№ 655
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100603356 по описа за 2024 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 07.03.2024г., постановена по НЧХД № 961/2023г. на СРС,
НО, 96-ти състав, подсъдимият И. П. И. е бил признат за виновен в това, че на
21.07.2022 г., в периода между 20.00 и 20.30 часа, в гр. София, на ул. ****,
пред вх. „В“, чрез нанасяне на удар с юмрук в лявата част на главата на Т. Х.
Г., е причинил на последната лека телесна повреда, изразяваща се в умерено
изразен разлят оток на площ от порядъка на 7/7 см в лявата слепоочна област,
в зоната непосредствено над и зад ушната мида, с добре изразена палпаторна
болка; синкаво мораво кръвонасядане на горния полюс на лявата ушна мида,
значително болезнен при палпация; ограничени движения на главата, щадящи,
сковани и видимо болезнени; палпаторна болка в лявата част на шията,
усилваща се при раздвижване на главата; болка при докосване в долната част
на лявата предушна област и около левия долно челюстен ъгъл, усилваща се
при отваряне на устата, които травматични увреждания са реализирали
медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“ – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание
чл. 305, ал. 5 НПК и чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 78а, ал. 1 НК,
първоинстнционният съд е освободил И. от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, първоинстанционният съд е осъдил
1
подс. И. П. И. да заплати на частния тъжител Т. Х. Г. сумата от 1142 (хиляда
сто четиридесет и два) лева, представляваща направени разноски от ЧТ по
делото.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, първоинстанционният съд е осъдил
подс. И. П. И. да заплати на Софийски районен съд сумата от 307.82 лева
(триста и седем лева и осемдесет и две стотинки), представляваща направени
разноски по делото за изготвяне и изслушване на експертиза.
Срещу така постановената присъда, е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от подс. И. И., чрез защитника му – адв. Д. Д. – САК. В
тях се излагат съображения за необоснованост на постановената присъда,
изразяваща се в неправилна интерпретация на събраната в хода на
първоинстанционното съдебно следствие доказателствена съвкупност. С
допълнението към въззивната жалба са направени и доказателствени искания
за събиране на гласни доказателства, както и за писмени такива.
Срещу въззивната жалба и допълнението към нея е депозиран отговор
от частната тъжителка, чрез упълномощения повереник- адвокат А., в който се
излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба, както и на
направените доказателствени искания.
В откритото съдебно заседание, пред настоящата инстанция, от
25.09.2024г., частната тъжителка Т. Х. Г. се явява лично и с адв. Е. А..
Подсъдимият И. И. се явява лично и с упълномощен защитник адв. Г.
Ф..
Адв. Ф. поддържа въззивната жалба, допълнението към нея, както и
направените доказателствени искания.
Подс. И. поддържа заявеното от защитника му.
Адв. А. оспорва въззивната жалба и моли да не се допускат
доказателствените искания, тъй като са неотносими и не са необходими за
изясняване на обективната истина по делото.
ЧТ Г. поддържа заявеното от повереника й.
Съдът е оставил без уважение доказателствените искания на защитата
на подс. И., като ги е счел за неотносими. Относно исканите гласни
доказателства /разпит на лицата М.М. и З.М./, съдът е счел, че не са
достатъчно индивидуализирани и конкретизирани и не биха довели до
разкриване на обективната истина по делото. Същото становище е било
застъпено и по отношение на исканите писмените документи от 06 РУ – СДВР
относно характеристични данни на тъжителката Т. Г..
Към доказателствената маса е бил приобщен сигнал от Т. Г., съдържащ
печат на СРП с номер на прокурорска преписка.
Съдът е оставил без уважение искането на защитата на подс. И. за
изискване на документи по приобщения сигнал, във връзка с това дали по него
е образувано наказателно производство, като е счел, че такива документи не
биха се отразили на пълното, всестранно и обективно изследване на важните
обстоятелства от предмета на делото.
2
В хода на въззивното съдебно следствие , подс. И. е пожелал да даде
обяснения. В тях заявява, че на 21.07.2022г. е работил в градинката пред входа
на блока, в който живее. Т. Г. излязла от входа, носейки купичка с храна и вода
за улични котки, за които се грижела, за да ги сложи пред терасата. Една-две
седмици преди тази дата, обитателите на блока били нападнати от бълхи и
подс. И. казал да престане да храни котките и кучетата пред входа. Докато й
казвал това, подс. И. бутнал храната, като не искал, нито да удря купичките, а
просто бутнал една при ръкомахане. След това тъжителката Г. си тръгнала,
като преди това заявила на подсъдимия:„****!“ и „Селянин!“. Подс. И.
разказва, че не е гонил тъжителката, а просто е стигнал до нея в съседния вход
и й казал да не говори така за майка му. През един вход били брат му и негов
съсед. Брат му тръгнал към него и казал на тъжителката: „Неговата майка е и
моя майка - недей да обиждаш!“, а подс. И. му казал да се върне обратно, за да
не ги обвини тъжителката, че я нападат двама.
В този момент от поляната пред входа дотичала св. Д.Х., която
подсъдимият не бил видял до този момент. Тя застанала между тъжителката и
подсъдимия и направила забележка на Г.: „Какви са тези думи? Как може така
да обиждаш?! Да говори така, не подхожда на една жена!“. Тъжителката й
отговорила, че може да говори каквото си поиска и продължила към вх. А,
където друга възрастна жена, която седяла на пейката, й казала: „Как не те е
срам да говориш така! Не ти отива!“, а Г. и на нея отговорила да си гледа
работата и, че ще говори както си иска. След това продължила да си разхожда
кучето, а подс. И. се прибрал. Посочва, че не е излизал и не я е удрял. На
допълнително зададени въпроси, подс. И. отговаря, че тъжителката е
агресивна и напада хората, както и, че всички трябва да се съобразяват с
нейното куче. Посочва, че е имало много случаи, в които се е карала с кого ли
не заради кучето. Казва, че не еднолично той е заградил градинката пред
блока за лично ползване, а обитателите на целия вход са взели решение да
заградят градинката, където тъжителката Г. поставя купичките за бездомните
животни и всеки да си я ползва както иска. За обстоятелството, че не може да
се преминава през градинката, включително и трети лица да преминават през
тротоара, подс. И. заявява, че за това са се подписали обитателите на целия
вход и има документ за това. За градинката грижи полагал само и единствено
подс. И.. Той заявява още, че тъжителката Г. е в лоши отношения с хората от
целия блок и никой не иска да говори с нея. Подс. И. казва още, че единствено
й е правил забележка за животните, но не се е карал с нея.
В пледоарията си пред настоящата инстанция, адв. А. – повереник на
частния тъжител Т. Г. моли депозираната жалба да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като
правилно, обосновано и законосъобразно. Посочва, че от събраните
доказателства по категоричен начин се установява, че на 21.07.2022г., подс. И.
е нанесъл телесни увреждания на доверителката й. Акцентира, че това е
категорично установено от медицинската документация и заключението на
съдебно-медецинската експертиза, както и от депозираните сигнали от
доверителката й на тел.112. Според адв. А., първоинстанционният съд
правилно е отчел противоречията в показанията на свидетелите, водени от
3
подсъдимия и не ги е ценил. На следващо място посочва, че дори чрез
обясненията си, подс. И. е опитал да установи, че доверителката й е агресивна
и едва ли не, опасна за обществото. В заключение моли, на доверителката й да
бъдат присъдени разноските съгласно списък, който предоставя пред
въззивната инстанция.
Частната тъжителка Таня Г. поддържа казаното от повереника й и няма
какво да добави.
Адв. Ф. – защитник на подс. И. И. моли за отмяната на
първоинстанционната присъда, като неправилна и незаконосъобразна. Намира
присъдата и мотивите към нея за несъстоятелни и неотговарящи на
доказателствената съвкупност, събрана пред първоинстанционния съд.
Според защитата, фактическата обстановка е неправилно установена –
единствено въз основа на показанията на майката на тъжителката Г., без СРС
да отчете родствената връзка помежду им и обстоятелството, че свидетелката
е косвен свидетел, който не е присъствал на инкриминираната случка. За
защитата е необяснимо защо не са кредитирани показанията на свидетелите-
очевидци, които дори са взели участие в предотвратяването на конфликта /С.
И., С. И., Й.С. и Д. Г./. На следващо място, е изтъкнато, че не може да се
направи извод, че инцидентът се е състоял от две части, както е посочил
първоинстанционният съд. Намира, че единствено установеното е, че е имало
вербален конфликт. Изтъкнато е още, че със съдебно-медицинската
експертиза не е изследвана причинно-следствената връзка. За защитата е
останало нелогично защо пострадалата не е потърсила органите на реда, а
дори непосредствено след инцидента, е продължила да разхожда кучето си.
Намира обясненията, дадени от подсъдимия, непосредствено, пред
настоящата инстанция, за логични и подкрепени от гласните доказателства.
Изтъква, че всички свидетели са посочили, че Г. е в лоши отношения със
своите съкооператори и е проблемна в комуникацията си. За защитата е
неразбираемо защо не са кредитирани показанията на свидетеля, който е брат
на подзащитния й, след като се кредитират показанията на майката на
тъжителката. Според адв. Ф. действително е имало конфликт, но същият се е
ограничил до вербален такъв. Предвид изложеното, моли за отмяна на
първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна,
постановена при липса на мотиви в голямата си част, доколкото не са
обсъдени свидетелските показания в цялост. Алтернативно, моли за
връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Подсъдимият И. И. поддържа казаното от защитника си, а в
предоставената му последна дума, иска съдът да отмени
първоинстанционната присъда и да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
допълнението към нея, както и тези в отговора на ЧТ и изложени от страните в
съдебните заседания на първата и въззивната инстанция и, след като, в
съответствие с чл. 314 от НПК, служебно провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното:
4
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от активно
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани
достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и
обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил обосновани и
законосъобразни фактически и правни изводи.
Установено е, че подсъдимият е И. П. И. и, че той е роден на **** г. в гр.
Разград, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно
образование, работи във фирма ,,Н.*“ ЕООД на длъжност
специалист[1]логистика, живущ в гр. София, ул. ****, вх. „В“, ет. 1, ап. 1, с
ЕГН: **********.
Към 21.07.2022г., подс. И. И. и частната тъжителка Т. Х. Г. живеели в
блок в гр. София, ул. ****, вх. „В“, като подс. И. живеел в ап. ****.
Взаимоотношенията помежду им били влошени поради предхождащи
конфликти, свързани със съвместното им съжителство в етажната собственост.
На 21.07.2022г., между 20:00ч. и 20:30ч., тъжителката Г. излязла пред
блока, за да разходи кучето си. ЧТ Г. носела бутилка вода за уличните котки и
кучета, които хранела и купичка с храна.
Като видял тъжителката, подс. И. се нахвърлил с агресия към нея и
започнал на висок глас да я предупреждава да не храни бездомните животни
пред блока, като бутнал водата и купичката храна и те се разхвърчали и докато
свидетелката ги събирала, подс. И. продължил да й говори грубо.
Тъжителката Г. тръгнала с кучето си към вх. А на блока, а подс. И.
тръгнал след нея, застигнал и й нанесал удар в главата, в лявата час, зад ухото.
Тогава тъжителката се развикала:„****!“ и „Селянин!“.
В този момент, в близост - през един вход от подсъдимият и тъжителката
били брата на подсъдимия и негов съсед, който тръгнал към тях и казал на
тъжителката: „Неговата майка е и моя майка - недей да обиждаш!“, а подс. И.
му казал да се върне обратно, за да не ги обвини тъжителката, че я нападат
двама.
В този момент от поляната пред входа дотичала и св. Д.Х., застанала
между тъжителката и подсъдимия и направила забележка на Г.: „Какви са тези
думи? Как може така да обиждаш?! Да говори така, не подхожда на една
жена!“. Тъжителката й отговорила, че може да говори каквото си поиска и
отново продължила към вх. А, където друга възрастна жена, която седяла на
пейката, й казала: „Как не те е срам да говориш така! Не ти отива!“, а Г. и на
нея отговорила да си гледа работата и, че ще говори както си иска. След това
свидетелката продължила да си разхожда кучето, а подс. И. се прибрал.
По-късно, тъжителката се прибрала и разказала на майка си – св. Ц.Д. за
случилото се.
5
На същата дата, почти веднага след като се прибрала, тъжителката Г., в
21:09ч., 21:44ч., 22:53ч., както и в 00:26ч. на 22.07.2024г. позвънила на тел.
112, за да потърси съдействие от полицейските органи за нанесеният и удар.
На мястото обаче не пристигнали служители на реда, тъй като нямало
свободни екипи.
В периода от 01:14ч. до 01:59ч. на 22.07.2024г., пострадалата посетила
спешен кабинет по неврохирургия в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД с
оплаквания за болки в областта на главата. Тя била прегледана и й била
направена рентгенография на главата. За проведения преглед и резултатите от
него й бил издаден лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 142732.
Отразената диагноза е „повърхностна травма на окосмената част на главата“
при снета анамнеза от тъжителката за нанесен й побой – удар по главата с
ръка, с болка около лявото ухо и лявата част на шията.
На 22.07.2022г., в 15.10ч., Г. била освидетелствана от съдебен лекар и й
било издадено СМУ № 264.07/2022г., в което са отразени следните
травматични увреждания: умерено изразен разлят оток в лявата слепоочна
област, в зоната непосредствено над и зад ушната мида, кръвонасядане на
лявата ушна мида в горния й полюс, палпаторна болка в лявата част на шията,
усилваща при раздвижване на главата, палпатрона болка в долната част на
лявата предушна област и около левия долночелюстен ъгъл, усилващ се при
отваряне на устата, чиято давност отговаря на получаването им по времето,
посочено в тъжбата. Вещото лице е посочило, че описаните травми са
резултат от действието на твърди тъпи предмети с ограничена неохлузваща
повърхност и могат да се получат при нанасяне на удар с част на човешкото
тяло – свита в юмрук ръка, както съобщава тъжителката, като в съвкупност
травмите са реализирали „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“.
Описаната фактическа обстановка е установена от СРС и напълно се
споделя и от настоящата въззивна инстанция. За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е събрал необходимите гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите Ц.Д., С. И., С. И., Д. К.-Х. и Й.С.; лист от преглед на пациент от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, СМУ № 264.07/2022 г.; справка от Дирекция
„Национална система 112“-МВР; заключението на съдебнотехническа
експертиза; заключението на съдебномедицинска експертиза и справка за
съдимост на подсъдимия.
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
напълно възприета от и въззивната инстанция, тъй като е правилна и се
подкрепя от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Първоинстанционният съд е изложил, по ясен и убедителен начин в мотивите
си, изводите по фактите и тяхната правна оценка, както и съображенията си
относно кредитируемостта на отделните доказателства. Съдът е направил
внимателен, правилен и прецизен доказателствен анализ и достигнатите
изводи при този анализ напълно се подкрепят и от въззивната инстанция.
Обсъдени са всички доказателствени източници, като не се установи някои от
тях да са били игнорирани или подценени за сметка на други. По изложеното
6
относно обсъждането и оценката на доказателствата, настоящата инстанция
констатира, че не са допуснати нарушения от страна на районния съд при
формирането на вътрешното убеждение относно възприетата фактическата
обстановка по делото.
По делото категорично е установено, че на процесната дата и място е
възникнал конфликт между подс. И. и ЧТ Г.. Между страните това
обстоятелство, както и времето и мястото на възникването на конфликта не са
спортни. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд
коректно е обсъдил доказателствата, както по отделно, така и в тяхната
цялост. Относно възраженията на защитата по обстоятелството, че съдът не е
кредитирал показанията на св. С. И., С. И., Й.С. и Д. К.-Х., настоящата
инстанция намира, че в действителност в тях са налице противоречия.
Първоинстанционният съд подробно е аргументирал възприетите от него
противоречия относно това била ли е с куче ЧТ Г. и мястото, където се е
случил инцидента. Единствено, което е еднозначно в разпитите на тези
свидетели е, че не са възприели удар от страна на подс. И. към ЧТ Г.. Това, че
не са възприели подс. И. да нанася удар в главата на постр. Г. е напълно
естествено, тъй като процесния конфликт между тъжителката и подсъдимият е
протекал в две фази и т.нар. от защитата „свидетели-очевидци“, са
присъствали единствено на втората фаза, в която Г. е изразила вербално, към
подсъдимия И., недоволството си от удара му в главата й, което и са възприели
присъствалите свидетели св. С. И., С. И., Й.С. и Д. К.-Х.. Николй от тях не е
присъствал на самия удар, при който подс. И. и тъжителката са били сами и
относно факта на удара, въззивния съд дава вяра на показанията на
пострадалата Г., тъй като те се подкрепят от целия останал безспорен
доказателствен материал по делото -
наличната медицинска документация и експертиза, както и дори от дадените
от подс. И. обяснения пред настоящата инстанция. В тях той заявява, че когато
е възникнал конфликта, той и пострадалата са се намирали в градинката пред
техния вход сами. Едва в един последващ етап на конфликта, той заявява за
появата на процесната група свидетели. Тоест е налице интервал от време, в
който тези свидетели не са имали преки наблюдения върху конфликта.
СГС не кредитира обясненията на подс.И., дадени пред настоящата
инстанция в частта им, в която той твърди, че не е удрял Г. и ги смята за израз
изцяло на защитната им функция.
СГС изцяло кредитира показанията на св. Д., които и
първоинстанционният съд е кредитирал с доверието си. Настоящата
инстанция също ги намира, като правдиви и последователни, доколкото те
напълно кореспондират с медицинските документи по делото и установените
чрез тях травматични увреждания и механизма на получаването им. Също
така са подкрепени и от справката от Дирекция „Национална система 112“ –
МВР и заключението на съдебнотехническата експертиза.
Първоинстанционният съд коректно е отчел роднинската връзка, както между
св. Д. и ЧТ Г., така и между подс. И. и св. С. И. и при съпоставката с
останалият доказателствен материал, правилно е анализирал и обосновал кои
доказателства кредитира, в каква степен и защо.
7
Несъстоятелно се явява и възражението на защитата, че пострадалата не
е сигнализирала органите на реда. От доказалтествата по делото категирчно е
установено, че първото обаждане към телефон 112 е постъпило в 21:09ч., а за
конфликта са налице данни, че се е развил във времето между 20:00 и 20:30ч.
От така описаната времава хронология, може да бъде направен обоснован
извод, че ЧТ Г. е сигнализирала органите на реда в момент значително близък
до края на конфликта. ЧТ Г. е потърсила и медецинска помощ и за това има
издадените медицински документи.
Относно показанията на свидетелите, които дават данни за личността на
частната тъжителка, настоящата инстанция ги намира за неотносими към
извършеното спрямо нея престъпление от страна на подс. И. и за такива, които
имат за цел единствено да дискредитират личността на частната тъжителка.
Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен съд приема, че обжалваната
присъда е правилна, законосъобразна и обоснована и, като такава, следва да
бъде потвърдена изцяло. Изложените в жалбата доводи са неоснователни.
Присъдата е постановена, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от
НПК, Софийски градски съд, XVI въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.03.2024г. по НОХД № 961/2023г.,
Софийски районен съд, НО, 96-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8