О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 23.01.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета
година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7546 по описа на СГС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.Д.С. срещу „Б.” ООД.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба
обстоятелства намира следното:
За да се произнесе по това дали е сезиран с допустима претенция, настоящият
съдебен състав следва на първо място да отговори на въпроса какъв е искът, който
е предявен и е предмет на разглеждане по делото.
От твърденията, изложени от ищеца както в исковата молба, така и в
изпълнение на указанията, дадени от съда във връзка с определение от 22.02.2015
г., постановено по ч.гр.д. № 128/ 2016 г. по описа на Софийски апелативен съд,
се установява, че искът, който е предявен се основава на следните факти – че от
общото събрание на съдружниците в „Б.” ООД на 23.10.2014 г. са приети
незаконосъобразни решения за освобождаването на ищцата С.Д.С. като съдружник на
основание чл. 517, ал. 3 ГПК, за поемане на нейните дялове от другия съдружник
в дружеството и за приемане на изменен дружествен договор. С оглед на това
следва да се приеме, че ищцата твърди, че нейните членствени права, чиято
защита търси чрез предявения иск, са нарушени от върховния орган на ответното
дружество –общо събрание на съдружниците, с приемане на описаните решения от
23.10.2014 г.
Съгласно изричните уточнения, направени с молба от 12.12.2016 г., ищцата не
твърди, че е налице действие от друг орган на ответното дружество, различен от общото
събрание, с което да са нарушени членствените й права, включително заявява и
конкретно, че не твърди управителят на „Б.” ООД да е оспорил или нарушил по
някакъв начин притежавани от нея членствени права.
Тогава, когато се твърди, че членствените права на едно лице са нарушени в
резултат от незаконосъобразни решения, приети от общото събрание на
съдружниците в едно дружество, неговата защита се осъществява чрез предявяване
на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, а не с иск по чл. 71 ТЗ, която норма е
неприложима в тези случаи. Искът по чл. 71 ТЗ може да бъде предявен от член на
дружеството за защита на правото му на членство и отделните му членствени права
само, когато се твърди, че те са оспорени или нарушени от други органи на
дружеството, които са различни от общото събрание – от управител, съвет на
директорите, управителен съвет, надзорен съвет и др. Следователно исковете по чл.
71 ТЗ и чл. 74 ТЗ имат за предмет решения на съвсем различни органи на едно
търговско дружество. В тази насока са задължителните указания, дадени с т. 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г.
на ОСГК на ВКС.
С оглед на това и доколкото в случая ищцата твърди, че членственото й правоотношение
е оспорено с решенията на общото събрание на съдружниците на „Б.” ООД, приети
на 23.10.2014 г., които са незаконосъобразни, то съдът намира, че е сезиран с
искове с правна квалификация чл. 74 ТЗ за отмяна на тези решения. При тези
факти, на които ищецът основава претенцията си, няма как да се направи извод за
това, че е предявен и иск с правна квалификация чл. 71 ТЗ.
По принцип е допустимо иск по чл. 74 ТЗ и иск по чл. 71 ТЗ да бъдат
предявени при кумулативно съединяване за общо разглеждане в едно производство,
но това е възможно само когато има твърдения както за това, че членствените
права на ищеца са нарушени от общото събрание на дружеството, така и за това, че
те са нарушени и чрез действия или решения и на друг орган на това дружество,
например на управителя. Както беше посочено, обаче, в случая с молба от
12.12.2016 г. ищцата сочи изрично, че не твърди нейните членствени права да са
нарушени от управителя на дружеството, поради което съдът приема, че отделен
иск по чл. 71 ТЗ няма предявен за разглеждане в настоящото производство.
С нормата на чл. 74 ТЗ в закона е уредено едно потестативно право, което се
упражнява по съдебен ред, да се иска отмяна на незаконосъобразни решения на
върховния орган на търговското дружество – на общото му събрание. Това право
възниква за определен кръг субекти и това са тези изрично посочени в цитираната
законова разпоредба – за съдружниците или акционерите в дружеството. Ето защо и
активно процесуалноправно легитимирани да предявят конститутивния иск по чл. 74 ТЗ са само съдружниците в дружество с правноорганизационна форма ООД, съответно
акционерите в акционерно търговско дружество. В този смисъл е и произнасянето
на ВКС с т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по
тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Принадлежността на правото на иск за
лицето, подало исковата молба, е абсолютна процесуална предпоставка за неговото
упражняване, за наличието на която съдът следи служебно, като в случай, че се
установи, че такава липсва, то предявеният иск се явява недопустим.
Следователно за да извърши преценка за допустимостта на предявените искове
по чл. 74 ТЗ, съдът следва да отговори на въпроса дали С.Д.С. е имала
качеството на съдружник в „Б.” ООД към датата на приемане на решенията на
общото събрание на съдружниците в това дружество, чиято отмяна се иска, т.е.
към 23.10.2014 г., или членственото й правоотношение е прекратено преди това на
основание чл. 517, ал. 3 ГПК, както се твърди от ответника.
В чл. 517, ал. 3 ГПК е уреден редът за принудително изпълнение върху дялове
от капитала на дружество с ограничена отговорност, притежавани от длъжника по
изпълнението, който започва с отправяне на изявление от взискателя до
търговското дружество за прекратяване на участието на длъжника в него, което се
връчва от съдебния изпълнител. Целта на прекратяване на членственото
правоотношение е да може взискателят да се удовлетвори от припадащата се на
съдружника-длъжник част от имуществото на дружеството, определена съгласно чл.
125, ал. 3 ТЗ.
Следователно с нормата на чл. 517, ал. 3 ГПК е предвиден ред за
принудително прекратяване на участието на съдружник в едно дружество в хода на
образувано срещу него изпълнително производство, като за да настъпи тази
последица следва да бъдат установени следните елементи от уредения в закона
фактически състав: 1) да е образувано изпълнително производство срещу
съдружника, притежаващ дялове от капитала на търговското дружество; 2) да е
вписан запор върху притежаваните от съдружника длъжник дружествени дялове; 3) от
взискателя по изпълнителното производство да е направено изявление за
прекратяване на участието на длъжника в дружеството; 4) това изявление да е
връчено от съдебния изпълнител на дружеството. Правната промяна по прекратяване
на членственото правоотношение на съдружника-длъжник, предвидена в чл. 517, ал.
3 ГПК настъпва автоматично от момента на получаване на изявлението за това от
дружеството, тъй като тя не е поставена в зависимост от някакви други условия,
включително от приемане на решение от общото събрание на съдружниците за
освобождаване на длъжника като съдружник и за поемане на неговите дялове от
друго лице. Дори и да има приети такива решения, то те са ирелевантни за
настъпване на прекратяването на участието на длъжника в търговското дружество
по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като не са елемент от фактическия състав,
предвиден в тази правна норма. Това, че прекратяването на участието на длъжника
като съдружник в дружество с ограничена отговорност в хипотезата на чл. 517,
ал. 3 ГПК настъпва от момента на връчване на изявлението на взискателя за това,
се приема и в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
101/ 25.06.2012 г., постановено по т.д. № 877/2011 г. по описа на ВКС, II т.о.
От обстоятелствата, вписани в търговския регистър при Агенция по
вписванията по партида на „Б.” ООД, се установява, че при учредяване на
дружеството капиталът му е разделен в 50 дружествени дял с номинална стойност
от по 100 лв. всеки, които се притежават поравно от лицата В.Б. Д. и С.Д.С.,
както и че на 20.02.2012 г. върху дружествени дялове, притежавани от С.Д.С., е
вписан запор, наложен по и.д. № 20118380407895 по описа на ЧСИ М. Б., образувано
за принудително събиране на парично вземане на взискателя В.Б. Д. срещу съдружничката
С..
От
приетите по делото писмени доказателства се установява и това, че взискателят
по това изпълнително производство е направил изявление по реда на чл. 517, ал.
3 ГПК като е поискал с оглед наложения запор върху дружествените дялове от
капитала на „Б.” ООД, притежавани от С.С., да бъде прекратено участието на това лице в
дружеството, за да може той да се удовлетвори от припадащата се на този
съдружника част от имуществото на дружеството, определена съгласно чл. 125, ал.
3 ТЗ. То е обективирано в писмо вх. на ЧСИ № 34205/ 11.07.2012 г. Това изявление е направено на 11.07.2012
г., което като време е след вписване на запора, наложен върху собствените на
ищцата дружествени дялове. По делото се установява, че то е достигнало до
дружеството „Б.” ООД най-късно на 20.11.2012 г., на която дата това юридическо
лице е изплатило по сметка на съдебния изпълнител сума в размер на 2 500 лв.,
представляваща част от имуществото на дружеството, съответстваща на дяловото
участие на длъжницата С.С., дължима при прекратяване на участието на това лице
в дружеството. Ето защо и най-късно от 20.11.2012 г. следва да се приеме, че са
се осъществили предпоставките, предвидени в нормата на чл. 517, ал. 3 ГПК и от
този момент е настъпила предвидената в нея правна промяна, изразяваща се в
прекратяване на участието на С.Д.С. в дружеството „Б.” ООД. Това от своя страна
означава, че към 23.10.2014 г., когато са приети решенията на общото събрание
на съдружниците в това дружество, които са предмет на предявения конститутивен
иск, ищцата не е имала качеството на съдружник и не е надлежно процесуалноправно
легитимирана да предяви искове по чл. 74 ТЗ за отмяна на тези решения. Това
прави исковете, за разглеждане на които е образувано настоящото производство,
недопустими и исковата молба, с която те са предявени, следва да бъде върната
на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на СГС
№ 130200/ 06.11.2014 г., подадена от С.Д.С. срещу „Б.” ООД, поради
недопустимост на предявените искове.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: