№ 336
гр. Пещера, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20225240101250 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град *** чрез адв.
Мирослайв М., против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Александър Малинов № 51 ,
бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от Ивет В.а Димитрова,
Десислава Веседашова Николова, по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че е страна по Договор № 1170084 за
предоставяне на потребителски кредит отдата 14.06.2022г., сключен с
“
„Фератум България ЕООД. Съгласно Договора е следвало да върне сумата
от 6750 лева, като отпуснатия кредит е 5000.00 лева, при лихва от 1750
лева, при ГПР: 49.66 %, ГЛП: 35,00%, при срок на кредита от 18 месечни
вноски. Съгласно чл.5 от Договора е следвало да сключи Договор за
гаранция с дружеството „Фератум Банк“ с цел да бъде обезпечен, сключеният
договор. По сключения Договор за гаранция, следва да заплати сумата от
4950 лева, подробно описана в чл.1.6 от договора за гаранция.
Счита Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от
14.06.2022г сключен с „Фератум България" ЕООД, за нищожен на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалност, счита клаузата на чл.5 от Договор №
1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г сключен с
„Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за
гаранция/ поръчителство за нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД,
чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
1
Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, поради което договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Сключеният Договор № 1170084 от 14.06.2022г с „Фератум България"
ЕООД е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно
чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски
кредит е нищожен ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В случая в Договор № 1170084 за предоставяне
на потребителски кредит от 14.06.2022г сключен с „Фератум България"
ЕООД е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е
било условия за прилагането му.
Твърди че има погасителен план, но той не отговаря на чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в
Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г е
предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите
е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната
периодичност.
На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на
чл.11ал.1 т.10 от ЗПК т.к. договорът не съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит,
Наред с това твърди, че Договора за кредит е нищожен и поради
неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК , а от там и на действителния
размер на ГПР, чл. 11 ал. 1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се
претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 4950 лева не
е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР в размер на
49.66%, чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за
гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха
нараснали над 10 пъти.Поради невключване на уговорките за заплащане на
разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би, била
сключена и без недействителните й части. В случая следва да бъде взета
предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, че когато не са спазени изискванията
на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по
чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор
2
№ 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г следва да
се прогласи за недействителен. Сочи практика .
В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.5 от Договор №
1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г въз основа
на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на
основание чл.26 ал.1 пр.3от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП .
Така посоченият чл.5 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат
кредит на ищеца е необходимо да сключи договор за поръчителство.
Сключването на договор за поръчителство е въздигнат в условие за
отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде
отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на
насрещните престации, накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД Наред с това, клаузата на чл.5 от Договор за кредит е
нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във
вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и
води до неравновесие в правата на страните, твърди и че посочената клауза
била неравноправна, не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.
146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се
установява, че клаузата на чл.5 от същия е част от едни стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия
Формулира петитум да се приеме за установено, че Договор №
1170084 за предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г сключен с
„Фератум България" ЕООД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4отЗПК.
В условията на евентуалност, да се приеме за установено че клаузата на
чл.5 от Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит от
14.06.2022г, сключен с „Фератум България" ЕООД, въз основа на която клауза
е сключен Договор за гаранция/ поръчителство е нищожна на основание чл.26
ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал 1 и чл. 146 от ЗЗП. Прави доказателствени искания
и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, с който се оспорва иска по основание. Не се спори
относно сключване на Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски
кредит от 14.06.2022г, по силата на който ответника е предоставил сума в
размер на 5000 лева на ищеца по посочен погасителен план. Съгласно чл. 5 от
договора е поел задължение да предостави обезпечение чрез сключване на
поръчителство с лице, одобрено от ответника. Излага подробни съображения
по отношение основателността на клаузата за предоставяне на обезпечение,
клаузата не била заблуждаваща, била индивидуално уговорена, и е резултата
от свободата на договаряне. Твърди , че не са нарушени разпоредбите при
формиране на ГПР.
Предявява насрещен иск в размер на 4 778,47 лв. на основание чл. 79 ал.
1 от ЗЗД представляваща неплатена главница по договор №
3
11700084/14.06.2022г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на иска
– 16.01.2023г. Излага твърдения , че по посочения потребителски договор
ищецът Ч. е получил сумата от 5000 лева, при възнаградителна лихва от 35,00
%, ГПР 49,66 %, и обща сума за връщане в размер на 6 750,00 лева.
Договорът е следвало да бъде изплатен в срок до 45 дни, като Д. Ч. не е
направил това. Прави изявление за предсрочна изискуемост на задълженията
на Д. Ч. , тъй като не бил погасил нито една от вноските на основание чл. 13
ал. 1 от ОУ и искане да осе осъди да заплати сумата от 4 778,47 лв. ведно със
законната лихва.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответинка и ищец по главния иск
Д. Ч., чрез адв. М. М.. Оспорва насрещния иск по основание. Твърди че
доверителя му не бил дал повод за завеждане на делото, тъй като бил в
материално затруднение и не могъл да плаща редовно. Моли да бъда
разсрочено плащането на претендираната главница.
Съдът намира че се признават следните факт и не се нуждаят от
доказване - валидното сключване на договора за потребителски кредит,
усвояване на сумата от 50000 лева от Д. Ч..
По делото не се спори , а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 14.06.2022г. е сключен от разстояние при
спазване на правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУ Договор № 1170084 за
предоставяне на потребителски кредит от 14.06.2022г сключен с „Фератум
България" ЕООД. Няма спор и че на ищеца е предоставен СЕФ, общи условия
и погасителен план.
Съгласно Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит
от 14.06.2022г / наричан по –нататък за краткост Договора/ на ищеца е
предоставен заем в размер на 5000,00 лева, изцяло усвоен от същия , при
лихва от 1750 лева, при ГПР: 49.66 %, ГЛП: 35,00%, при срок на кредита от
18 на брой вноски. Първата вноска е с падеж 174.07.2022г. а последната
06.12.2023т.
Съгласно чл. 13.1 о т ОУ е предвидено , че кредитът става изцяло
предсрочно изискуем при неплащане изцяло или отчасти на главница, лихви
или разноски.
Съгласно чл.5 от Договора е предвидено че кредитът се обезпечава с
поръчителство предоставено от Multitude Bank., като след одобряването му
от ответното дружество, тази уговорка става неотменима. По сключения
Договор за поръчителство/ гаранция с Фератум Банк , следва да заплати
сумата от 4950 лева, подробно описана в чл.1.6 от договора за гаранция.,
която се заплаща заедно с дължимите месечни вноски по посочения
погасителен план.
По делото не се твърди ищецът да е правил вноски, нито към момента
на приключване на устните състезания да е погасели изцяло или отчасти
4
задължението си.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка
от правна страна съдът намира следното:
По главния иск с правно основание чл. 22 ЗПК, във вр.чл.10 ал.1
,във вр. чл. 11, ал. 1,т. 9,т. 10, т. 11 от ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП:
При съобразяване съдържанието на процесния договор за
кредит, както и на поетите с него права и задължения съдът счита, че
същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит,
поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит
в релевантната за периода редакция/ в т.см. определение №351 от 22.04.2016г
на ВКС по търг.дело №3026/2015г./ Във връзка с поставения от ищеца въпрос
за действителността на договорното съглашение следва да бъде установено
дали е налице валиден обвързващ страните договор като преценката с
общите правила на ЗЗД , така и с нормите на приложимия ЗПК.
Съответствието на договора с добросъвестното упражняване правата на
ответника-кредитор , а оттам и с добрите нрави се включва в основанията за
нищожността му предвидени и по специалния закон като общо към частно
основание за нищожност.
На първо място следва да се посочи, че процесния договор е сключен от
разстояние, поради което за същия не важат правилата за размер на шрифта,
предвид на което възражението в тази посока от страна на ищеца е
неоснователно.
Относно наведеното от ищеца твърдение, че действителният ГПР е
различен от уговорения в договора , съдът го намира за основателен .
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвиден начина на формиране на
годишният процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 4 т. 3 от
Преддоговорната информация към договора е предвидено, че сумата по
договора за предоставяне на поръчителство е в размер на 4950,00 лева. В
тази връзка в него следва да се включат разходите по сключения от ищеца и
ответника ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и Фератум Банк Договор за
предоставяне на поръчителство от 14.06.2022г.. След като съгласно чл. 5, ал.
1 от договора усвояването на сумата по кредита, е обусловено от
предоставяне на поръчителство от Multitude Bank. Анализът на посочените
клаузи сочи, че потребителят няма право на избор какво обезпечение да
избира, не може да избира измежду обезпечаване на кредита и
необезпечаване на кредита. Следователно във всички случаи кредитът
задължително се обезпечава , тоест налице е хипотезата на чл.11 ал.1 т.18 от
ЗПК за включване в съдържанието на ГПР и на задължителното обезпечение
на кредита респективно и на разходите по него предвид свързаността на двата
договора доколкото без поръчителство договорът за заем не може да се
сключи.
Сключеният договор за гаранция/ поръчителство срещу уговорено
възнаграждение, в размер на 4950,00 лева е компонент на ГПР по кредита,
тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за
общ разход, т.е. всички разходи кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
5
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищеца на
възнаграждение за поемане на поръчителство от свързаното с кредитора
дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
кредит и която е задължително условие за усвояване на кредита В случая
посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. Невключването му
води до заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4
ЗЗП, което не дава възможност да се определи действителния ГПР като в
същност е налице фактическа липса на ГПР по смисъла на закона, а не
фактическа грешка при изчисляването му, което води до нищожност на целия
договор по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Доколкото в процесния случай
в уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, то съдът
намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК и Договор № 1170084 за предоставяне на потребителски кредит
от 14.06.2022г е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и
практиката – Решение по в.гр.д.№248/2022г. на ОС Пазарджик, Решение по
в.гр.д.№120/2022 г. на ОС Пазарджик, Решение по в.гр.д.№224/2022г. на ОС
Пазарджик и др.
При действието на чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
Поръчителството е безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят не получава
възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде
включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна справка в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на
дружеството „Фератум България“ ЕООД е „Мултитют СЕ“ – лицето което
поръчителства за длъжника. Очевидно с договора за поръчителство не се
цели реално обезпечаване на договора за кредит , доколкото, плащайки
задължението на потребителя де факто кредиторът плаща вземането си сам на
себе си. Този извод се подкрепя и от факта, че претендираното
възнаграждение по договор за поръчителство произтича от договор, който е
свързан с падеж на главните задължения към кредитора „Фератум България“
ЕООД. В този смисъл със сключването на договора за поръчителство се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително
възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Допълнителен аргумент в подкрепа този извод е, че в договора за заем ГПР е
уговорен като при включване на възнаграждението, предвидено по договора
за предоставяне на поръчителство, действителният ГПР значително би
надвишил този размер. Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение
не е включено в предвидения по договора ГПР, с което потребителят е
заблуден относно действителната стойност на общите разходи по кредитното
правоотношение. Следва да се посочи и че в случай че бъде включена при
наличния уговорен процент на ГПР, то същият ще надхвърли 50 %. Това
задължение всъщност представлява скрито, допълнително възнаграждение за
кредитора.
Така потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, които следва да прави по обслужване на заема. Изложеното води
до извод, че последиците на сделката са несъвместими с общоприетите
6
житейски норми за справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано
разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи
значителна загуба, а друго се обогатява,заобикаляйки императивни
разпоредби на закона, поради което съдът приема, че сключеният договор за
поръчителство накърнява добрите нрави.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право.Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата.Трайна и
непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора поради
накърняване на добрите нрави и тя приема , че „добри нрави“по смисъла на
чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни
граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридически
факти, обуславящи тези правоотношения, понятие , свързано с относително
определени правни норми, при положението на които съдът прави конкретна
преценка на обстоятелствата . Във всеки отделен случай въз основа на
доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело съдът
може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел
извличане на собствена изгода.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат
критерии, чрез които може да се установи неравноправния характер на
клаузата в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба
неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза,
която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на
нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на
съконтрахентите и 3/ клауза, която води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
съответствие с разпоредбата на чл.4 пар.1 от Директива93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори
при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се
отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договора и да
се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към
момента на неговото сключване.
В чл.3 от сключения между страните договор се предвижда
задължение на кредитополучателя да заплаща лихва в размер на 35,00%.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните могат свободно да
определят съдържанието на договора доколкото, то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави.Към датата на сключване
на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение на размера на възнаградителната лихва.При положение, че се
7
касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически , поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК
следва да се приеме, че максималния размер на лихвата било
възнаградителна, било за забава е ограничен.Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена се
нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Поради това в съдебната практика се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва , надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за
обезпечените кредити- двукратния размер на законната лихва/ в този
смисъл Решение №906/30.12.2004г по гр.д.№1106/2003г на ВКС, Решение
№378/18.05.2006г по гр.д.№315/2005г на ВКС, Решение №1270/09.01.2009г по
гр.д.№5093/2007г на ВКС/. Следователно при преценка съответствието на
спорната договорна клауза с добрите нрави следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва. При това уговорената с процесния договор възнаградителна
лихва в размер на 35 % е повече от трикратния размер от законната лихва.
По делото не се установява, а и липсват твърдения за наличие на
обстоятелства, които да дават основание за очакване на завишен размер на
вреди за заемодателя неизпълнение на задълженията на заемателя.
Следователно уговаряне на възнаградителна лихва в размер повече от три
пъти над законната значително надхвърля размера на действителните вреди.
Предвид характера на предоставяната по договора услуга, предполагащ
недостиг на парични средства у едната страна следва да се приеме, че
процесната уговорка не съответства на изискванията за добросъвестност,
присъщи на нормалните договорни отношения и равнопоставеност на
страните по това правоотношение. Следователно същата е неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП и на това основание нищожна.
Следва да се посочи и че основателно е възражението на ищеца, че
приложеният погасителен план не отговаря на изискванията на чл. 11 т. 11 от
ЗПК, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В приложения погасителен план не става ясно нито едно от
изброените по- горе обстоятелства.
При това положение следва да се разгледа предявеното от ответника
възражение за приложение разпоредбата на чл.26 ал. 4 от ЗЗД.Съгласно чл.26,
ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожността на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
8
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и
без недействителните и части. В случая не е налице нито една от тези две
хипотези- нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на
процента възнаградителна лихва и годишния процент на разходите да бъдат
заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за
потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени двете
клаузи като се изходи от характера на този договор, който е възмезден и
включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по
него е въведено като изрично изискване в чл.11,ал.1т.9 и 10 от ЗПК.Предвид
на това в случая е неприложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността
на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителност на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона , то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл.11, ал.1т.9,т.10 и т. 11 от ЗПК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че
процесния договор за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД-
поради противоречие с добрите нрави и нарушения на императивните норми
по чл.11, ал.1т.9,т.10 и 11 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК.Ето защо главният
иск като основателен следва да бъде уважен.
По предявения насрещен иск съдът намира следното:
Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ “ЕООД е предявил срещу ищеца
насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.240 от ЗЗД и във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК .Иска се заплащане на сума в общ
размер от 4778,47 лева главница , ведно със законна лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че
по силата на подписаното на 14.06.2022г. договорно съглашение ищецът по
насрещният иск е дал в заем на ответника по насрещния иск сумата от
5000,00лв. като няма спор между страните, че сумата по кредита е усвоена от
кредитополучателя. Установи се, че договорът е сключен при общи условия.
Ищцовото дружество се позовава на чл.13 ал.1 от Общите условия към
договора, даваща му право да обяви кредита за предсрочно изискуем при
просрочие изцяло и частично на главница, лихви или разноски.Установи се от
обсъденото по-горе експертно заключение, че ответникът не е заплатил
цялото си задължение. Поради забава ищцовото дружество е обявило
настъпването на пресрочната изискуемост, считано от 20.02.2023г. от датата
на получаване на насрещната искова молба на дължимото и непогасено
вземане по договора.
Когато обаче договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, какъвто е настоящия случай съгласно чл.23 от ЗПК
9
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Чистата сума в конкретния случай е 5000,00 лева,
като няма данни за погашение, въпреки това ищецът по насрещния иск
претендира само 4778,47 лева. Ето защо така предявения насрещен иск е
основателен, поради което следва да бъде осъден Д. Ч. да заплати на
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД сумата от 4778,47 лева ., дължима по
Договор за потребителски кредит 1170084/14.06.2022Г. ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск -16.01.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Ч. е направил искане за разсрочване на плащането. При липсата
на доказателства за наличието на обстоятелства, обосноваващи исканото
разсрочено изпълнение по реда на чл.241 ал.1 от ГПК, съдът приема, че не са
налице основания за уважаване на искането.
По разноските:
Предвид изхода на делото по предявените от Д. Ч. срещу ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ ЕООД иск се дължи адвокатски хонорар на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 1170 лева с ДДС, както и 270,00
лева държавна такса. В полза на ответника и ищец по насрещния иск
ФЕРРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД следва да се присъдят разноски в размер н
191,14 лв. за държавна такса и 180 лева юрисконсултско възнагараждение.
Така мотивиран Пещерският районен съд:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит
1170084/14.06.2022 г. между Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град *** и
ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Александър Малинов № 51 , бл. 0, вх. А, ет. 9, ап.
офис 20, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД във вр.с чл.22, във вр.с чл.11, ал.1т.9,т.10 и т.11 от ЗПК.
По предявения от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Александър Малинов №
51 , бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, срещу Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град
*** , насрещен иск: ОСЪЖДА Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град *** да
заплати на "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от
4778,47./ четири хиляди седемстотин седемдесет и осем лева и 47 ст./,
съставляваща чиста стойност на кредита по обявения за недействителен
Договор за потребителски кредит 1170084/14.06.2022Г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.01.2023г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Александър Малинов № 51 ,
10
бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, да заплати на адвокат М. В. М. от АК-
Пловдив с на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в
размер на 1170,00 лв., а на ищеца Д. С. Ч., ЕГН: **********, сумата от 270,00
лева.
ОСЪЖДА Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град *** да заплати на
"ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Александър Малинов № 51 , бл. 0, вх. А, ет. 9, ап.
офис 20, сумата от 371,14 лв. разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. Ч., ЕГН: **********, от
град *** за разсрочване изпълнението на решението.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11