Решение по адм. дело №115/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д. Р. К. с [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. В. К. – АК-Добрич, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000824002487-091-001 от 12.12.2024 г., издаден от М. А.-Д. и Й. Н., потвърден с Решение № 9 от 28.02.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и Данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) общо в размер на 11 145, 00 лв. за периода 2019 – 2023 г., вкл. и лихва за забава общо в размер на 3 932,67 лева.

Излагат се доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на оспорения РА поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Релевират се процесуални нарушения поради несъобразяване с основните принципи, уредени в ДОПК. Оспорва се качеството „местно лице“ по смисъла на ЗДДФЛ на ревизирания, като се твърди, че същият пребивава през ревизирания период предимно на територията на Република Полша, където живее и работи заедно със съпругата си. Този довод според оспорващия кореспондира с извода в мотивите на РД и РА, където данъчните органи приемат това твърдение след като не му са начислени задължения по КСО и ЗЗО. Навежда се неупражняване от ревизиращите органи на задължението за служебно събиране на относими за производството факти и обстоятелства. Възразява се срещу приемането доходите с неустановен произход да са от източници в България. Липсва съгласие относно приемането процесните парични суми в брой да подлежат на облагане и включване при определяне на данъчните основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за процесния период 2019 г. - 2023 г. Оспорва се провеждането на ревизионно производство по реда на чл. 122-124а от ДОПК, като се обосновава отсъствието на предпоставките по т. 2 и т. 7 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК – укрити приходи или доходи, както и приходи или доходи, които да не съответстват на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице. Твърди се нарушаване принципите на ДОПК като законност, обективност, служебно начало и безпристрастност.

Жалбоподателят се противопоставя на изключването от доказателствата на представените от него договори за дарение в негова полза от баба му М. С. К.. Оспорва и констатацията в РД, според която той не е декларирал доходи от 55 лева през 2018 г., 49 290,45 лева през 2019 г., 2 553,10 лева през 2020г., 1 178,80 лева през 2021 г., 51 859,08 лева през 2022г. и 6 619,80 лева през 2023 г. Отрича, че получените през 2018 г. и 2019 г. дарени от баба му М. К. 38 000 лева да са недекларирани доходи. Намира за неправилен и необоснован извода на данъчните органи, че изтеглените по-рано от него суми от 5 000 евро и 19 850 евро, на 03.08.2022г. се считат от тях за липсващи, съответно не са били включени в баланса на постъпленията на РЛ. Настоява изтеглените от него суми да бъдат включени към размера на постъпленията му. По горните съображения жалбоподателят иска да се отмени изцяло Ревизионен акт № Р-03000824002487-091-001 /12.12.2024 г. и да му се присъдят сторените разноски.

Ответникът по делото – директорът на дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище (л.407) за неоснователност на жалбата. Настоява, че оспореният РА е законосъобразен, правилен и валиден по съображения, съдържащи се в него самия, в РД и в издаденото от него решение. Изготвената по делото експертиза се счита за неотносима към спора, тъй като изследва движението на парични средства в брой и по банкова сметка, респ. парични потоци, а не получени приходи и извършени от жалбоподателя разходи. Настоява за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП въз основа на материалния интерес. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер, надвишаващ 1757 лева.

Административен съд – Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, включително и в съответствие с изискванията на чл. 160 от ДОПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред директора на дирекция ОДОП-Варна, при наличие на правен интерес и неизгодно за него решение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна:

От фактическа страна, от доказателствата, събрани по делото, се установява следното:

Със Заповед № Р-03000824002487-020-001/ 22.05.2024 г., изменена със Заповед № Р-0300082400287-020-002 / 02.09.2024 г., е възложена ревизия на Д. Р. К. от екип от ревизори за установяване на задълженията му за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г., за ДОО – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г.; за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г.; за Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г.

В срока по чл. 117 от ДОПК е съставен ревизионен доклад № Р-03000824002487-092-001/ 18.11.2024 г. (л.65 и сл.), срещу който е подадено от РЛ възражение (л.58), което се припокрива с доводите и оспорванията в разглежданата жалба.

В регламентирания срок по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден оспореният PA, с който са установени задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 -2023 г. общо в размер на 11 145,00 лв. и лихви за просрочие в размер на 3 932, 67 лв.

В хода на ревизионното производство е установено, че Д. Р. К. е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, който за ревизираният период е с постоянен и настоящ адрес в [населено място], [улица], [семейно положение] е, с две деца, ненавършили пълнолетие.

Ревизиращият екип констатира, че за ревизирания период 01.01.2018 г. - 31.12.2023 г. в резултат на предприетите процесуални действия, получената информация от ЗЛ, трети лица и други контролни органи, лицето е внасяло в брой, по банковите си сметки суми в евро, за които не е предоставило достоверни документи за произхода им.

От събраните доказателства е потвърдено, че за Д. Р. К. са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК: налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, които не съответстват на имущественото и финансовото състояние на ЗЛ. Жалбоподателят е уведомен, че основата за облагане по ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК.

При уточняване на данъчната основа за облагане от ревизиращия екип е извършен анализ на относимите към РЛ обстоятелства, визирани в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Преценени са всички представени от РЛ в хода на ревизионното производство документи, както и доказателства от други специализирани органи и от трети лица, свързани с имущественото състояние, с паричните разходи на лицето и с начина му на живот. В табличен вид в ревизионния доклад е изнесена подробна аналитична информация за движението на парични средства по всяка една банкова сметка, съответно получени приходи и извършени разходи за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2023 г.

Установено е от органите по приходите несъответствие на стойността на имуществото спрямо размера на получените приходи/доходи по години, без да е установен източника на доходи.

При извършена проверка в информационния масив на НАП и въз основа на предоставени документи от ревизираното лице е потвърдено, че като физическо лице Д. Р. К. не е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за нито една от годините в периода 2018 – 2023 г.

При извършената съпоставка за съответствие между стойността на имуществото и направените от ревизирания разходи и декларираните и/или получени от него доходи за всяка от годините 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. не е установено превишение на направените от него разходи над получените приходи. По отношение внесените в брой 55 лв. по банкова сметка, е прието, че то разполагало с тази сума предвид нейния размер и декларираните получени доходи в Полша същата година, при което за 2018 г. не се установяват недекларирани облагаеми доходи (л.49).

За данъчен период 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. са установени недекларирани/укрити доходи в размер на 49 290, 45 лв., представляващи внесени в брой по банкова сметка 25 000, 00 евро (48 895, 75 лв.) на 14.08.2019 г., 100 евро (194, 70 лв.) на 20.11.2019 г. и 200. 00 лв. на 21.08.2019 г., за които не са предоставени доказателства относно произхода и характера им. Не са представени обяснения как ЗЛ е получило 25 100, 00 евро, както и не са представени доказателства за облагането им с данък. Прието е от ревизиращите, че това са обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – укрити приходи или доходи и не представяне на документи за вида на дохода, поради което данъчната основа за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. се определя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и е в размер на 49 290, 45 лв., а данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определен на основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК и е в размер на 4 929, 00 лв.

За 2020 г. са установени от проверяващите органи недекларирани/укрити доходи в размер на 584, 10 лв., представляващи внесени в брой по банкова сметка 300, 00 евро (584, 10 лв.) на 20.08.2020 г., за които задълженото лице не е предоставило доказателства относно произхода и характера им, както и такива за облагането им с данък.

Установени са и получени 1 949, 00 лв. по банкова сметка, представляващи получен превод от AYCAN AY с основание privat, за които РЛ не е представило доказателства за основанието и вида на дохода, което е възприето, че представляват основания за прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е в размер на 2 533, 10 лв., а съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът е в размер на 253, 00 лв.

Установено е, че ревизираният през 2021 г. има недекларирани/укрити доходи в размер на 1 178, 80 лв., представляващи внесени в брой по банкова сметка 400, 00 евро (778, 80 лв.) на 27.08.2021 г. и 400, 00 лв. на 27.08.2024 г., за които ЗЛ не е предоставило доказателства относно произхода и характера им, както и за облагането им с данък, с което се обуславя приложението на чл.122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК е в размер на 1178.80 лв., а данъкът е в размер на 117, 00 лв. съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

През 2022 г. констатираните недекларирани/укрити доходи на К. са 51 859, 08 лв., представляващи внесени в брой по банкова сметка 25 630, 00 евро (50 004, 13 лв.) на 03.08.2022 г., 400, 00 евро (778, 80 лв.) на 05.08.2022 г., 200, 00 лв. на 18.08.2022 г., 200, 00 евро (389, 40 лв.) на 18.08.2022 г. и 250, 00 евро (486, 75 лв.) на 24.10.2022 г., за които задълженото лице не е предоставило доказателства относно произхода и характера им. Не са представени и доказателства за облагането им с данък. Същите се приемат от РО като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, за които данъкът се определя по реда на чл.122 от ДОПК. Данъчната основа за облагане е 51 859, 08 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – 5 185, 00 лв. (л.49).

Установените през 2023 г. недекларирани/укрити доходи са в размер на 6 619, 80 лв., представляващи внесени в брой 3 000, 00 евро (5 841, 00 лв.) на 11.07.2023 г. и 400, 00 евро (778, 80 лв.) на 14.08.2023 г., за които оспорващият не е предоставил доказателства относно произхода и характера им, а също и за облагането им с данък, което се [жк], ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи и непредставяне на документи за вида на дохода, поради което основата за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2023 г. –31.12.2023 г., се определя по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК и е в размер на 6 619, 80 лв. Данъкът за 2023 г. по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е приет в размер на 661, 00 лева.

За допълнително установените и неизплатени задължения по ЗДДФЛ, на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и чл. 175 ал. 1 от ДОПК с ревизионния акт (л.48-56) се начисляват лихви.

Органите по приходите са установили, че през ревизирания период лицето не е извършвало търговска дейност по занятие, по смисъла на чл. 1, т. 1 от Търговския закон или друга трудова дейност в Република България. От подадените декларации за трудова дейност в Полша става ясно, че са му установени и удържани осигурителни вноски съгласно полското законодателство. По тези причини са стигнали до извод, че РЛ не подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО и ДЗПО в УПФ.

За ревизирания период жалбоподателят Д. К. не е бил с регистрация по БУЛСТАТ и никога не е назначавал лица по трудови правоотношения, следователно не е бил осигурител, не е дължал, начислявал и внасял вноски за здравно осигуряване за работници и служители.

След като лицето не извършва трудова дейност в страната, същото подлежи на здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване в сроковете съгласно чл. 7, ал. 4 от КСО. Д. К. е подал Декларация обр. 7 с вх. №084811000093860/ 20.03.2010 г. Определени са задълженията му за внасяне на задължителни здравно осигурителни вноски за НЗОК, които изцяло са внесени, както следва: за 2018 г. – 244, 80 лв.; за 2019 г. – 268, 80 лв.; за 2020 г. – 292, 80 лв.; за 2021 г. – 312,00 лв.; за 2022 г. – 333, 60 лв. и за 2023 г. – 354, 80 лв.

Към датата на издаване на ревизионния акт, след проверка на данъчно-осигурителната сметка по чл. 87, ал. 2 от ДОПК в информационния масив на ТД на НАП за наличие на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, се констатира, че към 12.12.2024 г. РЛ има изискуеми публични вземания.

В РА е направен подробен анализ на информацията в база данни на НАП и е установено, че М. С. К. е пенсионер от 01.12.2003 г., като за периода на инвокираните договори за дарение - декември 2018 г. – август 2019 г., нейната пенсия е в месечни размери от 155,70 лв. до 164,57 лв., а преди това и по-ниски. От 02.11.2003 г. тя е [семейно положение], плаща си комуналните разходи, не е продавала имоти за последните десет години преди даренията, което обуславя извода на данъчните органи, че от нейна страна не е възможно да бъде спестена и предоставена като дарение парична сума в размер на 38 000 лв. Договорите за дарение са разгледани като частни документи съгласно чл. 180 от ГПК, който нямат достоверна дата, а надареният към 22.03.2019 г. и 26.07.2019 г. не е бил на територията на страната (според справката от ОДМВР – Варна), което мотивира проверяващите да не приемат договорите за дарение като доказателства за приход, за целите на ревизията.

Отбелязано е и, че сумата на четирите дарения в лева се различава от внесената от ревизираното лице в банкова сметка на 14.08.2019 г. сума от 25 000 евро (равностойност на 48 895, 75 лв.). Ревизиращият екип отхвърля възможността изтеглените през 2019 г. и през 2020 г. в брой, съответно 5 000 евро и 19 850 евро от банковите сметки на РЛ, да са внесени от него през 2022 г. отново по негова банкова сметка, тъй като това не е житейски и икономически логично, особено в рамките на две години, през които не е установено РЛ да е разполагало с други средства за издръжка и живот на 4 -членното му семейството. Отбелязано е, че декларираните доходи от работа в Полша са само за 2018 г. и са в минимални размери.

Органите по приходите са приели извършените по-рано процесуални действия по събиране на доказателства и информация, и са установили, че в ревизионния доклад е изложена цялата фактическа обстановка по отношение статуса на ревизираното лице, разчетите по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за периодите от обхвата на ревизията.

В Таблица 1 към РА (л. 51-55) са визуализирани данъчните задължения на ревизираното лице, като за проверявания период общият установен размер е 15 077,67 лева, от които данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ – 11 145, 00 лева и 3 932, 67 лева лихви.

По искане на органите по приходите, РЛ е попълнило Декларация от 06.11.2024 г. (л.116) за направените разходи за издръжка и живот, Д. К. е дал писмени обяснения (л.137) по отношение работата в Полша – негова и на съпругата му, изтеглените и внесените парични суми в и от банковите му сметки, за придобиване и разпореждане с МПС, представил е документи на полски език, фактури и банкови извлечения (л.139-154).

Видно от Протокол № П-03000823206899-073-001/ 07.02.2024 г. доказателствата, изпратени от Д. К. са били приобщени към преписката и анализирани.

В хода на ревизионното производство са изискани сведения от множество трети лица, сред които оператори, предоставящи мобилни телефонни и интернет услуги, доставчици на платежни услуги и на куриерски услуги, банкови институции, енергийно дружество, „Български пощи“ ЕАД, от ОДМВР – Добрич, община Каварна. Получени са справка от „Еконт експрес“ АД (л.250-258) относно изпратени и получени пратки и преводи, както и отговори от ОДМВР – Добрич, Сектор ПП (л.271-274) относно закупено и продадено МПС, и справка от ОДМВР – Варна (л.278) във връзка със задграничните пътувания на жалбоподателя, писмо и таблица от община Каварна (л.282-285) за заплатен данък за МПС.

РЛ е подало справка (л.359-360), с която обяснява последователността и основателността на някои от действията си, както и български превод на част от документите, съставени на полски език (л.361, 364-366).

РА е атакуван по административен ред. С Решение № 9 от 28.02.2025 г. директорът на дирекция „Обжалване и Данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП потвърждава оспорения РА.

В мотивите на решението се приема установеното от ревизиращите органи, че през проверявания период Д. К. не е работил по трудов договор и не е получават доходи за работа по извънтрудови правоотношения в България. Същевременно лицето е внасяло суми по депозитни банкови сметки, като не са представени документи за произхода им и сумите са приети за недекларирани доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ от източници в България. Констатирано е, че няма превишение на направените от лицето разходи над получените приходи, подробно описано в РД. След приспадане на осигурителните и здравните вноски и при среден курс на полската злота спрямо лева в размер 0,46, е установен доход за Д. Р. К. в размер на 5 533,10 лв. за 2017 г. и 6 714,62 лв. за 2018 г. В табличен вид, на стр. 11 от РД, са посочени и доходите на съпругата му – В. К., а именно за 2019 г. в размер на 5 596,62 лв., за 2020 г. в размер на 2 444,20лв., за 2021 г. в размер на 4 959,79лв., за 2022 г. в размер на 971,83 лв., въз основа на декларации (л.156 – 171). Заключено е, че декларираните доходи на съпрузите в Полша са крайно недостатъчни за осигуряване на спестени суми в брой.

Установено е, че Д. Р. К. за 2019г. има внесени 49 290,45 лв.; за 2020 г. - 584,10 лв.; за 2021 г. - 1178,80 лв.; за 2022 г. – 51 859,08 лв.; за 2023 г. - 6 619,80 лв. Също така, през 2020 г. е установен получен банков превод от юридическо лице AYCAN AY с основание „privat” в размер [рег. номер]., за който Д. Р. К. не е представил документ и писмено обяснение за характера на превода. Лицето не е представило документи за произхода на получените/внесените суми по банковите си сметки, предвид което е заключено, че сумите представляват недекларирани доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ от източници в България. Тези суми са отразени за ревизираните отчетни периоди и при извършената съпоставката в приходите на лицето на ред 8 „Други облагаеми доходи”, в резултат на което не се установява превишение на направените от лицето разходи над получените приходи.

Горестоящият административен орган е приел, че правилно са определили задълженията на Д. Р. К. по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ, след анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК: за 2019 г. – 4 929,00 лв., за 2020 г. – 253,00 лв., за 2021 г. – 117,00 лв., за 2022 г. – 5 185,00 лв., за 2023 г. 661,00 лв., след като лицето не е доказало характера на внесените суми по банковите му сметки и произхода на средствата.

Недекларирането на доходи по чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ от източници в България е преценено като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – укрити доходи. За да се определи данъчната основа по особения ред, визиран в ДОПК е достатъчно да бъде установено едно обстоятелство от визираните в чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

Не е възприето възражението, че ревизираното лице не представлява „местно лице“ по ЗДДФЛ, като са изложени сходни в РА мотиви и е прието, че центърът на жизнени интереси на лицето е в България.

След като се установява, че РЛ е местно за България, съгласно чл. 6 на ЗДДФЛ се обосновава наличието на задължение за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Добавено е, че жалбоподателят не е представил документи за получени доходи от чужбина за периодите, в които са установени задълженията.

Като недоказано е квалифицирано твърдението в жалбата, че бабата на Д. Р. К. – М. С. К., му е подарила общо 38 000 лв. с четири договора за дарение, всеки един за сума [рег. номер]. Този извод е обоснован с обстоятелството, че в писмените обяснения, по повод на връченото ИПДПОЗЛ № Р-03000824002487-040-001/ 26.06.2024 г., които са първите дадени писмени обяснения от Д. Р. К. в хода на ревизията, същият е заявил, че няма имущества, придобити по безвъзмезден начин, в т.ч. дарения, наследства, давност, печалба от хазартна игра и др. Едва по – късно са представени въпросните договори за дарение от бабата на К., поради което те са възприети като новосъставени и целящи единствено благоприятен за лицето изход от ревизията. Добавено е, че не са представени документи за произхода на сумата, нито за съхранение на 38 000 лв. от бабата на Д. К., след като подробно са анализирали нейния социален статус, приходи и разходи.

Изцяло са приети съображенията в РА и са отхвърлени твърденията на РЛ, че изтеглените на 02.09.2020 г. – 5 000 евро и на 18.03.2020г. – 19 850 евро в брой от банковите сметки, са внесени през 2022 г. отново по банкова сметка на РЛ, като е изложено, че не е житейски и икономически логично да се теглят суми в брой от депозитна банкова сметка, без необходимост от разходването им. Не е логично и изтеглените суми в брой да се държат в брой и повторно да се внесат, както твърди лицето, след като са изминали повече от две години до 03.08.2022г., когато е направена вноската от 50 004,13 лв. В този смисъл, правилно ревизиращият екип е заключил, че внесената от К. (по това време безработен) сума на 03.08.2022 г. в размер на 50 004,13 лв. е от доходи с неустановен произход.

В хода на производството пред съда по искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите Ф. Е. И. – първи братовчед на Д. К. и С. Р. С. – близък приятел от детството на Д. К..

Свидетелят Ф. И. заявява, че поддържа близки отношения с жалбоподателя, израснали са заедно, работят заедно в чужбина, продават дрехи в Полша от 2006 – 2007 г. Твърди, че от 2008 г. жената и децата на К. живеят с него в Полша, а през лятото за месец и през зимата за празниците се връщат в България. Майка му, баща му и [възраст] му баба М. С. К. са в България, в Каварна. Свидетелства, че баба му М. и дядо му са се занимавали със земеделие. Дядо му е бил и признат в Каварна строител. Според Ф. И. бабата на Д. винаги му е помагала финансово, дарявала му парични средства. Бащата на Д. гледа баба М., която вече е болна, не може да излиза. Тя си събира парите и каквото събере всяка година ги дава на Д.. Около 2017-2019 г. тя му дала по-крупна сума пари, към 40-50 хиляди лева, които били останали от дядо му. Известно му е, че преди Ковид пандемията, поради страх от затваряне на банките, при завръщане от Полша, Д. изтеглил във Варна парите от сметката си. По-късно ги внесъл обратно в банката, защото при покупката на автомобил, нотариусът искал банков трансфер. Свидетелят Ф. И. пояснява, че Д. има сестра, която е с увреждане и получава пенсия, тя живее в същия дом в Каварна. Д. няма собствено жилище. От разказите на Д. К. свидетелят знае, че баба му М. често му дава пари, за да гледа и сестра си.

С. Р. С. свидетелства, че работи с Д. К. от 2007 – 2008 г. в Полша, с него една и съща стока продават, най-малко три дни в седмицата се виждат. Съпругата му работи с него в Полша. Един месец годишно имат почивка, в средата на лятото и през декември за празниците се прибират, после пак отиват в Полша за 9-10 месеца. Знае, че бабата на Д. М., 80-85 години, живее в Каварна, в техния дом. Заявява, че преди време, дядо му бил голям майстор в [населено място], занимавал се със строителство. Слушал е разказите на Д. колко често баба му му е помагала финансово, а и сам е присъствал много пъти, когато баба му е давала пари, от пенсията, поне половината му давала постоянно. Знае за една по-голяма сума около 40-50 хиляди лева спестени пари, които Д. е получил от баба М., били останали от дядо му. Посочва, че съпругата на Д. работи с него в Полша, а децата му на 12 и на 8-9 години са в България с бащата на Д.. Не му е известно жалбоподателят да има жилище в България.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с която да се установи размера на всички постъпления на парични средства в патримониума на жалбоподателя в периода 01.01.2018г. – 31.12.2023г., в брой и по банкова сметка, включително и получените парични средства като дарения; да се направи баланс на приходите и разходите на лицето по години [рег. номер] 2023 г.; като ако в резултат на баланса се установи недостиг на парични средства в същия период, да се изчисли размерът на дължимия данък и осигуровки по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

Вещото лице е използвало информация от извлеченията на банковите сметки на Д. Р. К., приложени на л. 311 – л. 322 от делото, като е описало в хронологичен ред всички постъпления на парични средства в патримониума на жалбоподателя в периода 01.01.2018 г. – 31.12.2023 г., в брой и по банкова сметка, с пояснение на характера на постъпленията, включително и получените парични средства като дарения, както следва:

Постъпленията по банкови сметки в евро са отразени в табличен вид, като на 14.08.2019 г. захранване на сметка BG 05 ВРВ1 7938 10 60520301 на каса с 25 000 евро. На 03.09.2019 г. прехвърлена сума 19 972,50 евро от сметка BG 05 ВРВ1 7938 10 60520301 към сметка сметка BG 05 ВРВ1 7938 10 60520302 и лихва за депозит от 0,50 евро на 03.12.2019 г. На 04.03.2020 г. лихва депозит по сметка BG 05 ВРВ1 7938 10 60520301 – 0,50 евро.

Постъпленията по банкова сметка BG 05 ВРВI 7938 10 60520301 в лв. са: за 2018 г. – 226,85 лв; за 2019 г. – 394,70 лв.; за 2020 г. – 2 533,10 лв.; за 2021 г. – 1 178,80 лв; за 2022 г. – 51 859,08 лв. и за 2023 – 6 619,80 лв.

Постъпленията парични средства в брой в лева са: 2018 г. – 16 334,62 лева; 2019 г. – 38 279,15 лв; 2020 г. – 40 764,23 лв.; 2021 г. – 50,00 лв.; за 2022 г. – 3 850,00 лв. и за 2023 – 2 800,00 лв. (л.426).

За да направи баланс на приходите и разходите на жалбоподателя, за нуждите на експертизата е изготвен подробен паричен поток за периода 2018-2023 г., като използваната информация е взета от Ревизионния доклад Р-03000823001048-092-001/21.09.2023г. и от всички извлечения на банковите сметки на Д. Р. К. приложени в делото. Изведени са салда на средствата в брой към всяка от датите, за които има установено движение. Сумите на направените и признати в Ревизионния акт приходи и разходи, за които няма данни за конкретна дата или са сумарни такива, са включени в края на годината за която се отнасят.

За 2018 г. началното салдо на паричните средства в брой към 1 януари е 5 000,00лв., общият размер на получените парични средства в брой е 16 334,62лв., общият размер на разходваните парични средства в брой е 1 921,85лв. Към 31.12.2018г. изчислената наличност на парични средства в брой 19 412,77лв. Не е установен недостиг на парични средства към определена дата или към 31.12.2018г.

2019 г. започва с начално салдо на парични средства в брой – 19 412,77лв., общият размер на получените парични средства в брой е 38 279,15лв., а общият размер на разходваните парични средства в брой е равен на 51493,83лв. Наличността на парични средства в брой на 31.12.2019г. е 6198,09лв. Също няма недостиг на парични средства през годината.

Началното салдо към 01.01.2020 г. на парични средства в брой е 6 198,09 лв. Общият размер на получените парични средства в брой е 40 764,23лв., общият размер на разходваните парични средства в брой е 3 018,56 лв. Към 31.12.2020 г. изчислената наличност на парични средства в брой 43 943,76 лв. Не е установен недостиг на парични средства към определена дата или към 31.12.2020 г.

През 2021 година начално салдо на паричните средства в брой към 01.01.2021 г. е 43 943,76 лв., общият размер на получените парични средства в брой е 50,00лв., общ размер на разходваните парични средства в брой – 3167,90 лв., при което към 31.12.2021 г. наличността на парични средства в брой е 40 825,86 лв. Няма недостиг на парични средства към определена дата или към 31.12.2021 г.

За 01.01.2022 г. началното салдо на паричните средства в брой е равно на 40 825,86лв., общият размер на получените парични средства в брой е 14 589,17лв., а общият размер на разходваните парични средства в брой е 54 265,03лв. Към 31.12.2022г. изчислена наличност на парични средства в брой 5 000,00лв. Установен е недостиг на парични средства към 31.12.2022г. до размер 14 589,17лв. до определяне на крайно салдо на паричните средства в брой до размер 5 000,00лв.

Периодът 2023 г. започва с начално салдо на паричните средства в брой на 01.01. в размер на 5 000,00лв., общ размер на получените парични средства в брой – 12 363,86лв., общ размер на разходваните парични средства в брой – 12 363,86лв. Към 31.12.2023 г. изчислената наличност на парични средства в брой е 5 000,00лв. Установен е недостиг на парични средства към 31.12.2023г. до размер 9 563,86 лв. до определяне на крайно салдо на паричните средства в брой до размер 5 000,00 лв. (л.247).

В изложението на експертизата за целите на поставените задачи е установен недостиг на парични средства към 31.12.2022 г. до размер 14 589,17 лв. и недостиг на парични средства към 31.12.2023 г. до размер 9 563,86лв., които са данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. Размерът на дължимия данък върху годишната данъчна основа за 2022 г. е 1458, 92 лв., а за 2023 г. е 956, 39 лв., като лихвите за периода 02.05.2023 – 18.11.2024 г. са съответно 305, 19 лв. за 2022 г. и 73, 04 за 2023 г. (л.440).

За направените изводи, вещото лице е използвало информация от извлеченията на банковите сметки на Д. К., съдържащи се в делото (л.311-322), които хронологично описват всички постъпления на парични средства в патримониума на жалбоподателя в периода 01.01.2018 – 31.12.202З г., в брой и по банкова сметка, с пояснение на характера на постъпленията, вкл. получените парични средства като дарения, обобщени в табличен вид (л.428), с посочване на конкретни операции и сделки по дати и суми. Крайните резултати съвпадат с описаните по-горе (л.426).

За да се направи баланс на приходите и разходите на лицето по години за периода 2018 – 2023, е изготвен подробен паричен поток, а информацията за него е взета от РД и от всички извлечения от банковите сметки на жалбоподателя К.. Изведени са салда на средствата в брой към всяка от датите, за които има установено движение. Сумите на направените и признати в РА приходи и разходи, за които няма данни за конкретна дата или са сумарни такива, са включени в края на годината за която се отнасят.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, допълва задача 3, като представя таблица, съдържаща освен годишната данъчна основа и дължимия данък, и изчислена лихва (л.440). Уточнява, че в заключението по задача 2 е направено точно и коректно на база анализ на паричния поток. Не са използвани понятията приходи и разходи, защото са неприложими по делото, не е определен характера на входящите и изходящите парични потоци.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Предмет на обжалване в настоящото производство е РА относно установените с него задължения по ЗДДФЛ за периода 2018-2023 г.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Заповедта за възлагане на ревизията, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи.

РА е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и основните принципи на данъчното производство – обективност, служебно начало, добросъвестност и право на защита, посочени в чл. 3, чл. 5 и чл. 6 от ДОПК. От приобщените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е уведомен от органите по приходите, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Изискани са документи и писмени обяснения от ревизираното лице, които са приобщени по съответния ред. Извършен е анализ на всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализ на относимите за лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Ревизираният субект е упражнил надлежно правото си на защита в хода на административното обжалване.

Въз основа на установените факти и обстоятелства органите по приходите са приложили правилно материалният закон.

Настоящата ревизия е проведена по особения ред на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК.

При извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В тежест на органите по приходите е да установят по правилата на пълното главно доказване наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а в тежест на жалбоподателя е да установи твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За да пристъпят към облагане по аналогия за процесния период 2018-2023 г., органите по приходите са приели, че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Настоящата ревизия е проведена по особения ред на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК.

За да приложат разпоредбите на т. 2 и т. 7 на ал. 1, на чл. 122 от ДОПК, органите по приходите са приели, че са налице данни за укрити приходи или доходи, и получени такива, които не съответстват на финансовото състояние на ревизираното лице, въз основа съществуването на достатъчно сведения от естество, от които да се направи обосновано предположение за наличие на тези предпоставки.

Наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК се подкрепя от извършения в РД и РА анализ на декларираните и/или получените приходи с имуществото на ревизираното лице. При констатираното несъответствие между тях и липсата на подадена декларация по ЗДДФЛ обосновано е прието, че ревизията следва да се проведе по особения ред на чл. 122 от ДОПК, като фактическите констатации в РА се ползват с презумптивната доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК.

Когато данъчната основа се определя по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и при условията на ал. 1 от същия член е установено несъответствие на декларираните/получените приходи, доходи, спрямо имущественото и финансовото състояние (превишение с неустановен произход), съгласно чл. 123 от ДОПК се смята до доказване на противното, че е налице доход, подлежащ на облагане с данъци, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. „а“ от ДР на ДОПК явно съществено превишават размера на декларираните получени средства. Т.е. законодателят е въвел презумпция, че съществува източник на доход, откъдето произтича това превишение, която е приложима единствено и само в производството по облагане по аналог.

В случая е констатирано несъответствие на приходите с финансовото състояние на ревизираното лице за проверявания период, като преценката за това е направена съобразно установените при ревизията данни и обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Въз основа на събраните по административната преписка доказателства правилно е прието качеството на „местно лице“ по ЗДДФЛ на ревизираното лице. В този смисъл обосновано е възприето, въпреки че пребивава предимно в Република Полша със съпругата си, центърът на жизнените интереси на Д. К. да е в България, където живеят децата, родителите и роднините му, където има партида в О. К. с посочени данъчни задължения във връзка с притежавани от него МПС, използва български мобилен телефонен номер, има открити банкови сметки в българска банка, с които тегли и внася пари в брой, разплаща се с карта, нарежда парични преводи по други банкови сметки. РЛ е внесло здравните си вноски и е черпил здравноосигурителни права в България. Напротив към преписката отсъстват представени доказателства от ревизираното лице, върху който лежи тежестта на доказване, за придобити доходи в Полша за периода 2019 – 2023 г. Жалбоподателят няма и придобито имущество в Полша. Показанията на разпитаните по делото свидетели Ф. Е. И. – първи братовчед на Д. К. и С. Р. С. – близък негов приятел от детството, относно пребиваването на жалбоподателя и неговата съпруга в Полша, не водят до различен извод.

По силата на чл. 6 на ЗДДФЛ като местно лице, Д. К. е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Жалбоподателят не е представил документи за получени доходи от чужбина за периодите, в които са установени задълженията, което лежи в негова тежест според чл. 116 от ДОПК, поради което правилно е прието, че приходите са от източник в България. Неоснователно е в този смисъл възражението в жалбата, че без установяване на произхода на процесните суми, те не могат да бъдат определени като доход от източник в България.

Правилно не са кредитирани договорите за дарения от бабата на ревизирания, съпоставяйки сумата с ниската пенсия на възрастната жена, нейните разходи, обстоятелството, че е [семейно положение] от повече от 20 години, отсъствието на доказателства за съхранението на тези пари и липсата на друг източник на средства, вкл. продажби на недвижими имоти. Освен това възражението за наличието на договорите за дарение е направено на по-късен етап в ревизионното производство, което правилно налага извод за евентуалното им нарочно съставяне с цел благоприятен изход за Д. К. при провежданата данъчна ревизия.

Обосновано е отхвърлено възражението, че изтеглените на 02.09.2020 г. – 5 000 евро и на 18.03.2020г. – 19 850 евро в брой от банковите сметки, да са внесени през 2022 г. отново по банкова сметка на РЛ, с мотиви за житейска неоправданост и икономическа нелогичност, поради което следва да се направи извод за наличието на доход от неустановен произход по отношение на внесената от Д. К. сума на 03.08.2022 г. в размер на 50 004,13 лв.

С оглед изложените мотиви следва да се приеме, че по категоричен и безсъмнен начин са установени от органите по приходите фактите и обстоятелствата, които обуславят упражняване на правомощието за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК и респективно за изчисляване на следващия се от това данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, който правилно е определен в неговия размер.

Констатациите на ревизиращите органи са обосновани от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. Жалбоподателят не е представил годни доказателства, с които да опровергае при условията на пълно обратно доказване верността на фактическите констатации в ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, с оглед на което законосъобразно органите по приходите са приели, че е налице доход в размер на 111 481,23 лева с неустановен произход. С оглед на установените по делото факти и обстоятелства правилно и обосновано е възприето наличието на укрити приходи. Констатираното несъответствие между приходи и финансовото състояние на ревизираното лице законосъобразно е подведено под хипотезата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Правилно и в съответствие с относимите за лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК ревизиращите органи са формирали данъчна основа, върху която законосъобразно са начислили дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 11 145,00 лева и лихви за забава в размер на 3932,67 лева.

Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер [рег. номер]., определено съгласно чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) съобразно правната и фактическа сложност на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Р. К., [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адв. В. К. – АК-Добрич, срещу Ревизионен акт № Р-03000824002487-091-001 от 12.12.2024 г., потвърден с Решение № 9 от 28.02.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и Данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ общо в размер на 11 145, 00 лв. за периода 2019 – 2023 г., вкл. и лихва за забава общо в размер на 3 932,67 лева.

ОСЪЖДА Д. Р. К., [ЕГН] от [населено място], [улица]да заплати на НАП сумата в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.