Решение по дело №917/2020 на Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 807

 15.12.2020 г., гр.Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Плевен,първи състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:  ДАНИЕЛА ДИЛОВА

         при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор Н.Р. при Окръжна прокуратура - гр.Плевен, като разгледа докладваното от съдията Дилова административно дело № 917 по описа за 2020г. на Административен съд - гр. Плевен и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от И.Д.И. ЕГН********** *** против РДГ със седалище гр.Ловеч, ул.“Търговска“ № 56, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В исковата молба се твърди, че с решение № 69/30.01.2020г. по КАНД № 1369/2019 Адм. съд Плевен е отменил Решение № 160/15.11.2019г. по НАХД 303/2019г. по описа на РС Левски и е отменил НП № 229/09.08.2019на Директора на РДГ Ловеч. Твърди се, че с решението Адм. съд Плевен е осъдил ответникът да заплати на адв. Р.Р. от ПлАК адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Твърди се, че в резултат на издадени неказаконен акт ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 300 лв за процесуално представителство пред първата инстанция- РС Левски по НАХД 303/2019г., като решението е постановено преди изменението на ЗАНН ДВ бр. 94/29.11.2019г. , поради което не е било направено искане за присъждане на разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение.        В заключение моли съда да осъди РД по горите гр.Ловеч да му заплати сумата 300 лв представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и направените по делото разноски .

Ответникът РДГ Ловеч, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по предявения иск.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен счита исковата молба за основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:    

Видно от приложеното НАХД № 3032019г- по описа на РС Левски е, че И.Д.И. е подал жалба срещу НП № 225/09.08.2019г. на Директора на РДГ Ловеч. Видно от постановеното по делото решение е, че обжалваното наказателно постановление е изменено, като е намален размера на наложеното наказание глоба от 100 лв на  50 лв. Решението на РС  Левски е  отменено с решение по КНАХД 1369/2019г. по описа на Адм.съд Плевен, със същото решение е отменено и обжалваното наказателно постановление. Видно от приложения по НАХД 303/2019г. по описа на РС Левски  делото договор за правна помощ е, че във връзка с обжалване на наказателното постановление ищецът е ангажирал адвокат, договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв, което е платено в брой.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е било наложено наказание глоба в размер на 100 лв.На основание т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено наказателно постановление от РДГ Ловеч т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - гр. Плевен.  Съобразно чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.    Отмяната на наказателното постановление, с което е наложена глоба в размер на 100 лева, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

         Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП/ЕФ и вредите.

В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред. Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.Видно от представения по делото договор за правна помощ е, че уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв., като изрично е записано, че възнаграждението е и изплатено в брой. От приложеното по настоящото производство НАХД № 1369/2019 г. по описа на  Адм. съд Плевен се установява, че  наказателното постановление е отменено като незаконосъбразно. Видно от определение постановено по реда на чл.248 ГПК вр. чл.144 АПК е, че Адм. съд Плевен е допълнил решение № 69/30.01.2020г. постановено по делото, като е осъдил ответника РДГ Ловеч да заплати на адв. Р. сумата  на 300 лв представляваща възнаграждение по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Предвид изложеното, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е отменено издаденото срещу ищеца  наказателно постановление. От този незаконосъобразен акт – отменено наказателно постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не беше издадено наказателното постановление отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издаденото срещу него наказателно постновлние поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление  и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.

С оглед изложеното съдът  приема, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението- 30.01.2020г.  В този смисъл е т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска. Видно от представения договор за правна помощ е, че адв. Р. е осъществила защитата при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което в случая размерът на възнаграждението за един адвокат следва да бъде определен на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 8, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според чл.8, т.1 от Наредбата, при интерес до 1000, възнаграждението е в фиксирано в размер на 300 лв., поради което „справедливият и обоснован“  размер по смисъла на мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Ето защо, с оглед изхода на делото в полза на адвокат Р. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 10 лв представляваща направени разноски за държавна такса.

         Водим от горното, Административен съд -  Плевен, първи състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Ловеч, гр.Ловеч, ул „Търговска“ №56 да заплати на  И.Д.И. ***, с ЕГН ********** сумата 300 лв  представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на отменено наказателно постановление № 225/09.08.2019г. издадено от Директора на РДГ Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

         ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Ловеч, гр.Ловеч, ул „Търговска“ №56 да заплати на  И.Д.И. ***, с ЕГН ********** сумата 10 лв представляваща направени по делото разноски .

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Ловеч, гр.Ловеч, ул „Търговска“ №56 чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 8, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адвокат Р.Р. ***, обл.Плевенска, ул „П.Яворов“ №3  сумата 300 лв, представляваща възнаграждение за процесуално представителство по дело № 917/2020 год. на АС-Плевен.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: