Р
Е Ш Е Н И Е
№
…………/……….….……..2020 год.,
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на втори
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл.
с. ИВЕЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретар Христина
Атанасова
като разгледа докладваното от младши съдия Чавдарова
въззивно търговско дело № 849 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 19322/06.03.2020г., подадена от „Ренесанс СФ“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 76 – Г,
ет. 4, офис 405, чрез
процесуалния си представител адв. Н. ***, срещу Решение №693/14.02.2020г.,
постановено по гр. д. № 9334/2019г. на РС Варна, с което са отхвърлени
предявените от „Ренесанс СФ“ ЕООД против Т.Р.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, искове
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1013,25 евро, представляваща дължимо възнаграждение по договор от
21.06.2016 год., сключен между “Нов дом 1“ ЕООД и ответника, с предмет –
търсене на подходящи предложения и логистична подкрепа за покупка на недвижим
имот, което вземане е прехвърлено от изпълнителя – „Нов дом 1“ ЕООД към ищеца
по силата на договор за цесия от 04.05.2017 год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 21.01.2017г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 356,62 евро, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
горепосочената главница, за периода 29.06.2016 год. – 13.06.2019 год., на
основание чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД, чл. 266, ал.
1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Застъпено е становище за неправилност на обжалваното
решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се
правната квалификация, възприета в първоинстанционното решение, като се
поддържа, че предявеният иск е с правно основание чл. 286 от ЗЗД, а не чл. 266
ал. 1 от същия. Твърди се, че ищецът е изпълнил всички задължения по договора,
сключен с ответника, поради което уговореното възнаграждение следва да му бъде
заплатено, независимо от обстоятелството, че имотът, на който ответницата е
извършила оглед, не е закупен от самата нея, а от дъщеря ѝ. В тази връзка
се изтъква, че с отказа си да разгледа други имоти освен процесния, Т. е
ограничила възможността на ищцовото дружество да изпълни задължението си да
потърси, съответно предложи други подходящи имоти за закупуване. Излага се, че
е останало недоказано по делото обстоятелството, че дъщерята на ответницата е
придобила имота със съдействието на друг брокер.
Направено е искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор
от въззиваемата Т.Р.Т., чрез пълномощника ѝ адв. М.Ц. ***, с който е
изразено становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено. Поддържа се, че възприетата от първоинстанционния съд правна
квалификация е правилна. Сочи се, че ищецът не е изпълнил задължението си да
направи подходящо предложение, тъй като е предложил имот с цена, надвишаваща
цената, за която същият имот се предлага на пазара чрез други посредници.
Твърди се и че ищецът не е изпълнил задълженията си за предоставяне на
логистична поддръжка на сделката до сключването на окончателен договор, поради
което не му се дължи възнаграждение. Сочи се, че оглед на процесния имот е
извършен от дъщерята на ответницата още преди той да бъде предложен на
последната и че имотът е закупен посредством услугите на друга агенция. Твърди
се и че вземането по договора за цесия не съществува, тъй като към датата на
сключването му, подписалият го не е бил управител на дружеството -цедент.
Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
В съдебното заседание въззивникът, чрез
процесуалния си представител адвокат Н.Т., поддържа жалбата и оспорва отговора
на същата. Представя списък с разноски, като прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на въззиваемата страна.
В съдебното заседание въззиваемата страна,
чрез пълномощника си адв. М.Ц., оспорва жалбата и поддържа
отговора си. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени от „Ренесанс СФ“ ЕООД против Т.Р.Т. искове по чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД, чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1013,25 евро – цедирано на ищеца вземане, представляващо
дължимо възнаграждение по договор за посредничество, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата от 356,62 евро – мораторна лихва за периода 29.06.2016
год. – 13.06.2019 год., претендирани на основание договор от 21.06.2016 год.,
сключен между “Нов дом 1“ ЕООД и ответника, с предмет – търсене на подходящи
предложения и логистична подкрепа за покупка на недвижим имот.
В исковата молба се твърди,
че на 21.06.2016г. между Т.Р.Т. и “Нов дом 1“ ЕООД е сключен договор, по силата
на който дружеството се задължава да намери подходящи предложения и да окаже
логистична подкрепа на възложителя за закупуване на недвижим имот срещу
възнаграждение, възлизащо на 3 % от продажната цена, но не по-малко от 700
евро, платимо в деня на подписване на предварителния договор за покупко
– продажба. Излага се, че съгласно договора правото на изпълнителя да получи
уговореното възнаграждение при откриване и представяне на възложителя на имот
за покупка съществува и когато впоследствие имотът бъде придобит от свързано с
възложителя лице. Твърди се, че непосредствено преди сключване на договора
служители на дружеството са презентирали на ответницата конкретен имот с обявена
продажна цена от 33775 евро, същият е одобрен от Т., поради което и на същия
ден е организиран и осъществен оглед на апартамента, но дружеството не е
уведомено за окончателното решение на възложителя относно закупуването му.
Твърди се също така, че на 29.06.2016г. дъщерята на ответницата е закупила
същия имот, но плащане на дължимото възнаграждение за предприетите от
изпълнителя действия не е извършено. Излага се, че на 04.05.2017 год. между “Нов
дом 1“ ЕООД и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който вземането на
изпълнителя към ответницата е прехвърлено на ищеца, а длъжникът е уведомен за
извършеното прехвърляне чрез телепоща.
В депозирания писмен отговор
ответницата, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на
иска. Не оспорва факта на сключване на договора за посредничество от 21.06.2016г.,
както и че на същата дата е извършен оглед на конкретния имот. Не оспорва и
факта на придобиване на имота, предмет на огледа, от дъщеря ѝ. Възразява
срещу изправността на изпълнителя, като оспорва твърденията за предприети
проучвания на пазара, търсене на оферти, посредничество при сключване на
сделката, вкл. и водене на преговори с продавача. Оспорва и твърдението за
предоставяне на информация относно предложения имот преди сключване на
договора, като твърди, че е посочен единствено адресът, без да са уточнени
други съществени параметри като цена, срок, подписване на предварителен договор
и др. В подкрепа на възражението за недължимост на възнаграждението на
изпълнителя излага, че придобивната сделка е сключена от дъщерята на
ответницата със съдействието на друг посредник – „Купи в БГ“ ООД, отношенията на
последната с който датират от 20.06.2016 год. и възнаграждението на този
посредник е заплатено още през м. юни 2016 год. Отделно от това, доколкото се
касае за действия на пълнолетно лице, твърди, че родителят не носи отговорност
за същите. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Като разгледа
доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа
страна:
От съдържанието на представения по делото
Договор за посредничество от 21.06.2016 год., сключен между Т.Р.Т. и „Нов дом 1“
ЕООД, се установява, че дружеството се е задължило да намери и предостави на
доверителя подходящи предложения за покупка на недвижим имот и логистична
поддръжка на сделката до сключване на окончателен договор за покупко – продажба
/под формата на нотариален акт/ срещу уговорено възнаграждение в размер на 3 %,
но не по-малко от 700 евро, от цената на недвижимия имот, платимо в деня на
подписване на предварителния договор за покупко – продажба /чл. 3 от договора/.
Видно от чл. 4 на договора между страните е постигнато съгласие така
уговореното възнаграждение да се дължи както в хипотезата на закупуване на
предложения от „Нов дом 1“ ЕООД имот от доверителя, така и в случай, че имотът
се закупи от някое от изброените в текста на същия член, свързани с доверителя
лица, сред които роднини по права линия без ограничения. В
изпълнение на така сключения договор, на 21.06.2016 год. е извършен оглед на
недвижим имот с адрес: гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 46, ет. 4, ап. 23, с
продажна цена от 33775 евро.
По силата на договор за цесия от 04.05.2017г.,
вземането, предмет на договор за поръчка от 21.06.2016 год., е прехвърлено от „Нов дом 1“ ЕООД на „Ренесанс СФ“ ЕООД.
Приобщено по делото е и уведомление от „Нов
дом 1“ ЕООД, обективирано в телепоща, адресирано до Т.Р.Т., касаещо прехвърляне
на горепосоченото вземане към жалбоподателя „Ренесанс СФ“ ЕООД.
Видно от представения по делото Договор за
посредничество №********** е, че на 20.06.2016год., между Д.Д.С. и „Купи в БГ“
ЕООД е сключен договор, по силата на който „Купи в БГ“ ЕООД се задължава да
извърши действия по посредничество за закупуване от клиента на недвижим имот чрез осигуряване извършването на оглед/и на
такива. В полза на посредника е уговорено възнаграждение в размер на 1800,00
лева, платимо в деня на подписване на предварителeн договор за покупко-продажба или на
нотариален акт, в случай че предварителен договор не се сключва.
Към доказателствената съвкупност по делото е
приобщен и протокол за оглед №********** от 20.06.2016г., касаещ процесния
недвижим имот, предложен и показан от „Купи в БГ“ ЕООД на клиента Д.Д.С. при
офертна цена от 31000 евро, като извършването на огледа на имота е удостоверено
с подписите на посредника и възложителя.
На 22.06.2016 год. посредникът „Купи
в БГ“ ЕООД е издал фактура с получател Д.Д.С. за сумата от 1800,00лв. с ДДС, в
която като основание за съставянето ѝ е посочено „комисионна услуга“.
Съгласно
представената по делото вносна бележка от 29.06.2016 год. сумата по издадената
фактура е преведена по банков път от Д.Д.С. в полза на „Купи в БГ“ ЕООД.
Установява се от представения по делото
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 1, том 2, рег.
№ 3928, дело №182/2016г. на нотариус И.М., че на 29.06.2016 год. Д.Д.С. е
придобила собствеността върху недвижим имот – апартамент №23, находящ се на
адрес: гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 46, ет. 4, на цена от 49000 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите П.П., П.Д.и М.Р..
Свидетелят Петров,
който към 2016г. е работил като брокер на недвижими имоти в „Нов дом 1“ ЕООД, в
показанията си заявява, че помни ответницата като клиент, както и че живее в
сградата, в която се намира процесният апартамент. Сочи, че към него са се обърнали
от компанията, строител на сградата, с информация, че имотът се продава, поради
което той го заснел и публикувал обява за продажбата му в интернет. Няколко дни
по-късно ответницата го потърсила с интерес към конкретния имот. За целта била
проведена среща в офиса на „Нов дом 1“ ЕООД, по време на която на Т. е
направена пълна и детайлна презентация на жилището (снимки, локация, информация
за строителя, цена). След това бил проведен оглед на апартамента, ответницата е
изразила мнение, че имотът ѝ допада и е в готовност да остави депозит, като
отказала да разглежда други имоти. При проведения телефонен разговор със
свидетеля на следващия ден обаче, Т. заявила, че си е намерила апартамент и
поради това няма нужда повече да ѝ се обаждат от дружеството – посредник. Два или три месеца
по-късно свидетелят и ответницата се засекли в асансьора на сградата, в която
се намира процесният апартамент и в която свидетелят живее, като Т. споделила,
че имотът е закупен от дъщеря ѝ Д. С..
Разпитаната
по искане на ответницата свидетелка П.Д., която през юни 2016г. е работила като
брокер в „Купи в България“ ЕООД, в показанията си сочи, че Д.Д.С. е
закупила имот посредством услугите на нейния работодател. Излага, че през месец
юни 2016г. е имала уговорка със С. за оглед на процесния имот – едностаен
апартамент, тип – боксониера, намиращ се на ул. „Дубровник“ в кв. „Левски“,
който бил предложен на последната след като условията във връзка с друг имот,
презентиран от „Купи в България“ ЕООД, не я устройвали. В
деня на огледа С. не дала категоричен отговор, но ден-два след това позвънила във фирмата - посредник и
потвърдила, че желае да закупи имота, оставила капаро, а свидетелката се
свързала с фирмата - строител. Около седмица по-късно било осъществено нотариалното
изповядване на сделката и Д.С.заплатила на „Купи в България“ ЕООД
възнаграждение в размер на 1800,00 лв.
Свидетелката
Р. в показанията си излага, че познава добре ответницата Т.Т. и дъщеря ѝ Д.,
както и че ѝ е известно, че последната е закупила имот в сграда на ул. „Дубровник“
през 2016г. Твърди, че на 20.06.2016 год. е закарала Д. с автомобила си до мястото на огледа. След
огледа последната ѝ споделила, че е харесала имота, но желае да помисли
мъничко. Два дни по-късно С. споделила окончателното си решение да закупи
имота, като в тази връзка провела телефонен разговор с майка си, на който
свидетелката присъствала и по време на който С. съобщила на майка си адреса на
имота. Свиделката излага, че не ѝ известно ответницата да е търсила
жилище за дъщеря си.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна
страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
производство, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Решението е
постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо.
По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
В
разглежданата жалба оплакванията на дружеството-въззивник съставляват оспорване
на изводите на районния съд за липса на предпоставките за уважаване на предявените
искове, т.е. правният спор се съсредоточава върху задълженията на страните по
процесния договор и изпълнението им.
Съдържанието
на договорът за посредничество от 21.06.2016год. и по-конкретно поетите от „Нов
дом 1“ ЕООД задължения да потърси и намери подходящи имоти, които да предложи
за покупка на насрещната страна по договора, както и осъществяване на логистична
подкрепа до сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим
имот, доколкото същите представляват фактически действия, а не правни такива, дават
основание предявените искове да се квалифицират по чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 258 ЗЗД, чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С
оглед на това в тежест на ищеца по първоинстанционното дело и въззивник в
настоящото е установяването на следните обстоятелства: съществуването на
валиден договор за цесия с предмет процесното вземане, наличие на валидно облигационно
правоотношение между цедента и ответницата с твърдяното в исковата молба
съдържание, по което първият е изправна страна, а в тежест на ответната страна –
твърденията си за изправност по договора и сключване на придобивната сделка с
предмет процесния недвижим имот чрез използване на услугите на друг брокер.
В
тази връзка настоящият въззивен съдебен състав намира за недоказано твърдението
на въззивника - ищец в първоинстанционното производство, че е изпълнил
договорните си задължения, на които основава претенцията си за дължимо и
неплатено възнаграждение. Видно от съдържанието на процесния
договор въззивникът
се е задължил да намери и предостави на доверителя подходящи предложения за
покупка на недвижим имот и логистична поддръжка на сделката до сключване на окончателен
договор за покупко-продажба. Сам по себе си фактът на извършването на оглед на процесния
апартамент, което обстоятелство се установява от свидетелските показания на П.П.
- брокер в „Нов дом 1“ ЕООД към 2016г., не може да обоснове извод за изпълнение
на възложените с договора посреднически услуги. Според настоящия съдебен състав
не може да се приеме, че въззивникът - ищец в първоинстанционното производство е
изпълнил задължението си да направи подходящо предложение на доверителя за
закупуване на недвижим имот. Твърдението в обратен смисъл, съдържащо се в
жалбата, се опровергава от доказателствата по делото – протокол
за оглед № ********** от 20.06.2016г. и Договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в НА № 1, том 2, рег. № 3928, дело №182/2016г. на нотариус И.М.,
видно от които процесният имот е закупен от Д.С./дъщеря на Т.Т./ чрез друг
посредник за цена от 49000 лева, т.е. с около 3000 евро по-ниска от
предложената за същия апартамент от „Нов дом 1“ ЕООД на въззиваемата. Последното
обстоятелство, в контекста и на житейската логика, не позволява отправеното от "Нов
дом 1“ ЕООД до Т.Т. предложение за закупуване на процесния имот на цена от
33775 евро, да бъде квалифицирано като действие в интерес довереника или като
„подходящо предложение“.
С
оглед на изложеното, настоящият състав приема, че не е доказано по безспорен и
категоричен начин изпълнението на поетите с договора задължения от страна на
въззивника.
От друга страна, съдът намира възражението на
въззиваемата, че закупуването на процесния имот от дъщеря ѝ Д.С.е станало
без съдействието на „Нов дом 1“ ЕООД, а напротив – посредством
услугите на друга агенция, за основателно.
От събраните по почин на ответната страна
писмени доказателства, неоспорени от въззивника - ищец, се установява, че Д.С./дъщеря
на ответницата Т.Т., което обстоятелство е безспорно между страните/ е страна
по договор за посредничество с друга агенция – „Купи в БГ“ ЕООД, сключен на
20.06.2016год., т.е. е предхождащ по време процесния договор между "Нов
дом 1“ ЕООД и Т.Т.. Процесният имот – апартамент № 23, находящ се в гр. Варна,
ул. „Дубровник“ № 46, ет. 4, е бил предложен от „Купи в БГ“ ЕООД на Д.С.за цена
от 33775 евро, като на 20.06.2016 год. е извършен оглед на същия, а на
29.06.2016 год. е сключен и самият договор за покупко-продажба, като в полза на
„Купи в БГ“ ЕООД е заплатено и уговореното комисионно възнаграждение.
Извършването на оглед на процесния имот от Д.С.на дата, предхождаща тази на
сключването на процесния договор за посредничество между "Нов дом 1“ ЕООД
и Т.Т., ясно сочи, че интересът на С. да придобие
собствеността върху апартамента е бил предизвикан и впоследствие реализиран
чрез посредничеството на „Купи в БГ“ ЕООД, а не вследствие на евентуално
получена информация за имота от майка ѝ – страна по договора с "Нов
дом 1“ ЕООД. Тук следва да се има предвид и обстоятелството, че процесният договор за посредничество не съдържа клауза за
ексклузивитет по отношение на предлаганите от дружеството имоти.
Предвид изложеното следва
изводът, че покупката на процесния имот от свързано с ответницата лице, каквото
безспорно е нейната дъщеря, е станало именно в резултат от предоставената на последната
информация от страна на посредника „Купи в БГ“ ЕООД за имота и извършения оглед на същия. Ето защо съдът
намира, че не е налице условието на чл. 4 от процесния договор за посредничество, респективно, че
на ищеца - въззивник в настоящото производство не се дължи претендиранато
възнаграждение.
Като акцесорна, неоснователна се явява и
претенцията за лихва за забава върху претедираното възнаграждение.
За пълнота, въпреки изявлението на процесуалния
представител на въззиваемата страна в откритото съдебно заседание пред ВОС, че
не оспорва договора за цесия, въз основа на който въззивникът се легитимира
като титуляр на процесното вземане, възражение за валидността на който е
направено с отговора на въззивната жалба, настоящият състав намира за
необходимо да отбележи, че изрично т.2 от
Тълкувателно решение 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, посочва, че единствено мнимо
представляваният разполага с правото както да потвърди договора сключен от
негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността
по чл.42, ал.2 ЗЗД. Според същото тълкувателно решение другата страна по
договора не разполага с право да го потвърди, респ. няма право /и интерес/ да
се позове на недействителността, още по-малко такъв интерес имат трети за
договора лица, каквото в случая се явява въззиваемата. Освен това следва
да се има предвид, че не/валидността на договора за цесия не се отразява на
съществуването на вземането, предмет на договора, каквото твърдение се съдържа
в отговора на въззивната жалба, а е от значение единствено за титулярството на
същото.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода на делото, на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение, доказателства за извършването на които са представени
– договор за правна защита и съдействие от 01.09.2020г. (л. 26), ведно с
отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 500 лв. е заплатено
изцяло в брой. Те следва да бъдат възложени в тежест на въззивника-ищец. Възражението на последния за прекомерност на това възнаграждение е
основателно, доколкото същото превишава предвидения в чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/2004 г. размер, предвиден за дела с материален интерес като
настоящото и е несъответно на фактическата и правна сложност на делото, поради
което следва да се намали до предвидения мининмум от 417 лв.
С оглед изхода на спора, разноски
за въззивното производство не следва да се присъждат на въззивника.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
693/14.02.2020г., постановено по гр. д. №9334/2019г. на РС Варна.
ОСЪЖДА "Ренесанс СФ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 76 – Г, ет.
4, офис 405, представлявано от управителя Йовчо Тодоров Балабанов, да заплати на Т.Р.Т. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 417лв.,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл. 280,
ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.