РЕШЕНИЕ
№
25.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд –Ловеч, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
-съдия
от Административен съд Русе, командирован, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227,
ал.3 от ЗСВ, за разглеждане на делото в Административен съд – Ловеч съгласно
Заповед № РД-08-206/02.06.2023 г. на Председателя на Върховния административен
съд, при секретаря Десислава Минчева, и
с участието на прокурора Цветомир
Папурков като разгледа докладваното от съдия Дякова адм. дело № 37 по описа за 2023година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 284 и
сл. Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във
вр. с чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ),
във връзка с чл. 205 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила искова
молба с вх. № 286 от 27.01.2023г. по описа на АС – Ловеч, предявена от Г.В.В. срещу
ГД „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ – гр.София, представлявана от Главен
директор на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. ЗИНЗС за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от 28.07.2022г.
до 25.01.2023г., причинени му в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия на служителите от затвора в гр.Плевен – насилствено изземване на
лични негови вещи - 1 бр. телевизор
марка LG- 910 MATWGA 801 с
дистанционно управление и адаптор, които били негови лични вещи, закупени от
неговото семейство и внесени в затвора по установения начин, като за
изземването не е съставен протокол. Заявено е и искане за присъждане на
законната лихва върху търсената сума до окончателното й плащане. Според ищеца
претендираните неимуществени вреди се изразяват в психоемоционалан стрес,
психически и физически болки и страдания, загуба на доверие в държавния
служител от насилственото и против волята му чрез злоупотреба с права отнемане
на личните му вещи.
Ответникът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" –София, чрез упълномощения процесуален
представител – ст.юк Георгиева, оспорва иска и моли за отхвърлянето му, като
неоснователен. Представят писмени доказателства.
Участвалият в производството прокурор
от Окръжна прокуратура Ловеч дава заключение за неоснователност и недоказаност на
иска, и като такъв счита, че следва да бъде оставен без уважение.
Административен
съд – Ловеч, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищецът е
изтърпявал наказание Доживотен затвор
без замяна при специален режим, като началото на наказанието е от 2015г. в
Затвора в гр.Бургас, след което е преместен в Затвора Плевен. Със Заповед №
Л-2715 от 06.07.2022г. на Главния директор на ГДИН е наредено ищецът В. да бъде
преместен от Затвора Плевен в Затвора Ловеч. При преместването със Служебна
бележка №5 от 28.07.2022г. на
МП-ГДИН-гр.Плевен е удостоверено, че лишеният от свобода Г.В. е внесъл в склада
на затвора лични негови вещи, както
следва : 1бр.Вентилатор Нео № 0346, 1бр. телевизор марка LG- 910 MATWGA 801 1бр. черно дистанционно управление. Тъй като В.
е отказал да подпише сл.бележка, отказът му е удостоверен с подписите на двама
свидетели. Подписал се е и служителят приел вещите в склада.
Ищецът В. подава жалба с вх.№ Ж-841
от 09.08.2022г. до Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, срещу
Началника на Затвора Плевен, с която иска да бъде назначена пълна проверка
относно прибирането на негови лични вещи в склада на Затвора Плевен и да му
бъдат върнати прибраните вещи, сред които и процесните , като същите му бъдат
доставени в Затвора Ловеч.
С писмо изх.№ ИЗ-9742 от 31.08.2022г.
Главният директор на ГДИН уведомява жалбоподателя В., чрез Началника на Затвора Ловеч, че подадената от
него жалба е неоснователна, тъй като В. не е съобразил действията си с
правилата и реда за конвойна дейност.
Във връзка с воденото АД 749/2022г. по
описа на АС В.Търново от Затвора гр.Плевен е изпратено писмо с рег.№ 5388 от 12.12.2022г. с приложени към него документи. В писмото се
посочва, че са неоснователни твърденията на В. за изземване на личните му вещи
- 1бр.Вентилатор Нео № 0346, 1бр. телевизор
марка LG- 910 MATWGA 801 1бр.
черно дистанционно управление. Посочва се, че вещите се съхраняват във вещевия
склад при Затвора гр.Плевен и съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от
ППЗИНЗС при преместване на лишените от
свобода в друго заведение вещите по ал.1
могат да бъдат изпратени по тяхно искане и за тяхна сметка на новото
място или на техни близки. Посочва се, че с писмо с вх. № 5010 от
23.08.2022г. от зам.гл.директор на ГДИН
до началника на Затвора гр.Ловеч, В. е уведомен срещу подпис за тази възможност.
Ищецът не оспорва отразеното в писмото, както и не потвърждава пред съда, че е
направил такива постъпки пред затворническата администрация да му бъдат
изпратени вещите по утвърдения и предписан от правилника начин - по негово искане и за негова сметка
на новото място или на негови близки.
За доказване на описаните в исковата
молба факти по делото по искане на ищеца е допуснат и разпитан св.И.В.З.,
изтърпяващ наказание Лишаване от свобода
в 11група в Затвора Ловеч.
Свидетелят посочва, че познава ищеца
от 2019г., с когото са били заедно в Затвора Плевен, в съседни килии, които са
тип клетка. Поради близостта на клетките са имали възможност за разговарят
помежду си. Свидетелят потвърждава, че до м. април 2021г. ищецът В. е разполагал
и ползвал телевизор. След превеждането на двамата от Затвора Плевен в Затвора
Ловеч В. е бил настанен в 11група, сам в килия на първия етаж. Тогава той се
оплаквал на свидетеля, че няма телевизор. След известно време В. е бил качен в
килията на св.И.З., в която З.
разполагал със собствен телевизор. Телевизорът се намирал над леглото на З. и В.,
за да гледа на него е трябвало да легне на леглото на З.. Понякога В. гледал
предаванията по телевизора, но със З. имали различни интереси. В. предпочитал
спортни предавания. Въпреки, че били в добри отношения, З. не се съобразявал с
предпочитанията на В.. Пред З.В. споделил, че телевизорът му и бил взет и не
може да го ползва. З. обяснява, че неговият телевизор е пренесен от затвора
Плевен по куриер с фирма „Еконт“. Посочва, че телевизорът на В. е задържан в
склада в Затвора Плевен и конвоят не го е взел. Според З., в тези случаи се
пише молба, за да бъде изпратена вещта, като следва да си платиш доставката.
Твърди, че не знае дали В. е направил така.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правно основание
по чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС и е за присъждане на обезщетение на лишено от свобода
лице, за неимуществени вреди, чието настъпване се обосновава от фактическа
страна в незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение
на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от
служители на затвора в гр.Плевен. Искът е предявен от надлежно легитимирано
лице по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС – ищецът изтърпява наказание "лишаване от
свобода" в затвора в гр. Ловеч, преместен от затвора в гр. Плевен. Искът е
насочен срещу надлежен ответник, пасивно легитимиран съгласно чл. 205 от АПК,
във вр. с чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС – ГД"ИН" е юридическото лице
към министъра на правосъдието, което осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите са териториални
служби на ГД"ИН", които са без самостоятелна правосубектност, чиито
служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на
наказанията. Предвид изложеното искът е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Разгледана по същество исковата претенция е
неоснователна.
Ищецът претендира обезщетение за причинени
неимуществени вреди за периода от 28.07.2022г. до 25.01.2023г., причинени му в
резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служителите от затвора
в гр.Плевен, поради изземване на лични негови вещи - 1 бр. телевизор марка LG- 910 MATWGA 801 с дистанционно
управление и адаптор, които били, закупени от неговото семейство и внесени в затвора
Плевен по установения начин.
С оглед на горното предмет на
преценка от съда следва да е доколко е спазен реда за ползване на лични вещи от
лицата, изтърпяващи наказание Лишаване от свобода и доколко с действията си и
бездействията си служителите от затвора в гр.Плевен са осигурили необходимите
условия за упражняване на тези права. Няма спор между страните по факта, че
лишеният от свобода ищец е разполагал и ползвал при престоя си в Затвора в
Плевен 1 бр. телевизор марка LG-910
MATWGA 801 с дистанционно управление и адаптор, които били негови лични вещи,
закупени от неговото семейство и внесени в затвора по установения начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от
ЗИНЗС, т.е. нарушения на забраната осъдените/задържаните да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), за
каквито нарушения се смятат и неблагоприятните условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2). Фактическият състав на
отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС включва следните кумулативни елементи:
1. акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2. настъпила имуществена и/или
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца; 3. причинна връзка между
нарушението на чл.3 от ЗИНЗС и вредоносния резултат. Доказването на първия
елемент е в тежест на ищеца – наличието на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС не се
презюмира от закона и по аргумент от чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. 144 от АПК, във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС, всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания. По делото ищецът
не доказа твърдяното в исковата молба нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Съдът счита, че твърдените от ищеца
факти – неправомерно задържане на негови лични вещи в затвора в гр. Плевен след
преместването му в затвора в гр.Ловеч, иззети на 28.07.2022 г. не попадат в
нито едно предложение от хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС – неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. От събраните в
производството доказателства не се установява задържането на вещите на ищеца,
предмет на неимуществената претенция, респективно тяхното непредаване да е
неправомерно, съответно да представлява поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се в лишаване от право да ползва от своите лични вещи.
Правната рамка на исковата претенция
включва разпоредбата на чл. 32, ал 2 от
ППЗИНЗС, приет на основание § 12 от ПЗР на ЗИНЗС, във връзка е с утвърдения на
основание чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС Списък на разрешените вещи и предмети, които
осъдените по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) лица, настанени в
затворите могат да държат при себе си и да ползват, както и с чл. 24, ал. 5 от
Правилата и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на
Главна дирекция "Охрана", утвърдени от министъра на правосъдието, във
вр. с чл. 39, ал. 2 от ППЗИНЗС.
Изземването и задържането на
притежаваните от В. телевизионен апарат, дистанционно и адаптор при преместването му от Затвора-Плевен в
Затвора-Ловеч на 28.07.2022 г., не се свързват с някакви незаконосъобразни,
неоснователни, неправомерни действия или бездействия на специализирани органи
по изпълнение на наказанията или такива, представляващи проявна форма на
нарушение на забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Изземването на посочените
вещи при преместване на лишения от свобода в друг затвор за изтърпяване на
наложеното наказание, се основава на Правилата за условията и реда за
осъществяване на конвойна дейност от служителите на ГД "Охрана",
утвърдени със Заповед №ЛС-04-1228 от 14.07.2017 г. на Министъра на
правосъдието, които разпоредби забраняват багажът на конвоираното лице да надвишава
10кг. В този смисъл извършеното изземване на вещи, които надвишават допустимото
тегло на багажа на конвоираното лице, с надлежно съставена Служебна бележка №5
от 28.07.2022г. на МП-ГДИН-гр.Плевен е удостоверено, че лишеният от свобода Г.В.
е внесъл в склада на затвора . В
служебната бележка са описани лични вещи
на В. – процесните вещи. Тези действия на
служителите на затвора не съдържат каквато и да е било проявна форма на
незаконосъобразна, неправомерна или нарушаваща забраната по чл.3 от ЗИНЗС
административна дейност – упражненото административно правомощие нито е в
противоречие със законово установените норми, нито произтичащите от упражненото
правомощие ограничения са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на
тази правно регламентирана дейност. Последващите действия на затворническата
администрация по "задържане" на иззетите вещи, представляват такива в
изпълнение на чл. 32, ал. 1 от ППЗИНЗС по съхранение на тези вещи във вещевия
склад на Затвора – Плевен, до тяхното получаване от лишения от свобода или от
негови близки по реда и начина, предвидени в ЗИНЗС/ ППЗИНЗС. Съгласно
разпоредбата на чл.32, ал.2 от ППЗИНЗС
при преместване на лишените от свобода
в друго заведение вещите по ал.1
могат да бъдат изпратени по тяхно
искане и за тяхна сметка на новото място или на техни близки. В представеното
по делото писмо с рег.№ 5388 от
12.12.2022г. от Началника на Затвора гр.Плевен
се посочва, че с писмо с вх. № 5010 от 23.08.2022г. от зам.гл.директор на ГДИН до началника на
Затвора гр.Ловеч, В. е уведомен срещу подпис за тази възможност. Съхраняването
в склада на затвора на иззетите вещи, макар да има за последица временно
лишаване на В. от държането /владението/ на тези вещи, не е довело нито до
отнемане на собствеността върху тях, нито до третиране на лишения от свобода в
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Независимо, че транспортирането на лишения от
свобода и на неговите лични вещи при преместването му от едно затворническо
заведение в друго, е за сметка на държавата, то правният режим на иззетите
вещи, се подчинява на законовата регламентация по чл.32, ал.2 от ППЗИНЗС, съгласно която
разпоредба при преместване на лишените от свобода в друго заведение иззетите
вещи могат да бъдат изпратени по тяхно искане и за тяхна сметка на новото място
или на техни близки. В този смисъл за пенитенциарната администрация не само че
не е съществувало задължение, но не разполагат и с право да изпраща иззетите от В. вещи в затвора,
в който е преместен, за сметка на ГДИН. Доколкото телевизорът е включен в
утвърдения от Министъра на правосъдието списък на разрешените лични вещи и
предмети, осигуряването на възможността за упражняване на правото по чл. 87 от ЗИНЗС и по чл. 83, ал. 1 от ППЗИНЗС се извършва именно с нормативно разрешеното
получаване, държане и ползване от лишените от свобода лица в местата за
лишаване от свобода на телевизор по предвидения в ЗИНЗС/ППЗИНЗС ред.
Действията по съхраняването на вещите
на ищеца в склада на затвора са съобразени с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 във
вр. с ал. 2 от ППЗИНЗС, в която е регламентирано съхранението на иззети лични
вещи на лишените от свобода – в склада на затвора, до тяхното получаване от
лишения от свобода или от негови близки. Нормата е относима включително към
иззетите вещи, които лицата, настанени в затворите не могат да държат при себе
си и да ползват (съгласно Списъка по чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС), както и към
тези, които не могат да пренасят със себе си при конвоиране във връзка с
преместване в друго заведение. Действията са съобразени и с разпоредбата
на чл. 32, ал. 2 от ППЗИНЗС, с която
законодателят е регламентирал начина на изпращане на така съхраняваните вещи –
за сметка на лишените от свобода, на техни близки и/или на новото място, в
зависимост от волята на лишеното от свобода лице. По делото не се спори, а и
ищецът не твърди, че е извършил необходимите действия, за да му бъдат изпратени
по надлежния ред неговите лични вещи – т.е. да е подал молба и да е заплатил
разходите по транспортирането. В с.з. ищецът
заявява, че липсата на плащане от негова страна за куриерната доставка
на неговите лични вещи не е основание за тяхното отнемане и същите следва да му
бъдат доставени от затворническата администрация.
Съдът приема за недоказано както
релевираното като основание на исковата претенция допуснато при изпълнение на
служебна дейност нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, така и наличието на някакво
неблагоприятно засягане на лишения от свобода и претърпени от него
неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с действия или
бездействия на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Прилагането
на презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС /че настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното/, е обусловено от наличието на
доказано нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от специализирани органи по изпълнение на
наказанията, а в случая, по изложените по-горе мотиви, такива нарушения не се
установяват.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че по предявения иск от Г.В. срещу ГД "Изпълнение на
наказанията" за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, не е установено и доказано наличието на нито един от кумулативно
изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за отговорността
на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което искът се явява недоказан
и следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Водим от горните мотиви Административен съд Ловеч
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г.В.В. срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ – гр.София, представлявана от Главен директор
с правно основание чл. 284, ал.1 ЗИНЗС
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за
периода от 28.07.2022г. до 25.01.2023г., причинени му в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на служителите от затвора в гр.Плевен
- насилствено изземване
на лични негови вещи - 1 бр. телевизор
марка LG- 910 MATWGA 801 с
дистанционно управление и адаптор, които били негови лични вещи, като недоказан
и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: