№ 1291
гр. Варна, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500910 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на „***“
ЕООД чрез адвокат К. Д. срещу решение № 111 от 12.01.2023 г., постановено
по гр.д.№ 6791 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, тридесет и
четвърти състав, в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на С. Д.
С. сумата от 513 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди -
пропуснати ползи от невъзможността за ползване на лек автомобил, марка
„***", модел „***", рег.№ *******, в периода 11.12.2020 г. - 04.02.2021 г.,
поради неправомерно поставени от ответното дружество ограничителни
скоби, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /14.05.2021
г./ до окончателното изплащане на обезщетението, на основание член 49 от
ЗЗД; и е осъдено дружеството да заплати на С. Д. С. сумата от 530,70 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред първата
инстанция, съразмерно с уважената част от исковете, на основание член 78,
алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на решението, както и за постановяването му при
нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че се касае за грешка в
предходния план, която през 2022 г. е остранена по инициатива на Община
Варна, поради което и въззивникът е имал учредено право да изгради и
ползва посочените паркоместа, които не са извън парцела, отреден за
1
реализиране правото на строеж, а първоинстанционият съд е направил
обратния извод. Също така се акцентира и върху обстоятелството, че
автомобилът неправомерно е бил паркиран на паркомясто, предвидено и
ползвано за зареждане на супермаркет, за което надлежно са били поставени
информационни табели, поради което е нарушен Правилника за вътрешния
ред. Сочи се, че неправилно районният съд не е уважил възражението за
прихващане. Иска се да бъде отменено решението в обжалваните му части,
евентуално – да бъде уважено възражението за прихващане.
Отговор на въззивната жалба е депозиран от насрещната страна, с който
се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се иска потвърждаване на
решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба С. Д. С. твърди, че е собственик на лек автомобил
марка „***", модел „***", рег.№ *******. На 11.12.2020 г. паркирал
автомобила си на паркомясто, попадащо в поземлен имот № ***, находящ се
в ***, който имот е публична общинска собственост. Твърди, че при
връщането си установил, че охраната на „***" - собственост на ответното
дружество „***" ЕООД - е поставила ограничителна скоба на колелото на
лекия автомобил, което препятствало същият да бъде преместен, респективно
ползван. Ищецът поискал да бъдат свалени скобите, но представител на
ответника отказал да стори това, докато не бъде заплатена сума. Това
принудило ищеца да подаде сигнал на телефон 112. Пристигналите на място
полицаи установили, че скобата е поставена на автомобила на ищеца и
служител на охраната отказва да я снеме. За извършеното от охранителя се
твърди да е подадена жалба до полицията, въз основа на която е образувана
преписка № 414/2021 г. по описа на Районна прокуратура - Варна. На
25.01.2021 г. ищецът получил нотариална покана № 33 от 25.01.2021 г., с
която „***" ЕООД го уведомило, че притежавания от него автомобил е
паркиран в обособена паркинг зона на служебни места на супермаркет
„Макао", служещи за товаро-разтоварна дейност на магазина, поради което го
е поканило доброволно да заплати дължимите съобразно Правилника за
организиране на паркирането суми в указан срок и да премести автомобила
си. От своя страна ищецът изпратил на ответника нотариална покана,
получена от „***" ЕООД на 01.02.2021 г., с която С. заявил, че не дължи суми
и поканил дружеството да заплати обезщетение за неосъщественото от него
ползване за периода, през който автомобилът е с поставени скоби. На
04.02.2021 г. ищецът установил, че ограничителните скоби са премахнати и
2
автомобилът може да бъде придвижен. Поддържа, че обособяването на
паркоместа, поставянето от ответника на указателни табели и знаци за
служебни паркоместа върху имота, който е публична общинска собственост, е
в нарушение на закона. Неправомерно на следващо място счита поставянето
на ограничителни скоби на автомобилите от служител на ответника, който
няма необходимата компетентност да налага принудителни административни
мерки. Отделно от това счита, че не са били налице и предпоставките за
налагане на принудителни административни мерки, доколкото липсват
нормативноустановени за това условия. С оглед горното поддържа, че
поведението на служител на ответното дружество е противоправно, поради
което и последното дължи да възмезди вредите, които С. е претърпял,
изразяващи се в невъзможност да упражнява правото си на собственост върху
процесния автомобил и да го използва по предназначение, както и причинени
щети по автомобила - охлузване на боя и две вдлъбнатини на предна лява
врата, одраскване боя преден ляв калник, надрана предна броня и надран и
деформиран преден десен калник. Поддържа се, че след иницииране на
настоящото производство от имот с идентификатор *** са образувани два
имота - с идентификатор ***, като се поддържа, че автомобилът на ищеца бил
паркиран в имот 1039, където и същият е бил заскобен. Поддържа се, че
табелите с надпис „***", „Частен паркинг - Важно!" са поставени върху имот
публична общинска собственост, който не е част от търговския комплекс и в
този смисъл оспорва твърдението на ответника, че автомобилът е паркиран на
служебно паркомясто в комплекса. Не оспорва, че на ответното дружество е
отстъпено право на строеж за изграждане на сграда - търговски обект,
магазин със ЗРП от 1635,50 кв.м, който е изграден в посочения имот.
Поддържа на следващо място, че с анекса от 28.05.2015 г. на ответника е било
предоставено право да изгради, поддържа и стопанисва вътрешни пътни
връзки и паркинги южно от търговската сграда, като автомобилът на ищеца
се твърди да е бил паркиран, респективно заскобен, извън пукнтирните линии
на мястото върху, което е предоставено право да изгради, поддържа и
стопанисва вътрешните пътни връзки и паркинги, като мястото за паркиране
съвпада с означената на място сигнатура ПМЖ - там, където се намирало
отчуждена от Община Варна и съборена постройка. Оспорва, че скобите са
били премахнати на 26.01.2021 г. Поддържа, че ищецът не е бил уведомен от
дружеството на коя дата ще бъдат премахнати скобите, като ищецът сам е
констатирал премахването им на 04.02.2021 г.
В постъпилия в срока по член 131 от ГПК отговор на исковата молба
ответното дружество не оспорва, че е собственик на търговски комплекс
„***", изграден съгласно отстъпено право на стоеж с договор от 09.07.2007 г.,
сключен с Община Варна. Твърди, че с анекс № Д-7-9200/976 от 28.08.2015 г.
Община Варна е предоставила на дружеството право да изгради, поддържа и
стопанисва вътрешните пътни връзки и паркингите, южно от търговската
сграда, заедно с подстъпите към тях /рампи, подходи, тротоари, подпорни
стени/, организация на движението, озеленяване, осветление, охрана и
3
наблюдението, който представлява неразделна част от функцията на
търговската сграда. С оглед това и необходимостта от опазване на реда в
комплекса, дружеството е създало вътрешни правила, като на видно място е
поставило Правилник за вътрешния ред с цел посетителите да не
злоупотребяват с правото им на свободен достъп и паркиране на
автомобилите извън разумния срок и при спазване на буквата на закона и
създадените правила. В правилника е приета и санкция за лица, които
паркират на служебни паркоместа, предвидени за зареждане на магазини, на
които места е забранено паркирането. Именно на такова място се твърди да е
паркиран на 11.12.2020 г. лек автомобил с рег.№ ******* - собственост на
ищеца, като с това същият е препятствал паркирането на автомобили, които
доставят продукти на обектите, намиращи се на територията на комплекса.
Във връзка с това, дружеството било поканено от негов наемател - „МИ - 12"
ООД - да изпълни поетото задължение за безпрепятствено зареждане на
търговските обекти, като в случай на неизпълнение, последицата би била
заплащане на неустойка или прекратяване на сключения между тях договор.
Навеждат се твърдения за връчена на 25.01.2021 г. нотариална покана на
ищеца за заплащане на дължими суми за неправомерното паркиране от страна
на С. Д. С. за периода от 11.12.2020 г. до 26.01.20121 г., като цената е 3 лева
на всеки час, но плащане липсва. Счита, че е налице съпричиняване на
настъпилите последици по автомобила, вследствие на паркирането му на
забранени за това места, поради което и не са налице вреди и пропуснати
ползи за насрещната страна. Оспорва се и твърдението на ищеца, че вредите
по автомобила му, изразяващи се в одрасквания и счупвания на елементи, са
вследствие на действия от страна на ответника, тъй като състоянието на
МПС-то е такова, каквото е било и към момента на неговото първоначално
паркиране. Оспорват се така представените Общи условия с оглед
съдържанието им. В условията на евентуалност е направено възражение за
прихващане до размера от 3 765 лева, представляваща сума за неправомерно
паркиране и възпрепятстване на достъпа на служебни автомобили в
търговския комплекс за периода от 11.12.2020 г. до 26.01.2021 г., като цената
е определена по 3 лева на час.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната
инстанция доказателства – заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза. Вещото лице установява, че не са налице данни за установена
грешка в предходния план на 11-ти микрорайон на град Варна за УПИ ІІ,
кв.13, както и не са открити инициативи за изменение на действащият
регулационен план в тази част. Изменението на действащата кадастрална
карта /КК/, изразяващо се в образуването на имот с идентификатор *** и
4
имот с идентификатор *** е извършено през месец юли 2023 г. по искане на
Община Варна. Територията е обществено достъпна поради наличие на
търговски обекти, което обстоятелство е пречка даден имот да бъде
самостоятелно обособен с трайни елементи на място. От север теренът
представлява асфалтиран падход към сградите без материализирана граница,
от запад граница е фасадата на сграда, от изток и югоизток има монтирани
метални парапети. От извършеният оглед на място е видно, че денивелация е
налице от източната страна на процесната територия към ***, където е
изградена подпорна стена с височина 0,90 м, която не попада в границите на
УПИ ІІ и в границите на имот с идентификатор ***. няма граница между
търговския обект и паркоместата, които функционално са част от комплекса.
Не са налице регулационни изменения, а само изменение в КК през юли 2023
г. Източната и югоизточната граница на УПИ /отразени с кафяв контур на
скицата на вещото лице/ вървят по границата на сградата, продължава по
мислената линия надолу и после на запад, тоест паркоместата не попадат в
площта на урегулирания поземлен имот.
Правната квалификация на предявените от ищеца искове за осъждане на
ответното дружество да му заплати обезщетение за търпените имуществени
вреди в размер на 513 лева, представляващи пропуснати ползи от
невъзможността за ползване на лек автомобил, марка „***", модел „***", рег.
№ ******* в периода 11.12.2020 г. - 04.02.2021 г., поради неправомерно
поставени от дружеството ограничителни скоби и в размер на 759 лева,
представляващи необходима стойност за отдстраняване на причинените в
периода 11.12.2020 г. - 04.02.2021 г. щети по автомобила, е по член 49 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Посочената норма предвижда безвиновна, гаранционно-обезпечителна
отговорност на възложителя на дадена работа, за причинените от изпълнителя
на тази работа, при или по повод на последната, вреди. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по член 49 от ЗЗД е необходимо наличието на
следните предпоставки: възлагане на работа; осъществен фактически състав
по член 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – неимуществена в конкретния казус,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа чрез действия, които пряко съставляват извършването
на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения,
които произтичат от закона, други правила или характера на работата, или
чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното според разпоредбата на член 45,
алинея 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът
5
за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби.
Няма спор по делото, че „***" ЕООД е собственик на търговски комплекс
„***", находящ се в ***; че на 11.12.2020 г. ищецът е паркирал лек автомобил
марка „***", модел „***", рег.№ ******* на паркомясто до търговския
комплекс „***"; че служител на ответното дружество е поставил
ограничителна скоба на колелото на лекия автомобил на ищеца, като скобата
е премахната от автомобила на 04.02.2021 г.
Спорни между страните са въпросите: дали мястото, на което е паркиран
автомобилът, попада в поземления имот, върху който е изграден търговски
комплекс „***" и по отношение на което е предоставено право на оветното
дружество да изгради и стопанисва пътни връзки и паркинг; доколко
извършените от служителите на ответното дружество действия по поставяне
на ограничителната скоба и бездействието по отстраняването й са били
правомерни, като съответстващи на правилата, установени с действащия в
търговския комплекс Правилник за организация за паркиране; дали
вследствие на сочените действия и бездействия за ищеца са настъпили
претендираните вреди и техния размер.
По делото е установено, че с анекс към договор от 09.07.2007 г. Община
Варна е учредила в полза на ответното дружество „***" ЕООД право на
строеж в размер на 1 635,50 кв.м застроена площ за сграда - търговски обект
/магазини/, която ще се построи в УПИ II - „за жилищно строителство и
обществено обслужване" на град Варна, квартал 13, единадесети микрорайон
по плана на града, като изгради, поддържа и стопанисва вътрешните пътни
връзки и паркингите, южно от търговската сграда, заедно с достъпите към тях
/рампи, подходи, тротоари, подпорни стени, организация на движението,
озеленяване, осветление, охрана и наблюдение/, които представляват
неразделна част от функцията на търговската сграда.
Всички вещи лица по изслушаните съдебно-технически експертизи
установяват, че пространството, на което е било обособено паркомястото, на
което е бил паркиран процесният автомобил на ищеца, не попада в имота, по
отношение на който с анекса от 28.05.2015 г. на ответника е предоставено
право да изгради, поддържа и стопанисва вътрешните пътни връзки и
паркинги, съобразно действащия към 09.07.2007 г. план на града. Към
11.12.2020 г. - датата на която е поставена скобата на процесния автомобил,
както и за целия исков период, през който същата не е била премахната -,
ответното дружество не е разполагало с валидно учредено или прехвърлено
право да стопаниства и управлява посочения поземлен имот, в който попадат
паркоместата. Респективно ответникът не е имал право да разчертава
служебни паркоместа върху същия имот, не е разполагал с компетентност да
6
блокира колелата на автомобили и да събира суми от глоби, независимо че
това е посочено като възможност в правилника за паркиране на търговския
център. Този извод и на първоинстанционния съд, и на въззивния, не се
променя от събраните пред въззивната инстанция доказателства, че през юли
2023 г. е допуснато изменение на КК, изразяващо се в образуването на имот с
идентификатор *** /отразен с червен контур на скицата на вещото лице/ и
имот с идентификатор *** /отразен с зелен контур на скицата на вещото
лице/, тъй като правото на строеж е учредено върху УПИ II, квартал 13, в
чиято площ не попадат процесните паркоместа нито преди изменението от
2023 г., нито след това.
Поради това извършените от служителите на ответното дружество
действията по поставянето на скоба на лекия автомобил на ищеца и
бездействието за премахването й за процесния период се явяват
неправомерни. Поставянето на блокираща скоба на предното колело на
автомобила ограничава свободното движение на същия, както и правото на
ползване по предназначение на вещта от собственика й, което води до извод,
че ищецът е претърпял претендираните вреди под формата на пропуснати
ползи, изразяващи се в невъзможността му да упражнява правото си на
собственост върху автомобила, ползвайки го по предназначение. Размерът на
обезщетението е съизмерим със средния пазарен наем за периода на
процесния лек автомобил и е в размер на 513 лева, съобразено заключението
по СТЕ, прието пред първата инстанция. Ответникът отговаря за
претърпените от ищеца и описани пропуснати ползи, които следва да бъдат
обезщетени от ответното дружество. Посоченото обезщетение следва да бъде
присъдено, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска /14.05.2021 г./ до окончателното изплащане на
обезщетението.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца е неоснователно. Както бе разяснено, към датата на
поставяне на скобата и през исковия период ответникът не е имал право да
определя и обозначава статута на паркоместа, където е бил паркиран
автомобилът като служебни и не е разполагал с компетентност да поставя
скоба на автомобила, респективно да начислява на ищеца суми за
неправомерно паркиране за периода 11.12.2020 г. до 26.01.2021 г.
С оглед на изложеното и поради идентичните крайни изводи, до
7
които достигна въззивният съд, то първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
По разноските
Въззиваемата страна е претендирала заплащането на сторените от нея
разноски пред настоящата инстанция, които следва да й бъдат присъдени на
основание член 78, алинея 3 от ГПК съобразно изхода на спора.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивното дружество възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна,
основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за
основателно. Съобразно нормата на член 7, алинея 1, точка 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
една инстанция дължимото минимално възнаграждение е 400 лева, което и
следва да бъде присъдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 111 от 12.01.2023 г., постановено по гр.д.
№ 6791 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, тридесет и четвърти
състав, в частта, с която е осъдено „***“ ЕООД да заплати на С. Д. С. сумата
от 513 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати
ползи от невъзможността за ползване на лек автомобил, марка „***", модел
„***", рег.№ *******, в периода 11.12.2020 г. - 04.02.2021 г., поради
неправомерно поставени от ответното дружество ограничителни скоби, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска /14.05.2021 г./ до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание член 49 от ЗЗД; и е
осъдено дружеството да заплати на С. Д. С. сумата от 530,70 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред първата
инстанция, съразмерно с уважената част от исковете, на основание член 78,
алинея 1 от ГПК.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „***" ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление в
***, търговски център „***“, представлявано от Д. Д. В. да заплати на С. Д. С.
ЕГН ********** от *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
стойността на направените разноски по делото пред въззивната инстанция, на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
8
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 1, предложение първо от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9