Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на десети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 9524 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 94054/15.04.2019 г., постановено по гр. д. № 54411/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 163 състав, ПОПРАВЕНО с решение № 231982/02.10.2019 г., постановено по същото дело, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „И.“ ООД иск срещу „С.С.“ ЕООД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 520, 44 лв. – левова равностойност на 82 400 унгарски форинта, главница за платена глоба за претоварен хладилен камион с рег. № *******, по вина на длъжника, на 17.04.2018 г., във връзка с договор за превоз на товар № 50181003263/05.04.2018 г., сключен между заявител и длъжник по направление от Германия до България, ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.201 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.415 ГПК вр. с чл.54 ЗАП вр. с чл.56 ЗАП.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „И.“ ООД, с
която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че при товарене в базата шофьорът на изпращача е
отчел правилно, че товарът е 22 бр. палета по 1 000 кг. всяко, което
отговаря на данните в товарителницата. По този начин той е изпълнил
задължението си, произтичащ от чл.8, пар.1, б.“а“ от Конвенция СМR.
Независимо от това шофьорът е обърнал внимание, че на палета е написано тегло
1 000 кг. без да се посочи дали теглото е нето или бруто, тъй като това е
нетно тегло, би могло да възникне проблем с претоварване. Този факт не е бил
отчетен от решаващия съд. Също така счита, че отговорността за натоварването е
на изпращача. Превозвачът следи за правилното нареждане на товара в ремаркето,
с оглед безопасността на превоза без да има задължение да измерва и проверява
специално теглото на товара. Не е налице и практическа възможност за това, тъй
като ремаркето не разполага с кантар. Съдът не е обосновал извода си, че в
товарителницата е посочено брутно тегло. Също така не е съобразил и
представения по делото документ от 17.04.2018 г., изходящ от ответника, с който
признава претенцията на ищеца и изразява желание доброволно да плати глобата.
Счита, че това волеизявление по естеството си съставлява признание на дълг. Съдът
не е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели на ищеца и на
ответника, като по този начин само е изброил формално представените
доказателства и извършените процесуални действия, без да обоснове правните си
изводи и да изложи мотиви в тази насока. Необосновано е приел, че не е доказано
твърдението, че в заявката е посочено некоректно нето тегло на товара, а не
бруто тегло, съгласно чл.53, ал.1, т.7 ЗАП и чл.6, пар.1, б.“з“ от Конвенция СМR. Моли
съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло предявения иск и му
присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника „С.С.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че
ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи по делото
фактическите си твърдения. В случай, че е имал съмнения относно теглото на
товара, е следвало да впише това в съставената товарителница, съгласно чл.8,
ал.2 от Конвенция СМR,
което не е сторил. От това следва, че превозвачът е изпълнил основното си
задължение да провери товара, което съставлява основание да се ангажира
отговорността му за това негово бездействие. Счита, че изложеното в
представената по делото частна кореспонденция, че наложената на превозвача
глоба следва да остане за сметка на ответника, е опровергано от ангажираните по
делото гласни доказателства. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му
присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.54 ЗАП
вр. с чл.56 ЗАП. Ищецът твърди, че въз основа на заявление, депозирано на 29.05.2018
г. от „И.“ ОДД срещу „С.С.“ ЕООД, на 05.06.2018 г. е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 520, 44 лв. –
левова равностойност на 82 400 унгарски форинта, дължима главница за
платена глоба за претоварен хладилен камион с рег. № *******, по вина на
длъжника, на дата 11.04.2018 г., във връзка с договор за превоз на товар №
50181003263/05.04.2018 г., сключен между заявител и длъжник по направление от
Германия до България, ведно със законната лихва от 29.05.2018 г. до изплащане
на вземането, лихва за забава в размер на 5, 65 лв. за периода 20.04.2018 г. - 21.05.2018
г. и 375 лв. – разноски по делото, от които: 25 лв. – държавна такса и 300 лв.
– възнаграждение за адвокат. Ответникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед. Твърди, че страните по делото са обвързани от заявка –
договор за превоз на товари с горепосочения номер е сключен с ответника –
възложил и ищеца – превозвач. Изпълнил е точно поетите договорни задължения. За
извършения превоз по релацията от Германия до България е съставена международна
товарителница, в която е обективиран вида, опаковката и обема на товара: 22
палета с общо тегло 22 000 кг. При проверка на товарния автомобил
(хладилен камион), е установено претоварване, а именно: общо тегло 23 100
кг. За това нарушение му наложена глоба
в размер на 82 400 форинта. Твърди, че е платил наложената му глоба с ПОС
терминал с карта на превозвача от шофьора. Нейната левова равностойност възлиза
на 520, 44 лв. Уведомил ответника за наложената глоба, като същият е потвърдил
задължението си да възстанови и плати сумата от 520, 44 лв., съгласно писмо от
17.04.2018 г. Въпреки това не е изпълнил задължението си. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че му дължи сумите, за които е постановена заповедта за изпълнение на парично
задължение, като му присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока
по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения
иск. Твърди, че не е подписан между страните описания в исковата молба договор
за международен превоз. Дори да се приеме, че такъв договор е сключен, то за
него не е възникнало задължение да заплати стойността на наложената глоба на
шофьора на превозвача. Твърди, че ищецът е натоварил цялата композиция със
стока на други възложители, без съгласието на ответника и без разрешение на
крайния клиент – възложител - товародател. Така ищецът е нарушил изричната
забрана да не товари друга стока в товарния автомобил, поради което е налице
виновно неизпълнение на договорните задължения от негова страна. Счита, че от
представените по делото доказателства не се установява на кого е наложена
глобата. Моли съда постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като
му присъди сторените по делото разноски.
Въз основа на заявление, депозирано на 29.05.2018 г. от „И.“ ООД срещу „С.С.“ ЕООД, на 05.06.2018 г. е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 33363/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 163 състав, в полза на заявителя срещу сочения длъжник за сумата от 520, 44 лв. – левова равностойност на 82 400 унгарски форинта, дължима главница за платена глоба за претоварен хладилен камион с рег. № *******, по вина на длъжника, на дата 11.04.2018 г., във връзка с договор за превоз на товар № 50181003263/05.04.2018 г., сключен между заявител и длъжник по направление от Германия до България, ведно със законната лихва от 29.05.2018 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 5, 65 лв. за периода 20.04.2018 г. - 21.05.2018 г. и 375 лв. – разноски по делото, от които: 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – възнаграждение за адвокат. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение, с което заявява, че не дължи изпълнение по нея.
Ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
По делото е представена заявка – договор за
извършване на международен превоз изх. № 50181003263/05.04.2018 г. до „И.“ ООД
– превозвач, изпратена от„С.С.“ ЕООД – възложител, по релацията от Германия до България, номер на
автомобила – *******, с дата на пристигане 09.04.2018 г. и дата на разтоварване
– 13.04.2018 г. и посочен вид на товара: FTL компактен
ONLI BOX/колети вид: Palletes/общо 22 бр., с параметри на
товара: товарни метри 13, 6 м./22 000 кг. Договорено е навло в размер на
4 107, 24 лв. + ДДС, платима срещу издадена от ищеца фактура, в срок от 25
работни дни след получаване на документите по 3.12.
Съгласно представения препис от СМR товарителница уговореният превоз е извършен от
ищеца с камион рег. № *******, като товарът съставлява 22 палета с тегло от
22 000 кг. Превозът е осъществен транзит.
От представената кантарна бележка № 236, рег. № *******
се установява, че на 16.04.2018 г. с водач Д.Д., „И.“ ООД, нетното тегло на камиона
е 17 640 кг.
Съгласно представена фактура, с точен превод на
български език, съобразно изискването на чл.185 ГПК, на ищцовото дружество, във
връзка с камион рег. № *******, е начислена такса за процедура и за свръхтегло
в размер на 68 800 унгарски форинта, както и 13 520 унгарски форинта.
Видно от представеното банково извлечение за периода
11.04.2018 г. – 18.04.2018 г. „И.“ ООД е превел по сметката на Д.С.Д.сумата от
600 лв. На 17.04.2017 г. е извършено плащане от ПОС терминал на сумата от
13 519 унгарски форинта – 85, 40 лв., както и на сумата от 68 880
унгарски форинта – 435, 16 лв.
Съгласно авизо за нареден кредитен превод от
11.04.2018 г. ищцовото дружество е превело в полза на Д.С.Д.сумата от 600 лв. –
служебен аванс.
От представения по делото трудов договор №
152/02.10.2017 г. се установява, че Д.С.Д.работи при ищеца, като заема
длъжността „шофьор тежкотоварни автомобили – 12 и повече тона“.
С писмо 17.04.2018 г. ответникът е уведомил ищеца,
че във връзка с получено електронно писмо иска да увери, че сумата от 520, 44
лв. ще бъде преведена от ответника към ищеца, след като получи препис на
оригинални документи, заверени с мокър печат от ищеца.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Д.С.Д.се
установява, че от 21 години насам работи при ищеца, като заема длъжността „шофьор“.
Управлявал е хладилен камион с рег. № *******. На 17.04.2018 г. пътувал от
Германия към България. Трябвало да разтовари в София и след това да продължи за
Гърция. От Германия до България шофирал свидетеля. В Унгария при извършен
контрол на кантар се установило, че има претоварване. Претоварването било повече
около 580 кг. - 600 кг. Шофьорът присъствал при товаренето, видял какво
представлява товара. Всеки палет имало надпис 1 000 кг. Попитал дали това
са килограмите на целия палет и му отговорили, че е така. Впоследствие се оказало,
че това е нетния товар, а стоката била с голяма опаковка – дървени палети,
дебели картони. Оказало се, че не е записано брутното тегло на товара, а
нетното тегло. Натоварили 22 палета. В Унгария установили, че товарът е по –
тежък. Платил глоба за установеното претоварване. Плащането извършил с неговата
дебитна карта. Получил пари от ищцовото дружество и след това платил с карта
наложената глоба. Свидетелят не си спомня дали товарът е бил на ответното
дружество. На 17.04.2018 г. е оформена ЧМР товарителница. Имало кантарни
бележки. В Румъния също имало проблем. Товарът бил натоварен в стандартно
ремарке. Тези 22 палета били нестандартни – два реда по 11 бройки. Нямало е
възможност да се натоварят още, имало малко празно място. Натоварените палети
изпълвали изцяло обема на автомобила. На управлявания от него хладилен камион
нямало кантар. Такива имало в по – новите модели след 2009 г. Когато
натоварели, сравнявали данните от ЧМР, товарителницата, кантара. В случая били
подведени от изпращача, тъй като в ЧМР явно е посочено нетното тегло, а
брутното тегло е било над 23 тона. Изрично попитал представителя на изпращача
дали посоченото тегло е брутно и отговорът бил утвърдителен.
Пред СРС е разпитан и свидетеля В.О.Х.. От
показанията му се установява, че работи при ответника от четири години и
половина. Между страните по делото е имало повече от един договор. През 2018 г.
с имали търговски отношения. Знае за случилото се с превода, извършен с камион
с рег. № ******* през 2018 г., в средата-края на м.04.2018 г. Тогава наели
камион от ищцовото дружество от Холандия до България, в склад на ответника.
Заявката била от Холандия. Стоката била 22 палета, 22 тона, стандартни размери.
Друго по тяхна поръчка в камиона е нямало. Останало е свободно място в камиона.
Ищецът ги уведомил, че няма да изпрати стоката, тъй като платили глоба в
Унгария. Свидетелят не е присъствал при товаренето. Получил информация, че
товарът няма да се достави заради платена глоба около 500 лв. Не са платили
тази сума, тъй като нямали вина за тази глоба. Те знаели, че камионът е
натоварен с 22 тона и не са били информирани, ме е натоварена повече стока,
заради което е наложена глобата поради претоварване с 900 кг. по информация на
ищеца. Товарът пристигнал при крайния получател. Преди да го предадат на
крайния получател не са го теглили, нямало такава практика. В ЧМР
товарителницата е посочен целия товар, бруто тегло. Не може да се посочи нетно
тегло, освен ако това изрично не се отбележи. Представител на ответника не е
присъствал при измерване, натоварване и качване на товара в камиона. Знаят
теглото на товара от ЧМР товарителницата. Обещали, че ще възстановят глобата,
за да доставят стоката и да я предадат на получателя. Изпратили електронно
писмо за това, без да определят срок за плащане. Възнамерявали да платят
глобата, ако се установи, че стоката е по – тежка от упоменатото при наемане на
камиона. От товародателя не са постъпили данни, че е натоварен и друг товар.
Имало практика след товарене на товара да се натоварва и друга стока над височината
на палета. Свидетелят не е присъствал при разтоварването и нямал преки
впечатления за товара в камиона. По време на превоза получили обаждане от
ищцовото дружество, когато камионът бил в тяхната база в България, за
наложената им глоба. Уведомили ги по телефона, контактували с диспечер. Тъй
като свидетелят бил мениджър на екипа, пряко следял всеки транспорт. В случая
превозът е извършен с хладилно ремарке.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Между страните в производството е налице валидно
сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки по смисъла на чл.1
от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й
се намират в две различни държави. Съгласно чл.9, т.1 от Конвенцията
товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и
получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл.4 договорът за превоз се
установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно
правоотношение. Следователно с подаването на заявката за международен превоз от
страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца е сключен договор за
международен автомобилен превоз на стоки. Ищецът – превозвач, е извършил превоза, като е доставил в
срок стоката, съгласно представената товарителница. Във връзка с констатирано
претоварване на камиона превозвачът е платил глоба.
Спори се между страните в
производството дали претоварването на камиона се дължи на неправилно вписване
теглото на товара в ЧМР товарителницата от страна на изпращача.
В доказателствена тежест на ищеца
е да докаже това свое фактическо твърдение, предвид нормата на чл.154, ал.1 ГПК. В тази насока е и съставения по реда на чл.146 ГПК доклад на делото.
В съставената ЧМР товарителница във
връзка с извършения международен превоз е удостоверено, че товарът е 22 палета,
с общо тегло 22 000 кг. Задължителните реквизити на ЧМР товарителницата са
изрично посочени в Конвенция CMR. В чл.6, § 1, б.“з“ от същата е
предвидено, че товарителницата трябва да съдържа
данни относно брутното тегло или
изразеното по друг начин количество на стоката. В тази смисъл са и изискванията
на чл.53, ал.1, т.7 ЗАП. Ето защо посоченото в товарителницата тегло отразява
брутното тегло на превозвания товар, доколкото липсва отбелязване, че това е
нетното тегло на товара. В тази насока са и показанията на разпитания по делото
свидетел Д.Д. – шофьорът, който е извършил превоза. Свидетелят е присъствал при
товаренето на хладилния камион и има преки впечатления относно свързаните с
това обстоятелства, за които е разпитан. При товаренето на камиона е получил
уверение от изпращача, че описаният в товарителницата товар е с посочено в
товарителницата брутно тегло.
В нормата на чл.7, § 1, б.“а“ от Конвенция CMR е регламентирано, че изпращачът отговаря за всички разноски и щети,
които би понесъл превозвачът вследствие неточността или недостатъчността на
данните, изрично посочени в чл.6, параграф 1, сред които и по б. „з“ – относно
брутното тегло. Също така в чл.56 ЗАП е предвидено, че установяването на
теглото на товара е задължение на изпращача (товародателя). Товародателят или
лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на
натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса,
отразена в свидетелството му за регистрация.
От наличието на несъответствие между декларирания от
изпращача товар и установения такъв в Унгария при контролното теглене на товара
не може да се обоснове еднозначен извод, че единствената възможна причина за
това е неточно деклариране на данните относно брутното тегло на товара от
изпращача. Само въз основа на показанията на свидетеля Д.Д., който е служител
на ищеца, ценени по реда на чл.172 ГПК, не може да се обоснове категоричен
извод в тази насока. По делото не е изслушана съдебно – техническа експертиза
за установяване на обстоятелството, че товарът, възложен от ответника, е
изпълнил изцяло обема на ремаркето на камиона, с който е осъществен превоза, за
да може да се обоснове извод за обективна невъзможност за поставяне и на друг
товар от превозвача.
Следва да се отбележи също така, че съгласно чл.8, § 11
б.“а“ от Конвенция CMR по време на приемането на
стоката за превоз, превозвачът е длъжен да провери точността на данните в
товарителницата относно броя на колетите, маркировката и номерата им. В случая
от показанията на свидетеля Д.Д. се установи, че е отправил запитване дали
посоченото в товарителницата тегло на товара е бруто, за което е получил
потвърждение. Също така се установи, че превозвачът не е разполагал с
необходимите средства, за да провери данните относно тежестта на товара. Това
обаче не го освобождава от отговорност, а за него възниква задължение по силата
на чл.8, § 2 от Конвенция CMR да впише в
товарителницата възражения, които трябва да бъдат мотивирани. Тези възражения
не обвързват изпращача, ако той не ги е приел изрично с товарителницата. По
силата на § 3 от същия член изпращачът
има право да изисква от превозвача да провери брутното тегло или изразеното по
друг начин количество на стоката. Резултатът от проверката се вписва в
товарителницата.
След като превозвачът не е вписал в товарителницата
мотивирани възражения във връзка с удостовереното брутно тегло на превозвания
товар и при липса на несъмнени доказателства, че е налице разминаване между
удостовереното в товарителницата брутно тегло и реалното такова, се налага
извода, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че
наложената глоба при извършване на процесния международен превоз на стоки е по
вина на ответника. С оглед на това не са налице предпоставки за ангажиране на
отговорността му.
Жалбоподателят релевира довод, че основателността на иска
се установява от представеното по делото извлечение от електронно писмо
17.04.2018 г. В него се съдържа изявление от представител на ответника, че
сумата от 520, 44 лв. ще бъде преведена на ищеца, след като ответникът получи
копия на оригинални документи, заверени с мокър печат от ищцовото дружество.
Така заявената готовност от ответника да плати претендираната от ищца сума не е
безусловна, а се предпоставя от ангажиране на доказателства, установяващи
вземането му. Също така липсва признание на факта, че е налице обективно
разминаване между декларираното брутно тегло на товара и реалното такова. Ето
защо въз основа на това писмо не могат да се обосноват изводи в тази насока.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
доколкото ищецът не е доказал, че платената от него глоба е по причина, за
която ответникът отговаря, предявеният иск е неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат сторените от ответника по жалбата разноски.
Техният размер възлиза на 300 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат по
договор за правна защита и съдействие от 08.04.2020 г., за осъществяване на
процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94054/15.04.2019 г., постановено по гр. д. № 54411/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 163 състав, ПОПРАВЕНО с решение № 231982/02.10.2019 г., постановено по гр. д. № 54411/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 163 състав.
ОСЪЖДА „И.“ ООД, ЕИК********, със съдебен адрес *** – адв. Х.П.,
да заплати на „С.С.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис
9 – адв. М.Й., сумата от 300
(триста) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
на страната във въззивното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.