№ 14
гр. Кюстендил, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500533 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от
Е.С.Щ., с ЕГН **********, в качеството си на ЕТ **** с ЕИК ***, с адрес: гр. Д., ул.
***, чрез пълномощника адв. Л. Ч. от АК – Сливен, насочена против Решение №314 от
30.06.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1728/2021 г. по описа на същия
съд, с което е признато за установено по отношение на *** ЕООД, че **** гр Д., ул **
дължи 100.21 лв. главница по договор за ел. енергия, 30.07 лв. лихва ведно с законна
лихва от заявлението и 300 лв деловодни разноски.
Въззивницата релевира доводи за неправилност на обжалваното решение поради
неговата необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че вземанията на
обявения в несъстоятелност търговец не са установени в производството по
несъстоятелност. Подчертава, че с отговора на и.м. са направени възражения за
метрологична негодност на средството за търговско измерване (електромер) и че
продавачът на ел. енергия не е бил титуляр на лицензия за търговия с ел.енергия, като
счита че делото следва да бъде решено на база надлежно събраните до момента
доказателства предвид настъпилата преклузия. Допълнително се аргументира, че
процесното вземане останало недоказано по размер, респ. не се доказва, че именно
твърдените от ищеца количества ел. енергия са доставени в процесния обект.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноските в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна *** ЕОО, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения, а постановеното
първоинстанционно решение се приема за правилно, законосъобразно и обосновано.
Въззиваемата страна твърди, че процесното вземане е установено съобразно
процесуалните правила в рамките на производството по несъстоятелност на *** (в
1
несъстоятелност), където на база извършените проверки била изготвена пазарна оценка
на вземанията на дружеството за доставена електроенергия, задължителна за
процедурата по продажба по проведения търг с тайно наддаване по реда на чл. 717в от
ТЗ в производството по несъстоятелност. Допълва, че ответникът не е оспорил размера
на вземането с отговора на и.м. Твърди, възражението за метрологична негодност на
електромера е неотносимо към настоящия спор и невярно. Оспорва твърдението, че
*** не е притежавал лицензия. Подчертава, че ответникът не е представил
доказателства за заплатена сума за доставената ел.енергия за м. декември, 2017 г. Иска
оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се разноски във въззивното производство.
КнОС приема, че въззивната жалба е подадена от страна в първоинстанционното
производство (надлежен представител), насочена е срещу първоинстанционен
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка и е постъпила в срок, поради което
същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Атакуваният съдебен акт на Дупнишкия районен съд е валиден и допустим.
Кюстендилският окръжен, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че обжалваното
решение е правилно. Съображения:
Пред районен съд по реда на чл. 422 от ГПК са били предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответният едноличен търговец дължи на ищцовото
дружество сумата 100.21 лв., представляваща незаплатена ел. енергия по фактура №
*** г. и сумата 30.07. лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от датата следваща датата на падежа до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда..
Районен съд е уважил исковете, приемайки, че вземането е установено в
производството по несъстоятелност, както и че претендираната не е платена.
От фактическа страна се установява, че с Постановление от 06.01.2021 г.,
постановено по т.д. 3343/2017 г. на СГС в производството по несъстоятелност на ***- в
несъстоятелност на основание чл. 717з от ТЗ на ищцовото дружество са възложени
вземания на несъстоятелното дружество към клиенти за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги в общ размер на 1 635 182.24 лв. съгласно опис, изготвен от
синдика и пазарна цена. Този опис е приложен по делото и от него се установява, че
*** е имало вземане към ответника в размер на 100.21 лв.
Видно от приложения по делото Договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на допълнителни услуги № *** г. и ОУ за
продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на
допълнителни услуги е, че *** се е задължило да продаде на **** активна нетна
електрическа енергия, измерена в точките на измерване, в сроковете и при условията,
описани в Общите условия. Според чл.11, ал.4 от ОУ ответникът като клиент се е
задължил да заплати на търговеца по банков път дължимите суми по издадените
фактури в срок до 14-то число на месеца, в който фактурата му е изпратена.
Представена е фактура № *** г. за сумата 100.21 лв. Приложено е извлечение от
публичния регистър на лицензиите в сектор Елелектоенергетика, воден в КЕВР.
Предвид горното и посочените във въззивната жалба доводи, съдът намира
следното:
Не може да бъде споделено становището на въззиваемото дружество, че
процесното вземане е установено съобразно процесуалните правила в рамките на
производството по несъстоятелност на ***- в несъстоятелност, където на база
извършените проверки била изготвена пазарна оценка на вземанията на дружеството за
доставена електроенергия, задължителна за процедурата по продажба по проведения
търг с тайно наддаване по реда на чл. 717в от ТЗ в производството по несъстоятелност,
2
тъй като длъжникът по договора за продажба на електрическа енергия не е страна в
производството по несъстоятелност на първоначалния кредитор и постановлението на
съда по чл. 717з от ТЗ не установява вида и размера на неговото задължение. Предвид
на което последното подлежи на установяване в исковото производство, инициирано
от купувача на вземане.
В случая настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото се
установява, че по силата на Постановление от 06.01.2021 г., постановено по т.д.
3343/2017 г. на СГС ищецът е титуляр на вземането на ***- в несъстоятелност по
сключения договор за доставка на ел. енергия и допълнителни услуги. Не се спори, че
за м. декември 2017 г. дружеството е изпълнило ангажимента си и е доставило
уговорената енергия на едноличния търговец. Последният не представя доказателства
за плащане на това задължение, поради което правилно първоинстанционният съд е
приел, че претендираното вземане е изискуемо и ликвидно в размера, съгласно
издадената фактура № *** г. за сумата 100.21 лв, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно и възражението за
метрологична негодност на средството за търговско измерване (електромер), тъй като
съобразно чл. 87, ал.2, т.6 и чл. 89, т.6 от ЗЕ част от мрежовите услуги, които
предоставят операторите на мрежи е измерването на електрическата енергия в
електропреносната и електроразпределителните мрежи. По правило средствата за
търговско измерване са собственост на мрежовите оператори /чл.120, ал.2 от ЗЕ/, а не
на доставчиците или клиентите на енергия.
Неоснователно е и възражението, че продавачът на ел. енергия не е бил титуляр
на лицензия за търговия с ел.енергия. От приложеното и неоспорено извлечение от
публичния регистър на лицензиите в сектор Елелектоенергетика, воден в КЕВР се
установява, че ***- в несъстоятелност е притежавало лицензия със срок 20.07.2021 г.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че в по- ранен
момент лицензията да е била отнета.
Предвид на изложеното въззивният съд счита, че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззиваемото дружество се
дължат сторените във въззивното производство разноски, които са в размер на 300 лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 314 от 30.06.2022 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 1728/2021 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА ЕТ **** с ЕИК ***, с адрес: гр. Д., ул. *** да заплати на ***, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: ***** сумата 300 лв., представляваща съдебни
разноски за въззивната инстанция.
Решението на КОС не подлежи на обжалване съгл.чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4