№ 96
гр. Разград, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на девети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско
дело № 20233300500050 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба от А. С. К. против определение № 20/10.01.2022г. по гр.д. №
568/2022г. по описа на РС Исперих в частта, с която съдебното производство е прекратено
по отношение на евентуалната претенция на ищеца за определяне на границата между
имотите на страните по съществуващата на място ограда. Ищецът твърди, че евентуалното
искане е направено по реда на чл.124 ал.1 ГПК за признаване на установено правото му на
собственост върху маломерната част на основание осъществено владение. Счита, че ако за
съда е останало неясно основанието на претенцията, е следвало да даде указания до ищеца
да поясни исковата молба.
Въззиваемите Н.Б. А.ш и Н.Н. А.ш не са депозирА. писмен отговор.
Съдът, след преценка на извършените до този момент процесуални действия, приема
следното: А. К. е подал искова молба, в обстоятелствената част на която е изложил
твърдения, че притежава право на собственост върху маломерна част с площ 293кв.м.,
разположена между неговия поземлен имот 1449.73.698 и имота на ответниците
11449.73.699. Правото си на собственост обосновава с влязла в сила и приложена регулация
по плана за регулация на с.Владимировци от 1932г., дарение и давностно владение от 1932г.
(с присъединяване на владението на праводателите му) до настоящия момент. Ищецът
твърди още, че към момента на изготвяне на кадастралната карта на с.Владимировци през
2007г. спорната площ погрешно е била включена в обхвата на имот 11449.73.699,
притежаван от ответниците. Спорът между страните възникнал по повод предприети от
ответницата действия по снабдяване с констативен нотариален акт и ограждане с колчета на
спорната площ. В петитум ищецът е поискал да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта на с.Владимировци
ищецът е собственик по регулация и давност на площ от 293 кв.м., находяща се между
поземлен имот 11449.73.698 и поземлен имот 11449.73.699, погрешно заснета като част от
1
имота на ответниците, като границата следва да бъде нанесена съобразно плана за регулация
на селото от 1932г., а при условие на евентуалност, границата да бъде определена по
съществуващата на място ограда.
Районният съд е приел в процедурата по чл.140 ГПК, че е сезиран с иск с правна
квА.фикация чл.124 ал.1 ГПК в.в. с чл.54 ал.2 ЗКИР. Съдът е преценил като недопустима
евентуалната претенция поради липсата на исков ред за определяне на граница между имоти
по съществуваща на място ограда. Приел е, че върпосът дА. оградата е правилно поставена
и съответства на приложения план и документите за собстваност, е част от предмета на
спора за материално право по чл.124 ал.1 ГПК в.в. с чл.54 ал.2 ЗКИР и не е самостоятелна
искова претенция.
Въззивният съд намира докладваната искова молба за нередовна. За да се установят
правното основание и правната квА.фикация на исковите претенции, съгл. чл.140 и чл.146
ГПК, проектът за доклад следва да бъде съобразен със следното: В обстоятелствената част
на исковата молба ищецът излага твърдения за грешка в кадастралната карта от 2007г.
досежно маломерна част от 293кв.м., която е включена неправилно в съседния имот,
собственост на ответниците, като същевременно обосновава своето право на собственост на
влязла в сила и приложена регулация, дарение и давностно владение. Съдържащите се
твърдения сочат на правно основание на предявения иск – установяване на спорното право
на собственост и на неточното отразяване на пространствения обем на това право,
съответно правната квА.фикация е по чл.54 ал.2 ЗКИР. От друга страна, в петитума на
исковата молба се съдържа искане за признаване за установено по отношение на
ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта на с.Владимировци
ищецът е собственик по регулация и давност на спорната площ от 293 кв.м., погрешно
заснета като част от имота на ответниците, като границата следва да бъде нанесена
съобразно плана за регулация на селото от 1932г., а при условие на евентуалност, границата
да бъде определена по съществуващата на място ограда.
При това положение е нА.це разминаване между обстоятелствената част и петитума
на иска, доколкото по отношение на съдържащото се в петитума евентуално искане не се
съдържат твърдения и данни в обстоятелствената част на молбата. Ако искането
представлява едно от правните основания на претенцията с правна квА.фикация чл.54 ал.2
ЗКИР – установяване на правото на собственост на базата на давностно владение, каквото е
твърдението в частната жалба, това следва да бъде ясно посочено от ищеца и тогава ще
липсва отделен евентуален петитум, който да разгледа съдът. Ако обаче ищецът предявява
отделен иск, той следва да попълни обстоятелствената част на исковата молба със
съответните твърдения и правно основание, както и да посочи петитум, съответстващ на
основанието – искането за определяне на границата между имотите по съществуващата на
място ограда не съответства нито на чл.124 ал.1 ГПК, нито на чл.54 ал.2 ЗКИР. Следва да се
има предвид, че искът с правна квА.фикация чл.124 ал.1 ГПК е идентичен с установителната
част на иска с правна квА.фикация чл.54 ал.2 ЗКИР, поради което не биха могли да се водят
паралелно и което също следва да бъде уточнено от ищеца и съобразено от съда.
2
Районният съд е следвало да даде срок на страната да конкретизира исковата си
претенция и едва след това, ако ищецът твърди и предявява отделна искова претенция,
съдът ще преценява нейната допустимост.
Отделно от горното, в обстоятелствената част се съдържа твърдение за притежавано
право на собственост въз основа на дарение, а в петитума такова правно основание липсва,
което също представлява разминаване между обстоятелствена част и петитум и също следва
да бъде поправено.
Следва да се има предвид и че искът по чл.54 ал.2 ЗКИР е за установяване на правото
на собственост към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на
съдебното дирене в инстанцията по същество (вж. т.4 на ТР № 8/2014г. на ОСГК на ВКС).
Във връзка с това районният съд следва да предприеме действия за уточняване от ищеца на
тази част от петитума на исковата молба, в която е посочено установяване на правото към
минал момент.
Горните съображения налагат отмяна на определението на РС Исперих в обжалваната
част и връщане на делото за даване на указания за отстраняване на нередовностите в
исковата молба.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 20/10.01.2022г. по гр.д. № 568/2022г. по описа на РС Исперих
в частта, с която съдебното производство е прекратено по отношение на евентуалната
претенция на ищеца за определяне на границата между имотите на страните по
съществуващата на място ограда;
Връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по
администриране на исковата молба с даване на указания за отстраняване на нередовностите
в нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3