Решение по дело №4606/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 125
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20222120204606
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Бургас, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120204606 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** представлявано
от Х.Х. против наказателно постановление № 663272-F674690/02.11.2022г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас , Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален
контрол, с което за нарушение на чл. 3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118,
ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Оспорват се
фактическите констатации на наказващия орган. На обекта се използвало ЕСФП от одобрен
тип. Не била доказана свързаност на посоченото в НП устройство със системата, както и
между сондите на резервоарите и нивомерната измервателна система и между НИС и
централно регистриращо устройство и между електрониката на безиноколонките и ЦРУ.
Сочи, че устройство действително е имало на обекта, но то било за обучение на персонала.
Оспорват се констатациите, че имало разлика в количеството гориво – бензин А95Н и
дизелово гориво, не било изследвано дали не се дължи на физични или химични причини,
всички системи в обекта били пломбирани. В производството по чл. 40 ДОПК не били
събрани категорични доказателства като на 01.09.2022г. обектът бил запечатан и излага
подробни съображения за продължителното запечатване на обекта. В случай, че не бъдат
възприети съображенията за липса на нарушение, то счита, че е налице хипотезата на
„маловажен случай“.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован се представлява от адв. Ш.,
която поддържа жалбата, претендира разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призовани, се явява юрк. Т., която
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, претендира
разноски.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срокa за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 02.11.2022 г., а жалбата е
депозирана на 15.11.2022г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно заповед ЗЦУ -
1149/25.08.2020, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице – старши инспектор по
приходите в ЦУ на НАП в съответствие с разпоредбата на чл. 193 ЗДДС.
На 01.09.2022г. св. Г. П. съвместно със служители на ДАНС извършвали наблюдение
на обект бензиностанция *** **, находящ се в гр. *** като констатирали зареждания на
гориво от автомобили като чрез дистанционна връзка с НАП наблюдавали регистрираните
продажби и за част от зарежданията в НАП преценили, че не били регистрирани продажби.
След като направили съответната констатация служителите се легитимирали и на 01.09.2022
г. в 11:48 часа, св. П. съвместно с представители на ДАНС, БИМ и Агенция „Митници”
извършили проверка в търговския обект по смисъла на пар.1 т.41 от ПР на ЗДДС -
бензиностанция *** **, находящ се в гр. ***, за който обект не се спори, че се стопанисва от
*** ЕООД. Установило се, че лицето извършващо продажби на течни горива, има въведено
в експлоатация фискално устройство (ФУ), представляващо електронна система с фискална
памет (ЕСФП) модел ***, с индивидуален номер *** и номер на фискалната памет *** и
средства за измерване - нивомерна измервателна система (НИС) „Visy command” с номер от
държавния регистър ***, 3 броя двойни бензиноколонки модел ГАМА 2362 с номер от
държавния регистър *** и един брой двойна бензиноколонка DPC 050LE номер от
държавния регистър *** с общо осем пистолета за зареждане на гориво. В обекта се
продавало дизелово гориво, бензин А95Н и втечнен нефтен газ (LPG).
В хода на проверката, при извършен оглед на ФУ включващо ЕСФП и СИ се
установило, че в обекта между връзката на сондите на резервоарите и НИС, между НИС и
централното регистриращо устройство (ЦРУ), и между електрониката на бензиноколонките
и ЦРУ имало свързани няколко устройства свързани към мини компютър, свързан към
монитор визуализиращ моментните наличности на гориво в резервоарите и извършваните
зареждания на колонките. Операционната система на мини компютъра наподобява
UBUNTU- linux, а стартирания софтуер, който визуализирал наличностите в резервоарите и
зарежданията на бензиноколонките бил с наименования според визуализацията в
информационната лента „GSINS”. Софтуера също така визуализирал зарежданията на
гориво и по какъв начин са приключени - „изтриване на бележка” (нефискализиране на
продажба) или „пускане на бележка” (фискализиране през ФУ).
При извършено физическо замерване на наличностите гориво в резервоарите от
представител на Българския институт по метрология, чрез щрихова мярка за дължина
„Nedo”, за което бил съставен протокол, се установило разминаване на данните с
отпечатаният при започване на проверката отчет наличности №0726430/01.09.2022 г. както
следва:
Резервоар 1 за съхранение на бензин А95Н, ниво по отчет от ФУ - 1619 мм, наличност
по отчет от ФУ - 6867 л., физически измерено ниво 1851 мм, налично гориво изчислено по
свидетелството за калибриране и калибровачните таблици за резервоара 7971,5 л., разлика
между физически установеното и данните от ФУ, които се подават към сървъра на НАП -
1104,5 л. в повече;
Резервоар 2 за съхранение на дизелово гориво, ниво по отчет от ФУ - 824 мм,
наличност по отчет от ФУ - 5786 л., физически измерено ниво 2046 мм, налично гориво
изчислено по свидетелството за калибриране и калибровачните таблици за резервоара
17775,6 л., разлика между физически установеното и данните от ФУ, които се подават към
сървъра на НАП - 11989,6 л. в повече.
2
Констатациите били отразени в протокол за извършена проверка в обект сер. АА №
0088156/01.09.2022г. като видно от представения протокол проверка е извършена в
присъствието на служител на *** ЕООД, както и на управител Х.Х.. Били иззети писмени
доказателства и били направени снимки.
Административнонаказателното производство започнало със съставяне на 07.09.2022г.
на АУАН, в който е прието, че съгласно установените в протокол от извършената проверка
обстоятелства *** ЕООД с ЕИК *** е извършило административно нарушение, за това че по
установената дистанционна връзка не могат да се определят проточените/продадените
количества горива от обекта, както и наличните количества горива в резервоарите за
съхранение, тъй като подаваните от ЕСФП данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП са некоректни
и административнонаказващият орган приема от правна страна, че с описаното деяние е
нарушена разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118,
ал. 6 от ЗДДС.
АУАН е връчен на представляващ дружеството, който е посочил, че ще депозира
възражения и такива са били подадени, които не са прецени от наказващия орган.
В срока по чл. 34 ЗАНН наказващият орган е възприел констатациите в АУАН и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което не основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от
ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства. Според този състав АУАН и НП са издадени от
компетентен орган, в рамките на техните правомощия, отговарят на изискванията на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН, спазени са предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове. Не се приема за съществено
нарушение това, че наказващия орган не е обсъдил подаденото срещу АУАН възражение,
тъй като жалбоподателят има възможността да изложи съображенията и в съдебното
производство във връзка с ангажиране на отговорността му.
Следва да се посочи, че не се споделят възраженията във връзка с използвания метод от
проверяващите като дори и да са „наблюдавали” дейността на обекта чрез дистанционна
връзка с НАП, служителите са пристъпили към проверка след легитимация, именно след
това са предприели действия с участието на представители на дружеството към събирането
на доказателства и с участието на представляващи дружеството е изготвен протокол за
извършената проверка на основание чл.110, ал.4, във връзка с чл.50, ал.1 от ДОПК, в който
са обективирани резултатите и иззетите в тази връзка доказателства. Проверката е
приключила със съставянето на протокол за извършената проверка и последващото
производство по чл. 40 ДОПК и налагане на ПАМ, запечатването на обекта е било
предприето с цел обезпечаване на установеното в повече количество гориво и се развива по
ред, предвиден в ДОПК и подлежи на самостоятелен контрол, поради което и възраженията
за продължаващо запечатване на обекта и сочените в тази връзка аргументи, не следва да се
обсъждат в настоящото.
Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице
е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява
до напускането на обекта.
Ал. 6 на чл. 118 ЗДДС предвижда, че всяко лице по ал. 1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за
акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на
3
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни
горива.
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2016г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти задължава търговеца в
качеството му на лице, извършващо продажби на течни горива да предава на НАП по
установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система (НИС) за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
Такава НИС е била монтирана в процесния търговски обект. Не е спорно, че в обекта е
монтирана и функционира ЕСФП с нивомерна система, която е регистрирана по надлежния
ред и са били поставени необходимите пломби. В същото време са констатирани разлики в
показателите за количество горива от измервателната система, изпращани в НАП и от
наличните в обекта, с което на практика се възпрепятства възможността да се определят
наличните количества гориво в резервоара в обекта, а в обекта е било установено
монтирано допълнително устройство, в което количествата съвпадат с физически
измерените.
Не се спори, че *** ЕООД извършва продажба на течно гориво, поради което е
задължено да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
В конкретния случай това не е било сторено от дружеството-продавач на гориво.
Видно е от разпита на свидетеля и направените снимки по време на проверката, че нивото
на гориво, визуализирано на допълнително устройство, съвпада с това установено от
служителите на БИМ и проверяващите като се касае за съвсем минимална разлика, която би
могла да се приеме в рамките на допустимо отклонение и съществено се различава от
количеството гориво съгласно отчет от ФУ. Дружеството жалбоподател не излага конкретни
съображения на какво се дължи съответствието на измереното гориво именно с това,
отчетено от монтираното устройство, и защо е констатирана съществена разлика с отчета от
ФУ.
Фактът на последващо осчетоводяване на горивото, съгласно изложеното в съдебно
заседание от процесуалния представител на *** ЕООД, потвърждава обстоятелството, че е
било установено несъответствие между физически наличното гориво в обекта и това, което
е било подадено като налично към НАП.
Наказващият орган е установил и описал, че не могат реално да се определят
физически наличните количества горива в обекта. Ясно е описано нарушението и че не
могат да се определят проточените/продадените количества горива от обекта, както и
наличните количества горива в резервоарите за съхранение, тъй като подаваните данни от
ЕСФП са некоректни. Следва да се посочи, че според съдебния състав нарушението е ясно
описано и не може да се приеме, че наказващия орган е допуснал неяснота. В този смисъл
разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС е въведено задължение за данъчно задължено лице -
доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в НАП данни за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в
тях, като данните следва да се подават на датата на данъчното събитие или на датата на
възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис.
В случая информация е била подавана, но тя не е била коректна и не е давала
възможност да се определят коректно наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива.
4
Касае се именно за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, защото не е изпълнено
задължението търговецът да предава коректно по дистанционна връзка на Националната
агенция за приходите данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива и
наказващият орган е дал правилна правна квалификация на нарушението.
Наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 изр. 1 ЗДДС.
Според този състав на съда от описанието в АУАН и НП не може да се приеме, че
нарушението е довело до неотразяване на приходи и предпоставката неотразяване на
приходи не е въведено като факт в АУАН и НП. Наказващият орган се е ограничил до
констатацията, че по установената дистанционна връзка не могат да се определят
проточените/продадените количества горива от обекта, както и наличните количества
горива в резервоарите за съхранение, тъй като подаваните от ЕСФП данни по чл. 118 от
ЗДДС в НАП са некоректни, без да се твърди факт, че това е довело до неотразяване на
приходи и без да е проследено и описано конкретно неотразяване на приходи, а
количествата горива, които са били физически установени, са повече от тези, които са били
отчетени в НАП.
Според чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до
1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1.
След като наказващия орган не е констатирал, че вследствие на установеното
нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то правилната санкционна норма, която е
следвало да бъде приложена в случая е чл.185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185,
ал.1 от ЗДДС, която разпоредба предвижда глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Налице е правилно квалифицираното нарушение, което не съответства на
приложената санкционна норма. Няма пречка, при установено нарушение на чл. 3, ал.
3 от Наредба № Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал. 6 ЗДДС да намери приложение санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС, а именно налагане на имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лева, поради това, че наказващият орган не е изложил аргументи за
неотразяване на приходи в наказателното постановление и АУАН. Посочената санкционна
разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на
санкцията. Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които
последният да не се е защитавал в хода на административнонаказателното производство,
като приложението на материалния закон относно извършеното нарушение и неговата
правна квалификация остава непроменен.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 ЗДДС се явява привилегирован състав на
санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. 1-во ЗДДС предвид предвидения по-нисък
размер на санкцията за извършеното нарушение.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата
следва да бъде наложена в размер от 1000 лева като счита, че следва да се вземе предвид
това, че са били установени и други нарушения, било е поставено допълнително устройство
в обекта, както и значителната разлика гориво.
С оглед изложеното този състав не приема, че се касае за „маловажен случай“ на
административно нарушение като нарушението не се отличава от типичните нарушения от
този вид.
5
С оглед на горното, съдът счита, че НП следва да бъде изменено в частта относно
размера на наложената санкция, като същият бъде намален от 3000 лева на 1000 лева.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В случая наказателното постановление се изменя.
Предвид изменението на наказателното постановление е уважена частично претенцията на
жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и основание за ангажиране на
неговата административнонаказателна отговорност, но неправилно е определен размера на
наложеното административно наказание. Изменението на НП, с което се намалява размера
на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на акта. Поради това при наличието на
изменено НП, неговите адресати разполагат с процесуална възможност за обезщетение за
претърпени вреди и разноските следва да се разпределят по съразмерност (арг. Решение от
07.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 326 / 2020 г. на III състав на Административен съд - Стара
Загора; Определение № 10291 от 01.08.2018 г. по адм. д. № 8147/2018 на Върховния
административен съд; Решение № 101 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 69 / 2020 г. на
Административен съд – Кюстендил; Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к. ч. адм. н. д.
№ 2307 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Определение от
22.05.2020 г. по к. ч. адм. н. д. № 10095 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново;
Определение от 20.07.2020 г. по к. ч. адм. д. № 10156 / 2020 г. на Административен съд -
Велико Търново и др.). Жалбоподателят претендира разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лева, като съразмерно на отменената част следва да му се присъди сума в
размер на 400 лева.
Наказващият орган претендира разноски като се защитава от юрисконсулт и следва да
се присъдят разноски на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на
делото в размер на 120 лева като следва да се присъдят разноски съразмерно на
потвърдената част, а именно 40 лева.
Предвид гореизложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 663272-F674690/02.11.2022г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален
контрол", с което на „***“ ЕООД, ЕИК *** за нарушение на чл. 3, ал.3 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева В ЧАСТТА относно приложимата
санкционна разпоредба като Я ПРЕКВАЛИФИЦИРА в чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от
ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 3000 /три хиляди/
лева на 1000 / хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, ЕИК ***
разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Национална Агенция за приходите
разноски в размер на 40 /четиридесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6