РЕШЕНИЕ
№ 828
гр. *** 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501061 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.28 ал.6 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет./ и е
образувано пред БОС по въззивна жалба на А.Ш. и К.Л. и двамата ****, подадена чрез адв.
Калоян Кръстевич от БАК,срещу съдебно решение №29 от 03.05.2022г.постановено по гр.д.
№146/2022г.по описа на ЦРС,с което съдът по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето
е настанил детето Л. Г. Л. родено на **********г.в ****,с родители- жалбоподателите,в
професионално приемно семейство –на Т. Й. КР.,с постоянен адрес ***** за срок до
навършване на пълнолетие на детето,а ако учи- до завършване на средното му
образование,но не повече от 20 годишна възраст или до настъпване на промяна в
обстоятелствата,водещи до промяна на мярката за закрила.
Решението е обжалвано от конституираните като заинтересовани страни като
родители на настаненото дете –бащата А.Ш. и майката К.Л..
Въззивният съд приема,че жалбата е депозирана в законоустановения едноседмичен
срок за обжалване на решението на първоинстанционния съд,тъй като по гр.д.
№146/2022г.по описа на ЦРС няма приложени документи,удостоверяващи надлежно
връчване на решението на жалбоподателите.
Жалбата е допустима- подадена е в срок, от активно легитимирани лица-родителите
на настаненото в приемно семейство дете,които са конституирани като заинтересовани
страни в производството по чл.28 ЗЗДет./чл.28 ал.3 т.3 ЗЗДет/.
1
Препис от жалбата е връчен на Дирекция“СП“ град Царево и е постъпил писмен
отговор от директора в законоустановения срок.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на постановеното
решение,като се сочи,че същото е постановено в нарушение на чл.28 ал.3 т.3 от ЗЗДет.,тъй
като родителите са отсъствали,а съдът не е положил необходимите усилия да обезпечи
участието им,в резултат на което са били лишени от възможността да участват в съдебното
производство с помощта на преводач,назначен от съда по реда на чл.4 ал.2 ГПК.
Констатациите на съда са извършени само на база представения социален доклад,в който
определени събития са описани или преразказани от изготвилия го социален служител,но
съдът не е добил преки и непосредствени впечатления от лицата,чиито изявления са
коментирани в него/полицейски служители,които са установявали психическото и
физическо състояние на родителите/. В резултат на допуснатите нарушения,съдът
неправилно и необосновано е приел,че са налице законните основания за настаняване на
детето в приемно семейство,при наличие на хипотезата на чл.25 т.2 от ЗЗДет.,при
неизяснена фактическа обстановка.
На следващо място се прави възражение,че решението е постановено от съд,който не
е разполагал със съответната международна компетентност,тъй като обичайното
местопребиваване на родителите на детето е на територията на **** ,където детето Л. Г. Л.
има постоянна адресна регистрация от **********г. Обстоятелството,че родителите заедно
с детето са прекарали последните няколко месеца на територията на Република България не
може да доведе до извод,че са променили обичайното си местопребиваване по смисъла на
Регламент /ЕО/№2201/2003на СЕС от 27.11.2003.Позовават се и на решение на СЕС от
22.12.2010г.по дело №С-497/10 и на актуална съдебна практика на ВКС –Определение №126
от 05.04.2022г.по ч.гр.д.№63/2022г.относно тълкуване смисъла на понятието“обичайно
местопребиваване“ .
Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението на ЦРС като неправилно и
необосновано и постановяване на решение от БОС,с което молбата на Д“СП“-Царево да се
отхвърли ,а при условията на алтернативност- да бъде обезсилено решението на ЦРС като
недопустимо,поради липса на необходимата международна компетентност на българския
съд.
В отговора на жалбата директорът на Д“СП“ гр.Царево я е оспорил като
неоснователна.Изложени са подробни доводи в подкрепа на становището,че са били налице
законните основания за настаняване на детето в приемно семейство.Позовава се на чл.47 т.8
от КМЧП относно смисъла на понятието“обичайно местопребиваване“ ,като се сочи,че то не
се свързва с необходимост от регистрация или разрешение за установяване. Счита,че ДСП-
Бургас и ДСП-Царево са извършили безпристрастно и обективно проучване,изследвани са
били всички важни факти и обстоятелства за настаняването на детето. Моли решението на
ЦРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
2
В съдебно заседание жалбоподателите,уведомени чрез пълномощника им адв.
Кръстевич не се явяват.Не се явява и упълномощения от тях адв. Калоян Кръстевич,като не
е посочил уважителна причина за отсъствието си.Не са представени и нови доказателства.
В съдебно заседание въззиваемата Дирекция „СП“ гр.Царево, редовно уведомена,не
изпраща представител.Представен е нов социален доклад,няма доказателствени искания.
По възражението на жалбоподателите,че решението е постановено от съд,който не е
разполагал със съответната международна компетентност,тъй като обичайното
местопребиваване на родителите на детето е на територията на **** ,където детето Л. Г. Л.
има постоянна адресна регистрация от **********г. съдът намери следното:
Съгласно § 1 буква „б“ от Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО,регламентът се
прилага по граждански дела, отнасящи се до
определяне,упражняване,делегиране,ограничаване или лишаване от родителската
отговорност,а §2 от Регламент №2201/2003г.на Съвета на ЕО,предвижда,че в делата по
смисъла на §1 б.“б“ може,по-специално да се разглежда поставянето на детето в семейство
за отглеждане или под институционална грижа.
В цитираният регламент не се съдържа легална дефиниция на понятието "обичайно
местопребиваване", поради което приложима е дефиницията,дадена в чл. 48, ал. 7 от КМЧП,
който гласи: "по смисъла на този кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице
се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване“.
За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от
личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това
място или от намерението му да създаде такива връзки", а също така се извлича от
практиката на СЕС.
Съдът съобрази също така,че в решение на съда на ЕС /ІІІ състав/ от 02.04.2009 г. по
дело С-523/07, постановено по преюдициално запитване е даден отговор,че понятието за
обичайно пребиваване по смисъла на чл. 8, § 1 от регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. трябва да се
тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена
интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държавата-членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава,
гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните
познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената
държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на детето,
като държи сметка за съвкупността от фактическите обстоятелства, специфични за всеки
конкретен случай. Разяснено е още, че обичайното пребиваване на едно дете според чл. 8 от
Регламента се намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и, че
престоят на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме, че
3
там е неговото обичайно местопребиваване.
От събраните по настоящото дело доказателства се установява безпротиворечиво,че
жалбоподателите А.Ш. и К.Л.,граждани на ***** заедно с три деца,едно от които Л. Г.
Л.,родена на **********г. към месец март 2022г.са живели в ******,в жилище под наем на
адрес: ****. Тъй като детето Л. Г. Л. към месец март 2022г. е на възраст под 1
година/бебе/,то в конкретния случай,мястото където е центърът на неговите интереси е
идентично с мястото на пребиваване на родителите му,които следва да полагат
непрекъснати грижи за отглеждането му. Няма твърдения и доказателства пребиваването на
жалбоподателите в град ***да е било краткосрочно с туристическа или друга краткосрочна
цел, която изключва намерение за по-продължително установяване. Не са опровергани и
посочените от Д“СП“ данни,че А.Ш. и К.Л. са живели заедно с децата в апаратамент под
наем на горепосочения адрес в гр.***
На 23.03.2022г. жалбоподателите са били задържани от органите на МВР със
Заповеди за полицейско задържане за установяване на самоличността им,представени като
доказателство по делото.Задържането им е било по повод подаден сигнал за скандал между
тях на обществено място в присъствието на трите деца. На децата е била предоставена
полицейска закрила ,но след уверение от страна на родителите,че ще напуснат страната с
децата си в рамките на два дни,същите са им били върнати от полицейските органи.
На 26.03.2022г. през деня след подаден сигнал от собственичката на наетия от
жалбоподателите апартамент Ж. П. К. ,органите на полицията са посетили адреса и са
установили,че в жилището има нанесени имуществени щети. В апартамента са намерили
А.Ш. ,като след проведен разговор с полицаите семейството е напуснало
апартамента.Същия ден към 19.00 часа вечерта след подаден сигнал за скандал в центъра на
град Бургас до ОУ“Княз Борис“,ул.Гладстон/,органите на полицията отново са задържали
под стража двамата жалбоподатели и на децата е била предоставена полицейска закрила.
Въз основа на гореизложените доказателства,които не са опровергани от
жалбоподателите , въззивният съд приема,че към месец март 2022г. детето Л. Г. Л. е имало
обичайно местопребиваване на територията на **** по смисъла на Регламент № 2201/2003
г. на Съвета на ЕО, тъй като се е установило да живее преимуществено в град *** заедно с
родителите си,които са наели апартамент и са живели в него заедно с трите си
деца.Неоснователни са доводите на жалбоподателите,че обичайното местопребиваване на
детето е в ****,където има адресна регистрация от раждането си,а адресна регистрация в
*** няма. От една страна,както се посочи по-горе,обичайното местопребиваване не е
свързано с необходимост от разрешение или регистрация за пребиваване и установяване по
смисъла на чл. 48, ал. 7 от КМЧП,а от друга страна и СЕС не е дал тълкуване и разяснения
на чл. 8, § 1 от регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. в Решение С-523/07 в такъв смисъл.
В допълнение съдът отбелязва,че дори след дадените им разяснения и консултации
след първото задържане под стража на 23.03.2022г.,жалбоподателите не са напуснали
*****,а действията им след 23.03.2022г. не са обективирали намерение за незабавно
напускане на територията на страната и връщане в ****,където твърдят,че е обичайното им
4
местопребиваване,не представят и доказателства в тази насока/като например закупени
билети за пътуване, уреждане на финансови отношения със собственичката на апартамента в
град ***и др./.
Водим от горните мотиви,въззивният съд намери,че правилно и законосъобразно
ЦРС е приел,че е компетентен да разгледа молбата на Дирекция“Социално подпомагане“
град Царево за настаняване по реда на чл.28 от ЗЗДет на детето Л. Г. Л. в професионално
приемно семейство,а възражението на жалбоподателите за липса на международна
компетентност на българския съд съобразно Регламент №2201/2003г.на Съвета на ЕО е
неоснователно.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите,че решението на ЦРС е
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като родителите са
отсъствали,а съдът не е положил необходимите усилия да обезпечи участието им,в резултат
на което са били лишени от възможността да участват в съдебното производство с помощта
на преводач,назначен от съда по реда на чл.4 ал.2 ГПК. Производството по чл.28 от ЗЗДет е
с много кратки процесуални срокове и съдът е положил усилия да обезпечи участието на
родителите,възлагайки на органите на МВР –Бургас връчването на съобщенията до тях ,за
насроченото съдебно заседание по делото на единствения известен по делото адрес.Видно от
приложената по делото докладна записка на мл.инспектор Кръстев е,че той е посетил адреса
в град ***,но не ги е намерил там,а е получил информация,че са го напуснали и новият им
адрес е неизвестен.При второто задържане под стража жалбоподателите са били
уведомени,че няма да им бъде върнато детето,но в срока на временното и спешното му
настаняване в приемно семейство по административен ред, в рамките на месец, те не са
проявили активност и няма данни да са предоставили на административния орган Д“СП“/в
чиито правомощия е налагане на мярка за закрила на детето по административен ред/ нов
адрес и евентуално телефон за контакти.При това положение неоснователни са
оплакванията за неположени усилия от страна на съда да обезпечи участието на родителите
в производството по делото. Неоснователни са и оплакванията,че съдът не е назначил
преводач съобразно чл.4 ал.2 ГПК,тъй като основание за назначаване на преводач съдът би
имал в случай,че жалбоподателите са го информирали,че не знаят български език и желаят
да бъде назначен преводач,защото желаят да се явят лично в съдебно заседание и да
извършват съдопроизводствени действия.
БОС напълно споделя изложените от районния съд мотиви,въз основа на които
съдът е приел,че е в интерес на детето Л. Г. Л. да бъде настанено за отглеждане в
професионално приемно семейство,където ще получава необходимите за възрастта му
грижи,както и специфичните за здравословното му състояние такива.Правилно и в
съответствие със събраните по делото доказателства,районният съд е приел,че е налице
основанието на чл.25 ал.1 т.2 от ЗЗДет за прилагането на поисканата от Д“СП“ гр.Царево
мярка за закрила- настаняване извън семейството. Установено е,че родителите на детето Л.
Г. Л. трайно не са полагали грижи за него без основателна причина,а и във въззивното
5
производство твърдения и доказателства в обратна насока не са ангажирани от
жалбоподателите. Детето е било отглеждано в град *** в крайно мизерни битови
условия,при липса на дрехи,вещи и подходяща храна за възрастта му. Родителите са били
установявани неколкократно от органите на полицията в неадекватно състояние след
употреба на алкохол и наркотици да вдигат скандали на обществени места в присъствието
на децата си,което е станало повод и за двукратното им задържане под стража с полицейски
заповеди и предоставяне на полицейска закрила на децата. Понастоящем,от представената
във въззивното производство справка от Първо РУ на МВР гр.Бургас с писмо вх.№10769 от
27.07.2022г.се установява,че срещу К.Л. и А.Ш. е образувано ДП № 292/2022г.за
престъпление по чл.216 НК,а преписките №3151 /22 и №3152/2022г. с всички материали са
били изпратени по компетентност на БРП.
Във въззивното производство е представен нов социален доклад,от който се
установява,че за детето се полагат необходимите грижи в приемното семейство,то се
отлежда в добри условия и се задоволяват социално-битовите,здравословни,емоционални и
други потребности на Л.са,свързани с развитието и. За времето след настаняването на детето
в приемното семейство/от 14.04.2022г./ до изготвяне на социалния
доклад/27.07.2022г./родителите са осъществили една среща с него на 27.05.2022г.пред
сградата на Д“СП“ град Царево и два контакта ,реализирани чрез електронната платформа
„Вайбър“.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата досежно определения срок за
настаняване на Л. Г. Л.- до навършване на пълнолетие на детето,а ако учи- до завършване
на средното му образование,но не повече от 20 годишна възраст или до настъпване на
промяна в обстоятелствата,водещи до промяна на мярката за закрила. Предвид възрастта на
детето/понастоящем навършило една година/,то има най-голяма необходимост от сигурна и
стабилна семейна среда,в която да бъде отглеждано,поради което определянето на по-
кратък срок на настаняването му в приемното семейство е неподходящ. Съдът е
постановил,че мярката за закрила може да бъде променена,ако настъпи промяна на
обстоятелствата,водещи до промяна на мярката. В ЗЗДет е регламентиран ред за промяна на
мярката за закрила и за прекратяване на настаняването,поради което и законът не препятства
възможността за бъдещо по-ранно прекратяване на настаняването и промяна на
мярката,включително и по искане на родителите, ако са налице посочените в закона
основания за това.
По гореизложените съображения БОС достигна до извод,че решението на ЦРС
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а въззивната жалба- оставена
без уважение като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №29 от 03.05.2022г.постановено по гр.д.
№146/2022г.по описа на ЦРС.
Решението е окончателно не подлежи на касационно обжалване на основание чл.30
ал.3 от Закона за закрила на детето.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7