ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 436
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско
дело № 20222100502207 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бр.53Е, вх.В,
представлявано от юрисконсулт Р.И. против разпореждане № 14322/02.12.2022г.,
постановено от Районен съд– Бургас по ч. гр. д. № ****/2022г. С това разпореждане,
Районен съд– Бургас отхвърля заявлението на дружеството да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К. В. Ч., ЕГН: ********** от
гр. С*** за следните суми: 56,84 лева - договорна лихва за периода от 05.04.2022г. до
05.10.2022г.; 114,07 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 267,28
лева – възнаграждение за закупена услуга „Фекси“; 61,54 лева – обезщетение за забавено
плащане за периода от 06.12.2021г. до 05.10.2022г. и 11,39 лева – обезщетение за забавено
плащане за периода от 05.10.2022г. до 24.11.2022г.
Жалбоподателят оспорва изводите на заповедния съд и излага подробни съображения
за това. Дружеството оспорва и извода за недействителност на договора поради
противоречие с чл.11, ал.1, т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК. „Профи кредит България“ ЕООД иска
от въззивния съд да отмени процесното разпореждане и да разпореди издаването на заповед
за изпълнение в частта, в която е отказано.
Като взе предвид твърденията на страната и фактите по делото, Бургаският окръжен
съд намира следното:
ФАКТИ:
На 25.11.2022г. „Профи кредит България“ ЕООД подава заявление да се издаде
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. В. Ч., ЕГН: ********** от гр.
С*** за следните суми:
871,53 лева – главница по договор за потребителски кредит;
56,84 лева - договорна лихва за периода от 05.04.2022г. до 05.10.2022г.;
114,07 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“;
267,28 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фекси“;
61,54 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 06.12.2021г. до
1
05.10.2022г. и
11,39 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 05.10.2022г. до
24.11.2022г.
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит Профи Кредит
Standard № 40006534794/08.11.2021г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и К.
В. Ч., в който параметрите на кредита са както следва: размер на кредита: 600 лева, размер
на погасителната вноска: 120,28 лева, в която са включени част от дължимата главница,
лихва и възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флексе“; брой вноски: 11; ГПР: 48,32%;
фиксиран годишен лихвен процент: 40.90%; лихвен процент на ден: 0,11%. В чл.17.6 от
договора е уговорено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на
180 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 420 лева.
На 02.12.2022г. Районен съд – Бургас издава заповед по чл.410 от ГПК №
3712/02.12.2022г., с която осъжда длъжника К. В. Ч. да заплати на „Профи Кредит България“
ЕООД сумата от 403,34 лева, представляваща дължима главница по договора за
потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2022г. до окончателното
изплащане, сумата от 11,03 лева– разноски по делото и сумата от 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 14322/02.12.2022г. Районен съд – Бургас отхвърля заявлението на
„Профи кредит България“ ЕООД за следните суми: 56,84 лева - договорна лихва за периода
от 05.04.2022г. до 05.10.2022г.; 114,07 лева – възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“; 267,28 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фекси“; 61,54 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от 06.12.2021г. до 05.10.2022г. и 11,39 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от 05.10.2022г. до 24.11.2022г. За да постанови
това разпореждане, съдът приема, че договорът за потребителски е недействителен на
основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не е ясно как е
формулиран ГПР. Отделно от това, съдът приема, че клаузите за заплащане на
претендираните суми са нищожни на основание чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като в ГПР не са
включени всички разходи – възнагражденията за „Фаст“ и „Флекси“ услугите, с добавянето
на които ГПР става по-висок от предвидения в чл.19, ал.4 от ЗПК. Договорната лихва,
според заповедния съд, е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.ІІІ от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави. Въз основа на тези изводи, съдът заключава, че на основание
чл.23 от ЗПК длъжникът дължи само чистата стойност на кредита.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната
жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). ГПР по кредита се
изчислява по формула, съгласно приложение № 1 като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. В ал.4 от цитираната правна норма е въведена
забрана за петкратно превишение на ГПР над законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с ПМС на РБ. Нарушаването на тази забрана е скрепено със
санкция, която е разписана в чл.19, ал.5 от ЗПК – нищожност на клаузите в договор, които
надвишават определения минимум. Понятието „общ разход по кредита“ е дефинирано в §1,
т.1 от ДР на ЗПК. Това са всички разходи по кредита, включително лихвите, комисионни,
такси, възнаграждения на кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
2
потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителните услуги,
свързани с договора за кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.
В конкретния случай, в раздел VІ от договор № 40006534794/08.11.2021г. е посочен
ГПР в размер на 48,32%. Едновременно с това, в чл.17.6 от договора е записано, че
кредитополучателят дължи възнаграждение за услугата „Фаст“ в размер на 180 лева и
възнаграждение за услугата „Флекси“ в размер на 420 лева. Уговорени по този начин,
вноските по кредита се равняват на 120,28 лева всяка с включени услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Общият размер на кредитното задължение възлиза на 1 323,14 лева.
Възнаграждението за услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“, представляват друг вид
разход по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК, който трябва да бъде отнесен към ГПР. В
конкретния случай, посоченият в договора ГПР е 48,32 %, а възнаграждението за
осигуряване на двете услуги е в размер на 600 лева и се равнява на 100 % от стойността на
кредита. При това положение е очевидно, че действителният ГПР по кредита надвишава
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Като е достигнал до този
извод и е обобщил, че включената в погасителния план неустойка и таксата за бързо
разглеждане на документите представляват скрита възнаградителна лихва, районният съд е
постановил правилно разпореждане. С уговорените по посочения начин неустойка и такса,
кредиторът в действителност увеличава възнаграждението по кредита, което е забранено от
нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Правилен е и изводът на районния съд, че договорът не
съответства на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.10, ал.1 от ЗПК се
явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК. След като договорът е недействителен на
посоченото основание, приложение следва да намери разпоредбата на 23 от ЗПК, според
която в този случай кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита без лихвите и другите разходи. Законната лихва е дължима на основание чл.86 от
ЗЗД и правилно е присъдена, считано от датата на подаване на заявлението, от която дата
длъжникът следва да се счита поканен.
Възражението на частния жалбоподател, основано на чл.26, ал.4 от ЗЗД, е
неоснователно. Действително, според правилото на цитираната правна норма, нищожността
на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор, когато тези части са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните части. В конкретния случай обаче,
недействителността на договора следва от нормата на чл.22 от ЗПК, която въвежда
недействителност на целия договор, ако не е изпълнено някое от изискванията за неговото
съдържание, между които са и тези по чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Възражението на частния жалбоподател, че определените в договора лихви -
договорна и за забава не накърняват добрите нрави, е основателно, но не променя извода за
правилно постановено разпореждане на основанията, изложени по-горе.
По изложените съображения, частната жалба на „Профи кредит България“ ЕАД е
неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното разпореждане.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 14322/02.12.2022г., постановено от Районен съд –
Бургас по ч. гр. д. № ****/2022г.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4