Р Е Ш Е Н И Е
№ 260238 / 04.09.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание,
проведено на 07.08.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар АТАНАСКА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19427 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание
чл. 127, ал.2 и чл.127а, ал.2 от СК.
Производството е образувано въз основа на предявена от ищцата С.Г.Г.
ЕГН ********** срещу ответника Я.И.П. ЕГН **********
обективно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл.127, ал.2 от , за постановяване на съдебно решение,
с което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на
родители на малолетните деца Г***-Д***
Я. П ***ЕГН **********, родена на ***г. и Д
***Я. П***ЕГН **********, родена на ***г., спор по въпросите относно местоживеенето,
упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката
им, както следва:
-да се предоставят на ищцата родителските права
върху малолетните
деца Г***-Д*** Я. П***ЕГН **********, родена на ***г. и Д***Я.
П***ЕГН **********, родена на ***г.
-да се определи
местоживеенето на децата при майката, на адрес: гр.Варна, ул.„ *** " 16,
ет.З, ап.11.
-да се определи
следния режим на лични отношения на бащата с малолетните деца Г***-Д*** Я. П***ЕГН **********, родена на ***г. и Д***Я.
П***ЕГН **********, родена на ***г.:
-всяка
първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, като бащата следва( да
взема и връща децата от/при майката по нейното местоживеене
-за Коледните празници (24-26 декември) през всяка нечетна година от 10:00
часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден;
-Новогодишните празници (31 декември - 01 януари)
през всяка четна година от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден;
-Великденските празници през всяка нечетна година от 10:00 часа на
първия ден до 17:00
часа на последния ден;
-един месец през лятото, когато не съвпада с училищни лагери
и екскурзии и майката не е в платен годишен отпуск, както и извън определения
режим за контакт по взаимно споразумение между родителите.
-
да се осъди ответника да заплаща месечна
издръжка в полза на детето Г***-Д*** Я. П***в размер на 400лв. с падеж всяко
първо число на месеца, за който се дължи издръжката считано от 01.12.2019г.
до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла месечна вноска,
-
да се осъди ответника да заплаща месечна
издръжка в полза на детето Д***Я. П***в размер на 200лв. с падеж всяко
първо число на месеца, за който се дължи издръжката считано от 01.12.2019г. до
настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва; за забава върху всяка закъсняла месечна вноска.
- с правно основание чл.127а ал.2 от СК, за постановяване
на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на
бащата Я.И.П.
ЕГН
**********, за попълване и подаване на заявление за издаване
на паспорт на малолетните деца Г***-Д*** Я. П***ЕГН **********, родена на ***г. и Д***Я.
П***ЕГН **********, родена на ***г., както и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието
на бащата Я.И.П. ЕГН **********у малолетните
деца Г***-Д*** Я. П***ЕГН **********, родена на ***г.
и Д***Я. П***ЕГН **********, родена на ***г.,, да напускат пределите на Република България и да пътуват заедно с майка си С.Г.Г. ЕГН **********, придружавани от нея самата и/или трето пълнолетно
лице (в случай, че майката даде съгласие за това) до страни от Европейския съюз, в това
число Дания, Румъния, Германия, Франция, Австрия, както и до Република Турция,
Македония и Сърбия , с
право да преминава през държави в и/или извън Европейски съюз, до три пъти за една календарна
година, но за не повече от 30 дни
наведнъж до
посочените държави, за срок от 6 години от
влизане в сила на решението.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
исковата си претенция, навеждайки следните фактически твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба: Ищцата излага , че двамата
с ответника са родители на родените по време на съвместното им съжителство две
деца Г***-Д***
Я. П***ЕГН **********, родена на ***г. и Д***Я. П***ЕГН **********,
родена на ***г.
От окончателната й раздяла с ответника, настъпила на 01.04.2019г., ищцата сочи, че поддържа
контакт с бащата на децата си само по отношение личните му контакти с тях. През 2010г. закупила
жилище, в което живее заедно с децата си. Към настоящия момент Д*** е вече в
училищната възраст (трети клас), а Д***на почти 4 години, като за
отглеждането им помагат близки и роднини на
ищцата, и най-вече майка й, която
е винаги с децата, когато някое от двете се разболее и се наложи да не посещава
училищни занимания.
Излага, че както по време на съжителството с ответника, така
и след това, вниманието, загрижеността и отговорността на ответника за
отглеждането и възпитанието на общите им деца се свеждат до срещи с тях, по
време на които децата са само по забавления, а цялата
отговорност, свързана с изпълнение на училищни задачи и подготовка на домашни
задания остават в тежест на ищцата. Участието на ответника в този процес е
далече от дължимата грижа. Контактът му с децата, ищцата сочи, че не е
препятствала никога. Счита, че децата трябва да поддържат контакт с баща си.
За детето Д***, сочи, че посещава вече втора учебна година школа по състезателна
математика, тъй като проявява изявен интерес към тази сфера, както и Учебен
център „Британика" във връзка с подпомагане обучението по английски език.
Разходите за тези
две занимания за учебната 2019/2020г. са в размер на 1947,80лв., като се прибави
таксата, която заплаща за Д***за детска градина, средномесечно
разходите само за такси за градина и школи са в размер на 291,48 лв. Ако към тези разходи прибави и
необходимите средномесечни разходи, свързани със закупуването на дрехи, обувки,
учебни пособия, ползването на електричество, вода и осигуряването на средства
за храна, случаите, когато се налага да се правят извънредни такива, свързали с
лечение и други, размерът на месечната издръжка става непосилно голям за ищцата
и в този смисъл, тя настоява, че е нужна помощта на бащата за отглеждането,
възпитанието и развитието на децата като достойни граждани.
Всеки родител дължи издръжка на ненавършилите си пълнолетие
деца. Счита се, че грижите, които майката полага за децата следва да бъдат
преценявани от уважаемия съд при определяне размера на дължимата от бащата
издръжка. Необходимата за децата сума на месец следва да бъде разпределена
между родителите и даже не по равно, а родителят при когото не живеят децата
следва да заплаща по-голямата част от средствата необходими за отглеждането и
възпитанието им. В този смисъл отправя искане за издръжка в размер на 400 лв. на месец, която ответникът да
заплаща в полза на детето Г***-Д*** и 200 лв. месечно в полза на детето Д***.
Счита, че този размер на издръжката отговаря на нуждите на
децата и възможностите, с които разполага бащата.
Отделно от горното, излага, че е молила бащата да даде
съгласие за издаване на документи на децата и разрешение да пътуват в чужбина и
по-специално до страни от Европейския съюз, в това число Дания, Румъния,
Германия, Франция, Австрия, както и до Република Турция, Македония и Сърбия,
придружавани от майката и/или трето
пълнолетно лице с право да преминават през държави в и/или извън Европейски
съюз, но той отказва с най-различни неоснователни мотиви. Последното
обстоятелство се отразява неблагоприятно на интересите на децата, доколкото в
съвременния мобилен
свят решенията за пътуване все повече придобиват ежедневен и битов
характер и чисто се налага бърза реакция. Все по-често пътуванията на децата в
предучилищна и училищна възраст е свързано с участието на последните по
различни програми за обмен на образователен
опит, конкурси, олимпиади, екскурзии, състезания, а Д*** е вече в училищна
възраст. Необходимостта на децата да пътуват в чужбина се свързва и с други
различни причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата им
култура, научаване на език и т.н. Свободното придвижване на детето е негово
конституционно право и никой не може да го ограничава. Още повече, че вуйчото
на децата живее и работи в
Дания и няколко пъти са обсъждали възможността да отидат с децата на гости,
като съчетаят пътуването с една екскурзия през някоя от училищните ваканции.
Моли да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242. ал. 1 ГПК..
Вследствие на изложеното се моли да бъде уважена предявената искова
претенция.
Във връзка с дадената възможност за изразяване на становище по
обективираното от ответника в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК
съображение за недопустимост на предявения иск по чл. 127а СК, поради липса на
правен интерес - липса на спор между родителите по този въпрос и
липса на заявен отказ от бащата да даде съгласие за издаване на задграничен
паспорт, на което и да е от двете деца на страните ищцата изразява следното:
ПЪРВО: Нееднократно
ищцата е предлагала и молила бащата на децата (ответник) да даде съгласие за
издаване на задгранични паспорти и пътуване на децата в чужбина и по-конкретно до
страни от Европейски съюз, но същият е отказвал с най-различни мотиви. Около
месец преди депозиране на настоящата искова молба ищцата е изготвила и
предложила пълномощно за тази цел на бащата (екземпляр от последното се прилага
към настоящото становище), но същият отново категорично е отказал да даде
съгласие на децата да пътуват извън страната както с майка си, така и с трети
лица (баба и дядо по майчина линия). С всички тези обстоятелства е запознат и
свидетеля, който е поискала да бъде
допуснат при режим на водене.
ВТОРО: Що
се касае до заявеното в писмения отговор на ответника становище, че „...искът
по чл.127а от СК е недопустим и не следва да се разглежда съвместно в
настоящото производство...", счита че обективното
кумулативно съединяване на исковете е допустимо, тъй като те са подсъдни на
същия съд, а също и няма да бъде значително затруднено разглеждането им (чл.210 ГПК).
Отделно от горното двете производства - по чл. 127 ал.2 и
по чл. 127а ал.2 от СК, имат аналогичен характер и подлежат на разглеждане по
един и същ съдопроизводствен ред. Тяхното съединяване и общо разглеждане не е
недопустимо и не съставлява нарушение на процесуалните правила, уредени в ГПК.
Така в определение №1354 от 29.11.2012г. на ВКС по гр.д.№935/2012г., III г.
о., ГК, се приема, че в съдебната практика няма спор, че исковете по чл. 127 ал.2
от СК и по чл. 127а ал.2 от СК/за заместване на съгласието на родител при разногласие
на родителите за пътуване на дете в чужбина/ - могат да се предявяват
както самостоятелно - в отделни производства, така и съвместно, като по
всеки един от тях съдът дължи отделно произнасяне.
На следващо място, в производството по чл.127а от съдът разполага с
власт да реши делото с оглед доказателствата и интересите на децата (така
Решение №403 от 29.02.2016г. на ВКС по гр.д.№6903/2014г., IV
г.о., ГК, според което в производството по чл. 127а от СК, съдът не е обвързан
от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и
определени държави). В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а от СК,
съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време,
различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с
молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи
и най-важни при решаване па въпроса за заместване съгласието на единия
родител за пътуване в чужбина са интересите на децата.
Ответникът Я.И.П.
ЕГН **********, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба ,
в който изразява становище че иска по ч.127, ал.2 СК е допустим, но искът по чл. 127а от СК е недопустим, поради липса
на правен интерес от завеждането му, тъй като поначало не е налице правен спор
между бащата и ищцата: никога не се
отказвал съгласието си за издаване на задграничен паспорт на което и да е от
двете деца, предявеният иск не сочи нито
причината за пътуването/пътуванията, нито до коя точно държава, нито за какъв
период от време.
Не оспорва, че с ищцата са родители на двете малолетни деца:
Г***-Д*** Я. П***ЕГН **********, родена на ***г. и Д***Я. П***ЕГН **********, родена на ***г., както и че са разделени, като
всеки от тях живее отделно от другия.
Оспорва твърденията на
ищцата, че по време на съвместното им съжителство не е осигурявал финансова
подкрепа на семейството си, че не участвал в развитието на децата и че само ги забавлявал. Излага,
че е предоставял пари на ръка, за което не е изисквал писмен документ. Излага, че
разходите за развитието на децата никога не са били съгласувани с него,
бащата. Настоява, че мястото за
изучаване на английски език на Г***-Д*** е Учебен център „Британика", и
школа по състезателна математика, които имат прекалено висок стандарт за възможностите им като родители. Същото се отнася и за Д***- майката никога не се съобразява с мнението на бащата и еднолично, с налагане на
своето мнение, взела решения относно децата , за което са имали спорове.
Сочи, че поисканите издръжки в размер на 400
лв. месечно за Г***-Д*** и в размер на 200 лв. месечно
за Д***, които да заплаща, са определено завишени. Настоява, че всички
останали разходи за дрехи, обувки, храна, учебни помагала, и пособия,
електричество, ВиК, лекарства и др. битови и ежедневни нужди на семейството , в
това число за децата , е поемал винаги заедно с ищцата.
Относно искането за издаване на документи за пътуване на
децата и разрешение да пътуват в чужбина, сочи, че никога нищо конкретно не са
обсъждали с ищцата. Счита, че искът по чл. 127а от СК е недопустим и не следва
да се разглежда съвместно в настоящото производство. Но в случай че се приеме,
че той е допустим и приет за съвместно разглеждане с иска по чл. 127, ал. 2 от СК, моли да се приеме, че първият е неоснователен и да се отхвърли.
Недопустимо, евентуално неоснователно е и искането за даване на разрешение
децата да пътуват с трети лица, без да е конкретизирано кои са тези трети лица.
По отношение на предоставяне на упражняването на
родителските права на майката се противопоставя. Счита, че тя самостоятелно не
може да се грижи за децата. Моли да се предоставите упражняване на родителските
права на него, техния баща.
По въпроса за местоживеенето на децата, моли да се определи
местоживеенето на двете деца заедно с него, бащата.
По отношение на режима на лични
отношения счита, че за правилното развитие на децата трябва да продължи
свободния досегашен режим на отношения, като на двамата родители се предостави
режим от края на учебните занятия, а в неучебно време от 17 ч., всеки
петък на всяка нечетна седмица от календарната година до началото на учебните
занятия, а в неучебно време до 10 ч. всеки понеделник на всяка четна седмица от календарната
година за всяко едно от децата за мен, бащата и от края на учебните занятия, а
в неучебно време от 17
ч., през всеки петък на всяка четна седмица от календарната година до началото
на учебните занятия, а в неучебно време до 10 ч., всеки понеделник на всяка
нечетна седмица от календарната година за всяко едно от децата за майката. При
запазване на същия режим, в случай че предоставите упражняването на
родителските права на майката по отношение и на двете деца.
Счита, че разделянето на децата не е
в техен интерес. А разширеният режим при посоченото редуване би позволил децата
по-добре да организират ежедневните и почивните, празничните, ваканционните си
дни. Такова е и тяхното желание, изразено пред него.
По отношението на празниците - не се
противопоставя на предложения от ищцата режим: за ищцата - за
Коледните празници (24 -
26 декември включително) през всяка нечетна година, от 10 ч. на
първия ден до 17
ч. на последния ден, за Новогодишните празници (31 декември - 1 януари
включително) през всяка четна година, от 10 ч. на първия ден до 17 ч. на
последния ден, съответно - при мен: за Коледните празници (24 - 26 декември включително)
през всяка четна година, от 10 ч. на първия ден до 17 ч. на последния ден, за
Новогодишните празници (31 декември -1 януари включително) през всяка нечетна година, от 10 ч. на
първия ден до 17
ч. на последния ден.
По отношение на ваканциите, когато
те са по-дълги от една седмица, всяка четна ваканция през годината - при него,
бащата, а всяка нечетна ваканция - при майката, от 10 ч. на първия ден до 17 ч. на последния ден.
През лятото - един месец с бащата, когато
майката не е в платен годишен отпуск всяка нечетна година и обратното - с майката,
когато бащата не е в платен годишен отпуск всяка четна година.
Съответно, по отношение на
издръжката, предвид по-свободния режим, изложен по-горе, моли да се осъди
майката да заплаща за всяко едно от децата по 155 лв. месечна издръжка, с падеж
всяко първо число от месеца, за който се дължи, до настъпване на законово
основание за изменението или прекратяването на издръжката, както и законната
лихва върху всяка закъсняла вноска за периода на закъснението.
Алтернативно, в случай, че се
предоставят на майката упражняването на родителските права спрямо двете деца,
тогава моли да бъде осъден да заплаща за всяко едно от децата по 155 лв. месечна
издръжка, с падеж всяко първо число от месеца, за който се дължи, до настъпване
на законово основание за изменението или прекратяването на издръжката, както и
законната лихва върху всяка закъсняла вноска за периода на закъснението.
По доказателствените искания на
ищцата не се противопоставя те да бъдат ангажирани от нея.
Предявен
е за съвместно разглеждане в настоящото производство в срока и по реда на чл.
211, ал. 1 от ГПК, от ответника срещу ищцата насрещен иск с правно
основание чл.127 ал.2 от СК, който е приет за съвместно разглеждне, за
постановяване на съдебно решение, по силата на което, както следва:
-упражняването на родителските права по отношение
на двете деца, да се предоставят на бащата.
-да се определи местоживеенето на двете деца заедно
с бащата.
- да се определи режим на лични отношения като се
продължи свободния досегашен режим на отношения, като на двамата родители се
предостави режим от края на учебните занятия, а в неучебно време от 17 ч., всеки петък на всяка нечетна седмица от
календарната година до началото на учебните занятия, а в неучебно време до 10 ч. всеки понеделник на
всяка четна седмица от календарната година за всяко едно от децата за мен,
бащата и от края на учебните занятия, а в неучебно време от 17 ч., през всеки петък на всяка четна седмица
от календарната година до началото на учебните занятия, а в неучебно време до 10 ч., всеки понеделник на всяка нечетна седмица
от календарната година за всяко едно от децата за майката. При запазване на
същия режим, в случай че се предоставият упражняването на родителските права на
майката по отношение и на двете деца. По отношението на празниците - предложения от ищцата режим: за ищцата - за Коледните празници (24 - 26 декември включително) през всяка нечетна година,
от 10 ч. на първия ден до 17 ч. на последния ден, за Новогодишните
празници (31 декември - 1 януари включително) през всяка четна година, от 10 ч. на първия ден до 17 ч. на
последния ден, съответно - при мен:
за Коледните празници (24 - 26 декември
включително) през всяка четна година, от 10 ч. на първия ден до 17 ч. на последния
ден, за Новогодишните празници (31 декември -1 януари включително) през всяка нечетна
година, от 10 ч. на
първия ден до 17 ч. на
последния ден. По отношение на ваканциите, когато те са по-дълги от една
седмица, всяка четна ваканция през годината - при бащата, а всяка нечетна ваканция - при майката, от 10 ч. на
първия ден до 17 ч. на
последния ден. През лятото - един
месец с бащата, когато майката не е в платен годишен отпуск всяка нечетна
година и обратното - с
майката, когато бащата не е в платен годишен отпуск всяка четна година.
- по отношение на издръжката, предвид по-свободния
режим, изложен по-горе, да се осъди майката да заплаща за всяко едно от децата
по 155 лв. месечна издръжка, с падеж
всяко първо число от месеца, за който се дължи, до настъпване на законово
основание за изменението или прекратяването на издръжката, както и законната
лихва върху всяка закъсняла вноска за периода на закъснението. Алтернативно, в
случай, че се предоставят на майката упражняването на родителските права спрямо
двете деца, тогава се изразява становище бащата да бъде осъден да заплаща за
всяко едно от децата по 155 лв.
месечна издръжка, с падеж всяко първо число от месеца, за който се дължи, до
настъпване на законово основание за изменението или прекратяването на издръжката,
както и законната лихва върху всяка закъсняла вноска за периода на
закъснението.
Претендира се за осъждане на ответницата
(първоначалната ищца) да заплати направените от ищеца /първоначален ответник/ разноски
по делото, за което своевременно ще се представи списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
предлага постигане на споразумение по
повдигнатия правен спор по чл. 127, ал. 2 от СК, като твърди, че
на практика може да се каже, че съвместно упражняват родителските права
и реално нямат спорове помежду си като цяло. Децата са
с бащата или с майката, при последователното редуване на следния режим: при
майката - три дни и
при бащата - четири
дни от дадена седмица и обратното - през
всяка следваща седмица: при бащата - три дни и
при майката - четири
дни. Ищцата никога не е оспорвала този
режим, но, по нейните думи, е завела делото, за да получи официален документ, а
не защото иска да осуети контактите на бащата с децата .
Представен е и отговор на насрещна искова претенция от ответната страна от С*** Г.Г. ЕГН **********
относно заявената и приета за разглеждане насрещна
претенция с вх.№11592/ 10.02.2020г., депозирана
от Я.И.П. ЕГН ********** по гр.д. №19427/2019г. по описа на XXXIII състав
на ВРС, като е посочено, че че предявения насрещен иск е допустим, но
неоснователен.
Контролиращата страна Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Варна, представя по делото писмено становище, в което дава мнение, че и
двамата родители активно участват в грижите за децата, като отговорно
изпълняват родителските си задължения. Считат, че с оглед възрастта на децата и
техните потребностии бъдещо развитие, в техен интерес е те да не бъдат
разделяни.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност и съобрази становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното удостоверения за раждане/л.7
и л.8/, се установява, че страните по делото са родители на малолетните деца Г***-Д***
Я. П***ЕГН **********, родена на ***г. и Д***Я. П***ЕГН **********,
родена на ***г.
По делото са ангажирани гласни доказателства,
като и е проведено изслушване на детето Г***-Д***
Я. П***ЕГН **********, родена на ***г., на основание чл.15, ал. 1 от ЗЗДт, вр. чл. 49, ал. 6 от СК, в хода на което детето заявява следното: „На 10 години съм. На 30 юли, навърших 10 години. Уча в „Найден Геров“. Сега ще бъда в четвърти
клас. Завърших трети клас само със 6-тици. Само по музика 5-тица. Любимия ми
предмет е математика. Зная за какво е делото. Мама и татко не живеят заедно от
една година и нещо. Аз ходя и при двамата за различно време, за колкото те си
решат, не винаги е еднакво. Иначе живея при мама на ул.“***“ 16. Татко живее в
с.Кичево. Искам да живея при мама, защото там сме само двете със сестра ми, там
съм израснала и там познавам много хора. Там чувствам истинското вкъщи.
Сестричката ми е на четири години и половина. Ходи на детска градина тук в
града. Баба и дядо /говори за родителите на своята майка/, винаги помагат.“
По
искане на ищцата, е разпитана свид.Е*** EГН **********/без
дела и родствени връзки със страните, която на въпроси на съда заявява, че
познава и двамата родители, за които сочи, че не живеят заедно от година. Сочи,
че С. живее в собствен апартамент в кв.“Левски“, под Майчин дом, до
ул.“Железкова“. Тя се грижи за децата, като майка й и баща й също много
помагат, както и брат й. Свидетелката НА
ВЪПРОСИ НА АДВ.А ***сочи следното: „Последните години основен конфликт при тях, виждам, че
е финансо. Който изостри отношенията
между тях двамата. Свидетел съм на това, че от страна на С. се е налагало
финансово да издържа семейството, да плаща сметките, да покрива нуждите на
децата. Освен това, голямата дъщеря ходи на допълнителни школи по математика и английски, за да се
развива и да не остава само на ниво училище. Чувала съм от детето, че в момента
бащата живее в къща в Кичево, с новата си приятелка. Бащата доколкото разбрах в
момента не работи. Преди е работил като шофьор на такси. Доколкото помня през
деня и през уикендите, събота и неделя е
работил по цял ден. Откакто са
разделени, доколкото знам С. поема финансово издръжката на децата.
Купува им дрехи, всичко необходимо за училище, и за техния живот и храна.
Децата изцяло живеят при нея, като майка й и баща й помагат много. Във връзка с
дистанционното обучение, голямата дъщеря остава при бабата и дядото, за да може
да й помагат с уроците и домашните, да има винаги на кого да разчита, защото
дистанционното обучение беше едно изпитание за всички децата. С. работи на
пълен работен ден и когато се налага може да разчита на майка си и баща си,
които са пенсионери. Да вземат децата от детска градина, от училище да помогнат с ангажиментите, да заведат за
зъболекар и т.н. Финансово помагат майка й и баща й, и също и брат й през
годините много е помагал финансово, неведнъ. Той работи в чужбина, в Дания, и
им изпраща пари. Помага за децата, когато има нужд ота по - големи покупки да
се направят, във връзка с техните нужди. Доколкото знам новата връзка на бащата
е може би от една година. Но аз съм виждала бащата с новата му приятелка, още
по времето, когато са били заедно със С.. Като съм виждала, че са били в
приятелски отношения. Бяха в чести разговори близо до детската площадка, където
водя своето дете, след детска градина. Няколко пъти ми е споделяла С., че иска
да бъде издаден задграничен паспорт на децата, т.к. вуйчото, брата на С. живее
в Дания. Няколко пъти брат й ги е канил
да отидат с децата на почивка, напълно на негови разноски. И в тази връзка съм
чувала, че иска да изкара паспорти, но й е било отказано. Доколкото знам,
бащата иска отглеждане по - равно във
времето на децата, но С. не е съгласна, защото децата имат нужда от
спокойствие. Не могат да бъдат разнасяни от едното семейство в другото, особено
във връзка с голямото дете, което е на училище и дистанционно обучение. То има
нужда от спокойствие и среда, където да може да присъства във виртуалната среда
и някой да помага с домашните, защото на моята дъщеря постоянно
помагам с домашните. Свидетелката НА ВЪПРОСИ НА АДВ.П***,
пхълномощник на ответника, излага следното: „Бащата
познавам и от същия период. От началото на тяхната връзка познавам и двамата.
Това е от 12-13 години. Имам чести контакти със семейството. Последните няколко
години живяхме на квартира близо до техния дом, и сме се виждали често със
семейството, защото сме близки приятелки със С.. Работила съм, като съм излизала два пъти в майчинство. Последното майчинство
е било преди три години, и съм била две години в майчинство. Доколкото знам Я. е работил на нерегламентирано работно време,
като таксиметров шофьор. Това го знам и от него пряко, и от семейството. От С.
съм чувала, че работи като таксиметров шофьор. Не знам доходите как са влагани
в семейството. Имам преки впечатления, че имаха финансови проблеми. Не мога да
предположа кой колко точно пари е вкарал в семейството, но съм свидетел, че са
настъпвали финансови проблеми, във
връзка с това, че има моменти когато не са им стигали парите за битови сметки,
като примерно ток, вода, такси за входа. Аз съм пряк свидетел как С. е работила
на пълен работен ден, с изключение, когато е била в майчински. Като първата
година е вземала 90% от заплатата си, както е разрешено в България. Втората
година е вземала по – малко пари, както се взема в България майчинство. Била е
две години в майчинство. Като с първото дете дори не си изкара майчинството и
се върна на работа, за да помага финансово на семейството. Доколкото знам Я.
работеше докато тя е била в майчински. Я. работи ежедневно, но с
нерегламентирани часове и с нерегламентирана заплата, защото неговата работа е
във връзка с часовете и ангажиментите, които има. Когато С. е била на работа,
едното дете посещава детска градина, а другото училище. Знам, че е имало случаи, когато единият родител е водил
децата, съответно другия родител е водил децата, съответно и двамата по равно,
но това е преди година и половина две. Двамата са се грижили за децата по -
равно. Имаха конфликти последните няколко години, преди да се разделят, които
по мое мнение, че бяха породени по финансови причини, изостриха се техните
отношения. Имаха конфликти в много сфери, във възпитанието на децата, в
отглеждането и т.н. Първите две години от израстването на малкото дете, Я. не
желаеше да остане сам с детето, да поеме храненето на малкото дете,
приспиването, за всичко това разчиташе изцяло на С.. Присъствала съм на случаи,
на които моята приятелка ми е отказвала да се видим, защото изцяло е ангажирана
с малкото дете, и няма никаква възможност да го остави на бащата, да го
гледа, да го нахрани, да му смени
памперса, и да го преспи. Първите две години, тя беше в майчинство. Я. работеше
през това време, работеше нерегламентирано, и в почивните дни също на
нерегламентирано работно време. Лично не съм присъствала точно на тази сцена,
когато са си говорили, да е отказвал в мое присъствие, на тези семейни
разговори. Ние сме си общували с децата, не са ми споделяли, не сме обсъждали
техните семейни отношения с децата. Общували сме си доколкото да се събираме с
моите деца, да си играят, не са възниквали сериозни разговори за семейството с
децата, които са сравнително малки. В момента конфликтът между родителите се
отразява и на децата, това че децата
ходят от едното място на другото, не бих казала, че благоприятства за
тяхното спокойствие. Малкото дете е прекалено малко, за да мога да кажа децата.
Никое от децата не го е споделяло, това са мои преценки. Знам единствено, че
бащата е против изкарването на червен паспорт и децата да пътуват само с единия
родител, в случая със С. извън България. Единственото, което ми беше известно,
че брат й е в Дания и ги е канил да
ходят на почивка, на гости.“
По
искане на отв.Я.И.П., е разпитана като свидетел М*** EГН **********/без дела и родствени
връзки със страните/, по сведения на която същата понастоящем съжителства на семейни начала с
ответника, от половин година. Свидетелката НА ВЪПРОСИ НА АДВ.П***,
пълномощник на отв.П., сочи следното: „Познавам Я. малко преди
съжителстването, от година и половина. Виждали сме се със С.. Не сме близки,
нямаме отношения. Познавам децата. Две момичета, Г***-Д*** на 10 години и
Джулия на 4 и половина години, горе-
долу от същото време. Децата са в прекрасни отношения с баща си. Бих казала,
откакто се познаваме, имам поглед върху техните отношения. Начинът, по който
той се държи с децата, и този, по който децата се държат с него. Самите деца,
щом постоянно си казват, че се обичат, и се прегръщат, и са близки, мисля, че
думите са излишни. За децата мисля, че и
двамата са полагали грижи за това. Я. купи джиесем за Коледа, плаща за рожден
ден, за школи, детска градина, купони, книги, тетрадки, дори и дребните неща,
които трябва да се купуват. Това е разход, дори тетрадка, бои, химикал, това е
разход. Ние също сме купували дрехи за
децата, както и тяхната майка. Голямото дете ходи на школа по математика и
английски. Я. участва в заплащането на школите. Имало е случай, в който той е
плащал или е давал пари на детето, да ги даде на майката за школата. Доколкото
знам е давал пари на майката. Баща им ги е водил на участия, на състезания.
Може би в последните едно или две състезания, не е участвал. Не е получавал
документ за всички пари, които е давал. Предполагам причината е доверие към
човека, на който е дал парите. Не познавам дома на С., не съм ходила там. В
момента живеем в къща, която се намира в с.Кичево, 210 кв.м. Момичетата имат
отделна стая, която обзаведохме с много мебели. Сменихме паркет, има отопление
във всяка една от стаите. Момчетата живеят в друга стая, отделно от момичетата.
Отношенията между момичетата и момчетата, това са моите деца, няма проблем. Те се забавляват, играят. Много често не излизаме на детска площадка,
защото предпочитат да играят вкъщи. Моите деца, най - малкия е на детска
градина. Много пъти Я. е питал голямата си дъщеря може ли да помогне с нещо, с
какво би могъл да помогне. Решавали са задачи по математика, английски също,
когато имаше възможност, влизаше в часовете онлайн с нея. Не е имало случай Я.
да е казал да не си пише домашните. Не са ми известни случаи учителите да се
оплакват, че идва детето неподготвено. Не са ми известни такива случаи. В тези
неща трябва да има баланс. Не може винаги да е приоритетно едното за сметка на
другото, да наблягаме само на ученето и разтоварващия момент да отсъства. За
него, за Я. е важно и той много се
гордее, че дъщеря му се справя с учебния процес. Много често комуникацията се
провежда не чрез разговори, съответно много често е имало спънки от страна на
майката, кога точно да бъдат взети децата, защо точно сега. Много често е бил
укоряван за това „ама ти не ги вземаш“, после когато иска да ги вземе „защо ще
ги вземаш“? В последните месец-два, нещата се случват по-често. Бих казала, не
е нарушен ритъма на контакти. Лично бащата контактува с децата всеки ден, винаги се чуват сутрин за добро
утро, вечер за лека нощ и през деня, когато има възможност. Уточняват примерно
след колко дни, колко дни трябва да останат при майка си, така че да могат да
прекарат време с нея и след това с баща си. Не е имало момент да се настройват
децата от бащата. Напротив казвал е, че се опитва да не се ядосва, да не влиза
в конфликт, именно защото вижда, че те страдат. По-скоро голямата, защото
малката не приема нещата по този начин. Не бих казала, че възникват
затруднения, притеснения, за това че живеем в Кичево. И двамата сме шофьор. Има
градски автобус, има и Училищен автобус, има детски площадки, има училищни
съоръжения, където децата биха могли да играят. Я. не иска да ограничава
пътуването на децата, но държи това са се извършва по съответния ред, да се
знае до къде и за какъв период от време. Имаше разговор, в който беше поискан от
майката документ, и Я. отказа. Отказа, защото
в документа се искаше от него да предостави пълни права, т.е. да може да
пътува по всяко време, да може да извади документи, Я. отказа, т.к. искаше по -
голяма конкретика, до къде ще пътуват и за какъв срок и с кого. Я. работи към
„Триумф такси“, последната половин година не е осъществявал тази дейност,
защото се бяхме фокусирали основно върху
създаването на добри условия на децата и ремонта, който имахме да правим на
къщата. Беше закупен телефон, телефонният номер е на името на баща й. Г*** - Д***
говори по този телефон. Я. го закупи за Г***. Номерът сега ще го посоча, имам
го в своя телефон. Това е *********.“
Свидетелката НА ВЪПРОСИ НА АДВ.АНГЕЛОВА, пълномощник на ищцата С.Г., сочи
следното: „Живеем с бащата на децата в с.Кичево от един месец и малко. Познавам
бащата от година и половина. Не съм му счетоводител, но знам, че бащата е
заплащал суми за школи. Имало е случаи, в които сме били заедно и сме слизали
долу до школата, за да платим таксата, примерно за математика, за „Британика“.
Доколкото ми е известно има вход, който майката е плащала. Не съм наясно,
казвам какво знам. Той няма против децата да пътуват, но не и затова, което му
беше изпратено като документ. Не съм запозната дали е предлагал на майката
текст, по който той да е съгласен да подпише такова съгласие за пътуване на
децата извън страната.“
Предвид
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
В конкретният случай, от кредитираните от съда като
преки и обективни показания на разпитаните по делото свидетели,
се установява, че между страните
е установена трайна фактическа раздяла в продължение на над година. Понастоящем
родителите на децата живеят разделени. От събраните по делото гласни
доказателства се установява безпротиворечиво, че децата живеят заедно със
своята майка след раздялата на техните родители, като бащата на децата
понастоящем се е установил да живее с нова партньорка.
При преценката на кого
от разделените родители да бъдат предоставени родителските права,
определящ е интересът на всяко дете, като следва да се съобразят всички
обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от
тях до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на
детето, привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на
детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение, материалните възможности на родителите.
Между страните не се спори, че
децата са родени от съвместно тяхно извънбрачно съжителство.
Между страните не се спори, че
същите понастоящем живеят разделени.
Не се спори и по отношение
обстоятелството, че децата живеят при своята майка, в гр.Варна.
При решаване на въпросите, свързани
с местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката, съдът следва да изхожда
преди всичко от интересите на всяко дете, принцип залегнал в чл.3,т.3
ЗЗДт и в редица разпоредби на СК – чл.59, ал.1 СК, чл.123, ал.1 СК , чл.129,
ал.1 СК , чл.130 , ал.1 СК и пр.
При доказана раздяла между
родителите, релевантни за решаване въпроса за упражняването на родителските
права са както родителските и възпитателски качества, които притежават
родителите, а също и конкретните им възможности за осигуряване на благоприятна
среда за отглеждане на детето.
Майката по настоящото дело, желае
родителските права по отношение на децата и местоживеенето им, да се определят
на/при нея, а на бащата да се определи режим на лични отношения с децата.
Бащата от своя страна също заявява искане за определяне на него упражняване на родителските
права по отношение на децата.
Майката в
процесният случай, е тази, която полага
непосредствени грижи за децата, след раздялата и с техния баща, разполага с добри социални и хигиенно-битови
условия за отглеждането им, факт потвърден и от социалното проучване на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Варна, и
неоспорен родителски капацитет, възможност да осигури необходимите условия за
задоволяване нуждите на децата, както и подкрепа от членове на разширеното
семейство/баба и дядо по майчина линия/, поради което и с оглед необходимостта
от запазване на вече установеното за децата статукво, съгласно което тое се
отглеждат от своята майка и с помощта нейните родители, съответно живеят и
посещават училище/ детска градина на територията на гр.Варна, където е
жилището, в което се отглеждат децата,
то съдът намира, че в техен интерес е родителските права да се предоставят за
упражняване на майката, с която децата имат изградена стабилна
емоционална връзка, основана на обич, доверие и разбирателство. По-голямото дете, в хода на изслушване пред
съда потвърждава искането си да живее и занапред със своята майка, а
същевременно предвид възрастта и пола на децата, съобразявайки и становището на
социалната дирекция, съдът преценява че занапред с оглед бъдещото им развитие е
подходящо децата да се отглеждат съвместно при тяхната майка, без да се
постановява разделянето им.
При определяне на местоживеенето
на децата, съдът намира, че последното следва да бъде определено на адреса,
на който живеят към настоящия момент с тяхната майка, а именно: при
майката, на адрес: гр.Варна, ул.„***" 16, ет.З, ап.11.
При
формиране на горния извод, съдът съобрази обстоятелството, че там условията са
подходящи за отглеждането на децата, като на този адрес ищцата е активно
подпомагана от своите родители при отглеждането на децата, в която насока съда
възприема и дадените по делото свидетелски показания на св.Колеманова.
Същевременно
съдът намира, че следва да осигури възможност връзката между децата и техния
баща да не бъде прекъсната. Всяко дете има нужда от осъществяване на пълноценни
контакти с двамата си родители, за да може всеки един от тях да му даде от
своята родителска обич, да му го научи на най-доброто от себе си, за да може
детето да израсне като пълноценна, обгрижвана и обичана личност.
С оглед
на горното, съдът намира, че на бащата следва да бъде определен такъв режим
на лични отношения, с който да се укрепи връзката между него и всяко дете, като му се даде
възможност да участва активно в живота на децата, да проявява ангажираност към
ежедневните, образователните и здравните им нужди, и откликва на всяка породила
се тяхна нужда, както до този момент, според установеното в хода на социалното
проучване.
С оглед
на горното, съобразявайки изложеното, съдът намира, че предложения режим на
лични отношения на децата с техния баща, така, както е посочен в исковата молба
се явява адекватен и подходящ, поради което и намира, че следва да го утвърди,
както е зяявен, а именно: -всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, като бащата следва( да
взема и връща децата от/при майката по нейното местоживеене
-за Коледните празници (24-26 декември) през всяка нечетна година от 10:00
часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден;
-Новогодишните празници (31 декември - 01 януари)
през всяка четна година от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден;
-Великденските празници през всяка нечетна година от 10:00 часа на
първия ден до 17:00
часа на последния ден;
-един месец през лятото, когато не съвпада с училищни лагери
и екскурзии и майката не е в платен годишен отпуск, както и извън определения
режим за контакт по взаимно споразумение между родителите.
Относно въпроса за
издръжката на децата за бъдеще време, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно,
като тази особеност на задължението на родителите да издържат децата си
произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за
обществено полезна дейност. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид
възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва
да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неприемлив начин
на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън
издръжката/в този смисъл т. 4 от ППВС № 5/1970 год./. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – чл.142, ал. 1 СК. В случаите, в
които ненавършилото пълнолетие дете има лични доходи, без значение техния
източник, включително и когато детето получава парична помощ, въз основа на
някой от специалните закони – ЗСП; ЗСПЗ и др., те се взимат предвид при
решаването на въпроса дали и в каква степен ненавършилия пълнолетие се нуждае
от издръжка /т. 2 от ППВС № 5/70./.
Възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация – в този смисъл са указанията по т. 5 от ППВС № 5/1970 год. Според
т. 6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда
детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по
повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се
вземат под внимание при определяне на размера на издръжката, която този родител
дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му
положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
получава, неговата трудоспособност, както и квалификацията му, като тази
възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Алинея втора
на чл. 142 СК посочва, че минималният размер
на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както
се посочи по–горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е
обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в
интерес на детето и съответства на доходите на родителя, като се държи сметка и
за указанията в ППВС № 5/70 год., изложени по–горе.
В случая детето Г*** - Д*** е в предучилищна
възраст, което обуславя извод, че потребностите му са от гледна точка не само
на обичайните разходи за облекло, храна и пр.жизнено необходими нужди, но ще са
и свързани с разходи във връзка с обучение в училище.
От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че детето посещава
и курсове по математика и английски език.
В случаят, от приложените доказателства
за доходи, съдът възприема че всеки от тях е в състояние да реализира доходи в
размер над средномесечните такива за страната.
Според възрастта на детето Г*** - Д***,
съдът намира, че средномесечната нужда от
издръжката му е в рамките на поне 650,00лв., като от тях бащата следва да осигурява сумата от 400.00лв., а
участието на майката да е в размер на 250.00лв. По-малкото парично участие на
майката е за сметка на ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на
детето, които тя полага.
За детето Джулия, което понастоящем посещава
детска градина, съдът намира, че средномесечната
нужда от издръжката му е в рамките на поне 350,00лв., като от тях бащата
следва да осигурява сумата от 200.00лв., а участието на майката да е в
размер на 150.00лв. По-малкото парично участие на майката е за сметка на
ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които тя полага.
И двете
издръжки следва да се присъдят с падеж всяко първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, считано от 01.12.2019г. до настъпване
на законови основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка закъсняла месечна вноска, до настъпване
на законно основание за изменение или прекратяване.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК,
решението подлежи на предварително изпълнение в частта за издръжката.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а от Семейния
кодекс въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите за това
лични документи, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова
съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето. В производството по чл. 127а от СК, съдът извършва преценка в
интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата
на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България
е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана
със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда,
отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната,
замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед
всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите
на страната.
При
спорове по чл. 127а, ал.2 СК, при разногласие между родители за пътуване на
дете в чужбина, съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната,
заместващо съгласието на родителя, определя периода и държавите, които ще бъдат
посетени, т.е. определя време и територия на пътуването, която може да включва
посещение на една държава или съюз на държави като Европейски съюз. Съдът извършва преценка в интерес на детето
ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на
конкретния случай с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от
пътуване извън границите на страната, като необходимостта да се разреши на
ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с
належащи обстоятелства, (например здравословното му състояние), но и с други
различни причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му
култура, участие в културни изяви, провеждани в чужда държава, изучаване на
чужд език или възможност за по-продължително пребиваване с родител, имащ
постоянно местоживеене в друга държава – решение № 982 от 15.03.2010 г. по
гр.д. № 900/2009 г. ІV г.о. ВКС.
Съгласно
указанията , обективирани в Тълкувателно решение 1/2016г. на ОСГК на ВКС, когато разглежда въпросите,
свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно – с издаването на необходимите
лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да
води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е
съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето. В случаите на
определяне местоживеенето на детето (заедно с родител, с други лица или
институции – например при обучение в чужбина) е необходимо да се съобразят
различните потребности на детето в различна възраст, респективно да се подложат
на изследване различни обстоятелства от значение за развитието му по
най-благоприятния за него начин. В
случай, че пътуването на детето е поради промяната в местоживеенето на родителя, при
когото е определено детето да живее, съдът трябва да
изследва задълбочено всички условия за живот на детето, така, както прави това
при определянето при кого ще живее детето в страната. Конкуренция между правата
на детето и родителите, съответно - нужда от въвеждане на баланс между тях от
гледна точка на интересите на детето, възниква единствено в хипотезата на
промяна местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее,
или ако е определено детето да живее при други лица и те променят
местоживеенето си, или се налага местоживеенето му да е различно от това на
родителите. В такава именно ситуация промяната в живота на детето е комплексна
и се налага задълбочено изследване на интересите му. Преместването на детето ще
засегне и интересите на родителя, при когото детето не живее, но с когото има
определен режим на лични отношения.
Решението
на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието
на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди.
Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът
трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те
са свързани с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия
родител или от конфликти между двамата. Даването на разрешение за пътуване на
дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това,
само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто
кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от
време, но също до определени държави, следва да се извършва въз основа на
цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един
от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско
естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка
от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата,
техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.
Съобразно
трайната практика на ВКС изразена в редица решения постановени по реда на
чл.290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата практика е прието, че
даване на заместващо съгласие по реда на чл.127а СК от съда без да е посочен
конкретен период и държави винаги няма да е в интерес на детето – в този смисъл
са решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на ВКС, ІV гр. о.,
решение № 315/12.01.2012 г. по гр. дело № 1456/2010 г. на ВКС, ІІІ гр. о.,
решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на ВКС, ІV гр. о.,
решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. на ВКС,
решение № 234/17.05.2011 г. по гр. дело № 1599/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. и
много други. В посочените решения е възприето, че не е в интерес на детето то
да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън
границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в
държава, в която има, например, гражданска война или епидемична обстановка,
създаваща опасност за живота и здравето му; че при глобално дадено
предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху
действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските
права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя,
който се е противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в
интерес на детето. В същите решения е посочено, че при нужда детето да пътува в
чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни
пътувания в определен период от време от и до определени държави или
неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до
определени държави (например държавите – членки на Европейския съюз), защото не
е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови
региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където
не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични
отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му
зад граница.
При така
установените факти, съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия
родител, препятства излишно права и свободи на децата Г***-Д*** и Д***, регламентирани
и защитени от закона. В интерес на децата е да може да пътуват свободно и да
реализират своето право на свободно придвижване и пътуване в чужбина ,
съобразено с неговите потребности и нужди и здраве.
В
настоящия случая, от събраните по делото гласни доказателства на св.Колеманова,
се установява, че на ищцата е ило отказвано от страна на бащата на децата
снаблдяването им със задгранични паспорти. Посочената свидетелка потвърждава
изнесения факт и от ищцата, че нейния брат живее в Дания, че я подпомага
финансово, както и че многократно е била канена заедно с децата да го посети,
но единствено отказа на бащата е препятствал това да се случи. Изложеното обосновава наличието на интерес от
предявяване на исковата протенция по чл.127а от СК.
Отделно
от това, за неоснователността на направеното от ответника възражение за
недопустимост на исковата претенция по чл.127а от СК, съдът съди и от
становището на самия ответгник П., изразено при изслушването вму в с.з.1
проведено на на 07.08.2020г., в което същия потвърждава изрично, че до момента
не е дал съгласие за пътуване на децата извън пределите на РБ. Изслушан пред
съда, последният сочи следното: „По въпроса за пътуването в чужбина, г-жа Г. ми изпрати
образец на документи, които да й дадат права тя да определя да пътуват, къде,
кога. Мисля, че това беше към края на миналата година. Подготвих образец пълномощно, т.к. брат й живее в Дания, предполагах,
че ще иска да ходи при него. След което разбрах, че тя е завела дело и реших да
оставя нещата така. Нямам против децата да пътуват в чужбина. Имам
притеснения, къде ще пътуват, кога ще пътуват, и дали ще бъдат върнати. До сега не съм подписал нотариално заверена
декларация. Бях подготвил съгласие
за пътуване в чужбина, в Дания, малко по съкратено. Нямам против децата да
пътуват, не искам да ги ограничавам да видят свят. Но
потвърждавам, че не съм дал до сега съгласие за пътуване.“
В
конкретният случай, съдът преценява, че възможността на децата да пътуват извън
пределите на Р. България в рамките на всички държави от Европейския съюз, би било благоприятно за тяхното развитие в
съвременния свят, в който опознаването на различните страни и култури би
допринесло както за оформяне на светогледа им, така и за цялостното им бъдещо
образование и развитие. Наред с изложеното съдът съобразява обстоятелството, че
техният вучо/брат на майка им/ понастоящем
живее и работи в Дания, което е още едно
основание децата да бъдат снабдени със задграничен паспорт, съответно по този
начин да им се даде възможност да посещават своя вуйчо, да опознават членовете
на неговото семейство и да изграждат емоционални и роднински отношения с него.
По отношение на Турция, Македония и
Сърбия, които не са част от Европейския съюз, съдът намира, че към настоящия
момент не са налице доказателства, обосноваващи наличието на обстоятелства,
сочещи на основание за отказ от даване
на такова разрешение, предвид че няма данни за неподходяща политическа
обстановка в тези страни, която да е застрашаваща по отношение престоя на
децата в тях.
С оглед
на горното, съдът намира, че следва при съобразяване спецификата на конкретния
случай да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване
на необходимите лични документи на децата, както и разрешение за пътуване на същите
в горепосочените държави три пъти в рамките на една каленадрна година, през пролетната, лятната и зимната ваканции на децата, или през период от време, в който същите не
са ангажирани с учебни занятия, за искания срок от шест години,
при спазване определения по съдебен ред режим на лични отношения на
децата с техния баща.
От събраните
доказателства съдът формира извод, че не
са налице обстоятелства, сочещи на извънредност, налагащи предварително
изпълнение на решението, поради което съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл.127а, ал.4 СК за допускане на предварително изпълнение на
настоящото решение.
Налице са
основания, за допускане предварително изпълнение на решението, само в частта на
присъдената издръжка, съобразно чл.242, ал.1 ГПК.
По
разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса по присъдената издръжка за
бъдеще време в размер на 864,00лв., на основание чл.1 от Тарифа за държавните
такси.
Производството
представлява спорна съдебна администрация, поради
което всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо
от изхода на спора /в този смисъл определение № 385/25.08.2015г. по гр.д. №
3423/2015г. на ВКС, ГО, І г.о., докладчик съдия Маргарита Соколова, постановено
по реда на чл.274, ал.3 от ГПК/. Затова и не са налице основание за
присъждане в полза на която и да е страна, на сторените от нея разноски.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 от упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца
Г***-Д*** Я. П***ЕГН **********, родена на ***г.
и Д***Я. П***ЕГН **********, родена на ***г., на тяхната майка С.Г.Г. ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл.127, ал.2 от
малолетните деца
Г***-Д*** Я. П***ЕГН **********, родена на ***г. и Д***Я.
П***ЕГН **********, родена на ***г., ДА
ЖИВЕЯТ при своята майка С.Г.Г. ЕГН **********, на нейния адрес на местоживеене, който
към датата на сезиране на съда по настоящото дело е в гр.Варна, ул.„***" 16, ет.3, ап.11.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127, ал.2 от , РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Я.И.П. ЕГН **********, с малолетните деца
Г***-Д***
Я. П***ЕГН **********, родена на ***г.
и Д***Я. П***ЕГН **********, родена на ***г.,, както
следва:
-всяка
първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, като бащата следва( да
взема и връща децата от/при майката по нейното местоживеене;
-за Коледните празници (24-26 декември) през всяка нечетна година от 10:00
часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден;
-Новогодишните празници (31 декември - 01 януари)
през всяка четна година от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден;
-Великденските празници през всяка нечетна година от 10:00 часа на
първия ден до 17:00
часа на последния ден;
-един месец през лятото, когато не съвпада с училищни лагери
и екскурзии и майката не е в платен годишен отпуск, както и извън определения
режим за контакт по взаимно споразумение между родителите.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, Я.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на
малолетните
деца Г***-Д*** Я. П***ЕГН **********, родена на ***г. и Д***Я.
П***ЕГН **********, родена на ***г., действащи чрез тяхната майка и законен
представител С.Г.Г. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 400,00лв.
за детето Г***-Д*** и месечна издръжка в размер на 200.00лв. за детето Д***,
считано от дата
01.12.2019г., с падеж 1-во число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната
лихва при просрочие за всяка
закъсняла вноска, до настъпване на законовото основание за нейното изменение
или прекратяване.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 от ,
заместващо съгласието на бащата Я.И.П. ЕГН **********, за издаване на задграничен
паспорт на малолетните деца
Г***-Д*** Я. П***ЕГН **********,
родена на ***г. и Д***Я. П***ЕГН **********, родена на ***г., и за пътуване на малолетните деца Г***-Д*** Я. П***ЕГН **********, родена на ***г. и Д***Я.
П***ЕГН **********, родена на ***г., извън пределите на Република България до
всички държави от Европейския съюз, в
това число Дания, Румъния, Германия, Франция, Австрия, както и до Република
Турция, Македония и Сърбия, през пролетната, лятната и зимни
ваканции на децата или
през период от време, в който същите не са ангажирани с учебни занятия, но за не повече от 30 дни
наведнъж до посочените държави, придружавани от
своята майка и/или трето пълнолетно лице (в случай, че майката даде
съгласие за това), за срок от шест години
от влизане в сила на решението, при
спазване определения по съдебен ред режим на лични отношения на децата с
техния баща.
ОСЪЖДА Я.И.П.
ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 864,00лв.,
представляваща държавна такса за
издръжката за бъдеще време, определена на основание чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5,00
лв./пет лева/, за издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението, в частта по отношение на издръжката, на основание
чл.242, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Децата, имат право на въззивна жалба срещу решението, в съответствие с
разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДт,
като техните права могат да се реализират чрез Дирекция “Социално подпомагане”,
гр.Варна, в двуседмичен срок датата
на съобщаване на решението.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се
връчи на страните, ведно със съобщението за постановяването му, на основание
чл.7 ал.2 от ГПК.
Районен съдия: