Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..…./……………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Цанкова
въззивно гражданско дело № 1466 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Производството е образувано по молба вх. №
2025/21.01.2020 г., подадена от Р.Н.Н. и Н.Н.Н., чрез адв. Д.Б., в която е обективирано
искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение №1326/14.11.2019
г. в частта за разноските като бъде уточнено каква тежест следва да поеме всеки
от ответниците по настоящото дело.
Насрещната страна Областен
управител на област с административен център Варна, чрез мл. експерт Гергана
Дикова, изразява становище за неоснователност на молбите.
За да се произнесе,
съставът на ВОС съобрази следното:
Състатъв на ВОС, съобразно изложените твърдения в молбата, намира, че
молбата следва да бъде разгледана като такава за поправка на очевидна
фактическа грешка, по реда на чл. 247 от ГПК на Определение № 235/17.01.2019
г., с което е допълнено Решение №1326/14.11.2019 г., постановено по
настоящото дело, а не както е заявена от страната по реда на чл. 248 от ГПК.
За да се произнесе по молбата, въззивният съд съобрази:
Молбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, като по
отношение на постановеното определение е приложима разпоредбата на чл. 247 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна по следните съображения:
По реда на чл. 247 от ГПК подлежат на поправка
допуснатите от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие
между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в текста на
решението, включително технически грешки при въвеждането на текста на съдебния
акт.
Производството
пред Варненския окръжен съд е образувано по въззивна жалба депозирана от на МИНИСТЕРСТВО
НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО срещу Решение № 1638/18.04.2018
г., постановено по гр.д. № 15928/2017 г. на ВРС, в частта, с която е признато за установено по
отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, че Н.Н.Н., ЕГН **********, и Р.Н.Н., ЕГН **********, СА СОБСТВЕНИЦИ при равни квоти на
следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се в
град Варна, община Варна, район Младост, местност „Пчелина" с
идентификатор № 10135.3506.881 по КК и
КР, одобрени със Заповед РД - 18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с последно
изменение със Заповед КД -1403-988/19.04.2011г. на Началника на СГКК целият с
площ от 842 кв.м., а по предходни документи с площ от 950 кв.м., с трайно предназначение
на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, стар идентификатор № 10135.3521.1; № по предходен план: 5060881; при
съседи по скица: 10135.3506.1687; 10135.3506.713; 10135.3506.1127;
10135.3506.1126; 10135.3506.1670; 10135.3506.880; 10135.3506.1182;
10135.3506.1686 по давност чрез самостоятелно владение, упражнявано в периода
от 2005г. до предявяване на иска в съда
– 20.10.2017 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. И са осъдени Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплатят солидарно
на Н.Н.Н., ЕГН **********, и Р.Н.Н.,
ЕГН **********, сумата в размер на 2397лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С Решение № 1326/14.11.2019 г. на ВОС е обезсилено първоинстанционното решене, в
частта, в която е признато за установено по отношение на Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Н.Н.Н., ЕГН **********, и Р.Н.Н.,
ЕГН **********, са собственици при равни квоти на следния недвижим имот:
Поземлен имот, находящ се в град Варна, община Варна,
район Младост, местност „Пчелина" с идентификатор № 10135.3506.881 /едно,
нула, едно, три, пет, точка, три ,пет, нула, шест, точка, осем, осем, едно/ по КК и КР, одобрени със Заповед РД -
18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед КД
-1403-988/19.04.2011г. на Началника на СГКК целият с площ от 842 /осемстотин
четиридесет и два / кв.м., а по предходни документи с площ от 950 кв.м., с трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, стар идентификатор № 10135.3521.1; № по предходен план:
5060881; при съседи по скица: 10135.3506.1687; 10135.3506.713; 10135.3506.1127;
10135.3506.1126; 10135.3506.1670; 10135.3506.880; 10135.3506.1182;
10135.3506.1686 по давност чрез самостоятелно владение, упражнявано в периода
от 2005г. до предявяване на иска в съда
– 20.10.2017 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и в частта, в която
е осъдена Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплати солидарно на
Н.Н.Н., ЕГН **********, и Р.Н.Н.,
ЕГН **********, сумата в размер на 2397лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Производството по
гр.д. № 15928/2017 г. на ВРС е прекратено, В ЧАСТТА по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, че Н.Н.Н.,
ЕГН **********, и Р.Н.Н., ЕГН **********, СА СОБСТВЕНИЦИ
при равни квоти на гореописания недвижим имот по давност чрез самостоятелно
владение, упражнявано в периода от 2005 г.
до предявяване на иска в съда – 20.10.2017 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
С Определение № 235/17.01.2019 г. ВОС е допълнил Решение № 1326/14.11.2019 г., постановено по в. гр. дело № 1466/2019 г. по описа на ВОС в частта за
разноските, като е осъдил Н.Н.Н., ЕГН **********,
адрес: *** и Р.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплатят
на Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез Областен управител на област с административен център
Варна, разноски
направени по делото, съответно: в размер на 330 лв. пред ВРС и в размер на 300
лв. пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8
от ГПК.
В случая се касае за пропуск на съда да се произнесе в диспозитива
за вида отговорност на ответниците длъжници, която е приел за солидарна в мотивите си. Настоящият състав приема, че е допусната очевидна фактическа грешка в определението,
доколкото е налице разминаване между волята на съда, вложена в мотивите на съдебния
акт и изражението й в диспозитив, която следва да бъде отстранена по реда на
чл. 247 от ГПК, като не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Определение
№ 235/17.01.2019 г. ВОС, с което е допълнено Решение №1326/14.11.2019 г.,
постановено по в. гр. дело № 1466/2019 г. по описа на ВОС, като в диспозитива, след текста “ОСЪЖДА Н.Н.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** и Р.Н.Н., ЕГН **********,***, да заплатят“
и преди „на Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез Областен управител на област с административен център
Варна, разноски
направени по делото, съответно: в размер на 330 лв. (триста и тридесет лева)
пред ВРС и в размер на 300 лв. (триста лева) пред ВОС, на основание чл. 78, ал.
4, вр. ал. 8 от ГПК“ ДА СЕ ЧЕТЕ „солидарно“.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.