№ 2969
гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110200197 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. ЕДМ. КЬ., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № НП 110/13.12.2021г., издадено от
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с
което на жалбоподателя на основание чл. 116 ал. 1 от Закона за лечебните
заведения е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,
00 /две хиляди/ лева за нарушение на т. 2.1.2 от т. 2.1 от т. 2 подт. IV на
Раздел IV на медицински стандарт „Трансфузионна хематология“, утвърден с
Наредба № 9 от 25.04.2006г. вр. чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения
/ЗЛЗ/.
Със срочно подадена жалба въззивникът претендира отмяна на
наказателното постановление без конкретни съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят М.К., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен представител – адв. В.М. от САК,
който пледира за отмяна на наказателното постановление. Твърди
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне и връчване
1
на АУАН, както и по отношение съдържанието на АУАН и НП, като счита, че
не е посочено достатъчно ясно и конкретно мястото на извършване на
нарушението. Излага твърдения, че неправилно при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника не е съобразено, че
той не е осъществявал дейност като индивидуална медицинска практика, а в
лечебно заведение. Счита и че наказващият орган не е съобразил всички
доказателства по административнонаказателната преписка. Претендира
разноски.
Наказващият орган – Изпълнителен директор на ИА „Медицински
надзор“, редовно призован, се представлява от юрк. Ф. Т., който пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а извършването на нарушението е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По повод на постъпил в ИА "Медицински надзор" сигнал, вх. № 96-00-
574/21.07.2021г. от А.А.З. с твърдения за нарушения на Закона за здравето и
Закона за лечебните заведения във връзка с лечението на пациента А.Г.З., със
Заповед № РД 13-704/30.07.2021г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ било разпоредено извършване
на извънредна проверка на "Многопрофилна болница за активно лечение
"Света София" ЕООД за периода 16.08.2021г. - 20.08.2021г. от комисия в
състав свидетелката С.А. - главен инспектор в отдел "Контрол на лечебните
заведения за болнична медицинска помощ", дирекция "Контрол на
медицинските дейности и оценка на качеството" - ръководител и И.С. - главен
инспектор в отдел "Контрол на финансовата дейност, здравни и осигурителни
права" - член.
В хода на проверката и след изискване на относимата към случая
медицинска документация било установено, че на 16.12.2020г. между А.Г.З. -
възложител и Милена Антониева Захариева - пълномощник и МБАЛ "Света
2
София" ЕООД - изпълнител бил сключен договор за продължително лечение -
хоспитализация. Въз основа на сключения договор на 16.12.2020г. в 14:15
часа пациентът А.Г.З. бил хоспитализиран в Отделение по палиативни грижи
на МБАЛ "Света София" ЕООД.
Поради влошаване състоянието на пациента на 21.12.2020г. била
назначена консултация с кардиолог, Захариев бил изписан от Отделението по
палиативни грижи и приет документално в отделение "Кардиология" по КП
№ 29 "Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна
недостатъчност без механична вентилация". Създадена била ИЗ №
14252/2020г. с лекуващ лекар жалбоподателят д-р М. К. и с диагноза:
"Изострена хронична сърдечна недостатъчност III ф.к. Хипертонична болест
на сърцето II ст. Състояние след Ковид - 19. Хронична дихателна
недостатъчност - обострена. Анемичен синдром". По повод тежкото общо
състояние на пациента и данните за анемичен процес било назначено
кръвопреливане. На 22.12.2020г. било извършено имунохематологично
изследване на кръвна проба за определяне на кръвна група и резус фактор на
пациента. На същата дата бил издаден и фиш за in vitro съвместимост за
еритроцитна маса за пациента А.З..
На 23.12.2020г. за времето от 12:30 часа до 13:30 часа на пациента А.З.
били прелети 293 + 100мл еритроцитна маса с кръвна група "А" /+/, а за
времето от 13:45 часа до 15:20 часа му били прелети 253 + 100 мл
еритроцитна маса с кръвна група "А" /+/.
Проверяващите от ИАМН установили, че в ИЗ № 14252/2020г. липсва
приложена декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и
кръвни съставки с положен подпис на пациента съгласно Наредба № 9 от
25.04.2006г. за утвърждаване на медицински стандарт "Трансфузионна
хематология", т. 2.1.2 от т.2.1 от т. 2 подт. IV на Раздел IV и Приложение №
17 от Наредба № 29 от 2004г. за условията и реда за съставяне, обработване,
съхраняване и предоставяне на информацията от регистъра по чл. 36 от
Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането и за формите на
документацията.
За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол от
извършена проверка № 643/27.08.2021г., който бил връчен на управителя на
лечебното заведение.
3
Свидетелката д.А. приела, че като не е спазил изискването да пристъпи
към кръвопреливане едва след получаване на писмено информирано съгласие
- попълване и подписване на "Декларация за информирано съгласие за
преливане на кръв и кръвни съставки", жалбоподателят д-р Е. К. е нарушил т.
2.1.2 от т.2.1 от т. 2 подт. IV на Раздел IV на медицински стандарт
"Трансфузионна хематология“, утвърден с Наредба № 9 от 25.04.2006г. вр.
чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения. До жалбоподателя била
изпратена покана изх. № 07-81/09.09.2021г. да се яви на 24.09.2021г. в
Изпълнителна агенция "Медицински надзор" за съставяне на АУАН. В
поканата било посочено и че при неявяване на жалбоподателя АУАН ще бъде
съставен в негово отсъствие. Поканата била изпратена за връчване по
месторабота на жалбоподателя чрез управителя на МБАЛ "Света София"
ЕООД и на 14.09.2021г. била получена от лице с имена Албена Бориславова.
На 24.09.2021г. жалбоподателят К. не се явил за съставяне на АУАН и на
27.09.2021г. в негово отсъствие и в присъствието на един свидетел - И.С.,
участвала при извършване на проверката, свидетелката С.А. съставила АУАН
№ А-101/27.09.2021г., с който повдигнала против жалбоподателя М. К.
административнонаказателно обвинение за нарушение на т.2.1.2 от т.2.1 от
т.2 подт. IV на Раздел IV на медицински стандарт "Трансфузионна
хематология", утвърден с Наредба № 9/25.04.2006г. вр. чл. 6 ал. 1 от Закона за
лечебните заведения, извършено на 22.12.2020г. в гр. София.
АУАН бил изпратен за връчване на жалбоподателя на адреса по
местоработата му чрез общинската администрация на СО, район "Витоша", но
бил върнат невръчен с отбелязване, че при посещенията на място
жалбоподателят не е открит в лечебното заведение. Тогава с писмо изх. №
42-00-2316/21.10.2021г. АУАН бил изпратен за връчване чрез управителя на
МБАЛ "Света София" ЕООД. На 08.11.2021г. АУАН бил връчен на
жалбоподателя, който вписал в него, че не е съгласен с констатациите в акта.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН не постъпили допълнителни възражения
срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН на 13.12.2021г. Изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ издал обжалваното
Наказателно постановление № НП 110/13.12.2021г., с което наложил на
жалбоподателя на основание чл. 116 ал. 1 от Закона за лечебните заведения
4
административно наказание „глоба“ в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева за
нарушение на т. 2.1.2 от т. 2.1 от т. 2 подт. IV на Раздел IV на медицински
стандарт „Трансфузионна хематология“, утвърден с Наредба № 9 от
25.04.2006г. вр. чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката Стела Асенова, депозирани в
съдебно заседание, както и писмените доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК - сигнал вх. № 96-00-574/21.07.2021г., Заповед № РД 13-
704/30.07.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“, констативен протокол от извършена проверка №
643/27.08.2021г., покана изх. № 07-81/09.09.2021г., АУАН № А-
101/27.09.2021г., наказателно постановление № НП 110/13.12.2021г., известия
за доставяне, разписка от 08.11.2021г., писмо изх. № 07-00-33/27.09.2021г.,
отговор от СО вх. № 13-704/07.10.2021г., отговор от кмета на район "Витоша"
№ РД - 13-704/19.10.2021г., писмо изх. № 42-00-2316/21.10.2021г.,
допълнителна молба към сигнал от 16.09.2021г., ИЗ № 14252, фиш за
имунохематологично изследване, фиш за in vitro съвместимост,
трансфузионен лист, становище от д-р М. К., таблица за отчитане
явяването/неявяването на работа за месец декември 2020г.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства, както и писмените
доказателства, като намери, че същите са еднопосочни, последователни и
безпротиворечиви. Показанията на свидетелката Асенова, която е била
ръководител на комисията, извършила проверката на лечебното заведение,
изцяло кореспондират с писмените доказателства и съдът им се довери. Не се
споделят възраженията на защитата, че в производството пред съда АНО не е
представил относими доказателства. Съдът намира, че в материалите по
преписката, изпратена в съда, се съдържат всички относими доказателства,
като следва да се посочи и че в констативния протокол от извършената
проверка са възпроизведени становищата на медицинските специалисти, на
чиято липсва изрично се позовава защитникът.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни
5
административни органи съгласно чл. 117 от Закона за лечебните заведения.
Спазени са давностните срокове по чл. 34 ал. 1 ЗАНН.
Не са основателни доводите за допуснати съществени процесуални
нарушения в процедурата по съставяне на АУАН. Действително, поканата за
явяване за съставяне на АУАН е адресирана до управителя на лечебното
заведение и е връчена месторабота на жалбоподателя - МБАЛ "Света София"
ЕООД, където е получена от лице с имена А.Б.. Разпоредбите на ЗАНН не
съдържат нарочни правила кога е налице валидно връчване на поканата за
съставяне на АУАН и на кои лица следва да е връчена тя, за да се приеме за
редовно връчването. Разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща към правилата
на НПК за неуредените в ЗАНН случаи, в това число и по отношение
връчването на призовки и съобщения. Разпоредбата на чл. 178 ал. 4 НПК
изрично допуска на служители и работници връчването да става чрез
работодателя или негов служител, натоварен да приема книжа. В случая
именно чрез този способ на жалбоподателя К. е била връчена и поканата за
съставяне на АУАН. Следва да се посочи, че по същия начин на въззивника е
връчено и издаденото от изпълнителния директор на ИА "Медицински
надзор" наказателно постановление - отново чрез работодател, като прави
впечатление и че в обратната разписка отново като получил се е подписала А.
Бориславова, като жалбоподателят очевидно е узнал за издаденото
наказателно постановление и своевременно е упражнил правото си на жалба.
След като жалбоподателят не се е явил при редовно връчена покана,
съставянето на АУАН в негово отсъствие не представлява съществено
процесуално нарушение. След съставянето на АУАН в отсъствието на
жалбоподателя, той е бил изпратен за връчване съгласно разпоредбата на чл.
43 ал. 4 ЗАНН, като след неуспешния опит АУАН да бъде връчен на
въззивника чрез общинската администрация, в крайна сметка той отново му е
бил връчен чрез работодателя.
АУАН е съставен в съответствие с изискванията на чл. 40 ал. 1 и ал. 3
ЗАНН - в присъствието на свидетел, който е присъствал и при установяване
на нарушението, тъй като е бил част от състава на комисията, определена със
заповед на изпълнителния директор на ИА МН да извърши извънредната
проверка на лечебното заведение.
Не са основателни възраженията на защитата за пороци в
6
съдържанието на АУАН и НП. АУАН има предвиденото в чл. 42 ал. 1 ЗАНН,
а НП - предвиденото в чл. 57 ал. 1 ЗАНН съдържание, като както в АУАН,
така и в НП са описани всички елементи от състава на нарушението,
обстоятелствата по извършването му, в това число са посочени и времето и
мястото на извършване на нарушението, като е посочена и нарушената
законова разпоредба. Не могат да се приемат като основателни оплакванията
на защитата, че в АУАН и НП не е посочено достатъчно ясно и конкретно
мястото на извършване на нарушението. Посочването както в АУАН, така и в
НП, че нарушението е извършено на територията на град София поначало е
напълно достатъчно, за да се приеме за удовлетворено изискването съответно
на чл. 42 ал. 1 т. 3 ЗАНН в АУАН и на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН в НП. Наред с
това обаче и в АУАН и в НП при описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, достатъчно ясно е посочено, че то е било извършено
на територията на МБАЛ "Света София" ЕООД.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон и от
събраните доказателства се установява, че въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна нарушението, за което му е наложено
административно наказание. Съгласно чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните
заведения „дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите
специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на
медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се
утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването“. С Наредба № 9 от
25.04.2006г. на Министъра на здравеопазването е утвърден медицински
стандарт "Трансфузионна хематология". Съгласно Раздел IV "Основни
изисквания за упражняване на дейностите, регламентирани в Закона за
кръвта, кръводаряването и кръвопреливането" от Медицински стандарт
"Трансфузионна хематология", подт. IV "Клинично приложение на кръв и
кръвни съставки", т. 2 "Подготовка за преливане на кръв и кръвни съставки",
т.2.1 "На болни, на които предстои кръвопреливане", лекарят "получава
писмено информирано съгласие от пациента съгласно приложение № 17 от
Наредба № 29 от 2004 г.", с което пациентът декларира, че е получил
достатъчно информация относно процедурата по преливане на кръв и кръвни
съставки, относно причините, поради които се налага преливането на кръв и
кръвни съставки, разяснена му е целта на преливането и очаквания резултат,
7
че е възможно да възникнат реакции и усложнения, че са му разяснени
съществуващите алтернативи, че доброволно се съгласява да му бъде
извършено преливане на кръв и кръвни съставки. От гласните
доказателствени средства и от писмените доказателства се установява, че в
случая такава декларация за информирано съгласие за преливане на кръв и
кръвни съставки не е била подписвана от пациента А.З. преди на 23.12.2020г.
да му бъдат прелети два сака еритроцитна маса. В раздел IV "Основни
изисквания за упражняване на дейностите, регламентирани в Закона за
кръвта, кръводаряването и кръвопреливането" от Медицински стандарт
"Трансфузионна хематология", подт. IV "Клинично приложение на кръв и
кръвни съставки", т. 1. т. 1.6 са посочени случаите, в които преливане на кръв
и кръвни съставки може да бъде извършено без получаване на информирано
съгласие от пациента - когато е застрашен животът на пациента и: т. 1.6.1.
физическото или психичното му състояние не позволява получаване на
информирано съгласие; т. 1.6.2. пациентът е недееспособен и не е възможно
своевременно получаване на съгласие от законния му представител или
попечител. В т. 1.7. е предвидено, че решението и мотивите по т. 1.6 се
отразяват в медицинската документация на пациента от лекаря, назначил
преливането. В случая не се твърди и не се установява някое от предвидените
в т. 1.6 изключения, а и липсва такова отразяване в медицинската
документация на пациента.
Не са основателни възраженията на процесуалния представител на
въззивника, че неправилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на д-р К., тъй като той е осъществявал медицинската дейност в
лечебно заведение. Субекти на задължението по чл. 6 ал. 1 от Закона за
лечебните заведения да спазват медицинските стандарти за качество на
оказваната медицинска помощ са както лечебните заведения, така и
работещите в тях медицински специалисти.
Не могат да бъдат споделени и следващите възражения на въззивника,
наведени чрез упълномощения му представител - че неправилно е определено
административнонаказателно отговорното лице, тъй като в процеса по
преливането на кръв и кръвни съставки на пациента Захариев са участвали и
други медицински специалисти - д-р Е. Сариева /посочена като извършила
изследването във фиша за in vitro съвместимост и фиша за
имунохематологично изследване/ и д-р М. Савчева /посочена като отчела
8
изследването/. От доказателствата по делото се установява, че именно
жалбоподателят д-р К. е бил лекуващ лекар на пациента А. Захариев.
Относимата нормативна уредба възлага редица задължения, свързани с
получаването на информирано съгласие, именно на лекуващия лекар. Така в
раздел IV "Основни изисквания за упражняване на дейностите,
регламентирани в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането" от
Медицински стандарт "Трансфузионна хематология", подт. IV "Клинично
приложение на кръв и кръвни съставки", т. 1., т. 1.9 отказът на пациента или
на неговия законен представител от преливане на кръв и кръвни съставки по
време на лечението се удостоверява с подписи на лицето и на лекуващия
лекар или на лекуващия лекар и на свидетел, ако лицето откаже да се
подпише. Съгласно раздел VII „Права на донорите и пациентите и защита на
медицинските и немедицинските специалисти“ от Медицински стандарт
"Трансфузионна хематология" т. 3 всеки реципиент има право: т. 3.2. да
получи информация от лекуващия лекар: за причините, които налагат
преливане на кръв и кръвни съставки; за целта на преливането и очаквания
резултат; за същността на процедурата "кръвопреливане"; за възможните
нежелани реакции и потенциалните рискове, свързани с преливането на кръв
и кръвни съставки; за съществуващите алтернативи. Разпоредбата на чл. 87
ал. 1 от Закона за здравето предвижда, че медицинските дейности се
осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента, като в
разпоредбата на чл. 88 ал. 1 от Закона за здравето е предвидено задължение
отново за лекуващия лекар за получаване на информирано съгласие да
уведоми пациента за обстоятелствата по чл. 88 ал. 1 от Закона за здравето.
Ето защо съдът намира, че задължение именно на лекуващия лекар, в случая
на жалбоподателя д-р К., е било да получи декларация за информирано
съгласие, подписана от пациента, преди да пристъпи към преливане на кръв и
кръвни съставки. Още повече, че от представения график за явяване на работа
за месец декември 2020г. се установява, че на 22.12.2020г., когато е издаден
фиша за имунохематологично изследване жалбоподателят е бил на работа.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при
умишлена форма на вината – пряк умисъл, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си – че се извършва преливане на
кръв и кръвни съставки на пациент, без да е налице подписана декларация за
информирано съгласие, с която пациентът да удостовери, че е бил запознат от
9
лекуващия си лекар с процедурата по преливане на кръв и кръвни съставки, с
причините, поради които се налага преливането на кръв и кръвни съставки, че
му е разяснена целта на преливането и очаквания резултат, че е възможно да
възникнат реакции и усложнения, че са му разяснени съществуващите
алтернативи, че доброволно се съгласява да му бъде извършено преливане на
кръв и кръвни съставки.
В АУАН и НП коректно са посочени и времето и мястото на
извършване на нарушението. Съгласно Раздел IV „Основни изисквания за
упражняване на дейностите, регламентирани в Закона за кръвта,
кръводаряването и кръвопреливането“, подраздел ІV “Клинично приложение
на кръв и кръвни съставки“ на Медицински стандарт „Трансфузионна
хематология“ т. 2 „Подготовка за преливане на кръв и кръвни съставки“ на
болни, на които предстои кръвопреливане, лекарят: 2.1.1. информира
пациента за необходимостта и ползата от преливане на кръв или кръвна
съставка (еритроцитен концентрат), както и за евентуалните усложнения,
които биха могли да настъпят; 2.1.2. получава писмено информирано
съгласие от пациента съгласно приложение № 17 от Наредба № 29 от 2004 г.;
2.1.3. снема анамнеза за приложението на кръв и кръвни продукти в
миналото, за евентуални нежелани реакции и усложнения, свързани с тях, а
при жени - и за усложнения на предхождащи бременности; регистрира
данните в болничната документация (ИЗ), както и във фиша за
имунохематологично изследване (приложение № 13 от Наредба № 29 от 2004
г.); 2.1.4. контролира вземането на 5 - 10 ml венозна кръв от пациента в
подходящ контейнер; 2.1.5. контролира в присъствието на пациента
поставянето на етикет на кръвната проба, на който се отбелязват трите имена,
ЕГН, номерът на болничната документация (ИЗ); 2.1.6. определя кръвната
група (АВО) на пациента в негово присъствие посредством тест-реагенти
анти-А, анти-В и анти-А,В и попълва фиш за имунохематологично изследване
съгласно приложение № 13 от Наредба № 29 от 2004 г.; 2.1.7. изпраща
кръвната проба и попълнения фиш в лаборатория за имунохематологични
изследвания за потвърждаване на кръвната група; 2.1.8. прикрепя фиша с
резултатите от имунохематологичното изследване, получен от
имунохематологичната лаборатория в ИЗ; 2.1.9. при несъответствие между
резултатите от изследванията на кръвната група на пациента, извършени от
лекуващия лекар и от имунохематологичната лаборатория, лекуващият лекар
10
е длъжен отново да вземе кръв от пациента и да повтори цялата процедура.
Т.е към момента на попълване на фиша за имунохематологично изследване
следва вече да е налице подписана декларация за информирано съгласие от
пациента и то след като същият е бил информиран за необходимостта,
ползите и възможните вредни последици от извършване на
кръвопреливането. Ето защо актосъставителят и АНО правилно са
определили като дата на извършване на нарушението 22.12.2020г., когато е
попълнен фиша за имунохематологично изследване, без да е било налице
подписано информирано съгласие от пациента Захариев.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят
М. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по т. 2.1.2 от т. 2.1 от т. 2 подт. IV на Раздел
IV на медицински стандарт „Трансфузионна хематология“, утвърден с
Наредба № 9 от 25.04.2006г. вр. чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Нарушението не е маловажно по см. на чл. 28 ал. 1 ЗАНН вр. чл. 93 т. 9
НК, тъй като не се установиха никакви смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да го определят като такова с по-ниска степен на
обществена опасност.
Съгласно чл. 116 ал. 1 от Закона за лечебните заведения който
извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на
разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му,
се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. В случая наказващият орган е наложил
на жалбоподателя глоба в размер на 2000, 00 лева, като в НП не са изложени
никакви съображения, свързани с индивидуализация на административното
наказание и за обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 ЗАНН. В случая съдът като
съобрази, че не се установи в резултат на извършеното кръвопреливане за
пациента да са настъпили вредни последици, липсата на данни за други
нарушения от страна на жалбоподателя, както и обстоятелството, че при
извършената проверка по повод лечението на пациента А.З. не са били
установени други нарушения, намери, че следва да намали наложената глоба
до законовия минимум от 1000, 00 лева. Съдът счита, че глоба в този размер
би била достатъчна за постигане на целите по чл. 12 ЗАНН и същевременно е
съответна на обществената опасност на нарушението и на дееца.
Ето защо обжалваното НП следва да се измени единствено в частта по
11
отношение размера на наложеното административно наказание, като той бъде
намален на 1000, 00 лева.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има наказващият орган, каквато претенция е заявена в
съдебно заседание. Като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, обстоятелството, че съдебното следствие е приключило в едно
съдебно заседание и че в производството пред съда не са били събрани нови
доказателства, които да не са били приобщени в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, съдът счете, че
юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати
на наказващия орган следва да е в минималния размер по чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7 т. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП 110/13.12.2021г.,
издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, с което на М. ЕДМ. КЬ., ЕГН **********, на основание чл. 116 ал. 1
от Закона за лечебните заведения е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева за нарушение на т. 2.1.2 от т.
2.1 от т. 2 подт. IV на Раздел IV на медицински стандарт „Трансфузионна
хематология“, утвърден с Наредба № 9 от 25.04.2006г. вр. чл. 6 ал. 1 от Закона
за лечебните заведения, В ЧАСТТА относно размера на наложеното
административно наказание „глоба“ като НАМАЛЯВА същата от 2000, 00
/две хиляди/ на 1000, 00 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП 110/13.12.2021г.,
издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“ в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН М. ЕДМ. КЬ., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“,
с адрес гр. София, ул. „Свети Георги Софийски“ № 3, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12