Решение по дело №8562/2010 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                   19.01.2011 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Бургаски районен съд                                        ХХ граждански състав

    На тринадесети януари                                     две хиляди и единадесета година

    в публично заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                              

 

   при секретар И.Г.    

   изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

   гражданско дело № 8562/2010 г.

   и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по молба на Н.И.Ч., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко” 11, ет.2 – адв. Д., за издаване на заповед за незабавна защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на Г.П.Ч., ЕГН **********,***, дъщеря на Н.. В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: страните живеят в едно жилище от септември 2010г., когато дъщерята Г. се върнала от чужбина. Майката има пожизнено право на ползване върху една стая от апартамента. След завръщането си Г. започнала да предявява постоянни претенции за пари към майка си и да я тормози психически. Държала се изключително грубо, наричала молителката с обидни думи, дори й изхвърлила вещите от кухнята. На 03.10.2010г. дъщеря й забранила на брат си, син на молителката и на неговото семейство да посещават майката и казала, че не иска да ги приеме в нейния апартамент. По същия начин отстранила и приятелките и съседките на молителката, което много наскърбило Н.. Непрестанно правела скандали, поради което майката се принуждавала да ходи в домовете на нейни познати за по няколко часа, докато дъщеря й се успокои. На 14.10.2010г. ответницата отново започнала да й иска пари, като й казала, че ако до три дни не й намери 500-600 лева ще я убие. На 15.10.2010г. молителката, след като излязла от банята, отишла в стаята си и там пуснала сешоара, но много тихо, за да не се чува. В този момент дъщеря й отворила с трясък вратата на стаята и се разкрещяла: ”кучко с кучко, ще събудиш детето”. Застанала права срещу майка си, която седяла на леглото и започнала да я удря по лицето с шамари и я хванала за врата. Молителката се дръпнала назад, при което синджирчето на врата й се скъсало, а златното сърце, закачено на него, останало в ръката на Г.. Тя налетяла отгоре й като се опитвала да вкара украшението в устата на майка си с думите: ”наяж се на злато”. Молителката била много уплашена, успяла да се отскубне и излязла от апартамента. Дъщеря й се втурнала след нея и я задърпала обратно навътре към жилището, но Н. успяла да се дръпне рязко и влязла в асансьора, който тогава бил спрян на техния етаж. Отишла на друг етаж при една нейна приятелка, която я приютила, дала й успокоителни и се обадила на сина й да дойде да я прибере. Когато дошъл, се обадили на полицията и разказали на пристигналите полицаи за случката. С тяхно съдействие молителката прибрала от апартамента дрехите си и тръгнала със сина си. Оттогава живее при него и се страхува да се върне в жилището на дъщеря си.

С молбата се претендира налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗЗДН. Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, преповтаряща описаната по-горе фактическа обстановка.

С определение от 22.10.2010г. съдът е постановил да се издаде заповед за незабавна защита, като е задължил ответницата да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката.  

В съдебно заседание молбата се поддържа лично и чрез процесуалния представител.

Ответницата оспорва твърденията в молбата и моли да бъде отхвърлена. Евентуално моли мерките за защита по чл.5, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДН да не се налагат, а глобата да бъде определена в минимален размер.

Образуваното съдебно производство е допустимо, тъй като молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.

                   Разгледана по същество, молбата се явява и основателна.

Съдът намира, че молителката успя да проведе успешно пълно и главно доказване на твърдяното от нея домашно насилие. Представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН има качеството на годно доказателствено средство по силата на закона. Същата е пълна и подробна, в нея ясно е описан конкретният случай на домашно насилие на 15.10.2010г.

Декларацията се подкрепя и от ангажираните гласни доказателства.

От показанията на св. Тодорка Цвяткова, съседка в кооперацията, става ясно, че на 15.10.2010г. около 6ч. сутринта се позвънило настоятелно на вратата на жилището й. На вратата стояла молителката, чието състояние било много лошо, едва се държала на краката си и била без обувки. Свидетелката завела Н. в хола и й дала хапче валидол за успокоение. Мерила й кръвното, което се оказало много високо. Видяла, че около врата има червени белези. Същите белези имала и по ръцете. Н. й споделила, че е станало спречкване между нея и дъщеря й Г.. Това станало, когато Н. влезнала да си мие главата в банята и дъщеря й се нахвърлила, че я безпокои толкова рано. Започнала да я дърпа и й скъсала някакъв ланец. След това Н. побягнала към вратата, при което Г. я проследила и я задърпала обратно. Все пак майка й успяла да излезе от жилището и отишла да търси помощ при Тодорка. Свидетелката твърди, че състоянието й било много лошо и след като Н. си тръгнала, видяла, че се е изтървала на стола.

Св. Румен Чочоров, син на Н., заявява, че на процесния ден сутринта му звъннали по телефона и комшийката му казала, че майка му е бита и плаче. Малко по – късно Румен пристигнал с колата си в кооперацията и веднага отишъл при съседката, където видял майка си да стои на фотьойла, била раздърпана и плачела. Обяснила му, че Г. я малтретирала сутринта и едвам избягала от апартамента по чорапи. После двамата слезли долу в жилището. Там видели пристигналите полицаи, които разговаряли със сестра му. Когато го видяла, Г. му отправила реплика, на която свидетелят не обърнал внимание. Взели на майка му малко багаж от апартамента и си тръгнали. Оттогава майка му живее при него.

Представено е съдебномедицинско удостоверение № 392/2010г., според което при прегледа на Н. са установени кръвонасядания по крайниците.

Представено е и постановление на БРП за отказ да се образува наказателно производство, в което е изложено, че отношенията между майка й дъщеря са влошени, както и протокол за предупреждение по чл.56 ЗМВР, съставен на 15.10.2010г., с който ответницата е предупредена да не се саморазправя с Румен Чочоров.

При горните данни съдът намира за доказано извършването на домашно насилие спрямо молителката на 15.10.2010г. Установи се, че на тази дата рано сутринта Н. отишла в банята да се изкъпе, след което излязла и се прибрала в стаята си, където пуснала сешоара, за да изсуши косата си. Ответницата обаче чула шума, нахълтала в стаята и започнала да крещи, че ще събуди детето. Застанала срещу майка си, нахвърлила й се и започнала да я удря по лицето. Хванала с ръка златното синджирче, което Н. носела, дръпнала го силно и го скъсала. В ръката й останало златното сърце, което висяло на синджирчето, като се опитала да го вкара в устата на молителката с думите: ”наяж се на злато”. Н. успяла да се отскубне и да излезе в коридора, а оттам и на площадката пред жилището. Г. я последвала, хванала я отзад за ръцете и започнала да я дърпа обратно към апартамента. Молителката обаче успяла да влезе в асансьора и отишла на 8-ми етаж, където живеят роднини, за да търси помощ. Понеже там никой не отворил, слязла на 7-мия етаж и звъннала на св. Цвяткова, която я приютила в дома си и й дала успокоително, след което се обадила на сина й да дойде. Синът й по – късно дошъл и отвел майка си в неговото жилище, като изпаднал в кратко пререкание със сестра си.

Така описаната обстановка се доказва при съвкупната преценка на декларацията по чл.9, ал.3 от закона, свидетелските показания на съседката и сина на пострадалата, както и на протокола за предупреждение, съставен на същата дата. Неоснователни са възраженията на процесуалните представители на ответницата, че деянието не било доказано, понеже нямало преки доказателства. Действително ангажираните от молителката свидетелски показания са косвени, доколкото и двамата свидетели не са очевидци на случилото се. Следва обаче да се има предвид, че инцидентът се е случил в жилището на страните, в което не е присъствало трето лице и то в много ранен час на деня. Повечето случаи на домашно насилие се извършват зад вратите на съответното жилище, при което е логично да няма присъствали външни лица. Точно поради това законът в чл.13, ал.2 изрично придава на декларацията на пострадалия ролята на доказателствено средство, за да може, дори и при липса на други доказателства, домашното насилие да бъде установено само на основание тази декларация. В случая е представена декларация, в която ясно и пълно са описани горните факти. Освен това показанията на св. Цвяткова и св. Чочоров напълно кореспондират със записаното в декларацията. И двамата свидетели ясно, точно и последователно пресъздават състоянието на Н. след инцидента, както и това, което тя им е разказала във връзка с осъщественото насилие. По тези съображения съдът намира, че твърдянията на молителката в молбата й са доказани и е налице домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.

Установява се също така по делото, че от завръщане на ответницата от чужбина отношенията между нея и майка й са влошени. По това няма спор, признава го както молителката в молбата си, така и ответницата в обясненията по чл.176 ГПК, дадени пред съда. Св. Стойка Пенева, приятелка на Г., заявява, че Н. се дразнела от промените, които дъщеря й правела в жилището. Дразнела се също и поради факта, че вече не можела да кани приятелите си вкъщи и да живее по стария начин. Ето защо съдът намира, че инцидентът между страните е плод на дълго нагнетяваното напрежение в отношенията им, породено от неспособността им да правят компромиси и да си свикнат да обитават едно жилище.

Естествено, това напрежение по повод трудностите във взаимоотношенията от чисто битов характер не променя факта, че действията на ответницата на 15.10.2010г. са законово и морално укорими, същата се е държала грубо и безпардонно с майка си и е упражнила над нея недопустимо физическо насилие. От друга страна следва да се има предвид, че насилието не е с твърде висок интензитет и няма данни за предишни такива провинения на ответницата. Освен това, видно от показанията на св. Пенева, Г. е подпомагала майка си финансово и е изпращала пари, докато е била на работа в чужбина. При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът намира, че следва против ответницата да се наложат следните мерки за защита: да бъде задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката, да се отстрани от съвместно обитаваното жилище и да й се забрани да приближава на по – малко от 50 метра жилището и местата за социални контакти и отдих на Н.. Мерките за защита, като се изключи задължението за въздържане от домашно насилие, законът разпорежда да се налагат за определен срок, който е определен от три до 18 месеца – чл.5, ал.2 ЗЗДН. Настоящият съдебен състав счита, че мерките следва да бъдат наложени за срок от 4 месеца, доколкото са налице редица смекчаващи отговорността обстоятелства. Не следва да се налага максимумът на мерките за защита, както е поискано с молбата, тъй като няма данни Г. и друг път да е издевателствала физически над майка си. Освен това съдът намира, че едно по – продължително изолиране на страните една от друга може да охладни непоправимо отношенията им. Ето защо срокът от 4 месеца действие на постановената защита съдът намира за целесъобразен, тъй като от една страна е достатъчно дълъг, за да осмисли извършителката своето поведение, но от друга страна не е дотолкова продължителен, за да прекъсне необратимо отношенията между майка и дъщеря.

С оглед изхода на делото, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на ответницата следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева. Следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда и държавна такса в размер на 30 лева съобразно чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Също с оглед изхода на делото, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН вр. чл.78, ал.1 ГПК, ответницата трябва да се осъди да заплати на молителката сумата от 300 лева съдебно – деловодни разноски.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА мерки за защита на Н.И.Ч., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко” 11, ет.2 – адв. Д. от осъществено спрямо нея домашно насилие на 15.10.2010г. от страна на Г.П.Ч., ЕГН **********,***, като:

              ЗАДЪЛЖАВА Г.П.Ч., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н.И.Ч., ЕГН **********.

ОТСТРАНЯВА Г.П.Ч., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Н.И.Ч., ЕГН ********** *** за срок от 4 /четири/ месеца, считано от постановяване на решението.

            ЗАБРАНЯВА на Г.П.Ч., ЕГН ********** да приближава на по – малко от 50 метра жилището на Н.И.Ч., ЕГН ********** ***, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 4 /четири/ месеца, считано от постановяване на решението.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита. 

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

   Предупреждава Г.П.Ч., ЕГН ********** за последиците от неизпълнението на заповедта – на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН при неизпълнение на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА Г.П.Ч., ЕГН ********** да заплати глоба в размер на 200 /двеста/ лева по сметка на БРС.

ОСЪЖДА Г.П.Ч., ЕГН ********** да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 30 /тридесет/ лева.

ОСЪЖДА Г.П.Ч., ЕГН ********** да заплати на Н.И.Ч., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева съдебно – деловодни разноски.

Заповедта и препис от решението да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението подлежи на обжалване в 7 – дневен срок от връчването му пред Бургаския окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: