№ 6242
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100508877 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на В. М. С. срещу решение № 6390/24.04.2023 г.
по гр.д. № 25312/2022 г. по описа на СРС, 173 състав, с което е отхвърлен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на С.О. да заплати в полза на В. М. С. сумата в
размер на 12595 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в общински
имот – ап. 90, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г., до погасяването.
Въззивникът - В. М. С., поддържа, че решението на Софийски районен съд е
неправилно. Сочи, че е извършила твърдените подобрения в имота, с които се е
увеличила стойността му, с което ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на
ищцата. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде
уважен изцяло. Претендира разноските.
Въззиваемият – С.О., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е
правилно. Моли същото да бъде потвърдено, като претендира разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
1
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. М. С. с иск с правно основани чл.
59 ЗЗД за осъждането на С.О. да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 12595
лв., представляваща стойността на извършени подобрения в общински имот – ап. 90,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.05.2022 г., до погасяването.
Ищцата – В. М. С., твърди, че е обитавала общинско жилище, намиращо се в гр.
София, ж.к. ****, като е живяла в едно домакинство с наемателя на имота Е.А.Н..
Последният е починал на 11.07.2020 г., като от този момент С.О. претендира връщане
на имота. Сочи, че в периода от м.02.2019 г. до м.05.2019 г. е извършила подобрения в
имота, изразяващи се направена външна и вътрешна изолация, подмяна на дограмата,
поставяне на теракотни плочи на два балкона, баня и кухня, както и изработване на
конзоли на балконите. Посочените ремонтни дейности представляват подобрения в
имота, със стойността на които, възлизаща на 12595 лв., ответникът се е обогатил без
основание, поради което претендира посочената сума.
С обжалваното решение искът е отхвърлен изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е частично неправилно.
За основателност на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да се установи,
че ищецът е извършил подобрения в собствения на ответника имот, в резултат на което
последният се е обогатил, тъй като се е увеличила стойността на имота. Предвид
обстоятелството, че ищецът твърди да е бил държател на имота на ответника, то
същият има право на вземане в размер на по-малката сума измежду стойността на
извършените подобрения в имота (сумата, с която ищецът се е обеднил) и сумата, с
която се е увеличила стойността на имота (сумата, с която ответникът се е обогатил), в
резултат на подобренията, ако са налице другите предпоставки на предявеното от
ищеца право.
От фактическа страна, видно от акт за общинска собственост № 165/26.03.1997
г., С.О. е собственик на процесния имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****. В
процесния период, в който ищцата твърди да е извършвала подобрения в имота,
наемател на същия е бил Е.А.Н., съгласно заповед № РНД18-РД66-10/07.02.2018 г. на
кмета на район „Надежда“ и договор за наем от 07.02.2018 г. Посочените обстоятелства
освен това не са спорни по делото.
Съгласно показанията на свидетелите Ц.Е.Ц. и А.П.А., разпитани в рамките на
първоинстанционното производство, ищцата В. М. С. е обитавала процесния имот, тъй
като е живеела в едно домакинство с наемателя на същия, като през 2019 г. същата е
2
извършила ремонтни дейности по отношение на жилището, изразяващи се в следното –
смяна на дограма, изработване на вътрешна и външна изолация, подмяна на плочките в
банята, изработване на конзоли.
Съгласно приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните, след извършен оглед в имота вещото лице е
констатирало следните подобрения в същия, а именно – направена е външна изолация
на жилището, монтирана е нова ПВЦ дограма и вътрешни алуминиеви врати, извършен
е ремонт на пода на банята с подмяна на плочки, както и ремонт на терасите. Вещото
лице дава заключение, че стойността на извършените от ищцата СМР възлиза на
сумата в размер на 4600,20 лв.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, приета в
производството пред въззивната инстанция и неоспорено от страните, с извършените
ремонтни дейности се е увеличила стойността на процесния имот със сумата в размер
на 9545 лв.
Следователно, установява се по делото, че ищцата, в качеството на държател на
имота на ответника, през процесния период е извършила ремонтни дейности в имота
на стойност 4600,20 лв., с което се е увеличила стойността на имота със сумата в
размер на 9545 лв. Налице е неоснователно обогатяване, за което ответникът носи
отговорност в размер на по-малката сума измежду стойността на извършените
подобрения в имота (сумата, с която ищецът се е обеднил) и сумата, с която се е
увеличила стойността на имота (сумата, с която ответникът се е обогатил), в резултат
на подобренията, т.е. за сумата в размер на 4600,20 лв.
Ето защо, искът с правно основание чл. 59 ЗЗД се явява основателен за сумата в
размер на 4600,20 лв.
Във връзка с изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен до сумата в размер на
4600,20 лв., като вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което искът
да бъде уважен за посочената част.
В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата от 4600,20 лв. до
пълния предявен размер от 12595 лв., обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода от обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта,
с която в полза на С.О. са присъдени разноски над сумата в размер на 63,48 лв.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника
следва да се присъди сумата в размер на 750,13 лв. – разноски в първоинстанционното
производство, както и сумата в размер на 658,13 лв. – разноски във въззивното
3
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника по жалбата С.О. следва да
се присъди сумата в размер на 63,48 лв. – разноски във въззивното производство
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6390/24.04.2023 г. по гр.д. № 25312/2022 г. по описа на
СРС, 173 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
осъждане на С.О. да заплати в полза на В. М. С. до сумата в размер на 4600,20 лв.,
представляваща стойността на извършени подобрения в общински имот – ап. 90,
намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.05.2022 г., до погасяването, както и в частта, с която в полза С.О.
са присъдени разноски над сумата в размер на 63,48 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ****, да заплати в полза на В. М. С., ЕГН **********, на
основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 4600,20 лв., представляваща стойността на
извършени подобрения в периода от м.02.2019 г. до м.05.2019 г. в общински имот – ап.
90, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 16.05.2022 г., до погасяването.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6390/24.04.2023 г. по гр.д. № 25312/2022 г. по
описа на СРС, 173 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 59
ЗЗД за осъждане на С.О. да заплати в полза на В. М. С. над сумата в размер на 4600,20
лв. до пълния предявен размер от 12595 лв., представляваща стойността на извършени
подобрения в общински имот – ап. 90, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г., до
погасяването.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ****, да заплати в полза на В. М. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 750,13 лв. – разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 658,13 лв. – разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН **********, да заплати в полза на С.О., ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 63,48 лв. – разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5