РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Радомир, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно
наказателно дело № 20221730200140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.
С наказателно постановление № ./18.08.2021 г., на Началник Група към ОД МВР
гр.П., Сектор „П. п.“, на жалбоподателя К. М. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.З., ул.“З.
м.“ № ., са наложени следните административни наказания: по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП–
„глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 24
месеца; по чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 10 лв. и по чл.183, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП– „глоба” в размер на 10 лв.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените от същия в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия процесуален
представител- адв.Григор Терзийски, от АК- Перник обстоятелства и съображения, моли
съда да го отмени изцяло, като постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила.
Наказващият орган- Началник Група към ОД МВР гр.П., Сектор „П. п.“, редовно
призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище,
че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно
постановление бъде потвърдено.
Районна прокуратура- П. ТО- Р., редовно уведомена, не е изпратила представител
в съдебно заседание и не е изразила становище по жалбата.
Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.
14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е подадена в срок и като такава е процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна, по следните съображения:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със
съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №
./08.08.2021 г. на В. В.- мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР- П.. Според
констатациите в същия, на 08.08.2021 г., в 04:00 часа, в гр.Р. контролните органи на
ОДМВР- П., при извършена проверка в гр.З. на ул.“Хр.Б.“ № ., са констатирали, че
жалбоподателят К. М. Й. управлявал л.а. „М.МЛ“, с рег. № РК 1. ВА, негова собственост, с
посока на движение от ул.“И. В.“, към ул.“З. м.“, като при проверката се установило, че
жалбоподателят има мирис на алкохол и категорично отказва да бъде изпробван с
техническо средство А. Д. ., с фабричен номер ARBВ -.за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта. Издаден му бил Талон за медицинско изследване на кръвта № .. При
проверката от контролните органи на полицията било установено, че жалбоподателя не носи
и СУМПС, както и Контролен талон към СУМПС, и СРМПС.
В качеството си на свидетели са разпитани актосъставителя В. А. В., на длъжност
„младши автоконтрольор“ в сектор „ПП“ към ОДМВР- П. и свидетеля по акта- Г. А. Х., на
длъжност „командир на отделение“ в РУ-Р., към датата на съставяне на акта „Полицай“ в
РУ-Р.
Актосъставителят потвърждава отразеното в акта, като не си спомня
подробности. Същият не си спомня как било установено качеството на водач. Били му
предоставени документните, тъй като той не го е установил. Описаните свидетели в акта са
установили нарушението и по техни данни е съставен акт. Не си спомня жалбоподателя да е
имал друга походка или да влачи говора. Не може да каже на каква длъжност са били
колегите към датата на съставяне на акта. Не може да каже дали всички полицейски
служители са оправомощени да работят по пътищата. Не си спомня дали е имало други хора
на мястото.
Според свидетеля Г. А. Х. става въпрос за случая в гр.З.. Било в тъмната част на
денонощието, дата, месец, не може да си спомни. Бил в състава на автопатрул, когато
забелязали автомобил. След като го спрели водачът се преместил от другата страна на
пасажерското място. Повикани били колегите от Пътна полиция, за да бъде изпробван за
алкохол. Те дошли и предполага, че той е отказал да бъде изпробван за алкохол.
Автомобилът бил пред него. Той управлявал служебния автомобил. Доколкото си спомня
тогава в гр.З. имало събор. На мястото на спирането не е имало други автомобили. Водачът
бил пред тях, на 10-15 м. Не си спомня конкретно дали участъкът е бил добре осветен. Не
възприел жалбоподателя да има някакви контузии по тялото. Не си спомня след колко време
са дошли колегите от Пътна полиция. С него бил колегата Е. М.. На тази дата свидетелят не
е имал правомощия да работи по ЗДВП.
По делото са разпитани като свидетели и Е. В. И., Е. М. и Е. М..
2
Според свидетелката Е. В. И., съпруга на жалбоподателя, на 08.08.2021 г. бил
събора в техния град. На събора вечерта имали среща с приятелско семейство на площада.
Към 8.00 ч. вечерта цялото й семейство- тя, нейния съпруг и двамата им сина тръгнали за
площада с колата на мъжа й, като тя управлявала, защото нейния мъж бил пострадал с крака
и имал от падане на желязо- счупен палец и бил бинтован. Стигнали до площада, където тя
паркирала. Отишли на срещата с приятелското семейство, като носели малко домашно
приготвена храна, алкохол и други неща. Децата постояли малко и отишли с младежи да си
празнуват на друго място. Имали уговорка когато си тръгнат да им се обадят. Между 2.00 ч.-
3.00 ч. решили да си тръгнат. Съпругът й тръгнал към колата. Тя се обадила на децата и
заедно тръгнали към колата. Там видели, че зад тяхната кола бил спрял полицейски
автомобил. Съпругът й казал на полицаите „Ето я жената, идва. Тя е шофьора, да си даде
документите“. Те казали, „Не, нейните документи не ни интересуват, ние с нея нямаме
работа“. Децата дошли и попитали какво става, на което полицаите отвърнали: „Отдръпнете
се настрани, ние си имаме работа с К., не се включвайте“. Те се дръпнали на страни,
свидетелката ги попитала какво се случва и те казали, че изчакват да дойдат техни колеги.
След това дошла друга полицейска кола, и полицаят, който дошъл с другата кола извикал
нейния съпруг за проверка на алкохол. Той заявил, че няма да се подложи на проверка за
алкохол, защото той не е шофьорът. Полицаят казал, че не е свидетел на случката, не знае
какво се е случило, тъй като това му е казано от неговия колега и не знае каква е ситуацията.
След малко били свалени номерата. Казали, че има право да закара колата до вкъщи.
Съпругът й пострадал един месец преди случката. Имал и съпътстващо заболяване „Диабет“
и този диабет му пречел да зарасне травмата. За това той имал доста време оток на крака.
Била пригодена една джапанка и тя му била на крака, за да не стъпва на чорапа. Вторият
патрулен автомобил дошъл след половин - един час. Всички документите били в нея, както и
телефонът на жалбоподателя. Никой не е искал да говори с нея, не са й искани документи.
Имало и други хора в района, в който били те. Нагоре по цялата улица имало коли.
Според свидетеля Е. К. М., който работи като „полицай“ в РУ- Р., това било
миналата година лятото. Бил нощна смяна заедно с колегата Г. Г.ев били автопатрул в гр.З..
Имало празник на града и извършвали автопатрулна дейност. Около 04.00 ч. видели, че
срещу тях се движи автомобил с включени фарове, обърнал посоката на движение и те
проследили неговата посока. Тръгнали след него. След като го наближили, подали
светлинен и звуков сигнал, при който автомобилът отбил вдясно и спрял. Слизайки от
служебния автомобил и приближавайки превозното средство, видели, че от дясната страна в
автомобила седи лице, което установили впоследствие. Лицето не носело в него документи.
Впоследствие дошла съпругата му и донесла документи за самоличност. Лицето твърдяло,
че не е управлявало автомобила. Бил извикан екип на Пътна полиция, който взел отношение
по случая. Свидетелят бил от дясно на седалката в патрулния автомобил. Улицата била
осветена в района, но на тротоара имало дървета, които ограничавали видимостта. Колегата
Г. Х. се приближил пръв до другия автомобил. Той управлявал патрулния автомобила. В
автомобила седяло лице на име К.. Тогава свидетелят бил на длъжност „Старши полицай“ в
ПУ- З.. Имало празник на града, други коли имало паркирани по улицата. Разговаряли с
3
лицето, което управлявало автомобила и той казал, че има заболяване, диабет. Няма спомен
да е имало нещо в походката на жалбоподателя. Автомобилът им не бил снабден с камера,
която да отбелязва проверките.
Разпитан в качеството на свидетел е и синът на жалбоподателя- Е. К. М.. Според
същия това било на 08.08.2021 г., когато имало събор в гр.Земен. Отишли със семейството
около 8.00 ч. на площада в гр.З., където се видели с техни приятели и се разделили с
уговорката, при тръгване родителите им да се обадят, за да се приберат. Те били на друго
място, на друга маса с младежи. Към 03.00 ч. майка им дошла при тях и им казала, че си
тръгват. Когато си тръгнали, попитали къде е баща им и тя казала, че е отишъл към колата.
Когато отишли към колата, при техния автомобил имало паркиран патрулен автомобил.
Служителите им казали да се отдръпнат на страни и да не се разправят. След това казали, че
баща им е управлявал, което, според свидетеля, не било така. Майка му била шофьор и тя се
опитала да им каже няколко пъти това. Свалили номерата на автомобила, без да се
интересуват кой е карал. Бащата на левия крак бил с маратонка, а на десния с джапанка. Бил
му счупен пръста на десния крак и кракът му бил бинтован. Не можел да си обуе маратонка.
В този момент той не можел да стъпва на цяло ходило. След около половин- един час не
помни точно, дошла още една патрулка. Не бил много добре осветен района на случката.
Имало и други автомобили по улицата малко по- нагоре. Имало и движение.
АУАН бил подписан от актосъставителя и от свидетелите по акта.
Жалбоподателят е отказал да получи екземпляр от същия, като отказът е оформен с подписа
на един свидетел- Б.С.А., чийто адрес е посочен.
Въз основа на съставения АУАН, Началник Група към ОД МВР гр.П., Сектор „П.
п.“, издал обжалваното наказателно постановление № ./18.08.2021 г., с което на
жалбоподателя К. М. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.З., ул.“З. м.“ № ., били наложени
следните административни наказания: по чл.174, ал.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 2 000
лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 24 месеца; по чл.183, ал.1, т.1,
пр.1,2 от ЗДвП– „глоба” в размер на 10 лв. и по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП– „глоба” в
размер на 10 лв.
От правна страна.
При съставянето на Акта за установяване на административно нарушение от
свидетеля В. В., като законни разпоредби, които са били нарушени, съгласно разпоредбата
на чл.42, т.5 ЗАНН, са посочени чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.
Когато АУАН или наказателното постановление не са издадени от надлежен орган, или не
са издадени в установените законови срокове, или не съдържат изискуемите от закона
4
реквизити, или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело
до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Когато обаче са
спазени всички процесуални правила и срокове, то наказателното постановление е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно, административно наказващият
орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение такова, каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено
като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то наказателното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато наказателното постановление е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в
някакви граници, а не е фиксиран в закона.
В горния смисъл, съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, които
да водят до отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Същите са
издадени от надлежни органи в рамките на тяхната компетентност.
Относно правилността на наказателното постановление, съдът намира, че се
събраха доказателства подкрепящи установената в АУАН и НП фактическа обстановка. От
свидетелските показания на свидетелите- очевидци- Г. Х. и Е. М. е видно, че същите са
последвали движещия се автомобил, като при спирането му жалбоподателят се преместил на
седалката до шофьора и заявил, че той не е водачът. Това не се опровергава от
свидетелските показания на другата група свидетели- съпругата на жалбоподателя Е. И. и
сина му- Е. М.. От самите им показания е видно, че същите не са имали постоянен зрителен
контакт с автомобила и жалбоподателя. Според показанията на И., съпругът й е отишъл към
автомобила и когато тя е стигнала там, вече е имало патрулен автомобил. Свидетелят М. е
пристигнал на мястото дори по- късно- когато на мястото е имало вече два патрулни
автомобила.
Фактът, че жалбоподателят е управлявал автомобила не се опровергава и от
приложената медицинска документация, според която жалбоподателят е получил травма и
рана на десния палец на крака /приложен е лист за преглед на пациент, амбулаторен лист- 2
бр., болничен лист- 2 бр./. От същите не може да се направи категоричен извод, че
жалбоподателят не е бил в състояние да управлява автомобил. Дори и да е отбелязано
подобно медицинско заключение, това не би опровергало свидетелските показания, той като
5
свидетелите- очевидци са се движели след управлявания от жалбоподателя автомобил, като
същевременно по делото не са наведени твърдения по това време в автомобила да се е
намирало и друго лице.
Видно от свидетелските показания на всички свидетел жалбоподателят е отказал
да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта. Предвид това, че се доказа по несъмнен и
категоричен начин, че същият е управлявал автомобила, наказващият орган правилно е
приел, че е осъществен съставът на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Текстът гласи: „Водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ Текстът съдържа в себе си и
правило за поведение.
Съставът на нарушението е осъществен от обективна страна със самия отказ на
жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и след като е установено качеството на водач на МПС на
жалбоподателя към момента на проверката.
От субективна страна съставът е осъществен, тъй като деецът е съзнавал
общественоопасния характер на деянието- отказ да бъде извършена проверка, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и ги е искал.
Горните изводи важат и за нарушението по чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 и по чл.183,
ал.1, т.1, пр.3. Нарушените норми в случая се съдържат в чл.100, ал.1, т.1 и т.2. Според
текста на чл.183, ал.1 ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който: не носи определените
документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство. От свидетелските показания на Г. Х. Е. М. и В.
В. е видно, че жалбоподателят, след като е бил спрян, не е представил исканите документи,
които съгласно чл.100, т.1 и т.2 ЗДвП е следвало да носи. Това се потвърждава и от
показанията на свидетелката Е. И., според която документите са или в нея и тя ги е
представила на проверяващите след като автомобилът вече е бил спрян.
По отношение на размера на наложеното административните наказания.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАНН, при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В настоящия случай съдът намира, че наказващият орган се е съобразил с този
текст, като е наложил единствените по вид и размер наказания, предвидени за подобен род
деяния.
6
Ето съдът намира, че единственият извод, до който може да достигне е този за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание член 63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ./18.08.2021 г., на Началник
Група към ОД МВР гр.П., Сектор „П. п.“, с което на жалбоподателя К. М. И., с ЕГН:
**********, с адрес: гр.З., ул.“З. м.“ № ., са наложени следните административни наказания:
по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП– „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС”, за срок от 24 месеца; по чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП– „глоба” в размер
на 10 лв. и по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП– „глоба” в размер на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки административен съд на
основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7