№ 33417
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110106828 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. П. Д. срещу „Л.-М.“
ЕООД.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2835 лв.,
представляваща общ сбор от неплатени суми за извършени преводи на документи от
български език на сръбски език, македонски език, словенски език и обратно, извършени от
ищцата и приети от ответника без възражения (уточнени съгласно списък на извършени
преводи, л. 26-28 от делото) в периода 24.08.2017 г. – 18.10.2023 г., както и мораторна лихва
в размер на 127,03 лв., считано от деня на забавата за плащане на ответника - 10.10.2023 г.
до деня, предхождащ подаване на исковата молба в Софийски районен съд - 06.02.2024 г.
Ищцата твърди, че ответното дружество й е възложило, съгласно хонорарен лист, да
извърши преводи от български език на сръбски език, македонски език, словенски език и
обратно, като преводите са извършени и приети без възражение от ответника, използвани
са, а не са заплатени. Твърди, че ответното дружество е имало 30-дневен срок от издаването
на хонорарния лист да заплати дължимото възнаграждение, но след като не е направило
това, е изпаднало в забава, поради което дължи мораторна лихва в посочения по-горе
размер. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и за присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищцата е при условията на пълно и главно доказване да установи следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ сключването на валиден договор за
1
изработка между ответника като възложител и ищцата като изпълнител със соченото в
исковата молба съдържание (извършване на преводи на документи от български език на
сръбски език, македонски език, словенски език и обратно); 2/ надлежно и точно в
количествено, качествено и темпорално отношение изпълнение на задължението на
изпълнителя (ищец) да извърши преводите; 3/ приемане на изработеното от възложителя
(ответник) без възражения; 4/ настъпване на изискуемостта на вземането на изпълнителя за
възнаграждение и неговия размер.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава, за което ищцата не сочи
доказателства – в частност, че приложената към исковата молба покана е била връчена на
ответника преди депозиране на исковата молба на 07.02.2024 г., или уговорен между
страните падеж за заплащане на възнагражденията за извършени преводи.
Доколкото ищцата е посочила, че претендира мораторна лихва с начало от 10.10.2023
г. - деня на забавата за плащане, а по делото са налице твърдения и данни, че последният
превод е с дата 18.10.2023 г., както и за отправена до ответника покана на 15.12.2023 г., то
исковата молба в тази част следва да бъде оставена без движение, като ищцата следва да
отстрани противоречията в обстоятелствената част на исковата си молба, като посочи
изрично кога твърди да е настъпил падежът за плащане на главницата в размер на 2835 лв.,
както и на какво основание претендира мораторна лихва от 10.10.2023 г. до 19.11.2023 г.
(предвид твърденията, че ответното дружество е имало 30-дневен срок от издаването на
хонорарния лист да заплати дължимото възнаграждение). За процесуална икономия делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
По доказателствата:
Ищцата е представила към исковата молба писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор и следва да се приемат.
Ищцата е поискала събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане, с показанията на който да докаже, че е извършила
възложената работа в срок, както и че същата е приета от ответника без възражения, което
искане е допустимо и относимо и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Т. П. Д. срещу „Л.-М.“ ЕООД в
частта по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена
молба, с препис за насрещната страна, да посочи изрично кога твърди да е настъпил падежът
2
за плащане на главницата в размер на 2835 лв., както и на какво основание претендира
мораторна лихва от 10.10.2023 г. до 19.11.2023 г. (предвид твърденията, че ответното
дружество е имало 30-дневен срок от издаването на хонорарния лист да заплати дължимото
възнаграждение), като УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на дадените указания в
срок, исковата молба ще бъде върната за сумата от 127,03 лв. - мораторна лихва за периода
10.10.2023 г. - 06.02.2024 г., а производството по делото в тази част - прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.10.2024 г. от
11,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ищцата за доказване на
посочените в исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат
да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3