Решение по дело №1365/2015 на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

Номер      759                                 25 май,    Година  2016                       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд                                               ІV граждански  състав

На двадесет и шести април  през 2016 Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар: Е.К.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 1365 по описа за 2015 година

намери за установено следното:

Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и евентуален осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предлож. първо от ЗЗД.

Ищецът - М.Е.М. с ЕГН ********** *** чрез процесуалния му представител адв. К.А.К. твърди, че през месец ноември 2010 г. ответникът поискал, а ищецът в началото на м.12.2010г. му дал в заем сумата от 160 000 лв. За удостоверяване на коментираното задължение ответникът издал разписка, с която признал същото, неговия размер и падежи за връщане на сумата на четири вноски, както следва: до 31.12.2010 г. – сумата от 60 000 лв.; до 31.07.2011 г. – сумата от 40 000 лв.; до 31.12.2011 г.  – сумата от 30 000 лв.; до 31.07.2012 г. – сумата от 30 000 лв. Ищецът сочи, че ответникът закъснял да изпълни така поетото задължение като вместо на падежа - 31.12.2010 г. в период от около година и половина след тази дата, ищецът получил на няколко вноски от Б. общо сумата от 46 000 лв. За всяко плащане, ищецът твърди, че подписвал разходен касов ордер, който определя като разписка по смисъла на чл. 77 от ЗЗД и конкретно сочи, че е получил сумата по следния начин: на дата 22.01.2011 г. – сумата от 10 000 лв. в брой; на дата 02.03.2011 г. – сумата от 5 000 лв. в брой; на дата 18.05.2011 г. – сумата от 10 000 лв. в брой; на дата 30.08.2011 г. – сумата от 5 000 лв. в брой; на дата 01.12.2011 г. – сумата от 5 000 лв. в брой; на дата 21.12.2013 г. – сумата от 10 000 лв. в брой и на дата 10.07.2014 г. – сумата от 1 000 лв. в брой. Ищецът уточнява, че издадената в началото на месец декември 2010 г. разписка, макар да съдържа обещание да се плати определена сума, не съставлява запис на заповед по смисъла на чл. 535 от ТЗ, тъй като не притежава всички реквизити и най-вече липса наименованието „запис на заповед”, поради което и същата не би могла да послужи за инициране на заповедно производство и издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и сл. от ГПК. Въз основа на изложеното ищецът предявява иск за заплащане на сумата от 54 000 лв., която представлява част от цялото твърдяно парично задължение на ответника в размер на 114 000 лв. на основание сключен в началото на м.12.2010г. договор за заем между страните. При условията на евентуалност твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца с посочената сума и на това основание  иска да бъде осъден да му я върне. Претендира разноски.

Ответникът  - Н.И.Б. ЕГН ********** ***  представляван от адв. Е.А. депозира отговор, с който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана и настоява съдът да я  отхвърли изцяло. Твърди, че разписката не удостоверява насрещната воля на двете страни за сключването на договор за заем, а единствено представлява декларативната воля от страна на ответника Б., с която се задължава към ищеца М. да погаси сумата от 160 000 лв. Счита, че индикация за взаимно желание на страните да сключват договор би било полагането на подписите и на двете страни, а не както е в конкретния случай – само на Б.. Твърди, че договорът за заем е реален и като такъв поражда действие само с предаването на сумата от страна на заемодателя в полза на заемополучателя. Оспорва да е получавал сумата от 160 000 лв. под формата на заем или под каквато и да е друга форма. Отделно навежда твърдения, че в представеното копие от разписка липсва дата на нейното издаване, посоченото в съдържанието на разписката „днешна дата – 06.12.2010 г.” не индикира момента на издаване на документа още повече, че е изписан в контекста на друга уговорка досежно промяна в курса лев/евро. Счита последната за недействителна, тъй като отсъства какъвто и да е текст, който да определя в каква валута ще бъдат получени или заплатени сумите.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С писмен документ - разписка Н.Б. е признал свое парично задължение към ищеца за сума в общ размер 160 000 лв., като се е задължил да погаси същото по график, както следва: до 31.12.2010г. – 60 000 лв.; до 31.07.2011г. – 40 000 лв.; до 31.12.2011г. – 30 000 лв. и до 31.07.2012г. – 30 000 лв. В същата длъжникът е приел при необходимост и искане от страна на взискателя да заплати сумите и преди посочените падежи, а при промяна на курса лев/евро остатъка от неплатената сума, да се преобразува или да се заплати предварително по курс към „…днешна дата 06.12.2010г….“. Въпреки заявеното оспорване подписа на ответника длъжник и при неговата доказателствена тежест  не се установи твърдяната неавтентичност.

Спорът между страните е концентриран досежно произхода на признатото от ответника задължение, за което е съставена и коментираната разписка. Твърденията на ищеца са, че същото произтича от договор за заем, сключен с ответника в началото на м.12.2010г., по силата на който М.М. е предоставил на Н.Б. сумата от 160 000 лв., която сума последния се е задължил да му връща, съгласно график, посочен в разписката. Тук и във връзка с възраженията на ответника ще се посочи, че съдът приема за дата на съставяне на разписката именно посочената като „днешна дата 06.12.2010г.“. Обстоятелството, че коментираната дата е изписана в края на текста и във връзка с посочения курс на лев/евро по никакъв начин не се отразява на действителността на частния свидетелстващ документ и категорично удостоверява момента на съставянето му, за което сочи и използваното прилагателно „днешна“.  

Показанията на разпитаната в качеството на свидетел С. В. – М., съпруга на ищеца, съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира от една страна като подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства – разписка и РКО, а от друга като преки и непосредствени и вътрешно последователни и логични. Така св. М. твърди, че познава Б. от около 50 години, когато били съученици в ***, както и че от тогава подържат близки семейни отношения. Сочи, че съпруга й предоставял в заем малки  суми на Б., които последния връщал навреме, но към края на октомври или ноември 2010г. му дал сумата от 160 000 лв. Твърди, че сумата била предоставена в апартамента им, както и че Б. обещал да я върне с лихвите през 2011г. или най – късно през 2012г., а от съпруга си знае, че са върнати само 46 000 лв. Свидетелката сочи, че сумата била в торбичка, която тя лично предоставила на двамата мъже, след като я донесла от касата в спалнята им, и съдържала пачки от по 10 000 лв. в банкноти от по 100 лв. и пачки от по 5000 лв. в банкноти от по 50 лв., след което и двамата започнали да ги броят, а свидетелката „…влизала и излизала…“ от стаята, тъй като вършела и домакинска работа. Св. М. твърди, че не е съставен документ при предаването на сумата, както и че съпругът й я уверил, че такъв ще бъде подписан по - късно.  Заявява, че броенето на парите продължило около час – час и половина, след което Б. си тръгнал с торбичката.

От коментираните свидетелски показания, съдът приема за установено наличието на съгласие за сделката – договор за заем с насрещната страна и предаването на обещаната сума, станало в началото на м.12.2010г.. Всъщност от ответника не се наведе, нито установи друго конкретно отношение, във връзка което да е съставена разписката от 06.12.2010г.

Разписката, съгласно чл. 77, ал.1 ЗЗД и чл.109 ЗЗД, след като се намира у кредитора, означава, че материализираното в нея задължение не е погасено. Предположението на закона не е оборено, тъй като длъжникът дори не твърди, че намиращия се у кредитора документ не му е бил върнат доброволно. Казаното, съпоставено с признанието на неизгодния за ищеца факт, че е Б. му е върнал сумата от 46 000 лв., за което са издавани РКО от М., два от които приложени по делото в копия, налага извод за основателност на предявения иск, поради което и за ищеца ще се постанови удовлетворително решение.

С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния, тъй не е настъпило условието за това.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът констатира да са в размер на 3660 лв., съгласно представения списък на разноските и представляващи платени държавни такси и възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА  Н.И.Б. ЕГН ********** ***  да заплати на М.Е.М. с ЕГН ********** *** сума в размер на 54 000 лв., частична претенция от пълния размер на иска от 114 000 лв., представляваща невърнат остатък от дадена в заем сума в размер на 160 000 лв. по сключен на 06.12.2010г. договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2015г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА  Н.И.Б. ЕГН ********** ***  да заплати на М.Е.М. с ЕГН ********** *** сума в размер на 3660 лв., представляваща направени разноски по производството по заплащане на държавна такса и възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.

 

 

                                               Съдия: