М О Т И В И
от 17.04.2019 г.
към Присъда № 121 от 17.04.2019 г.,
постановена
по НОХД № 73/2019 г. ПРС, ІII н.с.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение
против подсъдимия В. А.
Н. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че: за времето
от месец октомври 2017 г. до месец октомври 2018 г. включително, в гр.Пловдив, като е осъден с Решение № 1712/26.05.2017 г. по гражданско дело № 5322/2016 г. по описа на
Районен съд - гр. Пловдив, III бр.с,
в сила от 24.06.2017 г., да издържа свой
низходящ - дъщеря си Н.Н. ЕГН **********, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни
вноски, а именно 13 месечни вноски по 200 лева всяка,
на обща стойност
2600 лева.
По делото не участва частен обвинител.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия Н. обвинение, като излага
съображения, че същото е доказано както
от обективна, така и от субективна страна и предлага на същия да бъде наложено
наказание пробация за срок от две години при задължителните две пробационни мерки, както и с поправителен труд в полза на
обществото по двеста часа годишно.
От своя страна подс. Н.,
признава вината си, като излага като причина за неплащане на дължимата издръжка
влошените си отношения с бившата си съпруга, която с поведението си му създава
спънки да реализира доходи.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Подсъдимият В. А. Н. e роден
на *** г. в гр. …, …, живущ ***, … български гражданин,
разведен, безработен, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Н. и свид. И.Н. били съпрузи, като от брака си имат три деца. С
Решение по дело № 2-1423/2015 г. на Съдебна палата - Център, гр. …, …, бракът
между подсъдимия Н. и свид. И. Н., бил
прекратен, като упражняването на родителските права спрямо роденото от
брака дете - Н.Н. били предоставени на майката И.А.Н..
С Решение № 1712/26.05.2017 г. по гражданско дело № 5322/2016 г. по описа на
Районен съд - гр. Пловдив, III бр.с, бащата - подс. В.
А. Н. бил осъден да заплаща на малолетното си дете чрез неговата майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 200 лв. Посоченото Решение
влязло в сила на 24.06.2017 г. Въпреки своето задължение обвиняемият не
заплащал издръжка за своето дете чрез неговата майка и законен представител - И.Н.,
като за периода от месец октомври 2017 г. до м. октомври 2018 г. в гр.Пловдив,
съзнателно не изплатил повече от две месечни вноски, а именно общо 13 месечни
вноски от по 200 лева, всяка, на обща стойност 2600 лева. Свид.
И.Н. завела изпълнително дело за събиране на дължимата от подс.
В. А. Н. издръжка на дъщеря му Н.Н., като в
хода на изпълнителното дело през месец август 2017 г. е получила сумата от
625,55 лева, като останали неизпълнени издръжки за периода от месец октомври
2017 г. до месец октомври 2018 г. включително в общ размер на 13 месечни вноски
на обща стойност от 2600лв.
Предвид горното В. А. Н.
е бил предаден на съд с обвинение по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че за времето
от месец октомври 2017 г. до месец октомври 2018 г. включително, в гр.Пловдив, като е осъден с Решение № 1712/26.05.2017 г. по гражданско дело № 5322/2016 г. по описа на
Районен съд - гр. Пловдив, III бр.с., в сила
от 24.06.2017 г., да издържа свой низходящ
- дъщеря си Н.Н. ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски,
а именно 13 месечни вноски по 200 лева
всяка, на обща стойност 2600 лева.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства. В тази насока са както събраните по делото
писмени доказателства и най-вече Решение № 1712/26.05.2017 г. по
гражданско дело № 5322/2016
г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, III
бр.с, така и гласните такива - показанията на свид. И.Н. и свид. Н.Н., които изцяло са в подкрепа на обвинителната теза. Съдът
кредитира тези показания, доколкото същите се явяват неопровергани и съответни
на събраните по делото доказателства, в това число на обясненията на подс. Н., видно от които същият по същество признава
обвинението.
В този смисъл следва да
се приеме, че по делото липсва спор както по фактите /релевантните такива/,
така и по правото.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание
да се приеме, че подсъдимият В. А. Н. е извършил както от обективна, така и от субективна страна престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, а
именно: за времето от месец октомври
2017 г. до месец октомври 2018 г. включително, в гр.Пловдив, като е осъден с Решение №
1712/26.05.2017 г. по гражданско
дело № 5322/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, III бр.с, в сила от 24.06.2017 г., да издържа свой
низходящ - дъщеря си Н.Н. ЕГН **********, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни
вноски, а именно 13 месечни вноски по 200 лева всяка,
на обща стойност
2600 лева.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението.
За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените
в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да
не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.
В конкретния случай по делото се установи от свидетелските показания на свид. И.Н. и свид. Н.Н., а и от обясненията на подс. Н.,
че за инкриминирания период, подсъдимият не е изпълнявал постановеното от съда решение, по силата на
което е осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка, както следва: за времето
от м.
октомври 2017 г. до м. октомври 2018 г. включително 13 месечни вноски по 200 лева всяка,
на обща стойност 2600 лева. По този начин подсъдимият е осъществил обективните
признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК. Изложите от подсъдимия
съображения като причини за неплащане на дължимата издръжка касаят личните му
взаимоотношения с бившата му съпруга, които не се отразяват на съставомерността на процесната
деятелност. В тази връзка съдът не възприе изложеното от подсъдимия, че липсата
на част от личните му документи го препятства да реализира трудови доходи,
доколкото законът позволява снабдяването с нови такива, в случай на загубване
или неправомерното им отнемане. Така или иначе това твърдение на подсъдимия
остана недоказано, доколкото свид. И.Н. отрече да е
задържала документите подсъдимия. Съдът не възприе и обясненията на подсъдимия
в частта, в която същият е завил, че е правил опити да изпраща пари на дъщеря
си чрез нейни познати, доколкото това твърдение бе опровергано от свид. Н.Н., която в показанията
си категорично отрече да е получавала каквито и да е парични средства от баща
си – лично или посредством другиго, заявявайки, че след раздялата между
родителите ѝ, баща ѝ по никакъв начин не се е грижил за нея.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото подсъдимия
е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването
им. Същият е бил наясно, че по силата на постановено и влязло в сила съдебно
решение е осъден да изплаща издръжка на своята непълнолетна дъщеря чрез нейната
майка, както и че неизпълнявайки своите задължения по изплащане на издръжката,
нарушава постановеното съдебно решение, но въпреки това съзнателно се е
отклонил от това си задължение.
По изложените съображения съдът призна подс. Н. за виновен в това да е осъществил състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, който след като е осъден да
издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с
“лишаване от свобода” до една година или
с “пробация”.
С оглед
на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия
В.Н. престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, съдът, след като съобрази целите на
наказанието по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, намери, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от ЕДНА ГОДИНА, при
следните пробационни мерки: Задължителна регистрация
по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, както и Задължителни периодични
срещи с пробационен служител. Съдът предпочете по-леката от предвидените в закона
алтернативи, като отчете чистото съдебно
минало на подсъдимия и обстоятелството, че е съдействал
за разкриване на обективната
истина. От друга страна съдът отчете като отегчаващо обстоятелство това, че в случая се касае за
неизпълнение на задължение за един продължителен период от време – 13 месечни
вноски. Като взе предвид посочените обстоятелства съдът счете, че наказание пробация за срок от една година при първите две пробационни мерки, се явява достатъчно за постигане на
целите на наказанието и адекватно на обществената опасност на деянието и дееца. Съдът
прие, че налагането на наказание за по-дълъг срок или при допълнителни пробационни мерки, не би било в интерес на пострадалата,
тъй като това допълнително би затруднило изпълнението на родителките задължения
от страна на подсъдимия.
По изложените съображения,
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК