№ 43
гр. Провадия , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130101164 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД,
ЕИК ******* против К. Н. Н., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.
79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗМДВИП и чл. 6 ЗПФУР, вр.
чл. 99 ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 27.07.2016 г. между ответника и трето лице – кредитор
„4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за кредит №
**********, под формата на електронен документ по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сключеният
договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Твърди, че
процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите
условия на „4финанс“ ЕООД и била в съответствие с ЗПФУР и приложимото
законодателство. Излага, че кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя -
www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“ предоставял Общите си условия, които
кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация, с която трябвало да се запознае, спазвайки изискванията на чл.
8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на
кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябвало да
подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона
„Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се
подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото те били
предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на
1
договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да отпусне сумата по кредита
по описаната във формуляра за заявка банкова сметката или по избран алтернативен начин.
В процесния случай ответникът К.Н. заявил желание да му бъде отпусната сумата в размер
на 300.00 лева. Съгласно искането на ответника и условията на договора, сумата била
предоставена на кредитополучателя чрез системата на „Изипей” АД още в деня на искането
на кредита – 27.07.2016 г. Сумата по кредита в размер на 300 лева следвало да бъде върната
от кредитополучателя в срок от 30 дни с падежна дата - 26.08.2016 г.
Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на отношенията,
ответникът не погасил. На основание т.13.3 от ОУ, кредиторът начислил наказателна лихва
върху непогасената главница, като съгласно условията на т.13.2 същата се формирала от
сбора на договорния лихвен процент, определен в специалните условия по кредита, с
добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие /10% към датата на
сключване на договора/.
На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
№ BGF-2018-033/23.11.2018 г. с Приложения към него, с който вземанията били
прехвърлени на ищеца. Цедентът предоставил на цесионера потвърждение за прехвърляне
на вземания. Съгласно предоставеното от цедента пълномощно по силата на договора за
цесия – чл. 26, и Приложенията към него, ищецът изпратил уведомление за цесията до
длъжника с препоръчано писмо чрез „Български пощи“ ЕАД, което било върнато с отметка
„непотърсена“.
Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за присъждане на
сумата от общо: 300 лева – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на исковата молба в съда – 01.12.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Моли съда, в условията на евентуалност да осъди К. Н. Н. да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД сумата в размер на 300.00 лева, която същият е получил
без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на постъпване
на искова молба в съда - 01.12.2020 г ., до окончателното изплащане на задължението.
Заявява изрично, че не претендира цедираните: договорна лихва, наказателна лихва, такса за
експресно разглеждане и отписани такси за събиране.
Посочва банкова сметка. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, препис от
която, ведно с приложенията, е получил лично на 04.02.2021 г. /л. 36/, като в приложеното
към съобщението разпореждане № 153/14.01.2021 г. изрично е вписано, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
2
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
Същият е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 18.03.2021 г. /л. 41/,
като в приложеното към призовката определение по чл. 140 от ГПК № 147/23.02.2021 г.
изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 18.03.2021 г. ищецът не се явява и не се
представлява. Предвид получения проект за доклад по делото и дадените с него указания,
представя становище вх. № 952/15.03.2021 г., изпратено по пощата, ведно със заверено
копие от всички страници на договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ №
BGF-2018-033/23.11.2018 г. и четливо копие на Приложение № 1, в което фигурира
задължението на ответника. Моли делото да се гледа в негово отсъствие, както и да бъде
уважен предявеният иск.
В проведеното съдебно заседание на 18.03.2021 г. ответникът не се явява и не се
представлява, не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно
ищецът в горепосоченото становище с вх. № 952/15.03.2021 г., чрез пълномощника си,
изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено
решение срещу него, в случай че са налице предвидените в закона предпоставки за това.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно
призован е и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК, не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 от ГПК,
с което предявеният осъдителен иск да се уважи изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Направено е искане за присъждане на разноските
по делото. Представен е списък на разноските, инкорпориран в становище вх. №
952/15.03.2021 г., съобразно който се претендират такива в размер на 50 лева за платена
държавна такса, които са документално установени. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПрП.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 150
лева за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН ******, с адрес: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ****,
сумата в размер на 300 лева /триста лева/ – главница, дължима по договор за кредит
№ ********** от 27.07.2016 г., сключен между К. Н. Н., ЕГН ****** и „4финанс“ ЕООД,
ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД с
договор за цесия № BGF-2018-033/23.11.2018 г. и Приложение № 1, неразделна част от него,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
– 01.12.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К. Н. Н., ЕГН ******, с адрес: **********, да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата в общ размер на 150 лева /сто и петдесет лева/ - разноски за
настоящото производство, от които 50 лева за платена държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът има право на защита по реда на
чл. 240 от ГПК пред ОС - Варна в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4