№ 211
гр. Благоевград, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20211210201819 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Стелд-36“ ЕООД, представлявано от управителя
Стефан Димитров Ганов, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, против Наказателно постановление № 610943-
F616318/15.11.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” София,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за
нарушение по чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ, на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление незаконосъобразно и
необосновано , не са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Липсва
конкретика относно изискванията фискалното устройство да отговаря на
техническите изисквания, както и на функционалните изисквания по
Приложение 1 и 2 от Наредбата. По отношение на санкционната норма се
сочи, че същата е приложена неправилно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призован се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и
моли НП да бъде отменено. Излага доводи, че фактическата обстановка не
отговаря на действителната такава, твърди процесуални нарушения.
Претендира разноски. Депозира и писмени бележки.
Административнонаказващият орган, редовно призовани се
представляват от процесуален представител – юрк. М, която в депозирани
писмени бележки оспорва жалбата, по същество се иска НП да бъде
1
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. Депозирано е и писмено възражение
изразяващо становище по същество на делото.
Районна прокуратура-гр.Благоевград, редовно призовани не се
представлява и не изразява становище по съществото на делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 21.05.2021 г., в 12.42 часа, инспекторите по приходите в ТД на НАП
София – А.З. и Л.Б., извършили проверка относно спазване на данъчно
осигурителното законодателство в търговски обект по смисъла на параграф 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС – Кулинарен магазин, находящ се в гр. Благоевград, ул.
Тодор Александров № 54 и стопанисван от „Стелд – 36“ ЕООД. При
проверката е установено, че за извършена контролна покупка на два броя
бели питки, на обща стойност 0,70 лв. е издаден фискален бон с №
0073811/21.05.2021 година. При преглед на фискалния бон е установено, че
липсва QR код на издаваните фискални касови бележки в проверявания обект
от фискалното устройство, от което е издаден посочения касов бон. В обекта е
установено, че едно от двете феискални устройства, а именно – фискално
устройство модел „DATECS DP-150T KL“, с ИН на ФУ № DT 554989 и ИН
на ФП 02554989, регистрирано в НАП с № 4406282/26.03.2020 година, от
което се генерират ежедневно финансови отчети, което е свързано с
програмен продукт Microinvest Склад Про, липсва QR код на издаваните
касови бонове и е със свидетелство за регистрация на ФУ № 740, което е от
неодобрен тип. При справка в програмен продукт „СУП“ е установено, че
търговецът е регистриран по ЗДДС, считано от 26.07.2016 година. в хода на
проверката е установено, че за управления на дейността в обекта дружеството
използва система за управление на приходите в търговския обект /СУПТО/. С
протокол № 0041151/21.05.2021 година от органите по приходите,
извършващи проверка са предприети действия за обезпечаване на
доказателства във връзка с установеното нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 2 от
ЗДДС и е иззето посоченото фискално устройство. Издавания фискален бон с
№ 0073811/21.05.2021 година за извършената контролна покупка не отговаря
и на изискванията на чл. 26, ал. 1 т. 17 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ и не
съдържа уникален номер и QR код, която е издадена от посоченото и иззето
фискално устройство. Задълженото лице „Стелд -36“ ЕООД извършва
търговска дейност, без да е изпълнило задължението си да приведе дейността
си в съответствие с изискванията на наредбата към 31.12.2020 година, като е
продължил да използва фискалното устройство, което не отговаря на
техническите и функционални изисквания, съгласно ч. 8, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба Н-18/2006г на МФ.
Съгласно параграф 75, ал.6 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18 лицата
по чл. 3 използващи софтуер за управление на продажби, които са
регистрирани по ЗДДС, привеждат дейността си в съответствие с
изискванията на тази наредба в срок до 31 декември 2020 година.
2
Установено е, че след като проверяваното лице е регистрирано по
ЗДДС, ал.6 на параграф 75 от ПЗР към НИД на Наредбата го задължава в
срок до 31 декември 2020 година да приведе дейността си в съответствие с
изискванията на наредбата.
Доколкото дружеството не е изпълнило това си задължение, с
бездействие е нарушило нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 във връзка
с параграф 75, ал.6 от ПЗР към НИД на Наредба № Н-18, като след
посочената дата е продължило да използва фискалното устройство, което не е
от одобрен тип по отношение на това лице.
Във връзка с констатираното нарушение е съставен Протокол от
извършена проверка № 0456421 от 21.05.2021 година, с който протокол
управителя е поканен да се яви на 28.05.2021 година в НАП София, офис
Благоевград за съставяне на АУАН. Протоколът е връчен на продавач.
Консултанта г-жа Митрева.
На 17.06.2021 г., в ТД на НАП София, офис Благоевград се явил управителя
на дружеството Стефан Ганов, като на същата дата в негово присъствие за
констатираното с протокола от извършена проверка нарушение по чл. 8, ал. 2
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № F616318. Актът бил
съставен от св. А.З., в присъствието на свидетеля Л.Б., който акт е подписан
от управителя с отразяване, че ще предостави писмени обяснения, каквито
възражения са депозирани на 21.06.2021 година, заведени с вх. № 1866-6.
Въз основа на Акта за установяване на административно нарушение,
административнонаказващият орган – Началник на Отдел „Оперативни
дейности” София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ издал атакуваното Наказателно постановление № 610943-
F616318/15.11.2021 г, с което за нарушение по чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, издадена от МФ, на основание чл. 185, ал.2 ЗДДС
е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на
3000 лева
Наказателното постановление е връчено на законния представител на
търговеца на 14.12.2021 г., а жалбата срещу него е подадена в Районен съд
гр.Благоевград на 17.12.2021 г. По делото е представена и вносна бележка, от
която е видно, че наложената имуществена санкция е внесена.
В хода на съдебното следствие е изискана справка от БИМ с вх. №
2053/10.02.2022 година, от която става ясно, че процесното фискално
устройство не е одобрено, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/2006
година на МФ.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите А.З. и Л.Б..
Тези свидетели чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в
наказателното постановление фактическа обстановка, чрез показанията си
установяват извършената проверка, установеното в хода на същата и
3
процедурата по съставяне на АУАН.
В рамките на производството е разпитан и св. Б. З., който е поддръжка
на фискалните устройства. Сочи, че е извършвал сервизно обслужване на
касовите апарати на жалбоподателя. Няколко пъти казал на жалбоподателя, че
има помени в наредбата и следва касовите апарати да бъдат преработени
спрямо новите изискванията на наредбата. Единият бил съобразен с
промените на наредбата, а другия – не.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва от анализа на
събраните по делото писмени доказателства за тяхното установяване, а
именно всички приети по делото писмени доказателства.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на
наказващия орган, съдът не отчете вътрешно противоречие,
непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на
изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват
обстоятелствата около извършената от тях проверка в обекта, като с
показанията си потвърждават резултатите от нея, касаещи фискалното
устройство. Техните показания, досежно посочените факти в пълна степен
кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства, поради
което съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации,
отразени в Акта за установяване на административно нарушение. Съдът
кредитира и показанията на разпитания свидетел Б. З., тъй като същият
установява, че в действителност процесния касов апарат не е бил съобразен с
изискванията на наредбата.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано
лице и в законоустановения 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление. Разгледана по същество, същата е частично основателна по
следните съображения.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изп.-директора на НАП./.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-
жалбоподател е извършило нарушение по чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18 от
2006г на МФ, тъй като ФУ не отговаря на изискванията за одобрен тип. За
това нарушение на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на нарушителя е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3
000 лв.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, АУАН по този закон се съставят от органите
по приходите, а НП се издават от Изпълнителния директор на НАП или от
оправомощени от него длъжностни лица.
4
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по ЗДДС е установена предвид факта, че А.З. заема длъжността
"Инспектор по приходите в ЦУ на НАП".
Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение.
В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В
конкретния случай АУАН е съставен от св.З., инспектор по приходите, която
дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Б.. Чрез изпълнение
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните
норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на
НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се
явява възражението в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е
описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна
на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП
правна квалификация по чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице,
респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият
съдът обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
5
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
В настоящия случай е неприложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
вменяваща в компетентността на административнонаказващия орган и съда,
при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая
като маловажен, да не наложи административно наказание. Съдът не
констатира обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена
опасност на деянието, която да го отличава от обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Касае се за неизпълнение на административно
задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез използване
на фискално устройство, което не е одобрено, съгласно изискванията на
наредбата. Със самият законодател е определил този вид деяние като такова с
висока степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените
санкции. По тези съображения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява
неприложима в настоящото производство.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС Министърът на финансите
издава Наредба, с която се определят условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с ФУ и интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност.
На основание чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е издадена цитираната
Наредба, която в чл. 8, ал. 2 сочи, че Фискално устройство от одобрен тип е
устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания
съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в
регистъра по чл. 10, ал. 9, като в случая се установи и от приетото по делото
писмо от БИМ, че процесното фискалното устройство не е одобрено съгласно
изискванията на наредбата, в каквато насока са и показанията на свидетеля З.,
който е поддържал процесните фискални устройства в дружеството и сочи, че
едното от двете налични там не е било съобразено с изискванията на
6
Наредбата.
В конкретния случай, от приетите по делото доказателства е
установено, че в проверявания обект са се намирали две фискални
устройства, като едно от тях е било одобрено, съгласно изискванията на
наредбата, а другото не е. В тази насока са и показанията на свидетеля З.,
който е поддържал процесните фискални устройства.
Нормата на чл. 8 от цитираната Наредба е бланкетна и препращала
към други разпоредби на Наредбата, които са посочени в АУАН и в НП, т. е.
Съдът приема, че е налице яснота относно възприетото от АНО нарушение.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т. е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна. По отношение твърдяната липса на вина – както вече бе
посочено касае се за отговорност на юридическо лице, като отговорността тук
е обективна, не е елемент от фактическия състав, обосноваващ налагането
или не на Имуществена санкция на юридическото лице, поради което и
повдигнатият въпрос е безпредметно да бъде обсъждан.
От една страна анализът на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и на чл. 185, ал. 2
от ЗДДС налага извода, че, за да се ангажира отговорността на едно лице на
основание по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до
неотразяване на приходи – факт, който е елемент от фактическия състав на
административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване.
От друга страна предвидените в ал. 1 и 2 на чл. 185 от ЗДДС санкции са в
размери, които разкриват съществени разлики, което на свой ред определя
абсолютното право на обвинения в нарушение субект да узнае кои
обстоятелства АНО приема като основание за налагане на едната или другата
санкция.
Наличието на неотразяване на приходи не трябва да се предполага, а
трябва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин.
В настоящия случай наличието на неотразени приходи не е доказано,
като това обстоятелство не е изследвано от АНО и не са събирани
доказателства в тази връзка от негова страна, както в АНПр, така и в
съдебното производство.
7
Съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН доказването в
съдебното производство се осъществява по реда на НПК - чрез средствата и
способите за доказване предвидени в Кодекса, и се основава на принципите,
разписани в него. При субсидиарно приложение на правилата на НПК в
административнонаказателното производство нарушителят нито е длъжен да
доказва, че е невинен, нито могат да се правят изводи в негова вреда поради
това, че не е доказал възраженията си (чл. 103, ал. 2 и ал. 3 от НПК).
Именно АНО следва да докаже с конкретни факти и доказателства
съставомерната си теза за "неотразяване на приходи", а не да се основава на
предположения и хипотези в опит за прехвърляне тежестта на доказване
върху другата страна в производството. Тежестта на доказване в хода на
административнонаказателното производство е на АНО, който следва да
докаже всички елементи от състава на вмененото на жалбоподателя
нарушение, в това число и основанията за ангажиране на отговорността му по
по-неблагоприятната санкционна норма. Никъде в хода на АНП и в съдебната
фаза на производството не са документирани неотразени приходи, респ.
техния размер – такива не са посочени и в НП. АНО не е ангажирал
становище, респ. не е представил доказателства дали вмененото на
дружеството-жалбоподател нарушение е довело до неотразяване на приходи.
По делото не са налични доказателства за това.
Съдът намира, че описанието на изпълнителното деяние, за което е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, и което е
установено от доказателствата, сочи на допуснато нарушение на чл. 8, ал. 2 от
Наредба Н-18/2006 година на МФ.
Посоченото нарушение е установено, но неправилно е приложена
санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва да се приложи нормата,
предвидена за случаите, когато деянието не води до неотразяване на приходи
– втората хипотеза, предвидена в същата норма, която препраща към размера
на санкциите, предвидени по ал. 1, т. е. следва да се наложи имуществена
санкция в размер от 500 лв. – минималния размер, при предвидени граници от
500 лв. – 2000 лв. за юридическите лица, тъй като нарушението е извършено
за първи път, както изрично е посочено в НП.
Отделно от това съобразявайки обстоятелството, че при издаване на
НП АНО е определил наказание в минимален размер, както и при липсата на
8
обстоятелства отегчаващи отговорността на нарушителя, Съдебният състав
намира, че адекватно на извършеното нарушение е определяне на наказание в
минимален размер, а именно 500 лв., в какъвто смисъл следва да се измени
НП.
Приетата по горе в мотивите на съда квалификация съставлява
основание за изменение на оспореното НП, съгласно ТР № 8/2021 г.
постановено по т. д. № 1/2020 г. по описа на ВАС, съгласно приетото по т. 1-
решение, че: В производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона
за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
В случая не е налице процесуална пречка да бъде процедирано по
този начин, тъй като не се променят фактите изложени в АУАН и НП, срещу
които се защитава дружеството-жалбоподатела и правото му на защита не е
нарушено. При установяване липсата на един от елементите на състава – няма
неотразяване на приходи, на санкционираното лице е наложен свързания с
това по-нисък размер на санкцията. В случая установяването, че е извършено
нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане,
винаги се наказва по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Различие съществува единствено
когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Тогава санкцията
пак е по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, но се налага по-леката санкция на
предходната ал. 1. В случая изобщо няма преквалифициране на нарушението,
а налагане на по-благоприятно за дееца наказание. Когато по едно дело, както
е в случая, бъдат установени такива факти, Районният съд следва да се
съобрази с разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, приложима във връзка
с чл. 84 на ЗАНН, според която може да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо престъпление, в случая нарушение.
Така редуцираното наказание съдът намира за справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение, както и за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
9
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл. 144 от АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се претендират разноски единствено от АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв.
Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в съдебно заседание и
представяне на писмени доказателства и Писмени бележки, поради което
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80.00 лева съдът
намира за справедлив.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
изменено, в полза на АНО следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 13.33 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 610943-F616318/15.11.2021 г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности” София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Стелд-36“ ЕООД,
представлявано от управителя Стефан Димитров Ганов, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: *** за нарушение по чл. 8, ал. 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, на основание
чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 3 000
лв, като на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр с ал. 1 от ЗДДС, НАМАЛЯВА
размера на наказанието "имуществена санкция" на 500 лева.
10
ОСЪЖДА „Стелд-36“ ЕООД, представлявано от управителя Стефан
Димитров Ганов, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сума в размер 13,33
лева (тринадесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща направени
в хода на съдебното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-
гр.Благоевград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11