премахне каквато и да е част от сградата на ответника.

В исковата молба се твърди, че сградата е застрашена от срутване. Ищецът обаче не успя да докаже, че сградата не е поддържана, вследствие на което от нея „постоянно падат керемиди, тухли и др., като по този начин има опасност да се убият/осакатят хора“. Точно обратното - в изготвената от вещото лице В.В. първоначална                съдебно-техническа експертиза изрично се сочи, че: „няма доказателства за срутване на сградата“, както и че „няма образувана преписка по         чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ за премахване на строежа като негоден за ползване и застрашаващ сигурността“. Фактът, че със заповед на кмета на община Лом е спряно изпълнението на строителните и монтажни работи по надстройката на сградата на ответника и е забранен достъпа до строежа, съвсем не означава, че сградата е застрашена от срутване, че е опасна и че строежа (до етапа, на който е реализиран) трябва да бъде премахван. Ето защо не може да се приеме, че спрямо ищеца е създадена пречка за упражняването на правото му на собственост в пълен обем.

Що се отнася до възможността строежът на третия етаж от сградата да създава пречки на ищеца, то следва да се отбележи, че този строеж също не пречи по никакъв начин на ищеца да използва собствения си имот.

Първо, строежът на третия етаж от сградата не е довършен. Видно от първоначалната експертиза на вещото лице В.В., на този етап са изпълнени следните строителни дейности - „Завършени са зидарски работи на външните стени и долен и горен обрамчващи ж. б. пояси. Започнато е поставяне на дървени греди за направа на нова покривна конструкция“. Към настоящият момент строежът на третия етаж не само, че не е довършен, но е и спрян със Заповед № 79/11.12.2019 г. на кмета на Община Лом.

Второ, на този етап така изпълнен строежът на третия етаж също не застрашава по никакъв начин сигурността на сградата.

В този смисъл е експертното заключение на вещото лице в първоначалната съдебно-техническа експертиза, където се сочи, че „носещата конструкция може да издържи тежестта на третия етаж“.

В проведеното на 03.09.2020 г. съдебно заседание експертът изрично уточни, че „на този етап така изпълнен строежа не застрашава надстройката на третия етаж, не застрашава сградата“.

Трето, фактът, че за този строеж няма строителни книжа, не пречи по никакъв начин на ищеца да използва собствения си имот. 

В съдебното заседание на 26.01.2021 г. на въпроса на адв. Б. „Липсата на строителни книжа за третия етаж пречи ли по някакъв начин на ищеца да използва своето дворно място?“ вещото лице В.В. категорично отговори отрицателно - „не му пречи по никакъв начин, няма пречка да използва собствеността“.

Оттук се налага категоричния извод, че липсата на строителни книжа за първия и втория етаж от процесната сграда също не пречи по никакъв начин на ищеца да използва собствеността си.

В обобщение може да се каже, че не се доказа да са налице предпоставките на чл. 109 ЗС, за да бъде уважен предявения от ищеца осъдителен негаторен иск. По настоящия казус се доказа единствено, че ищецът е собственик на имота, който е съседен на сградата на ответника (всъщност по този въпрос не се и спори). Не се доказа обаче, че сградата на ответника Г. (нито с първоначално построените първи и втори етаж, нито със започнатия, но недостроен трети етаж) пречи по някакъв начин на ищеца Л. да упражнява правото си на собственост.

С оглед на гореизложеното, ищцовата претенция за осъждане на ответника да премахне сграда с идентификатор 44238.505.6397.1 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Лом, следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

При този изход на спора страните си дължат разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.

От ответника са заплатени общо 1356,62 лв. за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и пощенски разходи, видно от представения от адв. Б. списък на разноските /л. 160 от делото/.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.Ц.Л., ЕГН **********, постоянен адрес: *** срещу  Л.Л.Г., ЕГН **********,*** негаторен иск, с който се иска да бъде осъден ответника да премахне сграда с идентификатор 44238.505.6397.1 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Лом, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 г. на АГКК.

 

ОСЪЖДА И.Ц.Л., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на Л.Л.Г.,                        ЕГН **********,***,                       ул. «Софийска» № 45 сумата 1356,62 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и пощенски разходи.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                          Районен съдия: