Р Е Ш Е Н И Е
№ 4607
гр. Варна, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2291 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Е.П.“АД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Г.К. и П.С.С. – членове на
Управителния съвет, чрез пълномощника им юрисконсулт Н.И. срещу Д.И.С., с ЕГН **********
и адрес ***, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми, за която е издадена Заповед №
7326/02.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14615/2018г.
по описа на ВРС:
1.)
сумата от 1575,29 лв., представляваща главница за стойността на консумирана и
незаплатена електроенергия и такса възстановяване за обект с клиентски номер ***
и абонатен номер **********, находящ се на адрес: ***, формирана като сбор от
следните суми:
-
сумата от 625,25 лв., представляваща незаплатена част от фактура № *** от дата ***
г. на обща стойност от 633,72 лв. с падеж *** г., издадена за период на
потребление от 26.02.2018 г. до 26.03.2018 г.;
-
сумата от 461,59 лв. по фактура № *** от дата *** г., с падеж *** г., издадена
за период на потребление от 27.03.2018 г. до 25.04.2018 г.;
-
сумата от 298,26 лв. по фактура № *** от дата *** г., с падеж *** г., издадена
за период на потребление от 26.04.2018 г. до 26.05.2018 г.;
-
сумата от 19 лв. по фактура № *** от дата *** г., с падеж *** г.;
-
сумата от 169,21 лв. по фактура № *** от дата *** г., с падеж *** г., издадена
за период на потребление от 27.05.2018 г. до 26.06.2018 г.;
-
сумата от 1,98 лв. по фактура № *** от дата **** г., с падеж *** г., издадена
за период на потребление от 27.06.2018 г. до 26.07.2018 г.,
ведно
със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
2.)
сумата от 35,51 лв., представляваща мораторна лихва, формирана като сбор от
следните суми и за следните периоди:
-
сумата от 16,16 лв., представляваща начислена лихва за забава за периода от
02.05.2018 г. до 05.09.2018 г. върху главницата от 625,25 лв. по фактура № ***
от дата *** г.;
-
сумата от 12,31 лв., представляваща начислена лихва за забава за периода от
01.06.2018 г. до 05.09.2018 г. върху главницата от 461,59 лв. по фактура № ***
от дата *** г.;
-
сумата от 5,39 лв., представляваща начислена лихва за забава за периода от
02.07.2018 г. до 05.09.2018 г. върху главницата от 298,26 лв. по фактура № ***
от дата *** г.;
-
сумата от 1,65 лв., представляваща начислена лихва за забава за периода от
01.08.2018 г. до 05.09.2018 г. върху главницата от 169,21 лв. по фактура № ***
от дата *** г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че ответника е клиент на ищцовото дружество за доставяна ел. енергия за обект на потребление находящ се в гр.Варна, ул. „Янко Карагяуров“ №1, ап.1, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски номер ***.
Твърди се още, че в периода от ***г. до ***г. ищцовото дружество издало фактури за доставени на ответника ел. енергия и услуги по възстановяване на ел. захранването в периода от 26.02.2018г. до 26.07.2018г. на обща стойност 1583.76 лева. Ответникът не заплатил дължимите суми в предвидения в общите условия на ищцовото дружество срок, поради което изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до ***г. в общ размер на 35.51 лева.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 14615/2018г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК и ищецът получил указания да предяви иск за установяване на вземанията си, което породило правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Ищеца моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по доказателствата и моли за присъждане на направените в исковото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който исковите претенции се оспорват като процесуално допустими, но неоснователни.
По делото липсвали доказателства, от които да е видно дали монтираното на обекта на ищеца СТИ е било изправно към процесния период.
От представената справка за потребление се установявало, че имало големи периоди, в които няма отчетено потребление или е отчитано минимално потребление, а през м. март, април и май 2018г са начислени големи суми за потребена ел. енергия. Това пораждало съмнение дали претендираното количество ел. енергия е въз основа на регулярни месечни отчети, дали е възможно такова количество да бъде потребено в обекта на ищеца. По отношение издадената фактура на стойност 19.00 лева за начислена такса за възстановяване на захранване, то тя не се дължала от ответника, тъй като той не е отправял искане за такава услуга и липсвало валидно законово или договорно основание за начисляване на такава такса.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуален представител поддържа исковите претенции и моли същите да бъдат уважени. Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
Производството е
образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
като от ч.гр.д.№ 14615/2018г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за
допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена от
ищеца в законоустановения едномесечен срок.
С оглед изложените от страните фактически твърдения доказателствената тежест по делото бе разпределена между тях, като в тежест на ищцовото дружество бе да докаже твърденията си, че в периода от 26.02.2018г. до 26.07.2018г. е доставило на ответника електроенергия и услуги на обща стойност 1583.76 лева, която ел. енергия да е отчетена с метрологично годно средство за търговско измерване и твърдените количества електроенергия да е технически възможно да бъдат доставени в обекта на потребление на ответника за всеки един от процесните периоди.
От протокол №*** за монтаж на електромер се установява, че на ***г. на обекта на потребление на ответника Д.И.С. е монтиран електромер № ***, модел ISKRA ME161, произведен 2004г., с показания по нощна тарифа 4873 и дневна тарифа 11122 /л.68/.
Ищцовото дружество е представило протокол за проверка на електромер № ***г., според който на ***г. е извършена последваща проверка на електромер № *** със заключение за съответствие на електромера /л.67/.
Видно от представената с исковата молба справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, претендираните в настоящето производство суми са за доставена в обекта на потребление на ответника ел. енергия отчетена при редовен отчет на електромер № *** /л.15/.
Съгласно глава 9, раздел II – битови производители на Наредба №3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии индивидуалния максимален товар на едно жилище е не повече от 10 КВч или за периода от 26.02.2018г. до 26.03.2018г. максималното количество ел. енергия, което може да бъде доставено в обекта на потребление на ответника е 6 720 кВтч /10 кВтч * 24 часа*28 дни/.
От гореописаните доказателства се установява, че ищцовото дружество претендира вземания за реално доставена до обекта на потребление на ответника ел. енергия, която е отчетена от метрологично годно средство за търговско измерване, като претендираните количества е възможно да бъдат потребени за процесния период.
Съгласно чл.38 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество, действащи между страните и приобщени към доказателствата по делото, потребител, който не изпълни в срок плащане на дължими суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
По изложените съображения исковите претенции се доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски, като съобразно представеният списък на разноските, доказателствата за действително извършване на такива, то в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 515.27 лева за настоящето производство и 75 лева за заповедното производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.И.С., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** следните суми, за които е издадена Заповед № 7326/02.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 14615/2018г. по описа на ВРС:
1.) сумата от 1575,29 лв., представляваща главница за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия и такса възстановяване за обект с клиентски номер *** и абонатен номер **********, находящ се на адрес: ***, формирана като сбор от следните суми:
- сумата от 625,25 лв., представляваща незаплатена част от фактура № *** от дата *** г. на обща стойност от 633,72 лв. с падеж *** г., издадена за период на потребление от 26.02.2018 г. до 26.03.2018 г.;
- сумата от 461,59 лв. по фактура № *** от дата *** г., с падеж *** г., издадена за период на потребление от 27.03.2018 г. до 25.04.2018 г.;
- сумата от 298,26 лв. по фактура № *** от дата *** г., с падеж *** г., издадена за период на потребление от 26.04.2018 г. до 26.05.2018 г.;
- сумата от 19 лв. по фактура № *** от дата *** г., с падеж *** г.;
- сумата от 169,21 лв. по фактура № *** от дата *** г., с падеж *** г., издадена за период на потребление от 27.05.2018 г. до 26.06.2018 г.;
- сумата от 1,98 лв. по фактура № **** от дата *** г., с падеж *** г., издадена за период на потребление от 27.06.2018 г. до 26.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
2.) сумата от 35,51 лв., представляваща мораторна лихва, формирана като сбор от следните суми и за следните периоди:
- сумата от 16,16 лв., представляваща начислена лихва за забава за периода от 02.05.2018 г. до 05.09.2018 г. върху главницата от 625,25 лв. по фактура № *** от дата *** г.;
- сумата от 12,31 лв., представляваща начислена лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до 05.09.2018 г. върху главницата от 461,59 лв. по фактура № *** от дата *** г.;
- сумата от 5,39 лв., представляваща начислена лихва за забава за периода от 02.07.2018 г. до 05.09.2018 г. върху главницата от 298,26 лв. по фактура № *** от дата *** г.;
- сумата от 1,65 лв., представляваща начислена лихва за забава за периода от 01.08.2018 г. до 05.09.2018 г. върху главницата от 169,21 лв. по фактура № *** от дата *** г..
ОСЪЖДА Д.И.С., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 515.27 лв. /петстотин и петнадесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.С., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 14615/2018г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: