Решение по дело №274/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 753
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20227180700274
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 753/28.4.2022г.

 

Град Пловдив, 28.04.2022 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Анелия Харитева

       Членове: Георги Пасков

Петър Касабов

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Георги Гешев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 274 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.О.Ч. *** срещу решение № 127 от 08.12.2021 г., постановено по а.н.д. № 309 по описа на Карловския районен съд за 2021 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 56 от 14.04.2021 г. на директора на Дирекция „Национален парк Централен балкан“, с което на И.О.Ч., ЕГН **********,***, на основание чл.81, ал.1, т.1 ЗТТ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.21, т.6, пр.2 ЗЗТ, вр. т.6, пр.1 от част 3.2.2.4 от Плана за управление на НПЦБ 2016 – 2025 г.

Според касатора обжалваното решение е неправилно, поради което се иска отмяната му и отмяна на обжалваното наказателно постановление или връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила първоинстанционното решение.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел за безспорно доказано въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, че на 25.10.2019 г. И.Ч. е извършвал земно-изкопни и насипни работи по пътното платно и откоса на път № 66 град Сопот – хижа „Добрила“, с GPS координати N 42041.44.15“  Е 24044’48.19“, N 42042.16“  Е 24045’16“, с багер с рег.№ СТ08619, при което на места пътят бил разширен, от откоса била отнета земна маса и положена върху пътното платно, били изградени три отводнителни канавки с дълбочина между 30-40 см, разположени напречно на пътя. Съответно било прието, че Чакъров е извършил нарушение на чл.21, т.6, пр.1 от част 3.2.2.4. „Зона инфраструктура“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 и е издаден АУАН, а във връзка с неговото връчване е установено, че на посоченото ЕГН отговаря лицето И.О.Ч., който се намира в Германия и съставеният АУАН не може да бъде връчен. Административнонаказателното производство е било спряно, а АУАН е бил връчен една на 08.04.2021 г., като е било възобновено производството и на 14.04.2021 г. е било издадено наказателното постановление. Според районния съд са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН, защото за нарушения на екологичното законодателство чл.34 ЗАНН предвижда двугодишен срок за съставяне на АУАН, считано от извършване на нарушението, което в случая безспорно е установено, че е станало на 25.10.2019 г. Според районния съд не е налице нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, защото актът е съставен в присъствие на двама свидетели, единият от които е свидетел при установяване на нарушението. Правната квалификация на нарушението е правилна по чл.21, т.16 ЗЗТ, като жалбоподателят не спори, че е извършил описаната дейност по ремонт и поддръжка на съществуващия път в НПЦБ. Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя за липса на съставомерност на деянието, защото според районния съд той е действал в условия на несъзнавана непредпазливост – не е предвиждал настъпването на обществено опасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Независимо, че не е бил наясно с процедурите, жалбоподателят е бил длъжен да се информира преди започване на работата за спазването на всички изисквания за конкретната работа, включително за наличието на писмено съгласуване с ДНПЦБ за ремонт на пътя. Според районния съд при определяне на наказанието административнонаказващият орган правилно е приложил чл.81, ал.1, т.1 ЗЗТ, като е наложил наказание в минималния предвиден размер, която е съобразена с тежестта на нарушението. Случаят не може да се определи като маловажен, защото нарушението е на екологичното законодателство и е свързано с извършена промяна в защитен обект.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Съгласно чл.7, ал.2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Съпоставена тази норма с нормата на чл.81, ал.1 ЗЗТ, на основание на която в настоящия случай е ангажира административнонаказателната отговорност на касатора, следва да се приеме, че липсата на изрично указание, че непредпазливото деяние не се наказва, означава, че при всички форми на вина – умисъл (пряк и косвен) и непредпазливост (небрежност, наричана още несъзнавана непредпазливост, и самонадеяност, наричана също съзнавана непредпазливост) – извършеното деяние представлява административно нарушение и подлежи на санкция. В този смисъл изводите на районния съд относно деянието и формата на вина са правилни и обосновани, съответни на закона и правната теория.

Не е налице твърдяната от касатора крайна необходимост. Съгласно легалното определение на чл.13, ал.1 НК, към който препраща чл.11 ЗАНН, крайна необходимост е деяние, извършено от някого, за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В случая не е доказано наличието на предпоставките на крайна необходимост. Районният съд, противно на изложеното в касационната жалба, е обсъдил показанията на свидетеля Делидимов във връзка с изровения 20-волтов кабел, захранващ хижа „Добрила“, и въз основа на тях е направил извод, че деянието е извършено при условията на небрежност или несъзнавана непредпазливост. При доказателствена тежест за жалбоподателя недоказано е останало наличието на непосредствена опасност по отношение на държавни или обществени интереси, лични или имотни блага на дееца или на друго лице, за да може да се приложи институтът на крайната необходимост. В този смисъл районният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, обсъдени са всички доказателства – гласни и писмени, а изводите му са обосновани и правилни.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение като допустимо, правилно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 127 от 08.12.2021 г., постановено по а.н.д. № 309 по описа на Карловския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

 

                                                                                         2.