Р Е Ш Е Н И Е
№261518 30.11.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито
съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7815 по описа на ПРС за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 344, ал. 1,
т. 1, 2, 3 от Кодекса на труда.
Производството е образувано по искова
молба, подадена от П.Г.Т., ЕГН ********** ***, за признаване за незаконно уволнението
на ищеца, извършено със заповеди № *** от 28.02.2002г. и № *** от 28.02.2020г.
на работодателя, с която трудовото му правоотношение се прекратява на осн. чл.
325, ал. 1, т. 1 от КТ „по взаимно съгласие”; възстановяването му на работа на
заеманата преди уволнението длъжност ************* и заплащане на обезщетение
за оставането му без работа за периода 16.03.2020 г. - 31.08.2020 г. в размер
на 6 199,05 лева, както и обявяването за недействителна на клаузата срок в
трудовия му договор, като противоречаща на закона и като заобикалаща закона. Претендират
се разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудово
правоотношение с ответника на длъжността „****“ и „***“.
Излага се, че със заповеди № *** от 28.02.2020г. и **** от 28.02.2020г на
работодателя трудовото правоотношение се
прекратява на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – „по взаимно съгласие на
страните изразено писмено”. Счита, че извършеното уволнение е незаконосъобразно,
тъй като не били налице предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – не било
постигнато взаимно съгласие за прекратяване на ТПО относно датата. Твърди се
също така, че прекратяването на ТПО е станало по време на ползван от ищеца
болничен, както и че изразената воля на ищеца в молбата за осовобождаването му
от работа била опорочена, доколкото ищецът бил измамен от **** на училището, тъй
като последният му създал невярната представа, че тази молба няма да бъде
използвана за прекратяване на ТПО между страните, както и че *** упражнил върху
ищеца заплахи и служебен тормоз. Твърди се, че за период от шест месеца ищецът е
останал без работа като се претендира обезщетение. Претендира разноски.
В срока
по член 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема
становище за неоснователност на исковете. Признава се твърдението на ищеца, че
между страните е съществувало ТПО, по силата на което ищецът заемал посочените
в ИМ длъжности с посоченото място на работа, както и че ТПО е прекратено с
оспорената заповед на посоченото в нея основание. Твърди се, обаче, уволнението
да е законосъобразно извършено, на посоченото в заповедта основание за
прекратяване на ТПО, тъй като между страните е било постигнато взаимно съгласие
за прекратяване на ТПО. Посочва се, че болничния лист на ищеца е бил депозиран
пред работодателя 21 дни след прекратяване на ТПО. Ето защо се моли исковете да
се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери
следното:
Между
страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства –
трудови договори и доп. споразумения се установява, че ищецът е работил по
трудово правоотношение с ответното училеще на посочените две длъжности. Не се
спори и се установява от заповед № ***
от 28.02.2002г. и № *** от 28.02.2020г., издадена от директора на
училещето, че ТПО между страните е прекратено със същата на осн. чл. 325, ал.
1, т. 1 от КТ.
При така
установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде
уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, е необходимо да се установи, че не е налице взаимно съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като в тежест на
работодателя е да установи, че такова е било налице. По взаимно съгласие на страните трудовият
договор може да се прекрати, ако и двете страни са изразили писмено волата си
за това. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването
му. Ако не направи това, смята се, че предложението не е прието.
В
разглеждания случай работникът е отправил предложение до работодателя си за
прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, като това предложение е входирано в
деловодството на училищено на 28.02.2020г. Работодателят е взел отношение по
молбата на 02.03.2020г., изразявайки воля за прекратяването на трудовоправната
връзка, за което ищецът е уведомен с връчването на заповедта за прекратяване на
ТПО, което е извършено в 7-дневния срок от получаване на предложението.
Не се
установява върху ищеца да е било упражнено насилие, нито пък да е бил измамен чрез въвеждане в заблуждение от
***** на училището, че няма да се ползва от подадената молба за прекратяване на
ТПО, което да води до опорочаване волята на ищеца и оттук до недействителност
на прекратяването. Без значение е и обстоятелството, че ищецът е бил в болнични,
доколкото за това прекратително основание не се предвижда закрила съгласно член
333, ал. 1 от КТ.
С оглед изложеното искът по член 344, ал. 1, т. 1 от
КТ се явява неоснователен и ще се отхвърли.
С оглед
изхода на спора по главния иск неоснователни се явяват исковете по член 344,
ал. 1, т. 2 и 3 от КТ.
По отношение
предявения иск по чл. 74, ал. 4 от КТ.
Недействителен
е трудов договор, който противоречи на закона или на колективен трудов договор
или ги заобикаля - чл. 74, ал. 1 от КТ. Противоречието със закона визира императивни, а не диспозитивни
правни норми. Недействителността може да засегне само отделни клаузи на
трудовия договор.
Трудовото
законодателство възприема принципа, че трудовият договор се сключва за
неопределено време, освен в изчерпателно посочените случаи. В член 68, ал. 1 от
КТ се допуска срочен трудов договор да се сключва за определен срок, който не
може да бъде по-дълъг от 3 години – за изпълнение на временни, сезонни или
краткотрайни работи и дейности; до завършване на определена работа; за
заместване на ралотник или служител, който отсъства от работа; за работа на
длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа
на конкурс; за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган.
Съгласно
член 101, ал. 1 и 3 от ЗПУО учебната година включва учебни срокове, учебни
седмици, учебни дни и учебни часове, както и ваканции. Учебната година е с
продължителност 12 месеца и започва на 15 септември, което предполага създаване
на условия за работа с децата и учениците през цялата учебна година.
В
съответствие с член 174 от ЗПУО институциите в системата на предучилищното и
училищното образование осигуряват подкрепа за личностно развитие на децата и
учениците съвместно с държавните и местни структури и доставчиците на социални
услуги. Институциите в системата на образованието самостоятелно разработват и
прилагат цялостни политики за подкрепа на личностното развитие на учениците;
изграждане на позитивен организационен климат; утвърждаване на позитивна дисциплина;
развитие на училищната общност. Посочените разпоредби сочат несъмнено и
безспорно, че работата на педагозите не
е с временен, сезонен или краткотраен характер, нито пък работата им може
да бъде определена като такава до завършване на определена работа, тъкмо напротив
тази работа изисква продължителна, последователна и целенасочена дейност на педагогическите
специалисти, която не може да бъде осъществена чрез срочни трудови договори.
В случая съдът
намира, че трудовият договор, в частност клаузата „срок” противоречи на закона,
ето защо клаузата „срок” е недействителна и следва да се прогласи за такава,
като се уважи иска, а трудовият договор да се счита сключен за неопределено
време.
С оглед
изхода на спора на ответника ще се присъди по съразмерност адв. възнаграждение
в размер на 1000 лева.
С оглед изхода на
спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените
искове, в размер на 60 лева ДТ по иска по чл. 74, ал. 4 от КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 74, ал. 4 от Кодекса на труда, че трудовото
правоотношение, възникнало между П.Г.Т., ЕГН ********** *** на основание трудови договори от 13.09.2019г.,
са сключени за неопределено време, поради това, че
сключването им е извършено в нарушение на разпоредбите на Кодекса на труда.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Г.Т., ЕГН **********
*** искове за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със
заповеди № **** от 28.02.2002г. и № **** от 28.02.2020г. на работодателя, с
която трудовото му правоотношение се прекратява на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ „по взаимно съгласие”; възстановяването му на работа на заеманите преди
уволнението длъжност ****** и за заплащане на обезщетение за оставането му без
работа за периода 16.03.2020 г. - 31.08.2020 г. в размер на 6 199,05 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П.Г.Т., ЕГН ********** да заплати на СУ „Христо Ботев“ град С. разноски от 1000 лева адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА СУ „Христо Ботев“ град С. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПРС сумата от 60 лева държавна такса върху уважения иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от датата на връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.