Решение по дело №1199/2022 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 315
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Росица Георгиева Калугерова
Дело: 20221250101199
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Сандански, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. КалуГ.
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. КалуГ. Гражданско дело №
20221250101199 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Йеттел България“-ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., срещу В. А. М. с ЕГН-**********,
с адрес-гр.С., ул.”И.р.”, №* за установяване съществуването на вземане в размер общо на
379,38 лева по договор за мобилни услуги от 15.01.2020г., от която сума 126,62 лева е
незаплатени задължения за месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за периода от 05.01.2020г. до 04.05.2020г., а 252,76лева е неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, от които 86,83лв. са стойността на три месечни
абонаментни такси, а 165,93лв. е неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA
2.1 Dual Blue Copper с отстъпка от стандартната цена, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1468/2021г. по описа на РС-Сандански.
Правно основание- чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС и във вр. с
чл.422, ал.1, чл.415 и чл.410 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че ответникът е абонат на ищцовото дружество (с предишно
наименование „Теленор България“), което е доставчик на мобилни услуги, като те са
сключили на 15.01.2020г. договор за мобилни услуги, по който абонатът е предпочел
мобилен номер ********* с абонаментна програма „Тотал + 31 ,99“, със срок на действие 24
1
месеца- 15.01.2022г. Твърди се, че във връзка със сключването на абонамента на абоната е
предоставена възможност да закупи с отстъпка мобилно устройство, а именно: NOKIA 2.1
Dual Blue Copper на обща покупна цена от 79.99 лв. при стандартна такава в размер на
299.90 лв. Твърди се, че неразделна част от договора са Общите условия на оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Твърди се, че въз основа
на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от ищцовото дружество
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №
**********. Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода
05.01.2020г.-04.05.2020г. „Теленор България“-ЕАД е издал следните фактури: фактура
№*********/05.02.2020г.за отчетния период на потребление 05.01.2020-04.02.2020г., с
дължима стойност за плащане в размер на 90,66лева, от които 39,13лв. без ДДС за
пропорционален месечен абонамент и потребление извън абонамента, 5,61 лв. без ДДС за
кратки текстови съобщения, 0,75 лв. без ДДС за мултимедийни съобщения, 0,02 лв. без ДДС
за разговори към „Грижа за клиента“ и 35,00лв. без ДДС за услуги с добавена стойност;
фактура №**********/05.03.2020г. за отчетния период на потребление 05.02.2020-
04.03.2020г., с дължима стойност за плащане в размер на 31,97 лв.,от които: 23,32 лв. без
ДДС за месечен абонамент и 3,99 лв. за застраховка, и фактура №**********/05.05.2020 г. за
отчетния период на потребление от 05.04.2020-04.05.2020г. c дължима стойност за плащане
в размер на 3,99 лв.за застраховка. Твърди се, че сумите по фактурите са дължими съответно
в срок до 20.02.2020г., 20.03.2020г. и 20.05.2020г., както и че към тях са приложени
извлечения от потреблението на ползваните мобилни номера. Твърди се, че за
горепосочените месечни отчетни периоди ответникът не е заплатил дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 126,62лв. Твърди се, че
поради неплащане стойността на потребените и фактурирани услуги от страна на абоната и
във връзка с чл.75 от Общите условия на мобилният оператор във вр. с чл.19б,буква „в“ от
същите, той е прекратил едностранно договора с ответника, след няколкократни
напомняния чрез смс-известия до този момент, и е издал крайна фактура № ********* от
дата 05.06.2020г. Твърди се, че мобилният оператор, на основание т.11 от договора, в
крайната издадена фактура е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договорния
абонамент в размер на 252,76лв., която включва стойността на три месечни абонаментни
такси в размер на 86,83лв. без ДДС и сумата от 165,93лв., съставляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Copper с отстъпка от
стандартната цена. Сочи се, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение е образувано ч.гр.д.№1468/2021г. по описа на Районен
съд-Сандански, като против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 379,38 лева, от които 126,62 лева - потребени и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни, 252,76лева- неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги. Изтъква се, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. В подкрепа на иска се представят
писмени доказателства.
2
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва, че е ползвал предоставени от
ищеца мобилни услуги, както и размера на вземанията, а също и че е изпаднал в забава.
Ответникът оспорва още и валидността на едностранното прекратяване на договора от
страна на ищеца. Същият прави възражение за нарушение на чл.147а от ЗЗП, както и
възражение за нищожност, поради противоречие със закона и добрите нрави и
неравноправност на клаузите отнасящи се до начислените неустойки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
“Йеттел България“-ЕАД/предишно наименование ”Теленор България”-ЕАД” е
регистрирано в Агенция по вписвания с ЕИК:*********, с основен предмет на дейност-
изграждане, поддържане и използване на обществена мобилна клетъчна мрежа по стандарт
GSM с национално покритие и предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез нея на
цялата територия на страната. Има издадени общи условия на “Теленор България”-ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, съгласно които
”Теленор България”-ЕАД осигурява на потребителите услуги чрез някоя от електронните
съобщителни мобилни наземни мрежи, работещи съответно по стандарт GSM, по стандарт
UMTS или по стандарт LTE, въз основа на индивидуален договор или като предплатени
услуги-чрез факта на инсталиране на SIM карта за предплатени услуги в крайно устройство
и генериране на първото изходящо повикване, а потребителя заплаща услугите в зависимост
от техния вид и специфика, по цени съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението да заплаща дължимите суми. Отчетният период за ползваните услуги е един
месец и започва всеки месец на една и съща дата. Плащането на посочената във фактурата
сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. Месечният абонамент се предплаща от потребителя ежемесечно. Съгласно
т.75 от Общите условия/ОУ/, при неспазване на което и да е задължение по част 13
/”Задължения на потребителя”/ от общите условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, ”Теленор България”-ЕАД има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.19б и 19в да
прекрати едностранно договора с потребителя или да откаже сключването на нов договор с
него. Съгласно т.19б, б.”в” от ОУ ”Теленор България”-ЕАД има право едностранно да
прекрати договора в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на
сроковете за плащане.
На 15.01.2020г. страните по делото са сключили договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*********, със СИМ карта № ****************, с абонаментна
програма „Тотал + с неограничени национални минути и изх.роуминг в зона ЕС”, със срок
на действие 24 месеца- до 15.01.2022г., с месечен абонамент за двугодишния срок на
договора-27,99лева на месец, с дата на издаване на фактурата на 5-ти всеки месец и
закупуване с отстъпка на мобилно устройство: NOKIA 2.1 Dual Blue Copper, на цена от
79.99 лв., при стандартна такава в размер на 299.90 лв., размер на отстъпката от
3
стандартната цена-219,91лв.,
Страните са договорили, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на
срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му,
в това число приложимите Общи условия, последният дължи: а) неустойка в размер на
всички месечни абонаменти за периода на прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаменти; б) разликата между стандартната цена на предоставеното устройство
/в брой, без абонамент/ и заплатената от него при предоставяне на устройството, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
Потребителят е декларирал с подписа си, че е получил екземпляр от Общите условия за
взаимоотношенията на Оператора с потребителите на мобилни телефонни услуги и е
съгласен с тях /декларация-съгласие, стр.15 от заповедното производство/, а Общите
условия са неразделна част от процесния договор, съобразно отразеното на стр.3 от същия.
По сключения договор са издадени следните фактури: №***********/05.02.2020г.,
№**********/05.03.2020г. и №************/05.05.2020г., в които са описани вида на
предоставените услуги, абонаментните такси, отчетния период и дължимите суми. Първата
фактура, издадена за отчетен период на потребление 05.01.2020-04.02.2020г., е на стойност
96,61лева, от които 41,38лв.-разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги
/включващи 5,61 лв. за 17бр.кратки текстови съобщения; 0,75 лв. за 1бр. мултимедийни
съобщения; 0,02 лв. за разговори към „Грижа за клиента“ и 35,00лв. за услуги с добавена
стойност/ ; 39,13лв.-абонаментен план и 16,10лв. е ДДС. Втората фактура, издадена за
отчетен период на потребление 05.02.2020-04.03.2020г., е на стойност 128,58лв., от които
96,61лева-задължения за предходен период, 3,99лв.-застраховки, 23,32лв.-абонаменте план и
4,66лв.-ДДС. Третата фактура, издадена за отчетен период на потребление
05.04.2020-04.05.2020г., е на стойност 126,62лв., от които 122,63лева-задължения за
предходен период и 3,99лв.-застраховки. На 05.06.2020г. е издадена и фактура № ********
за дължима сума от 379,38лв., включваща 126,62лв.- задължения за предходен период и
252,76лв.-неустойки за предсрочно прекратяване на договора за услуги.
На 08.12.2021г. ”Теленор България”-ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в РС-Благоевград срещу В. А. М. за заплащане на сумата от
379,38 лева по договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер +********** от
дата 15.01.2020г., от която сума 126,62 лева е за месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги, а 252,76лева е за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, включваща стойността на три месечни абонаментни такси в размер на 86,83лв. и
165,93лв.- за предоставено за ползване устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Copper с отстъпка
от стандартната цена, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
По това заявление е било образувано ч.гр.д.№ 1468/2021г. по описа на Районен съд-
Сандански. Сезираният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК № 527/10.12.2021г., с която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора
претендираната сума. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си. Заявителят е уведомен за дадените указания на 16.10.2022г. Настоящият иск е предявен
на 09.11.2022г.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че ответникът е
неизправна страна по сключен с ищеца договор за мобилни услуги, като не е изпълнил
задълженията си да заплаща абонаментните такси и използваните услуги. Страни по
настоящото дело са страните по заповедно производство по ч.гр.д.№ 1468/2021г. по описа на
РС-Сандански. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за
вземането си, тъй като заповедта за изпълнение, издадена по заповедното производство, е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и за да влезе в сила на заявителя е
дадено указание от заповедния съд да установи вземането си чрез иск. Настоящият иск е
предявен в указания срок. Налице е и съответствие на вземането (между предмета на
искането по реда на чл.410 от ГПК и предмета на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК
иск).
Предявеният иск е частично основателен:
4
За да се уважи предявения установителен иск, ищецът следва да докаже пораждащите
спорното право факти. В настоящия казус ищецът основава вземането си на договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +********.
По отношение заплащане на сумата от 126,62лв.,съставляваща незаплатени
задължения за месечни абонаментни такси съдът излага следните съображения:
Установи се от представения договор, че ищцовото дружество се е задължило да
предоставя на ответника услуги от електронните съобщителни мобилни наземни мрежи
срещу задължението на ответника да заплаща тяхната стойност, в това число и месечните
абонаментни такси. Договорът носи подпис на ответника, който подпис не е оспорен по
делото. Предвид изложеното съдът намира, че между страните са налице валидни
облигационни отношения. Възражението на ответника, че е нарушена разпоредбата на
чл.147а от ЗЗП е неоснователно, тъй като се установи, че с нарочна декларация-съгласие,
подписана от ответника, той е декларирал, че е получил екземпляр от Общите условия за
взаимоотношенията на Оператора с потребителите на мобилни телефонни услуги и е
съгласен с тях. Доводът на особения представител, че на мястото на полагане на подписа от
потребителя не са изписани имената му, поради което договорът е невалиден е
неоснователен, тъй като при този вид договори /ненаименован договор/ няма такова
законово изискване за валидност.
Ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора като е предоставило
достъп до мрежата си за ползване на мобилни услуги на ответника чрез предоставения му
телефонен номер и сим карта за него, поради което за ответника възниква задължение да
заплаща месечния си абонамент, както и стойността на ползваните услуги.
Установи се, че страните са уговорили абонаментна програма „Тотал + с неограничени
национални минути и изх.роуминг в зона ЕС”, с месечен абонамент в размер на-27,99 лева
на месец за 2г. срок на договора. За претендираните три отчетни периоди месечният
абонамент възлиза общо на 83,97лв. Възражението на ответника, че вземането не е
изискуемо, тъй като той не е уведомен за задължението си е неоснователно, тъй като се
установи, че ответникът/абонат/ е приел Общите условия на ищцовото дружество, съгласно
които месечният абонамент и ползваните услуги се заплащат въз основа на издадена от
оператора месечна фактура и в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й, като в самия договор е уговорена датата на издаване на фактурата /
на 5-ти всеки месец/, поради което падежът на задължението за плащане на месечния
абонамент е настъпил, а съгласно общите условия неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението да заплаща дължимите суми. Ответникът не
твърди, а и не представя доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати месечния
си абонамент за процесния период, поради което искът в тази му част се явява основателен и
следва да бъде уважен. Върху тази сума се дължи и законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Не се установи по несъмнен начин от ищеца, върху когото е доказателствената тежест,
че ответникът е ползвал услуги от мобилната мрежа извън абонаментния му план, за да
възникне задължение за ответника да заплати тяхната цена. Представените от ищеца и
оспорени от ответника фактури са частни свидетелстващи документи, удостоверяващи
изгодни за издателя факти, поради което същите не се ползват с обвързваща доказателствена
сила. Фактурите не установяват основанието на вземането-те не са източник на
задълженията на получателя им, а само ги обективира, поради което ищецът следва да
докаже основанието на обективираното във фактурата вземане. Поради липсата на
доказателства в тази насока искът над сумата от 83,97лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на иска за заплащане на сумата от 86,83лв., съставляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент в размер на три месечни
абонаментни такси:
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Установи се, че страните са договорили, в случай на прекратяване на договора
преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на
задълженията му, в това число приложимите Общи условия, последният да заплати
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода на прекратяване до изтичане
на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
5
трикратния размер на месечните абонаменти. Установи се, че т.75 ОУ към договора
предвиждат право на мобилния оператор да прекрати едностранно договора при условията
на т.19б и т.19в. Установи се, че т.19б от ОУ дава право на мобилния оператор да прекрати
едностранно договора в определени случаи, сред които и неплащане от потребителя на
дължими суми след изтичане на сроковете за плащане /б.”в”/. Установи се /изложените по-
горе съображения/, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати месечните си
абонаменти за процесния период, поради което е възникнало право за мобилния оператор да
прекрати едностранно правоотношението им. Ищецът не ангажира доказателства, въпреки
разпределената му доказателствена тежест, да докаже, че е упражнил правото си
едностранно да прекрати договора по твърдения в исковата молба начин /чрез
няколкократни напомняния чрез смс-известия/, поради което съдът намира, че договорът не
е прекратен, поради което и претендираната неустойка не се дължи поради липса на
предпоставката за възникването й. Следва да се отбележи за прецизност, че в ОУ към
договора, а и в самия договор не е предвиден начина на упражняване на правото на
мобилния оператор едностранно да прекрати договора при настъпване на случаите,
изброени в т.19 от ОУ, включително не е уговорено и това да става автоматично при
настъпване на определено събитие (в т.75 от ОУ е предвидено право за незабавно
ограничаване предоставянето на услугите, но не и автоматично едностранно прекратяване
на договора; а т.31а от ОУ касае начина на информиране на абоната, че ще предприеме
действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, но не и
начина на упражняване на правото си да прекрати едностранно договора).
По отношение на иска за заплащане на сумата от 165,93лв, съставляваща неустойка
за предоставено за ползване устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Copper с отстъпка от
стандартната цена:
Установи се, че страните са уговорили да се дължи разликата между стандартната цена
на предоставеното устройство /в брой, без абонамент/ и заплатената от потребителя при
предоставяне на устройството, каквато съответства на оставащия срок на договора, в случай
на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на
потребителя или при нарушаване на задълженията му. Следователно,направена отстъпка от
цената на предоставено по договор устройство се дължи отново в случай на прекратяване на
договора. Не се установи договорът между страните да е прекратен (изложените по-горе
съображения), поради което и този иск следва да се отхвърли като неоснователен, без да е
нужно съдът да обсъжда останалите възражения на ответника.
Относно разноските:
По настоящото дело ищецът е направил разноски в общ размер на 835 лева (75лв.-
държавна такса, 360лв. -адвокатско възнаграждение, 400лв. -възнаграждение за особения
представител на ответника), а в заповедното производство - в общ размер на 205лв. (25лв. -
държавна такса и 180лв. - адвокатско възнаграждение).
Съобразно изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с
мотивите към чл.10в от ТР № 4/2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 184,81лева.-за направени по настоящото дело разноски
съразмерно с уважената част от иска, и сумата от 45,37лева.-за направени по заповедното
производство разноски съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.228 от
ЗЕС и във вр. с чл.422, ал.1, чл.415 и чл.410 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. А. М. с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С., ул.”И.р.”, № *, че дължи на “Йеттел България“-ЕАД (с предишно наименование
„Теленор България“), с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., по
издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
6
527/10.12.2021г. по ч.гр.д.№ 1468/2021г. по описа на РС-Сандански, сумата от 83,97лева
(осемдесет и три лв. и 97 ст.), съставляваща месечни абонаментни такси за периода от
05.01.2020г. до 04.05.2020г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+********** от 15.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2021г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му
част- над уважения размер от 83,97лева до претендираната сума от 126,62 лева за месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 05.01.2020г. до
04.05.2020г. и за сумата от 252,76лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, от които 86,83лв. са стойността на три месечни абонаментни такси, а 165,93лв. е
неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 2.1 Dual Blue Copper с отстъпка
от стандартната цена.
ОСЪЖДА В. А. М. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”И. р.”, № *, ДА ЗАПЛАТИ на
“Йеттел България“-ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С., сумата от
184,81лева (сто осемдесет и четири лв. и 81 ст.) за направени по настоящото дело разноски,
както и сумата от 45,37лева (четиридесет и пет лв. и 37 ст.) за направени по заповедното
производство (ч.гр.д.№ 1468/2021г. по описа на РС-Сандански) разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като им се изпрати препис от настоящото.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7