МОТИВИ
към Решение № 260333/13.04.2021г. по НОХД 876/2021г.
по описа на РС-Бургас
Производството по
делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура гр.
Бургас против Д.П.П., ЕГН: **********, роден на ***г***, с
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование,
женен, неосъждан- реабилитиран, за
това, че на 26.07.2020г. в гр. Бургас, на паркинга зад блок № 166
в ж.к. „ *”, си служил с табели с рег. № *, монтирани на лек автомобил марка
„БМВ”, модел „320Д”, с номер на рама *, издадени за друго моторно превозно
средство, а именно за лек автомобил, марка „ Сеат Ибиза”, с рама № *-
престъпление по чл.345, ал.1 НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на глава XXVIII
НПК, доколкото разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК предвижда, че при наличие
на предпоставки за приложението на този ред и искане на страните (т.е. и
прокурорът счита, че са налице тези предпоставки), делото следва да бъде
разгледано незабавно след разпоредителното заседание. Предвид тежестта на
обвинението и предвид данните за съдимостта на подсъдимия, съдът счете, че са
налице предпоставките за разглеждане на делото по този ред, като специфичните
правила предвиждат и крайният акт на съда да бъде решение- чл. 378, ал. 4 от НПК. В този смисъл е и съдебната практика (напр. Решение № 764 от 02.10.2019 г. по
в. н. о. х. д. № 3085 / 2019 г. на НО II въззивен състав на Софийски градски
съд).
В пледоарията си прокурорът застъпва, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Счита, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като
му се наложи административно наказание „глоба” в минималния размер от 1000 лв.
Защитникът на подсъдимия- адв. Б., моли за налагане на
минимално наказание.
В съдебно заседание подсъдимият изразява съжаление за
стореното.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.П.П.,
ЕГН: **********, е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан.
Обвиняемият Д.П.П. бил собственик на лек автомобил, марка „БМВ”, модел „
320 Д”, с номер на рама *. Лекият автомобил бил с поставени два броя табели с
peг. *. Поради извършени нарушения от обв. П. на Закон за движени по пътищата,
на 18.04.2020г. с АУАН № *, били иззети табелите с per. № *, издадени за лекия
автомобил на обв. П.. Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № */21.04.2020г. на Началник група към ОДМВР- Бургас, сектор „ Пътна
полиция”- Бургас, връчена на обв. П. на 10.05.2020г. и влязла в сила на
25.05.2020г., регистрацията на лек автомобил „ БМВ”, модел „320Д”, била
прекратена за срок от шест месеца.
Тъй като табелите на лекия автомобил били иззети от органите на реда, обв. П.
демонтирал поставени регистрационни табели с № * от лек автомобил „ Сеат
Ибиза“, с номер на рама *, собственост на свидетеля *. Обв. П. монтирал
табелите на собствения си автомобил „ БМВ“, „модел 320Д“ .
На 23.04.2020г. регистрацията на лек автомобил „ БМВ”, модел „ 320Д” била
възстановена, като моторното превозно средство било регистрирано с
регистрационен № *, собственост на обв. Д.П..
На 26.07.2020г. обв. Д.П. привел в движение лек автомобил „ БМВ“, модел „320Д“,
който бил с поставени табели с peг. № *. По същото време полицейските
служители- свидетелите *и Тихомир Калъбалъков, изпълнявали служебните си
задължения на територията на гр. Бургас. Когато се намирали в ж.к. „ *”, те
видели, че на паркинга зад блок № 166, се движи лек автомобил марка „БМВ”,
модел „ 320Д”, с поставени табели с регистрационен № *. След подаден звуков и
светлинен сигнал, водачът на лекия автомобил спрял и полицейските
служители пристъпили към извършването на проверка. Било установено, че
автомобилът се управлявал от обв. Д.П. и че поставените табели не били издадени
за лек автомобил марка „ БМВ”, модел „ 320Д”, с номер на рама *. Справката
показала, че същите били издадени за лек автомобил „ Сеат Ибиза“, с номер на
рама *, собственост на свидетеля *. На обвиняемия бил съставен АУАН, който бил
подписан без възражения.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно- техническа
експертиза, от заключението на която е видно, че табелите с peг. № * са
истински, отговарят на изискванията на БДС- 15980 и БДС- IS07591 и са издадени
от компетентните органи.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа
обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378,
ал.2 НПК, а именно:
Свидетелските показания на *(л. 7
от ДП), *(л. 8 от ДП), *(л. 9 от ДП), * (л. 10 от ДП), протокол за оглед (л. 11-12
от ДП), изготвената техническа експертиза /Протокол № 82 от 31.07.2020 год.,
изготвена от вещо лице в БНТЛ при ОД на МВР -гр.Бургас на л. 16-17 от ДП/,
както и от останалите приобщени по досъдебното производство писмени и
веществени доказателства.
Посочените доказателства са
вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което следва да се
кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на проведено
досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са последователни,
логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
Съдът основава своето решение и
на заключението на изготвената на досъдебното производство експертиза, която е
компетентно извършена и отговаря изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на
поставените въпроси.
По делото не са налични
противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл.
305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях
за сметка на други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 303, ал.
2 НПК, за да признае обвиняемия/подсъдимия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъплението по чл. 345, ал. 1 НК, за което му
е повдигнато обвинение.
Родов обект на
престъпленията против транспорта са обществените отношения, свързани с
безаварийното осъществяване на транспортната дейност, като при конкретното
деяние тези отношения се засягат чрез засягането на отношенията касателно
установените правила за отчетност и контрол на моторните превозни средства.
От обективна страна е налице и
изпълнителното деяние- служене с регистрационни табели, което се осъществява
само чрез действие. Служенето представлява използване на съответната вещ по
предназначение. Регистрационните табели служат за идентифициране на съответното
МПС. В конкретния случай подсъдимият е управлявал МПС (по смисъла на ЗДвП)- лек
автомобил марка „БМВ”, модел „320Д”, с номер на рама *, с табели с
регистрационен номер рег. № *. Иначе казано, П. си е служил с тези табели, тъй
като чрез тях е можело да бъде идентифицирано съответното МПС при неговото
управление. Табелите са били издадени за друго МПС- лек автомобил, марка „ Сеат
Ибиза”, с рама № *, т.е. същите са били истински, но не са били предназначени
за управлявания на 26.07.2020 г. от П. автомобил. Поради това деецът е
осъществил първата форма на изпълнителното деяние по чл. 345, ал. 1 НК.
Подсъдимият П. е субект на престъплението по чл.
345, ал. 1 от НК, тъй като то може да бъде извършено от
всички наказателноотговорни лица.
От субективна страна подсъдимият П. е действал при форма на
вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че управлява МПС с регистрационни
табели, които са били предназначени за друго МПС и е целял именно това.
По вида и размера на наказанието:
Настоящият
състав намира, че към момента на извършване на деянието, за което е било
повдигнато обвинение на П., същият е бил реабилитиран по право, т.е. същият е бил неосъждан, по отношение на него е
приложима разпоредбата на чл. 78а НК. За престъплението, в което подсъдимият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до
една година или „глоба” от петстотин до хиляда лева. В същото време по
отношение на П. са налице и останалите законово предвидени предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1) за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; 2) с
извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към
процесната дата подсъдимият не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество престъпления,
деецът не е бил в пияно състояние или под въздействието на наркотични вещества
или техни аналози и не е причинена тежка телесна повреда или смърт.
Предвид
това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на
размера на наказанието съдът констатира, че липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства. Обратно, налице са смекчаващи такива- изразеното съжаление от
подсъдимия, както и пълното съдействие от негова страна в хода на цялото
производство за изясняване на обективната истина. Предвид всичко изложено,
съдът намира, че справедлив размер на наказанието с оглед обществената опасност
на извършеното и на дееца, се явява минималният такъв от 1000 лв. Макар и в
минимален размер, това наказание ще допринесе за поправяне и превъзпитание на
дееца, които в съдебното заседание демонстрира, че осъзнава противоправността
на извършеното от него.
По веществените доказателства:
Веществените
доказателства- 2 бр. регистрационни табели с № * на съхранение в 05 РУ на МВР-
Бургас, следва да бъдат предадени на ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ на
основание Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. на Министъра на вътрешните работи.
Тук следва да се отбележи, че те няма как да бъдат отнети в полза на държавата,
тъй като само се предоставят на собствениците на МПС за ползване съгласно
горецитираната наредба.
По разноските:
Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен, го осъжда да
заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай, подсъдимият бе осъден
да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по делото
в хода на досъдебното производство разноски в размер на 24,03 /двадесет и
четири лева и три стотинки/ лева, както и да заплати в полза на РС-Бургас 5,00 лева за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист.
По
тези съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно
с оригинала: Д.Б.