ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1806
гр. Пловдив, 17.09.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 2079 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
вр. чл. 248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила
частна жалба с вх. № 54671/ 23.08.2019 г. от
„ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от адв. М. В.М.,*** против
Определение № 9047/ 12.08.2019 г., постановено по гр. дело № 6362 по описа за 2018
г. на РС - Пловдив, ХIХ- ти състав.
С атакуваното определение е оставено
без уважение искането на ответника „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД за изменение
на Решение № 3069/25.06.2019г., постановено по гр. дело № 6362 по описа на РС -
Пловдив, ХIХ- ти граждански
състав за 2018г. в частта за разноските. В частната жалба са изложени напълно
идентични оплаквания с тези, инкорпорирани в депозираната пред районния съд
молба от 24.07.2019 г. Посочва се, че съдът е намалил претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение до сумата от 920,00 лева без ДДС, след което е
определил допълнително такова в размер на 300,00 лева, поради проведени повече
от две съдебни заседания и като краен резултат присъдил общ размер на
адвокатско възнаграждение от 1220,00 лева без ДДС, съответно 1464,00 лева с
ДДС. В тази връзка се твърди, че по делото е представен договор за правни
услуги, подписан от ищеца и удостоверяващ изплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 1800,00 лева с ДДС. Посочената претенция била
заявена и с представения списък с разноски. Подчертава се, че от ищеца не са
представени доказателства за извършено плащане на допълнително адвокатско
възнаграждение, свързано с проведените повече от две съдебни заседания, като същия
не е заявявал такава претенция.
Позовавайки се на разпорежданията на
т. 1 и т. 3 от ТР № 6/ 06.11.2013г. по т. дело № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК, моли
атакуваното определение да бъде отменено като неправилно, като се уважи
искането за изменение на горецитираното решение в частта за разноските и се
присъди адвокатско възнаграждение в границите на доказаното като заплатено, т.е.
решението да бъде отменено в частта, с която е присъдено допълнително
адвокатско възнаграждение от 300,00 лева.
На следващо място, прави се искане
за изменение на решението и в частта, с която заплатеното адвокатско
възнаграждение е намалено до сумата от 920,00 лева без ДДС, тъй като минимумът
по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в процесния
случай, се равнявал на сумата от 863,00 лева без ДДС, при отчитане на
обстоятелството, че делото не разкривало нито фактическа, нито правна сложност.
Въззиваемата страна „Профи Аута Ра“
ЕООД, ЕИК *********, действаща чрез адв. Н. Ш.,***, депозира в срок писмен
отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на частната
жалба. По същество, поддържа аргументите, изтъкнати в отговора на молбата,
депозиран в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК пред първостепенния съд. Застъпва се
тезата, че в случая е без значение дали в договора за правна защита и
съдействие е уговорено изрично наличието на дължимост на възнаграждение за
проведените заседания след второто съдебно заседание. Акцентира, че страните
изначално били преценили, че по делото ще се проведат повече открити съдебни
заседания, поради което още в първоначалната си уговорка са имплементирани
дължимата стойност на провеждащите се след второто съдебни заседания. Сочи се,
че претендирания адвокатски хонорар е съобразен с фактическата сложност на
делото, свързана със събирането на писмени доказателства, разпит на свидетел,
назначаване и изслушване на експертиза, изискване на документи от трети лица.
Именно за събирането на посочените доказателства било наложително провеждането
на няколко открити съдебни заседания. Моли атакуваното определение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено.
Настоящият въззивен състав, счита,
че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и
е насочена срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна. Съображенията в
тази насока са следните:
Производството по гр. дело № 6362 по
описа на РС- Пловдив за 2018 г. е
образувано по повод искова молба, подадена от „Профи Ауро Ра“ ЕООД, с която бил
предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ против „ДЗИ- ОЗ“ ЕАД, с
искане отвеникът да бъде осъден да заплати сумата от 13 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение. Делото
приключило с постановяване на Решение № 3069 от 18.07.2019 г., с което ответното
дружество било осъдено да заплати на ищеца сумата от 11098 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка на
лек автомобил, обективиран в комбинирана застрахователна полица №
4401116156000813/ 19.02.2016 г., както и сумата от 1779,11 лева - разноски в
производството. В мотивите си съдът е посочил, че делото не съставлява
фактическа и правна сложност, поради което намалил платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 1800,00 лева с ДДС до 920,00 лева позовавайки се
на разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Отчитайки, че по делото били проведени общо пет открити съдебни
заседания и в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от горецитираната
Наредба определил допълнително възнаграждение в размер на 300,00 лева. При това положение ищецът бил осъден да
заплати сумата от 1464,00 лева с включен ДДС за адвокатско възнаграждение.
В атакуваното определение, за да остави молбата на ответното
дружество за изменение на разноските без уважение, районният съд отново е посочил,
че с постановеното по делото решение е разгледано направеното от ответника в
хода на производството възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение и съобразявайки материалния интерес и броя на
проведените по делото открити съдебни заседания, решаващият състав го е уважил
и е редуцирал същото от 1500,00 лева без ДДС до 920,00 лева без ДДС, към която
сума предвид не малката продължителност на делото са добавени още 300,00 лева в
съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от Наредбата, предвиждаща, че при
защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително възнаграждение от 100,00 лева.
По делото са приложени Списък с разноски, депозиран в
съдебно заседание на 25.06.2019 г. /л. 126/, Договор за правна защита и съдействие / л. 7 и л. 127/, както и заверен препис от
вносна бележка от 20.04.2018 г. /л. 8 и л. 128/.От съдържанието на договора и
приложената вносна бележка от 20.04.2018 г. се установява, че „Профи Ауто Ра“ ЕООД е заплатило по банков път
сумата от 1800,00 лева с включен ДДС за адвокатско възнаграждение, дължима за
съставяне, подписване и подаване на искова молба срещу „ДЗИ- ОЗ“ ЕАД и пълно
процесуално представителство по делото пред първоинстанционния съд.
Действително, съгласно нормата на чл. 7, ал. 8 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се
заплаща допълнително по 100,00 лева. Посоченото
правило, обаче не дерогира изискването,
утвърдено и в т.1 на ТР 6/ 06.11.2013 г. за представяне на доказателство
за заплащане на сумата – в брой или по банков път. По делото не е представено
такова доказателство, а и липсват данни ищецът своевременно да е направил
изрично искане за заплащане на допълнително възнаграждение от по 100,00 лева
във връзка с проведени повече от две съдебни заседания. Искането следва да се
направи най- късно до приключване на последното съдебно заседание.
В аспект на гореизложеното следва да се отчете и
разпоредбата на чл. 36 от ЗА, регламентираща, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя с
договор между адвоката и клиента. В настоящия случай страните по договора за
правна защита и съдействие са уговорили възнаграждението като абсолютна сума,
като липсва изрична уговорка за заплащането на допълнително възнаграждение по
реда на чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно броя на проведените съдебни заседания. В този смисъл,
настоящият съдебен състав не споделя довода на процесуалния представител на
въззиваемото дружество, че тъй като страните изначално са преценили, че по
делото ще бъдат проведени повече открити заседания още с първоначалната си
уговорка били имплементирали дължимото възнаграждение за провеждащите се след
второто съдебни заседания. При тълкуване съдържанието на постигнатите с
коментирания договор уговорки не се установява наличието на подобна клауза.
Що се отнася до искането на жалбоподателя за изменение на
решението в частта с, която претендираното адвокатско възнаграждение е
редуцирано до 920,00 лева без ДДС и определянето на такова в размер на 863,00
лева без ДДС, изчислено съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата,
същото се явява неоснователно.
Съгласно ТР № 6/ 06.11.2013 г. при намаляване на
адвокатското възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК
следва да се отчита фактическата и правна сложност на спора и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права. В настоящия случай предмет на
делото е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, като във връзка с
установяване твърденията на страните са проведени общо пет открити съдебни
заседания, събрани са писмени доказателства, разпитан е свидетел, назначена е
експертиза. Спорът не се отличава с правна сложност, но е налице известна
сложност от фактическа страна с оглед обема на извършените процесуални действия
във връзка с доказателствения процес. От материалите по делото се установява,
че пълномощникът на ищцовото дружество е присъствал и осъществявал процесуално
представителство във всичките пет съдебни заседания, като е положил усилия в
защита интересите на представляваното от него дружество.
С оглед горното, според настоящия съдебен състав
определеното от първостепенния съд възнаграждение в размер на 920,00 лева без
ДДС се явява адекватно на осъщественото по делото процесуално представителство.
По изложените съображения обжалваното
определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено
изменение на Решение № 3069 от 18.07.2019 г, постановено по гр.
дело № 6362 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, XIX- ти граждански състав в частта, с която „ДЗИ- Общо
Застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на „Профи Ауто Ра“ ЕООД допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, определено на основание чл.
7, ал. 8 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждение, като
в останалата обжалвана част определението следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно постановено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 9047/ 12.08.2019 г., постановено
по гр. дело № 6362 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, ХIХ-
ти граждански състав, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ
на основание чл. 248 от ГПК Решение № 3069 от 18.07.2019 г, постановено по
гр. дело № 6362 по описа за 2018 г. на РС- Пловдив, XIX- ти граждански състав, в частта, с която „ДЗИ- Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Профи Ауто Ра“ ЕООД,ЕИК
********* адвокатско възнаграждение в
размер на 1220,00 лева без ДДС, като намалява
същото от 1220,00 лева без ДДС на 920,00 лева без ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана
част за разликата от 863,00 лева до 920,00 лева.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.