Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260674 04.03.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Петя Карабиберова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6036 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от ищеца „Гарант Кредит Консулт” ЕООД,
против В.Й.М., с която са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 143,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 139 ЗЗД, за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 41/06.01.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
43/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV граждански
състав, за сумата от общо 2021.65 лева, от която 749.73 лева – заплатено от ищеца задължение на ответника по договор
за заем № 13829/06.03.2019 г., сключен с „Лайт Кредит” ООД, по силата на
договор за гаранция от 06.03.2019 г. и сумата от 271.92 лв. – незаплатено възнаграждение по договор за гаранция от
06.03.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 03.01.2020 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба, ищецът твърди, че между ответника
и „Лайт кредит“ ООД е сключен договор за заем № ***, по силата на който в полза
на заемополучателят била предоставена сумата от 800 лв. срещу насрещното му
задължение да върне на 5 равни месечни вноски, всяка от 176.35 лв., сумата от
общо 881.75 лв., в която се включвало и задължение за заплащане на
възнаградителна лихва. Първата погасителна вноска била с падеж на 06.04.2019 г.
и краен срок за погасяване на задължението – 06.08.2019 г. Твърди, че част от
задълженията по кредита били погасени със заплащане на сумата 132.02 лв., с
която била погасена частично първата вноска по договора. Задължението на
заемополучателите било обезпечено от ищеца по силата на договор за гаранция от
06.03.2019 г., сключен между „Лайт Кредит Консулт” ЕООД /понастоящем Гарант
Кредит Консулт” ЕООД/, „Лайт Кредит” ООД и В.Й.М.. Ответникът поел задължение
за заплащане на възнаграждение на поръчителя, дължимо на 5 месечни вноски,
всяка от които на стойност от 67.98 лева, като задължението било обезпечено с
издаден в полза на гаранта запис на заповед. Възнаграждението на поръчителя
било частично погасено със заплащане на сумата от 67.98 лв., с която се
погасила първата вноска. С уведомление от 20.10.2019 г. заемодателят „Лайт
Кредит” ООД уведомил ищеца, на основание чл. 5 от договора за гаранция, че
ответникът имал непогасени задължения по обезпечения договор за заем в размер
на сумата от 749.73 лв., като тази сума била заплатена на кредитора от ищеца на
23.10.2019 г. Претендира заплащане на тази сума от страна на
кредитополучателите, чието задължение било обезпечено, както и заплащане на
сумата от 271.92 лв. – незаплатено възнаграждение по договора за гаранция.
По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявените установителни искове. Моли за присъждане на сторените
в производството съдебно-деловодни разноски.
В хода на
производството е вписана промяна на наименованието на ищеца от „Лайт кредит
консулт“ ЕООД на „Гарант кредит консулт“ ЕООД.
Ответната страна В.М. не е депозирал
отговор на исковата молба в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 41/06.01.2020 г. по
чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 43/2020 г. на ПРС, ХV гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на „Лайт
кредит консулт“ ООД, ЕИК *********, следните суми: 749.73 лв. – главница, дължима по Договор за заем № ***, сключен с
„Лайт кредит“ ООД, с краен срок на погасяване 06.08.2019 г. и сумата от 271.92 лв. – незаплатена част от
възнаграждение по договор за гаранция от 06.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
03.01.2020 г., до окончателното й изплащане.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК
и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.
Ето защо и съдът намира, че
предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира
следното:
Съдът приема,
че по делото е безспорно установено, че между „Лайт кредит“
ООД като заемодател и ответника като заемател е подписан договор за паричен
заем № ***. С посочения договор на ответника е предоставена заемна сума в
размер на 800 лева. Уговорена е договорна лихва с фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 40.00 %, а годишният процент на разходите
(ГПР) е 47.86 %. Заемателят се е задължил да върне сумата на 5 месечни
погасителни вноски в размер на 176.35 лева всяка, като общият размер на всички
плащания е записан на 881.75 лева. Съгласно чл. 3, ал. 2 сумата се
предава при предоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора, който предвижда
предоставянето на обезпечение чрез запис на заповед и гаранция от третото лице,
чрез сключване на договор за гаранция.
Предвид тези условия за отпускането
на заема, на същата дата между „Лайт кредит“ ООД, „Лайт кредит консулт“ ЕООД и В.Й.М.
е сключен договор за гаранция, с който „Лайт кредит консулт“ ЕООД се е
задължило да гарантира за изпълнението на задълженията на заемателя. В чл. 1.2
е уговорено, че заемодателят следва да насочи претенцията си първо срещу
заемателя и едва ако не бъде удовлетворен, за иска плащане от гаранта. За
предоставената гаранция е уговорено възнаграждение, дължимо от заемателя в
размер на 5 вноски по 67.98 лева, или общо 339.90 лева.
Заемодателят е уведомил гаранта за неизпълнението на задълженията на
заемателя на 20.10.2019 г. и е поискал плащане в размер на 749.73 лева. Гарантът-ищец
е превел сумата на заемодателя на 23.10.2019 г.
По делото е прието заключение на
съдебно - счетоводна експертиза, по което вещото лице е посочило, че на
05.04.2019 г., в счетоводството на кредитора е осчетоводен ПКО № **********, с
който са постъпили в касата 200 лева, като със същата сума е погасена главница
в размер на 132.02 лева; на 23.10.2019 г. е постъпила сума от 81.75 лева, с
която са погасени начислени лихви за забава. Вещото лице установява още, че на
23.10.2019 г. по разплащателната сметка на дружеството – кредитор е постъпила
сумата от 749.73 лева от „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД.
Относно действителността на процесния договор за
заем:
„Лайт кредит“ ООД представлява финансова институция
по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Въз основа
изложеното се налага извод, че сключеният между страните договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски
кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 22 ЗПК
вр. чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая, в
договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 40.00 %. Липсва обаче
разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху
която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или
върху остатъчната главница, както и размер на лихвения процент на ден, т.е. не
става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата
дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно
как е формирана възнаградителната лихва. Принципно при фиксирана лихва не се
прилага изискването за предоставяне информация за последователността на
разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е
относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив,
следва в договора за кредит да са посочени условията (начините) за прилагането
му. Това изискване не е изпълнено.
Не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – „Обща
сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Като обща дължима сума по
договора е записана 800 лева, но в нея не е включено допълнителното плащане от 339.90
лева по договора за гаранция, който съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за заем е
задължително условие за предоставянето му. С това
допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за
предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид
сегашния му размер и съотношението между главницата, възнаградителната лихва от
40.00 % и възнаграждението за гаранцията, представляващо 42.48 % от заема.
Поради изложеното, посочения в
договора годишен процент на разходите от 47.86 % и обща дължима сума– 881.75
лева не отговарят на действителните такива. Посочените в
договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП.
Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019
г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по
в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в.
гр. д. № 2344/2019 г./
Следователно процесният договор е недействителен,
на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.
След като договорът за
заем е недействителен, недействителен се явява и тристранният договор за
гаранция, който има акцесорен характер спрямо първия. Поради нищожността, няма
задължения по договора за заем, които да бъдат обезпечени от гаранта. Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата
на чл. 23 ЗПК,
потребителят – ответник, би следвало да дължи връщане само на чистата стойност
по кредита, но не и лихви или други разходи.
Следователно, в настоящия случай ответникът
не дължи възнаграждение за гаранта, тъй като последното се явява „друг разход
по кредита“.
Според чл. 138, ал. 2 ЗЗД,
поръчителство може да съществува само за действително задължение. Следователно,
след като договорът за кредит е недействителен, за поръчителя не се поражда
задължение да обезпечи кредитора. Или в настоящия случай гарантът – ищецът по
делото, е изпълнил едно „чуждо задължение“. Съгласно чл. 74 ЗЗД този, който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това,
встъпва в правата на кредитора. Въпросът за незнанието за нищожността на
сделката и обосноваването на правния интерес по чл. 74 ЗЗД с факта на това
незнание е свързан, от една страна, с вида на недействителността, а от друга –
с опасността от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за
изпълняващия чуждото задължение – в този смисъл е определение № 212/19.12.2008
г. на ВКС по т. дело № 635/ 2008 г., I т. о. Недействителността на договора за
кредит не е очевидна, тъй като към момента, когато заемодателят е получил
изпълнение от гаранта, последният не е знаел, че договорът за кредит е
недействителен, съответно, че договорът за поръчителство не е породил действие.
Безспорно поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът
за кредит е действителен, респективно, е възникнало задължение за обезпечаване
на кредита, той е солидарно отговорен с длъжника – чл. 141, ал. 1 ЗЗД, т.е.
имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни
на падежа. Следователно, ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора,
включително и в правото му да получи чистата стойност на кредита /чл. 23 ЗПК/,
или в случая – сумата от 800 лева главница, намалена с направените плащания от
страна на ответника, които са общо в размер на 281.75 лева, според заключението
на съдебно – счетоводната експертиза.
При това положение съдът
намира, че предявеният установителен иск следва да се уважи, като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от 518.25 лева –
главница, представляваща задължение по договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 03.01.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, като за разликата над 518.25 лева до пълния предявен размер от
749.73 лева – да се отхвърли.
Предявеният установителен
иск за възнаграждение на гаранта, следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят
разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковата претенция.
Ищецът е представил доказателства и претендира
разноски в общ размер от 770 лева, от които 325 лева (25 –
държавна такса и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение) в заповедното
производство и 445 лева (25 лева – държавна такса, 120 лева – за експертиза и 300
лева – заплатено адвокатско възнаграждение) в настоящото исково производство.
Ето защо и, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените разноски за заповедното –
164.86 лева и исковото производство
– 225.73 лева, или в общ размер от 390.59 лева, съразмерно с уважената
част от исковете.
Ответникът Колев не претендира и не е правил
разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Й.М., ЕГН **********, дължи на „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД,
ЕИК ********* (с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“ ООД), ЕИК *********,
сумата от 518.25 лева (петстотин и
осемнадесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за заем № ***,
сключен с „Лайт Кредит“ ООД, което вземане е платено от „Гарант Кредит Консулт“
ЕООД, който е встъпил в правата на „Лайт Кредит“ ООД, съгласно Договор за
гаранция от 06.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 03.01.2020 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над 518.25 лева до пълния предявен размер 749.73 лева, както и
искът за дължимост на сумата в размер на 271.92
лева – незаплатена част от
възнаграждение по договор за гаранция от 06.03.2019 г., като
неоснователни, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 41
от 06.01.2020 г. по ч.гр.д. № 43 по описа на ПРС за 2020 г., ХV гр. с.
ОСЪЖДА В.Й.М., ЕГН **********,
да заплати на „Гарант Кредит
Консулт“ ЕООД, ЕИК ********* (с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“ ООД),
сумата в общ размер от 390.59 лева (триста и
деветдесет лева и петдесет и девет стотинки) – разноски, от които сумата от 164.86
лева (сто шестдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки) – за заповедното
производство по ч. гр.д. № 43/2020 г. по описа на ПРС, ХV гр.с. и сумата от 225.73 лева (двеста двадесет и пет лева
и седемдесет и три стотинки) – за настоящото производство по гр.д. № 6036 по
описа за 2020 г. на РС – Пловдив, ІХ гр.с., съразмерно с уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ