РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Бургас, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120107107 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Р. С. Б. против „ВИВА
КРЕДИТ“ООД искова молба, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на
клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 от сключен между страните Договор за паричен заем №
***/**** г., предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в
размер на 440,40 лв. и на неустойка в размер на 293,40 лв., поради противоречието им с
добрите нрави и с разпоредбите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на чл. 143, ал. 1 и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, и за осъждане на ответното дружество да върне на ищеца сумата от
589,89 лв., която е платена от него на основание недействителните клаузи от договора, т.е.
при начална липса на основание, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
на ищеца, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане
на сумата, както и направените разноски по делото. Ищецът счита, че процесните две клаузи
на сключения между страните договор за заем са нищожни като противоречащи на добрите
нрави, тъй като чрез тях се достига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации на страните по договора. Твърди също така, че тези клаузи са и неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗПК, тъй като сумите, които се претендират чрез тях, са
необосновано високи и са в общ размер над размера на отпуснатия кредит, както и поради
това, че чрез тях се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се калкулира
допълнителна печалба за кредитора. щецът не се явява лично в съдебно заседание и не
изпраща процесуален представител, но с писмена молба е заявено поддържане на иска,
представени са писмени доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, прeдл. 1 и
предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, а
1
осъдителният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като същите са
допустими.
В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който е
оспорило установителния иск като недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от
предявяването му, като съдът намира, че това възражение е неоснователно. На следващо
място се твърди, че исковете са неоснователни, като ответникът счита, че атакуваните
клаузи на договора не са нищожни на посочените от ищеца основания. Изложени са
подробни доводи. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени
направените разноски по делото. При условие, че искът бъде уважен, е направено
възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, ако то
надвишава законоустановения минимум. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ответника, представени са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен Договор за паричен заем *** № ****/**** г., сключен между
„ВИВА КРЕДИТ” ООД (заемодател) и Р. С. Б. (заемател), с който ответникът се е задължил
да предаде в собственост на ищеца сумата от 700 лв., а последният се е задължил да я върне
в срок от 60 седмици, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32 % и годишен
процент на разходите в размер на 49,38 %.
Съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 на договора преди подписването на договора заемателят
доброволно е избрал да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричния заем, за което дължи такса в размер на 440,40 лв., а
съгласно ал. 4 страните са се уговорили тази такса да се заплати от заемателя разсрочено,
като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.
В чл. 5, ал. 1 на договора за заем е посочено, че заемателят се задължава в 3-дневен
срок от усвояване на заемната сума да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1. Поръчител – физическо лице, което следва да представи на заемодателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представянето й и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по
безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1 000 лв., през последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на
просрочие от 0 до 30 дни; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма
склйчен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или 2. Банкова гаранция,
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя,
валидна 30 дни след падежа за плащане по договора, ал. 2 е предвидено, че при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи
неустойка в размер на 293,40 лв., която се заплаща разсрочено, на равни части към всяка от
погасителните вноски.
Страните по делото не спорят относно валидността на горепосочения договор за
заем, както и че ищецът е платил по договора следните суми: 700 лв. – главница, 132,33 лв.
– договорна лихва, 149,49 лв. – неустойка и 440,40 лв. – такса за експресно разглеждане на
документи.
По отношение на клаузата от договора за заем, предвиждаща заплащането от
заемополучателя на такса за експресно разглеждане на документите, съдът намира, че
същата противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
а в случая уговорената и заплатена от ищеца такса в размер на 440,40 лв. е именно такава. С
оглед на това и тъй като се установи, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между
2
страните договор за кредит противоречи на императивна норма на ЗПК, съдът намира, че на
осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК тази клауза е нищожна.
По отношение на клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора (в исковата молба неточно е
посочен чл. 4, ал. 2), предвиждаща заплащането от кредитополучателя на неустойка в
размер на 293,40 лв. при неизпълнение на задължението му за предоставяне на
предвиденото в ал. 1 обезпечение, съдът намира, че същата е неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, която норма предвижда, че неравноправна е клауза в договор,
сключен с потребител, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Видно е, че
размерът на процесната неустойка се приближава към ½ от размера на предоставения
кредит, което според съда е необосновано висок размер на неустойката предвид
задължението, което тя обезпечава.
На следващо място съдът намира, че тази клауза за неустойка е в противоречие с
добрите нрави, тъй като така уговорена, неустойката излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което е нищожна (в този
смисъл е Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС). В случая неустойката е
уговорена като санкция за кредитополучателя при неизпълнение, но не на основното му
парично задължение, а на задължение за предоставяне на обезпечение, чието изпълнение е
трудно изпълнимо в така уговорения кратък срок и при тези условия, поради което се налага
изводът, че целта на тази неустойка е допълнителното обогатяване на кредитора за сметка
на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на
клаузата за неустойка.
Предвид горното, съдът намира, че атакуваните от ищеца две клаузи от договора му с
ответника са нищожни и тази тяхна нищожност следва да бъде прогласена от съда. Поради
това и на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца
платените от него въз основа на нищожните клаузи суми. С оглед на това предявените
искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Предвид основателността на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, които са в размер на
100 лв. – платена държавна такса.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, на ищеца е
била оказана безплатна адвокатска помощ, поради което на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на
представляващия го адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение в претендирания
размер от 400 лв., който е в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 5, ал. 2 от Договор
за паричен заем **** № ****/**** г., сключен между Р. С. Б., ЕГН **********, от гр. Б***,
ж.к.****** и „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
С****, ж.к. *********, бл. *******, предвиждащи заплащането на такса за експресно
разглеждане на документите в размер на 440,40 лв. и на неустойка в размер на 293,40 лв.,
поради противоречието им със закона и с добрите нрави.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. С****, ж.к. ******, да заплати на Р. С. Б., ЕГН **********, от гр. Б****, ж.к. ********
сумата от 589,89 лв. (петстотин осемдесет и девет лв. и осемдесет и девет ст.),
представляваща сбор от платените от него на основание недействителните клаузи от
договора за кредит суми, с които ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
3
ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 100,00 лв. (сто лв.), представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. С***, ж.к. *******, да заплати на адв. М. В. М. от АК-П***, с адрес на кантората гр.
П****, бул. ******, в качеството му на процесуален представител на Р. С. Б., ЕГН
**********, от гр. Б****, ж.к. *********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 от ЗА в размер на 400,00 лв. (четиристотин лв.).
Присъдените суми могат да бъдат платени по следните банкови сметки:
*********, с титуляр на сметката Р. С. Б., ЕГН **********,
*********, с титуляр на сметката М. В. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4