Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.12.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета
Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7677 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 12.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 12240/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ГО, 59 състав, ЗД „Е.” АД- гр. София /ЕИК ******/ е осъдено да заплати на С.В.К. /ЕГН **********/ сумата 4 275 лв.- главница, представляваща „остатък
от дължима застрахователна премия“ по Договор за застраховка „каско" №
00500100208573 от 07.07.2017 г. за застрахователно обезщетение за нанесени щети
на лек автомобил "Ауди А6" с peг.№ Е ****МА, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска- 28.02.2019 г., до окончателното й изплащане;
сумата 120 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от датата на изпадане в забава- 05.09.2018 г., до
27.02.2019 г., както и сумата 1 021 лева- разноски по делото
/221 лв.- държ. такса, 400 лв.- депозит за САТЕ, и 500 лв.-
адвокатско възнаграждение/.
Постъпила
е въззивна жалба от ЗД „Е.” АД- гр.
София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС решение в частта му, в която на ищцата С.К. са
присъдени застрахователно обезщетение над сумата 525 лв. и мораторна лихва над
сумата 25.67 лв., и в частта относно несъразмерно присъдените й разноски, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне
на исковете за горепосочените суми като неоснователни, с присъждане на разноски
по делото.
Въззиваемата
страна С.В.К. /ищца по делото/ оспорва
жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да
бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По
същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде
отменено относно присъденото застрахователно обезщетение над сумата 946 лв. до
пълния предявен размер от 4 275 лв. /разлика от 3 329 лв./ и относно
присъдените лихви за забава- над сумата 46.25 лв. до присъдените 120 лв.
/разлика от 73.75 лв./.
Спорен
пред въззивния съд, с оглед релевираните във въззивната жалба на ответника доводи,
е размерът на дължимото по имуществена застраховка „каско“ застрахователно
обезщетение за настъпило застрахователно събитие- ПТП, при което е увредено
застрахованото МПС, определено при възприет от застрахователя способ за
изплащане- при „тотална щета“.
Предвид
извършеното от застрахователя- ответник преди завеждане на делото застрахователно
плащане- за сумата 6 425 лв., и липсата на жалба относно присъдените от СРС
застрахователно обезщетение от 525 лв. и лихви за забава от 25.67 лв., въпросите
за наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество- като застраховател по имуществена застраховка „каско“ на
собственика на застрахования автомобил, както и за дължимостта /по основание/
на застрахователно обезщетение и на мораторна лихва не подлежат на
самостоятелно разглеждане от въззивния съд- арг. чл.269 ГПК.
Установява
се въз основа на събраните по делото доказателства, че при процесното ПТП,
настъпило на 4.07.2018 г., на процесния лек автомобил „Ауди А6“ са причинени множество
увреждания, описани в протокола за ПТП като: „дясна част, лява част, челно
стъкло“, довели до определянето на застрахователно обезщетение при „тотална
щета“ /“тотална загуба“/ по предявената от ищцата- застраховано лице, пред
ответното дружество претенция.
Към
датата на ПТП притежаваният от ищцата лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ Е ****МА е
бил в експлоатация над 10 години /според приложеното свидетелство за
регистрация на МПС/, като посочената в сключената на 7.07.2017 г.
застрахователна полица за застраховка „Каско“ застрахователна сума на същия,
видно от поле „застрахователна сума“ на приложената полица, е 11 700 лв.
Според
събраните писмени доказателства след произшествието, на 5.07.2018 г. от ищцата К.
е подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ в ответното дружество, във връзка с което е изготвена калкулация /опис/
от 11.07.2018 г., в която са описани увредени детайли на автомобила за подмяна,
тяхната стойност, стойността на труда- механичен, тенекеджийски и бояджийски, и
стойност на допълнителни материали, за което е определена обща стойност на
ремонта от 18 544.93 лв. В резултат на това с писмо от 31.07.2018 г. застрахователят-
ответник уведомил ищцата, че заявената от нея претенция ще бъде приключена като
тотална загуба по смисъла на чл.25, ал.2 от ОУ към застрахователната полица,
тъй като разходите за възстановяване на автомобила надхвърлят 70 % от
действителната стойност, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие, възлизаща на 9 945 лв. Посочено е в писмото /л.8 от
делото на СРС/, че запазените части на автомобила, оценени на 3 580 лв.,
„остават на разпореждане“ на К., поради което от застрахователното дружество по
банков път ще й бъде изплатена сумата 6 425 лв.
По
делото не е спорно, че сумата 6 425 лв.- застрахователно обезщетение по
процесната щета, е изплатена на ищцата К. преди подаване на исковата молба
/о.с.з. 12.07.2019 г./, както и че процесният лек автомобил "Ауди А6"
е дерегистриран на 20.08.2018 г., видно от представеното по делото свидетелство
за регистрация на МПС- част І, придружено с талон за дерегистрация.
Съгласно
заключението на изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа
експертиза, действителната стойност на процесния лек автомобил „Ауди А6“ с
рег.№ Е ****МА към датата на настъпване на застрахователното събитие- 4.07.2018
г., е била в размер на 10 530 лв., която сума е определена при прилагане
на 10 % овехтяване на автомобила, настъпило през периода от сключване на застрахователната
полица на 7.07.2017 г. при застрахователна сума на вещта- 11 700 лв., и
датата на ПТП, настъпила почти една година след това.
Съгласно
заключението на изслушаната във въззивното производство авто- техническа
експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд
като компетентно и обективно дадено, действителната стойност на процесния лек
автомобил „Ауди А6“ с рег.№ Е ****МА към датата на настъпване на
застрахователното събитие- 4.07.2018 г., е била в размер на 10 530 лв., а стойността
на запазените части от същия /двигател, скоростна кутия, съединител, кормилно
управление, ел. инсталация и др./ е определена на 30 % или 3 159 лв.,
вследствие на което дължимото според експерта застрахователно обезщетение
възлиза на 7 371 лв. Посочено е от експерта, че в преписката по щетата е
налично „обвързващо предложение“ за изкупуване остатъчната стойност на
процесното МПС /л.64 от делото на СРС/ за сумата 3 580 лв.
За
да постанови решението за присъждане на процесната сума от 4275 лв.-
неизплатено застрахователно обезщетение, СРС е приел, че клаузата от Общите
условия на ответното дружество, „която предвижда, че при пълна загуба (тотална
щета), вследствие на проявени рискове, покрити по условията на договора,
застрахователят изплаща обезщетение в размер на 70 % от застрахователната сума,
но не повече от действителната стойност па МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие“, „противоречи на разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ
/отм./“, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Прието е от СРС,
че посочената клауза от ОУ ограничава размера на дължимото обезщетение при
тотална щета, като постановява задължение на застрахователя да заплати
обезщетение в размер на 70 % от застрахователната сума, което е в противоречие
с постановеното в закона, че обезщетението трябва да е равно на увреждането към
момента на настъпване на събитието и чиято горна граница може да бъде само
застрахователната сума. Прието е също, че тъй като разпоредбите на КЗ са
императивни и имат приоритет пред клаузите на ОУ, предвиждащи нещо различно, и
последните не могат да ги дерогират, обезщетението е определено по
действителната стойност на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие- чл.208, ал.3 КЗ /отм./.
Тези
изводи на първоинстанционния съд са неправилни и не могат да бъдат споделени от
въззивния съд.
Съгласно приложимата
разпоредба на чл.405,
ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. Според установената по приложението на чл.405 КЗ константна практика на
ВКС /Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т.д.№ 1821/ 2020 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
Решение по т.д.№ 156/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение по т.д.№ 1586/ 2013 г
на ВКС, ТК, II ТО; Решение по т.д.№ 1869/ 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение по
т.д.№ 2140/ 2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, и др./, застрахователното обезщетение е в
размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. То се определя съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарна
стойност към датата на увреждането.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл.390, ал.2 КЗ, тотална щета на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Когато при тотална щета
увреденото имущество има и остатъчна стойност- запазени части на автомобила, от
действителната стойност на вещта следва да се приспадне стойността на запазените
части, представляващи имуществена облага за застрахования. В противен случай
наред с обезщетението, с което застрахованият ще се постави в имущественото
състояние преди настъпване на застрахователното събитие, той би получил и
имуществена полза, с което ще се наруши принципа обезщетението да доведе до
изравняване на имущественото състояние в сравнение с това преди увреждането /Решение
№ 165/ 24.10.2013 г. по т.д.№ 469/ 2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по
реда на чл.290 ГПК; Определение
№ 92 от 20.02.2014 г. по т.д.№ 2662/ 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и др./.
Неправилен
е изводът на първоинстанционния съд, че при „тотална щета“ застрахователят
дължи обезщетение в размер на 70 % от застрахователната сума, тъй като цитираната законова норма- чл.390, ал.2 КЗ,
възпроизведена дословно в общите условия на ответното дружество, установява законовия критерий за определяне
на застрахователното обезщетение при „тотална щета“, но не и размера на
дължимото обезщетение, което според чл.400, ал.1 вр. чл.386, ал.2 КЗ е в
размер на действителната стойност на причинената вреда към датата на настъпване
на застрахователното събитие. Независимо от приключване на щетата като тотална
щета, дължимото от застрахователя обезщетение е в размер на действителната стойност
на вредата, съответна на пазарната стойност на автомобила от 10 530 лв.,
като в случая, предвид наличието на запазени части от него, които са останали в
държане на ищцата К., стойността им следва да бъде приспадната от дължимото
застрахователно обезщетение. Тъй като запазените
части на стойност 3 159 лв. са останали като актив в имуществената сфера на ищцата-
увредено лице, то и дължимото от застрахователя обезщетение по процесната щета
следва да бъде намалено с тази сума.
В случая пазарната
стойност на процесния автомобил към датата на произшествието е била в размер на
10 530 лв.- съгласно неоспорените заключения на авто- техническата
експертиза, поради което и след приспадане стойността на запазените части- 3 159
лв., според приетото във въззивното производство като неоспорено от страните експертно
заключение, застрахователят- ответник дължи застрахователно обезщетение от 7
371 лв., част от което- в размер на 6 425 лв. е платена извънсъдебно, а
остатъкът от 946 лв. следва да бъде присъден с решението по настоящото дело.
Независимо от последвалата ПТП и определянето на тотална щета дерегистрация на
автомобила /чл.390, ал.1 КЗ/, представляваща административна процедура, автомобилът,
макар и негоден за експлоатация като МПС, е останал в държане на К., поради което
и стойността на запазените части от него правилно е приспадната от дължимото
застрахователно обезщетение. Доколкото между страните не е постигната уговорка застрахованото
МПС да се предаде в разпореждане на застрахователя- съобразно чл.26, ал.1,
изр.2 ОУ вр. чл.25, ал.2 ОУ /при тотална щета на МПС/, ирелевантно за
определяне размера на застрахователното обезщетение, намалено със стойността на
запазените части от автомобила, е обстоятелството как собственикът ще разполага
с този актив от имуществото си- дали ще продаде
увредения автомобил /като движима вещ, а не МПС/, ще го предаде за скрап или ще
ползва или продаде останалите запазени части.
При
събраните по делото данни и доказателства, тъй като дължимото на увреденото при
ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната
стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие, с
включен процент на овехтяване, и след приспадане стойността на запазените части,
действителната стойност на причинената вреда /чл.400, ал.1 вр. чл.386, ал.2 КЗ/ към датата на настъпване
на процесното ПТП, до която застрахователят- ответник дължи плащането на
застрахователно обезщетение, е неправилно определена от СРС. Същата според въззивния
съд възлиза на 946 лв., до която сума решението е правилно и за присъдената
сума от 421 лв. /горница над сумата 525 лв. до 946 лв./ следва да бъде
потвърдено, а за горницата над сумата 946 лв. решението като неправилно следва
да бъде отменено.
Предвид
приетия по- горе извод за частична неоснователност на главния иск по чл.405 КЗ,
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по
чл.86 ЗЗД за горницата над сумата 46.25 лв.
присъдения размер от 120 лв.- лихви за забава при плащане на процесното
застрахователно обезщетение, дължими за периода 5.09.2018 г.- 27.02.2019 г.
Поради
частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора
обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, в която
на основание чл.405 ГПК /а не чл.432 КЗ/ ответникът ЗД „Е.” АД е осъден да
заплати на ищцата С.К. застрахователно обезщетение над сумата 946 лв. до
присъдените 4 275 лв., и в частта относно присъдените на основание чл.86 ЗЗД
лихви за забава над сумата 46.25 лв. до присъдените 120 лв., и исковете за тези
суми: 3 329 лв.- главница, и 73.75 лв.- мораторна лихва, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. В останалата част, в която ЗД „Е.” АД е осъдено да заплати на С.К. сумата 421 лв.- главница /горница над сумата 525 лв. до размер
на сумата 946 лв./, представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение /а не премия/ по Договор за застраховка
"каско" № 00500100208573 от 07.07.2017 г. за нанесени на лек
автомобил "Ауди А6" с peг.№ Е ****МА при ПТП на 4.07.2018 г. вреди,
ведно със законната лихва от 28.02.2019 г. до окончателното й изплащане, и сумата
20.58 лева /горница над сумата 25.67 лв.
до размер на сумата 46.25 лв./- мораторна лихва за периода от
5.09.2018 г. до 27.02.2019 г., решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски
между страните, като на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата 230.51 лв.- разноски по делото, съразмерно
на уважената част от исковете, за която сума обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а за присъдените разноски над сумата 230.51 лв. до 1 021 лв. следва
съответно да бъде отменено. На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищцата К. дължи да заплати на ответника ЗД „Е.“
АД сумата 77.42 лв.- разноски за първо-инстанционното производство.
На
основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати на
въззивника сумата 355.58 лв.- разноски за въззивното производство /за държ.
такса, възнаграждение за вещо лице и юриск. възнаграждение/, съразмерно на
уважената част от жалбата. Въззиваемата страна също има право на разноски-
съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, но доказателства да са сторени разноски за
въззивното производство от същата не са представени, поради което и такива с
настоящото решение не следва да й бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от
12.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 12240/ 2019 г. на Софийски районен съд,
ГО, 59 състав, в обжалваната част, в
която ЗД „Е.” АД- гр. София /ЕИК ******/ е осъдено да
заплати на С.В.К. /ЕГН **********/ сумата
3 329 лв.- главница /горница над сумата
946 лв. до присъдените 4 275 лв./, представляваща остатък от
дължимо застрахователно обезщетение по Договор за застраховка "каско"
№ 00500100 208573 от 07.07.2017 г. за нанесени на лек автомобил "Ауди
А6" с peг.№ Е ****МА при ПТП на 4.07.2018 г. щети, ведно със законната
лихва от 28.02.2019 г. до окончателното й изплащане; и сумата 73.75 лв. /горница над сумата 46.25 лв. до присъдените 120
лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 5.09.2018 г.
до 27.02.2019 г., а също и в частта,
в която ЗД „Е.” АД е осъдено да заплати
на С.В.К. разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 230.51 лв.
до присъдените 1 021 лв., и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.К. /ЕГН **********/ срещу ЗД „Е.”
АД- гр. София /ЕИК ******/ иск с правно основание чл.405 КЗ за
присъждане на сумата 3 329
лв.- главница
/горница над сумата 946 лв. до присъдените от СРС 4 275 лв./, представляваща
остатък от дължимо застрахователно обезщетение по Договор за застраховка
"каско" № 00500100 208573 от 07.07.2017 г. за нанесени на лек
автомобил "Ауди А6" с peг.№ Е ****МА при ПТП на 4.07.2018 г. вреди,
ведно със законната лихва от 28.02.2019 г. до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за
присъждане на сумата 73.75 лв. /горница над сумата 46.25 лв.
до присъдените 120 лв./, представляваща мораторна лихва за
периода от 5.09.2018 г. до 27.02.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.В.К. /ЕГН **********/ да заплати на ЗД „Е.” АД- гр. София
/ЕИК ******/ сумата 77.42 лв. /седемдесет и седем лева и 42 ст./- разноски за първоинстанционното производство, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
12.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 12240/ 2019 г. на Софийски районен съд,
ГО, 59 състав, в останалата обжалвана
част, в която ЗД „Е.” АД- гр. София /ЕИК ******/ е осъдено да
заплати на С.В.К. /ЕГН **********/ на основание чл.405 КЗ сумата 421 лева- главница /горница над сумата 525 лв. до определената
от СГС сума от 946 лв./, представляваща остатък от дължимо
застрахователно обезщетение по Договор за застраховка "каско" №
00500100 208573 от 07.07.2017 г. за нанесени на лек автомобил "Ауди
А6" с peг.№ Е ****МА при ПТП на 4.07.2018 г. вреди, ведно със законната
лихва от 28.02.2019 г. до окончателното й изплащане; и на основание чл.86 ЗЗД сумата 20.58 лева /горница над сумата 25.67 лв. до определената от СГС
сума от 46.25 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от
5.09.2018 г. до 27.02.2019 г., а също и
в частта, в която ЗД „Е.” АД е осъдено да
заплати на С.В.К. разноски по чл.78, ал.1 ГПК в
размер на 230.51 лв.
ОСЪЖДА С.В.К. /ЕГН **********/ да заплати на ЗД „Е.” АД- гр. София
/ЕИК ******/ сумата 355.58 лв. /триста петдесет и пет лева и 58 ст./- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 12240/ 2019 г. на СРС, ГО, 59 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част /за
сумите 525 лв.- главница, 25.67 лв.- мораторна лихва, и съразмерно присъдените
на ищцата разноски/.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.