О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23. 06. 2015г. град Перник
Пернишкият окръжен съд
на 23.06.2015год. / двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета
година/ ,
в закрито съдебно заседание в следния състав :
Съдия
: Рени Ковачка
като разгледа докладваното от съдия Ковачка гр.дело № 238 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното :
С молба вх.№
3506/23.06.2015год. е направено искане от ответиците по делото- К.С. и В.С. за спиране на изпълнително дело № 201575304000082 на ЧСИ Б. на основание
чл.423 от ГПК. Искането е мотивирано с твърдения за наличие на основанията за
това , визирани в чл.245, ал.1 от ГПК, както и с оспосността, при продължаване
на изпълнителното производство, да настъпят значителни и непоправими вреди в
имуществената сфера на молителите.
При условията на
евентуалност се прави искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на
Европейските общности с два въпроса, а именно : Отказът да да се спре
принудително изпълнение в исковото производство не представлява ли очевидно
ограничаване на защитата на потребителя , доколкото води до очевидно
накърняване на правото му да спре изпълнението върху ипотекираното
имущество до окончателното решаване на
спора, въпреки оспорването на краузи като неравноправни,което гарантира
ефективната защита на неговите права ? и
Следва ли националният съд в исковото производство да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори и да прилага
ефективни мерки за защита на длъжника-физическо лице по принудителното
изпълнение върху ипотекиран имот?
Съдът , преценявайки
доводите на молителите и събраните по
делото доказателства, намира искането за спиране на производство по изп.дело №
201575304000082/2015год. на ЧСИ Б. за допустимо, но неоснователно.
Съображенията на съда за това са следните:
Искането
за спиране се прави в рамките на образувано исково производство по иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК , предявен от „ „ И. „ АД гр.С.я против К.К.С. и В. К.С.. По
изложените в исковата съображения
банката-ищец иска да бъде признато за установено по отношение на
ответниците- кредитополучатели, че същите й дължат сумата от
91 798.80лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
на фицическо лице срещу ипотека № КП-025/2008-Л от 03.09.2008год., сумата от
30 309.62 лева, представляваща просрочена договорна /възнаградителна /
лихва за периода 27.05.2011год. до 01.10.2014год. включително, сумата от 8400 лева,
представлавяща лихва за забава върху главницата за периода от 27.05.2011год. до
10.12.2014год. включ., сумата от 11 394.04лева , представляваща неустойка
дза забава върху просрочени лихви за периода от 27.05.2011год. до
10.12.2014год. включ., сумата от 826.20 лева, представляваща комисионна за
управление на кредита, сумата от 36.18 лева, представляващи такси за обслужване
на разплащателна сметка, сумата от 975.38 лева, представляваща застрахователни
премии по служебно подновени застраховки, сумата от 46.80 лева , представляваща
такса за връчване на нотариални покани, ведно със законната лихва върху
главницата 91 798.80 лева, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 11.12.2014год. до окончателното й изплащане.
Ответниците са подали писмен отговор, в който са изложили доводи за
недължимост на сумите, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита,
както и такива за нищожност на договорни клаузи като противоречащи на Закона за
защита на потрелителите и Директива
93/13/ЕИО на Съвета .
Исковото производство по чл.422 от ГПК е образувано след проведено
заповедно производство, по което в полза
на ищеца- „ И.” АД гр. С. и против
молителите- К. и В. С. е издадена Заповед за изпълнение № 5497/12.12.2014год. и изпълнителен лист от 12.12.2014год. Въз
основа на последния , срещу длъжниците е образувано изп.дело № 20157530400082/2015год.
по описа на ЧСИ Б. В законоустановения срок, длъжниците са подали възражение по
чл.414 от ГПК , както и са направи искане за спиране на изпълнителното
производство на основание чл.420 от ГПК. С определение от 20.02.2015год., ПРС е
уважил така подадената молба и е спрял незабавното изпълнение по заповед № 5497/12.12.2014год. и образуваното
въз основа на същото изпълнително дело. Служебно известно е на съда , че това
определение на ПРС е отменено от Пернишкия окръжен съд .
За да бъде
спряно изпълнителното производство от
съда , следва да се налице условията за това , визивани в чл. 245,ал.1 и ал.2
от ГПК, което в настоящия случай не е така. Предпоставка за спиране на
изпълнението , съгласно ал.1 на цитираната разпоредба, е длъжникът да предостави
на взискателя обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Нормата на чл.180
от ЗЗД лимитирано изброява видовете обезпечения, които могат да бъдат
представени пред съд и те са- залог на парична сума или държавни ценни книжа
или ипотека, а чл.181 от ЗЗД регламентира реда , по който те се учредяват.
Съгласно чл.149, ал.1 от ЗЗД ипотеката
обезпечава вземане на кредитор и се учредява от длъжник или от трето лице,
обезпечаващо чуждо задължение. С
цитирания от молителите Нот.акт № 125, т. III, рег.№ 11876, дело № 483 от 04.09.2008год. / е учредена
ипотека в полза на банката и той обезпечева материално-правното задължение на
кредитополучателите, възникнало по силата на договора за кредит. При спирането по чл. 425 от ГПк, аналогично на
спирането по чл.420 , ал.1 от ГПК следва да се обезпечат евентуални бъдещи вреди на кредитора от
неоснователното спиране на принудителното изпълнение, което налага извод за
това, че се изисква новоучредено от длъжника обезпечение, а не съществуващо до
момента такова. Предвид на това, съдът счита, че даденото обезпечение на друго
основание не може да се ползва като такова за спиране в хипотезата на чл.425,
ал.1 от ГПК. В подкрепа на това и това становище е съдебната практика на ВКС/
Определение № 375 от 18.07.2011год. на ВКС по ч.гр.дело № 340/2011год. и
Определение № 14/06.01.2011год. по гр.дело № 685/2010год. на ВКС/, макар и постановени
във връзка с чл.420 , ал.1 от ГПК. Представените от молителите съдебни решения
не съставляват задължителна съдебна практика, поради което и настоящия състав
не е длъжен да съобрази с възприето в тях.
В случая не
се твърди от молителите, а не е
основание за спиране, в хипотезата на ал.2 на чл.425 от ГПК.
Предвид на гореизложеното, съдът
намира, че не са налице законови основания за спиране на производството по изп.
дело № 20157530400082/2015год по описа
на ЧСИ Б. и искането следва да се остави без уважение. Това предпоставя
произнасяне по евентуалното искане на молителите, основано на чл. 629 от ГПК, а
то , според съда, е неоснователно. Съгласно чл.628 от ГПК, националният съд
прави запитване до съда на Европейските общности, когато търкуването на
разпоредбата на правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на
акта на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на
делото. В случая молителите искат да бъде отправено преюдициално запитване по
следните въпроси: Отказът да се спре принудително изпълнение в исковото
производство не представлява ли очевидно ограничаване на защитата на
потребителя , доколкото води до очевидно накърняване на правото му да спре
изпълнението върху ипотекираното имущество
до окончателното решаване на спора, въпреки оспорването на краузи като
неравноправни,което гарантира ефективната защита на неговите права ? и Следва ли националният съд в исковото
производство да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори и да прилага ефективни мерки за защита на
длъжника-физическо лице по принудителното изпълнение върху ипотекиран имот?
Тези въпроси не касаят тълкуването на разпоредби от Европейското право, нито
тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС, за да са налице
предпоставките на чл. 628 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване. Противен
извод не следва и от цитираното от
молителите Решение от 14.03.2013год. по дело № С-415/2011год. на Съда на ЕО с
предмет преюдициално запитване до ЕС по поставени въпроси относно приложението
на Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993год. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. В решението е посочено, че Директивата не
допуска национална правна уредба, която не позволява на съда в исковото
производство да постанови приверменни мерки и по-специално спиране на
изпълнителното производство, кагато тези мерки са необходими за гарантиране
пълната ефективност на крайното му решение, свързано с установяване
противоправността на клаузи в потребителския договор. Това решение е
постановено по конкретно преюдициално запитване, отправено от конкретна страна-членка,
при конкретен казус и конкретна материалноправна и процесуална правна уредба. Националното
ни законодателство не изключва възможността за спиране на изпълнителното
производство като „ приверменна мярка” по смисъла на Директивата, но при
наличие на конкретни предпоставки за това.
Предвид на горното
,съдът намира , че искането по чл. 629 от ГПК следва да се остави без уважение
и в този смисъл, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на К.К.С. и В.П.С. за
спиране на производството по изпълнително дело № 20157530400082/2015год. по
описа на ЧСИ Б. на основание чл.432 от ГПК , обективирано в молба вх.№
3506/23.06.2015год.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на К.К.С. и В.П.С. за отправяне на преюдициално запитване по чл.629 от ГПК, обективирано в молба вх.№ 3506/23.06.2015год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в
частта му, с която е отказано спиране на изпълнителното производство подлежи на
обжалване с ЧАСТНА ЖАЛБА пред С. апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: