№ 2091
гр. Варна, 08.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20243110107617 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
49524/19.06.2024 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от Александър Александров-Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов,
Председател на Управителен съвет срещу „МДД Консулт“ ООД с ЕИК: ********* чрез
управителя Маргаритка Стефанова Джурова с ЕГН: **********, с адрес: на
управление: гр. Варна, общ. Одесос, бул. „Цар Освободител“ № 37, вх. Б, ет.4, ап.35, с
която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл.422, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемана за установено в
отношенията между страните, че ответникът „МДД Консулт“ ООД с ЕИК: *********
дължи на ищеца за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С. сумата от 40.87 лв.
(четиридесет лева и осемдесет и седем стотинки), от които 25.34 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода
03.2021г. - 12.2021г. и 9.00 лв. - законна лихва за забава от 01.05.2021 г. до 27.03.2021 г.,
както и сумата за дялово разпределение главница на стойност 5.01 лв. за периода
07.2021г.-09.2021г. и лихва в размер на 1.52 лв. за период 31.08.2021г.-27.03.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 08.04.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението и за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №2197/26.04.2024 г. по ч.гр.д. №4978/2024г. на
ВРС.
Претендират се и съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и в
1
производството по ч.гр.д. № 4978/2024г. на ВРС.
В исковата молба ищецът излага, че на 08.04.2024 г. ищцовото дружеството е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №
114661 срещу „МДД Консулт“ ООД за сумата от 40.87 лв., от които 25.34 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през
периода 03.2021г. - 12.2021г. и 9.00 лв. - законна лихва за забава от 01.05.2021 г. до
27.03.2021 г., както и сумата за дялово разпределение главница на стойност 5.01 лв. за
периода 07.2021г.-09.2021г. и лихва в размер на 1.52 лв. за период 31.08.2021г.-
27.03.2024г. , като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. С определение, постановено по ч.гр. дело №
4978/2024 г. по описа на PC- Варна 30 с-в е уважено искането и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което със съобщение, получено
от дружеството на 13.06.2024 г., съдията-докладчик е указвал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
предявява иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ срещу „МДД Консулт“ ООД като потребител на ТЕ за стопански нужди.
Ищецът излага следната фактическа обстановка:
Между „МДД Консулт“ ООД и „Топлофикация София“ ЕАД бил подписан
договор за продажба на топлинна енергия договор- № 32623/П1054272.
Излага, че в §1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния
или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове МДД
Консулт ООД е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във
сферата на енергетиката.
В този смисъл, в чл.149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ
за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на
писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят
от "Топлофикация София" АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране /КЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират
2
търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди
от "Топлофикация София" АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
Въз основа на чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата
за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за
топлоснабдения имат са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни
месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - "
Топлофикация София" ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за
топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси,
обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот били
издадени изравнителни сметки. Твърди, че сумите за топлинна енергия, са начислени
по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период. В случай,
че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно
се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск по основание и размер, като излага, че след смъртта на
дъщеря им Михаела Димчева Джурова наследили фирма „МДД Консулт“ ЕООД, чиято
собственост били два апартамента. Трябвало да продадат имотите, защото наследи и
ипотечен кредит, който трябвало да предоговорят с банката. На 30.03.2022г.
изповядали сделката пред нотариус. На 05.04.2022г. платили всички задължения за
комунални услуги по искане на банката. Прилага Разписка от ИЗИПЕЙ от плащане на
задълженията към „Топлофикация София" ЕАД за период от 04.2020г. до 03.2022 год.,
извършено на 05.04.2022 год. в 14:52:11 часа. Излага, че при отпечатване на
разписката не са се разпечатали редове в 1 (първа) страница. Отпечатани са редове на
обща сума 51.32 лв., а е платено 60.76 лв. Счита, че разликата от 9,54 лв. е надплатена
и може да са суми по фактури, за които претендират от „Топлофикация София" ЕАД.
3
Обърнала се към ИЗИПЕЙ да й издадат вярна разписка, но те й издали дубликат на
същата и казали, че не може разписката да се коригира. На втора страница били
разпечатани следните фактури за месеци: част от фактура 09.2021/********** на
стойност 0.06лв. лихва; фактура 10.2021/********** на стойност 3.72лв главница и
0.07лв. лихва; фактура 11.2021/********** на стойност 5.57лв. главница и 0.05лв.
лихва и фактура 12.2021/********** на стойност 5.52лв. главница и 0.06лв лихва.
До момента на получаване на Съобщението от съда нямали информация, че
фирмата е длъжник. Твърдят, че добросъвестно са заплатени всички задължения. Не е
получила нито едно известие от „Топлофикация София" ЕАД, че фирмата е длъжник.
В съдебно заседание признава иска, за да не се генерират излишни разноски.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 2197/26.04.2024 г. по
ч.гр.д. №4978/2024 г. на ВРС, 30 състав е разпоредено ответникът "МДД Консулт"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Цар
Освободител" № 37, вх. Б, ет. 4, ап. 35 да заплати на ищеца „Топлофикация“ София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1680, обл.
София, общ. Красно село, сумите, представляващи незаплатени цена за топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Красно село, ж.к.
"Лагера" бл. 41, вх. Б, ап. 10.02, абонатен №424339/инсталация ********** и дялово
разпределение, както следва: сумата от 25.34 лева /двадесет и пет лева и тридесет и
четири стотинки/ - представляваща цена на действително потребена топлинна
енергия за горния топлоснабден имот за периода м. 03.2021г. до м. 12.2021г.; лихва за
забава в размер на 9.00 лева /девет лева/, начислена за периода от 01.05.2021г. до
27.03.2024г.; сумата от 5.01 лева /пет лева и една стотинка/ -представляваща цена на
топлинна енергия за дялово разпределение за периода м. 07.2021г. до м. 09.2021г.,
лихва за забава в размер на 1.52 лева/един лев и петдесет и две стотинки/ ,
начислена за периода 31.08.2021г. до 27.03.2024г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 12.04.2024г., до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 25.00 лева /двадесет и пет
лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и сумата от 50.00 лева /петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане
на правната помощ.
По делото не се спори, че ответното дружество е било собственик на обекта на
потребление и съответно потребител на топлинни услуги. Същото се потвърждава от
4
представените Договор №32623/П1054272 от 30.01.2017 г. , Заявление рег. №П-
1106/30.01.2017 г. Нотариален акт за покупко-продажба №136, том І, рег. №5603, дело
№116 от 25.08.2015 г. на нотариус Вяра Янева, с район СРС.
Сключен е договор от 29 май 2012 г. между потребителите в сграда – ЕС на
адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл.41, вх.2 и „Топлофикация София“ ЕАД, съгласно
който последният се задължава да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия срещу заплащане.
Представено е извлечение от счетоводната система на ищеца, съгласно което за
периода от 03.2021 г. до 12.2021 г. са издадени фактури на обща стойност от 66,56, от
която неплатени са останали 30,35 лв., а размерът на законната лихва за забава е в
размер на 10,52 лв.
Представени са и процесните фактури, както следва: №**********/31.03.2021
г.за периода от 01.03.2021 г. 31.03.2021 г. за сумата от 28,74 лв. с ДДС и приспадната
сума от предходни периоди в размер на 18,70 лв., №**********/30.04.2021 г. за
периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. на стойност 27,36 лв. с ДДС,
№**********/31.-05.2021 г. за периода от 01.05.2021 г. до 31.05.2021г. на стойност 8,87
лв., №**********/30.06.2021 г. за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. на стойност
8,87 лв., №**********/31.07.2021 г. за периода от 01.07.2021 г. до 31.047.2021 г. на
стойност 1,67 лв., №**********/31.08.2021 г. за периода от 01.08.2021 г. до 31.08.2021
г. на стойност 1,67 лв.; №**********/30.09.2021 г. за периода от 01.09.2021 г. до
30.09.2021 г. на стойност 1,67 лв.; №11008213616/31.10.2021 г. за периода от 01.10.2021
г. до 31.10.2021 г. на стойност 4,33 лв.; №**********/30.11.2021 г. за периода от
01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. на стойност 5,46 лв.; №**********/31.122021 г. за
периода от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. Във всяка от фактурите цената за дялово
разпределение е 1,39 лв. без ДДС, или 1,67 лв. с ДДС.
Представено е кредитно известие №**********/31.07.2021 г. към фактура
№**********/30.06.2020 г. за сумата от 9,18 лв., кредитно известие
№**********/31.07.2021 г. към фактура №**********/30.04.2021 г. на стойност 155,51
лв., дебитно известие №**********/31.07.2022 г. към фактура
№**********/30.04.2022 г. на стойност 162,20 лв.; Кредитно известие
№**********/01.09.2022 г. към фактура №**********/30.04.2022 г. за периода от
04.2022-05.2023 г. за сумата от 162,20 лв.; Данъчна фактура №**********/01.09.2022 г.
за периода от 05.2022-04.2023 г. и Кредитно известие №**********/31.07.2022 г. към
фактура **********/30.06.2021 г. за сумата от 1,75 лв. и
Представени са и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София.
С Нотариален акт №107, том ІІ, рег. №2599, дело №239 от 30.03.2022 г. на
нотариус Юлиан Комсалов, с район на действие СРС ответното дружество се е
5
разпоредило с обекта на потребление в полза на Благой Димитров Филипов.
От ответника са представени два броя разписки от ИЗИ ПЕЙ за извършени
плащания, като едното касае процесния обект на потребление 10.2, а другата обект
10.1. Представената разписка за обект 10.2 не касае процесния период, а разписката,
която касае процесния период не касае процесния обект.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.422, във връзка с чл.415 ГПК е предявен
след провеждане на производство по чл.410 ГПК при условията на чл.414, ал.1, т.2 от
ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е
процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта.
Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца
бе да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова
полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, наличие на
валидна облигационна връзка между страните с твърдения предмет, по която е
изправна страна, т. е. доставил е посочените количества топлинна енергия и от която е
възникнало задължение на ответника за заплащане на търсената сума.
Съгласно разпоредбата на Параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на
доставена такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или титуляр на вещно право
на ползване върху имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. За периода на
действие на ЗЕЕЕ /отм./ дефиницията за потребител на топлинна енергия във връзка с
Параграф 1, т.13 от ДР е ФЛ или ЮЛ, което получава топлинна енергия от енергийно
предприятие и го използва за собствени нужди. Видно от представените по делото
нотариални актове се установява, че ответното дружество е собстевник на
топлоснабдения имот, считано от 2015 г. Същият е топлофициран, като от етажната
собственост е избрана фирма за дялово разпределение. Видно от представените
счетоводни документи се установява и че за процесните периоди са потребени
начислените количества електрическа енергия, чиято равностойност се търси. Същите
са начислени вследствие на реално потребление и дялово разпределение.
Поради дължимост на главното вземане се дължи заплащане и на акцесорното
вземане за лихви, на осн. чл. 86 от ЗЗД.
На основание изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че ищецът
успя, при условията на пълно и главно доказване да установи, че процесните суми му
се дължат на посочените основания.
6
Доколкото обаче самият ищец признава, че в хода на процеса ответниците са
извършили заплащане на всички претендирани суми, то исковете на ищеца следва да
бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и
направеното от ищеца искане, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в
производството по ч.гр.д.№ 4278/2018 г. на ВРС, 30 състав, съобразно на уважената
част от иска, доколкото същите с поведението си са станали повод за завеждане на
настоящото производство. По делото са представени доказателства за направени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 275,00 лв., от
които заплатена държавна такса в размер на 175,00 лв., и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. В производството по ч.гр.д.№ 4978/2024 г. на
ВРС, 30 състав ищецът е направил разходи в размер на 75,00 лв., от които заплатена
държавна такса в размер на 25,00 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50
лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД, че
ответникът „МДД Консулт“ ООД с ЕИК: ********* чрез управителя Маргаритка
Стефанова Джурова с ЕГН: **********, с адрес: на управление: гр. Варна, общ.
Одесос, бул. „Цар Освободител“ № 37, вх. Б, ет.4, ап.35 ДЪЛЖИ на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александър
Александров-Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов, Председател на
Управителен съвет за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С. сумата от 40.87
лв. (четиридесет лева и осемдесет и седем стотинки), от които 25.34 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода
03.2021г. - 12.2021г. и 9.00 лв. - законна лихва за забава от 01.05.2021 г. до 27.03.2021
г., както и сумата за дялово разпределение главница на стойност 5.01 лв. за периода
07.2021г.-09.2021г. и лихва в размер на 1.52 лв. за период 31.08.2021г.-27.03.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 08.04.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението и за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК №2197/26.04.2024 г. по ч.гр.д. №4978/2024г. на
ВРС.
ОСЪЖДА ответникът „МДД Консулт“ ООД с ЕИК: ********* чрез управителя
7
Маргаритка Стефанова Джурова с ЕГН: **********, с адрес: на управление: гр. Варна,
общ. Одесос, бул. „Цар Освободител“ № 37, вх. Б, ет.4, ап.35 ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александър
Александров-Изпълнителен директор и Ивайло Ивов Епитропов, Председател на
Управителен съвет, сумата от 275,00 (двеста седемдесет и пет) лв., представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от
75,00 (седемдесет и пет) лв., представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 4978/2024 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
БАНКОВА СМЕТКА НА ИЩЕЦА, по която да бъдат заплатени присъдените
суми: IBAN: BG 48 SOMB 9130 1011 2533 02, BIC: SOMBBGSF, в „Общинска Банка“
АД, ФЦ „Красно село“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8