Р Е
Ш Е Н
И Е №
11.07.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на девети
юли през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №258 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба, с която при условията на кумулативно обективно съединяване са
предявени положително установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл.124 от ГПК за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които срещу
него е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №5489/17 на Районен съд – Сливен, която
е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че между ответника и
друго дружество е подписан договор за потребителски заем, по силата на който на
ответника е Ответната страна преустановила плащанията по погасителния план и се
сочат дължимите суми.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№5489/2017г. на СлРС. Претендират се разноските по делото.
Назначеният от съда на
основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответницата е представил
отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените
искове.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено
становище се иска уважаване на исковете.
Ответницата не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от особения представител адв. Й.Д. ***, който
оспорва исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 15.08.2012г. в гр.Сливен между ответницата Е.И. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е сключен договор за паричен заем, като дружеството е предоставило
сумата 1662 лева. На 20.08.2014г. настъпил падежа на цялото задължение.
Със заповед №3624/24.10.2017г. по ч.г.д.№5489/2017г. на СлРС е разпоредено
ответницата като длъжник да заплати на ищцовото дружество като кредитор, както
следва:
- главница в размер на 1056,18 лева, представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски заем от
15.08.2012г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 23.10.2017г.
до окончателното й изплащане;
-сумата 196,90 лева-възнаградителна лихва за периода от 20.09.2013г. до
20.08.2014г.;
-сумата 26,30 лева-мораторна лихва за периода от 18.10.2013г. до 11.10.2017г.;
-разноски в общ размер на 75,59 лева.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено в съда
на 23.10.2017г. заявление и е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от ответника на
ищцовото дружество и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и
необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са
основателни.
Налице е валиден договор за заем, подписан от ответника, както и неплащане
от негова страна съгласно погасителния план, поради което се дължат процесните
суми. Ответникът не е доказал погасяването на вземанията чрез плащане, нито
твърди да е извършил такова. При това положение единственият възможен извод съобразно
събраните писмени доказателства и
правилата за разпределение на доказателствената тежест е за дължимост на
процесните суми.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5489/2017г. на СлРС, а именно:
-главница в размер на 1056,18 лева, представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски заем
от 15.08.2012г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
23.10.2017г. до окончателното й изплащане;
-сумата 196,90 лева-възнаградителна лихва за периода от 20.09.2013г. до
20.08.2014г.;
-сумата 26,30 лева-мораторна лихва за периода от 18.10.2013г. до 11.10.2017г..
Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на
разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се
присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 620 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Е.М.И. с ЕГН-******************** с постоянен и
настоящ адрес ***, представлявана от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител адв.Й.Д. *** ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, община Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда
№14 сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение №3624/24.10.2017г. по ч.гр.д.№5489/2017г. на
СлРС, а именно:
-главница в размер на 1056,18 лева, представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски заем
от 15.08.2012г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
23.10.2017г. до окончателното й изплащане;
-сумата 196,90 лева-възнаградителна лихва за периода от 20.09.2013г. до
20.08.2014г.;
-сумата 26,30 лева-мораторна лихва за периода от 18.10.2013г. до
11.10.2017г..
ОСЪЖДА Е.М.И. с ЕГН-********************
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”, клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, община Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда №14 сумата 620 /шестстотин и двадесет/ лева, представляваща разноски по делото,
включващи разходите по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: