Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 18.12.2017 Град Стара
Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски районен
съд
Петнадесети граждански състав
На осемнадесети октомври Година
две хиляди и седемнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател:
Олга Златева
Секретар Емилия Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Олга Златева
гражданско дело номер 4158 по
описа за 2017 година.
Предявени са искове от „ХХХ” ООД - гр.София против „ХХХ– гр. Стара Загора –
по чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 266 от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2665/2017г. по описа
на Старозагорския районен съд, а именно:
9 000 лева - главница по фактура №176/02.01.2014 г. и 2/ 3 073. 64 лева
- мораторна лихва за периода от 02.01.2014 г. до 11.05.2017 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
образуване на заповедното производство - 15.05.2017 г. до пълното и изплащане.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 21.03.2013
г. е сключил с
ответника договор
№ 201303210900, по силата на който му било възложено срещу заплащане да
разработи финансово икономически анализ по Схема за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ BG161РО001/1.1-08/2010 - „Подкрепа за
реконструкция, обновяване и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения
в градските агломерации от Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско
развитие", Операция 1.1: „Социална инфраструктура", Компонент 1
„Подкрепа за ранна диагностика на онкологични заболявания в държавни лечебни
заведения, управлявани от Министерство на здравеопазването" в рамките на
Оперативна програма „Регионално развитие" 2007 -
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват изцяло по
основание и размер. Оспорва се твърдението на ищеца, че вземането по процесната
фактура е изискуемо, поради уговореното в чл. 6 ал. 2, т. 2 от договора. Самият
ищец признавал, че срокът за заплащане на претендираната сума е уреден в чл. 6
ал. 2 от договора, където изрично било уговорено между страните, че
окончателното плащане е платимо в 5-дневен срок след публикуване на решение за
класиране на проектни предложения и одобрение на проектното предложение на
възложителя/ответник по делото. Тъй като липсвало публикувано решение за
класиране на проектното предложение, както и за неговото одобрение, то не бил
настъпил началният момент, от който да започне да тече срокът по чл. 6 ал. 2 т.
2 от договора и съответно не бил настъпил падеж за плащане на окончателната
сума по договора. Следователно, вземането не било изискуемо и не било дължимо
заплащане на претендираната сума. Тъй като главното вземане не било изискуемо,
то и не било дължимо заплащане на обезщетение за забавено плащане. Дори и да
била дължима лихва за забава, то тя не била в този размер и за този период.
Прави се възражение за погасяване по давност на лихвата за забава за периода от
02.01.2014г. до 11.05.2014г. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар в заповедното и настоящото производство, като, в случай, че съдът
приеме, че се дължи заплащането му, то същото да бъде намалено до минималния
размер, определен по правилата на Наредба №1 от 09.06.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски.
В съдебно заседание
ищецът чрез пълномощниците си поддържа предявените искове, претендира разноски.
Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът не
изпраща представител.
Съдът, като взе
предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Със Заповед № 1803/17.05.2017 г., издадена по
приложеното ч.гр.д. № 2665/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 9000 лв. – за неплатено
задължение по договор от 21.03.2013г., за което е издадена фактура № 176/02.01.2014г.,
сумата от 3073,64 лв. - лихва за забава от 02.01.2014г. до 11.05.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението –
15.05.2017 г. до изплащането й.
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК
срещу Заповедта е подадено възражение от длъжника /ответника/, обуславящо
допустимостта на настоящите установителни искове за вземанията, предмет на
Заповедта.
Не
е спорно между страните по делото /а и от представените доказателства се
установява/, че на 21.03.2013 г. те са сключили договор с № 201303210900,
ищецът – като изпълнител, а ответникът – като възложител. По силата на
договора, ищецът е възложил на ответника, срещу заплащане, да разработи
финансово икономически анализ по Схема за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ BG161РО001/1.1-08/2010 - „Подкрепа за реконструкция, обновяване
и оборудване на държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации от
Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие", Операция
1.1: „Социална инфраструктура", Компонент 1 „Подкрепа за ранна диагностика
на онкологични заболявания в държавни лечебни заведения, управлявани от
Министерство на здравеопазването" в рамките на Оперативна програма
„Регионално развитие" 2007 -
Съгласно чл. 6 от
раздел III на договора, стойността на възнаграждението на изпълнителя е в
размер на 15 000 лева без ДДС или
18 000 лева с
ДДС, платимо, както следва: авансово плащане - 50 % от цената, платимо в
5-дневен срок след регистрация на проектния формуляр в системата на УО на ОПРР;
окончателно плащане - 50 % от цената, платимо в 5-дневен срок след публикуване
на решение за класиране на проектни предложения и одобрение на проектното
предложение на възложителя.
С
приемо-предавателен протокол от 28.03.2013г., подписан от двете страни, ищецът
– изпълнител, е предал на ответника – възложител, разработен финансово
икономически анализ по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
BG161РО001/1.1-08/2010 - „Подкрепа за реконструкция, обновяване и оборудване на
държавни лечебни и здравни заведения в градските агломерации от Приоритетна ос
1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие", Операция 1.1: „Социална
инфраструктура", Компонент 1 „Подкрепа за ранна диагностика на онкологични
заболявания в държавни лечебни заведения, управлявани от Министерство на
здравеопазването" в рамките на Оперативна програма „Регионално
развитие" 2007 -
На 01.04.2013г. ищецът е издал
фактура № 168 за сумата от 9000 лв. – авансово плащане по договора, която сума
не е спорно, че му е заплатена от ответника.
На 02.01.2014г. ищецът
е издал процесната фактура № 176 за сумата от 9000 лв. – окончателно плащане по
договора, която ответникът не е платил и възразява, че падежът не е настъпил.
Видно от приетото
по делото извлечение от информационната система за управление и наблюдение на
структурните инструменти на ЕС в България, е публикувано решение за класиране
на проектни предложения и одобрение на проектното предложение на ответника –
възложител. Одобрен за финансиране е № на проект от ИСУН BG161РО001/1.1.08-0026-С0001,
№ на проект BG161РО001/1.1-08/2010/015-02, съвпадащ с проекта, предмет на
договора от 21.03.2013 г., дата на решение на договарящия орган – 26.06.2013г.,
начална дата 28.08.2013г. Видно от извлечението от сайта на финансираните
европейски проекти, с наименование „Проектите се финансират от Европейския фонд
за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България” е проведена
заключителна пресконференция по проект BG161РО001/1.1-08/2010/015 „Изграждане
на регионален център за ранна диагностика на онкологични заболявания в ХХХ „Ххх,
на която изпълнителният директор на ответника е заявил: „Наличието на тези
модерни апарати изисква съответните медицински кадри…”. В извлечение от сайта
на Оперативна програма „Регионално развитие”, архив новини, е посочено, че по
схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161РО001/1.1-08/2010,
на 28.08.2013г. са подписани два договора, като финансирането, получено от ХХХ
„Хххе на обща стойност 5 566 349,40 лв., от които безвъзмездната
финансова помощ е в размер на 5 534 464,03 лв. Също така, на
11.11.2015г. между страните по делото е сключен договор № 201511110800, с
възложител – ответникът и изпълнител – ищецът, с предмет – изготвяне на
окончателен финансов анализ по изпълнение на проект „Изграждане на регионален
център за ранна диагностика на онкологични заболявания в ХХХ „Ххх– Стара
Загора, с рег. № BG161РО001/1.1.08 –
В чл. 264 ал. 1
от ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа, т.е приемането е не само право, но и задължение на
възложителя. Съгласно чл. 266 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Предвид изложеното по горе, съдът намира,
че от представените по делото доказателства се установява, че е настъпел падежът
на задължението за окончателното плащане по процесния договор и искът за
главницата от 9000 лв. е основателен и като такъв, следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК
/15.05.2017г./ до окончателното изплащане на сумата.
Относно
лихвата за забава, претендирана за периода от 02.01.2014г. до 11.05.2017г.,
върху главницата от 9000 лв., тя е в размер на 3071,14 лв. /служебно изчислена от съда/,
претендираната лихва за забава е в размер на 3073,64 лв. С отговора на исковата
молба ответникът възразява за погасяване по давност на лихвите за забава за
периода от 02.01.2014г. до 11.05.2014г. Ищецът възразява, че погасителната
давност за лихвите за забава е прекъсната на 11.11.2015г. със сключването от
страните на договора от същата дата. Съдът намира, че сключването на този
договор не представлява признание на задължението за заплащане на сумата от 9000
лв. /окончателно плащане/ от ответника. Признаването е едностранно
волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен
към кредитора. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни
действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника
да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора, но то следва да се
отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на
фактите, от които произхожда /Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
194/2010 г., II т. о., ТК и др./. Следователно, съдът приема, че със сключването
на договора от 11.11.2015г. не е прекъсната давността за лихвите за забава върху
сумата от 9000 лв. – окончателно плащане по процесния договор.
Вземанията
за лихви се погасяват с тригодишна давност /чл. 111 б. „в” от ЗЗД/. Следователно, погасени по давност са
лихвите за периода от преди три години преди завеждане на частното гражданско
дело – т.е. от преди 15.05.2014 г. и не е погасена по давност лихвата за
периода от 15.05.2014г. до 11.05.2017г. – в размер на 2737,98 лв. Претенцията
за лихва за забава за разликата до 3071,14 лв. и за периода от 02.01.2014г. до
14.05.2014г. е погасена по давност, а за разликата над 3071,14 лв. до 3073,64
лв. е неоснователна.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца в заповедното и в
настоящото производство.
Заплатеното от ищеца /заявителя/
адвокатско възнаграждение по заповедното производство е в размер на 900 лв.,
минималното по Наредбата е в размер на 631,84 лв. Заповедното производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което, съдът намира, че
следва да намали адвокатското възнаграждение до минималното такова. По
настоящото дело ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение на двама адвокати –
на адв. Д. - 1700 лв. и на адв. Ххх - 892,21 лв. – минималното по Наредбата.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължи възнаграждение за един адвокат.
При ангажиране на адвокатска защита, страната не е
длъжна да търси такава на най-ниската цена. В случая е търсена квалифицирана
защита /предметът на делото е свързан с нови обществени икономически
отношения/, която обичайно и логично струва скъпо и не е тарифирана по
минималните размери по наредбата. От друга страна, платеният адвокатски хонорар от 1700 лв. е почти
два пъти по-голям от минималния размер по Наредбата без
по делото да се е развил сложен процес, със събиране на множество доказателства и провеждане на повече заседания.
Предвид изложеното, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да се
намали до 1200 лв.
С оглед изхода на спора,
в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по
настоящото дело /за един адвокат/ и по частното гражданско дело, съобразено с
намаленото адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете
– в размер на общо 2245,34 лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на УХХХ „ХХХ,
със седалище и адрес на управление: гр. Ххх, че дължи на „ХХХ” ООД, Ххх ап.
8/1, сумата от 9 000 лева, представляваща неплатено задължение /окончателно
плащане/ по договор № 201303210900 от 21.03.2013г., за която е издадена фактура
№176/02.01.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
15.05.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2737,98 лева –
лихва за забава върху главницата от 15.05.2014г. до 11.05.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за лихва за забава за разликата над 2737,98 лева до 3071,14 лева за
периода от 02.01.2014г. до 14.05.2014г., като погасена по давност, а за
разликата до 3073,64 лева, като неоснователна, за които суми е издадена Заповед
по чл. 410 от ГПК с № 1803/17.05.2017 г. по ч.гр.д. № 2665/2017г. по описа на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА УХХХ „ХХХ, със седалище и
адрес на управление: гр. Ххх, да плати на „ХХХ” ООД, Ххх ап. 8/1, сумата от
общо 2245,34 лева, направени по настоящото и по ч.гр.д. № 2665/2017г. по описа
на Старозагорския районен съд разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването
му пред Старозагорския окръжен съд.
Районен съдия: