Р Е Ш Е Н И Е № 260 105
Гр.Пловдив,02.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,гражданско отделение,трети състав,в открито
заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КАТЯ ПЕНЧЕВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря СТЕФКА ТОШЕВА,като разгледа
докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№102 по описа за 2019 г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №273 от
26.11.2018 г.,постановено по т.д.№203/2016 г. по описа на Окръжен
съд-Пазарджик,ответникът „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... е осъден да заплати на ищеца „А.И.“ЕООД-гр.П.,с
ЕИК ... следните суми:1/сумата от 12 826,20 лв. с вкл. ДДС,представляваща
възнаграждение за извършени СМР по протокол (обр.19) №1 от 07.09.2015 г. за обект „К. г.
к.-а.“ в гр.С.,съгласно договор за строителство №.../2015 г. от 29.01.2015
г.,на основание чл.79,ал.1,вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД;2/сумата от 36 502,43 лв. с
вкл. ДДС,представляваща възнаграждение за извършени СМР по т.1-28 вкл. по
протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. за
обект „К. г. к.-а.“ в гр.С.,съгласно договор за строителство №.../2015
г. от 29.01.2015 г.,на основание чл.79,ал.1,вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД;3/сумата от
2200 лв.,частично от 2300 лв.,представляваща неустойка за забава в плащането на
авансова сума от 100 000 лв.съгласно чл.4.1 от договор за строителство №.../2015
г. от 29.01.2015 г.,за периода от 18.02.2015 г.-13.03.2015 г.,на основание
чл.92 от ЗЗД;4/сумата от 19 820 лв.,представляваща неустойка за забава на
сумата от 250 000 лв.,съгласно чл.4.2 от договор за строителство №.../2015 г.
от 29.01.2015 г.,за периода от 29.04.2015 г.-13.08.2015 г.,на основание чл.92
от ЗЗД;5/сумата от 2 835,43 лв.,представляваща неустойка за забава в плащането
на остатъка от възнаграждението по протокол (обр.19) №1 от 07.09.2015 г. в размер на 12
826,20 лв.,за периода от 05.04.2016 г.-11.11.2016 г.,на основание чл.92 от ЗЗД;6/сумата от 8 066,50 лв.,представляваща неустойка за забава в плащането на
възнаграждението по протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. в размер на 36 502,43 лв. за периода от
05.04.2016 г.-11.11.2016 г.,на основание чл.92 от ЗЗД,ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба-11.11.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Със същото
решение са отхвърлени като неоснователни исковете на „А.И.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ...
против „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... за разликата над присъдените 36 502,43 лв. с
вкл. ДДС до предявените 73 717,67 лв. с вкл. ДДС,представляващи възнаграждение
за извършени СМР по т.1-28 вкл. от протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. за обект „К. г. к.-а.“
в гр.С.,съгласно договор за строителство №.../2015 г. от 29.01.2015 г.,на
основание чл.79,ал.1,вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД;за разликата над присъдените 2
835,43 лв. до предявените 5 542,56 лв.-неустойка за забава в плащането на
остатъка от възнаграждението по протокол (обр.19) №1 от 07.09.2015 г. в размер на 12
826,20 лв. за периода 05.04.2015 г.-11.11.2016 г.,на основание чл.92 от ЗЗД;както и за разликата над присъдените 8066,50 лв. до предявените 16 291,60
лв.,представляващи неустойка за забава в плащането на възнаграждение по
протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. в размер на 36 502,43 лв.,за периода от
05.04.2015 г. до 11.11.2016 г. на основание чл.92 от ЗЗД,ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба-11.11.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите.
И на следващо
място,с решението от 26.11.2018 г. ответникът „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... е осъден
да заплати на ищеца „А.И.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ... сумата от 3 982,32 лв.
съдебно-деловодни разноски по компенсация.
Решението е
постановено при участие на „П.-СВ“ООД-гр.П.с ЕИК ... като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Въззивна жалба
срещу горното решение е подадена и от ищеца,и от ответника по процесните
искове.
Ищецът „А.И.“ЕООД-гр.П.,с
ЕИК ... обжалва решението в отхвърлителните му части,касаещи възнаграждението за извършени СМР по позиции
1,3,5,6,13,14,15,21,23 и 26 по протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. за обект „К. г.
к.-а.“ в гр.С.,съгласно договор за строителство №.../2015 г. от 29.01.2015
г.,на основание чл.79,ал.1,вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД,над присъдения размер от 36
502,43 лв. до размера от 66 417,46 лв. с вкл. ДДС,или обжалваем интерес 29
915,03 лв.,както и в частта за дължимата наеустойка за забава в плащането на
това възнаграждение за периода от 05.04.2016 г. до 11.11.2016 г.,на основание
чл.92 от ЗЗД,над присъдения размер от 8066,50 лв. до размера от 14 611,84
лв.,или обжалваем интерес 6 545,34 лв.,или общ обжалваем интерес 36 460,37
лв.,ведно с дължимата законна лихва.Излага в жалбата си аргументи за
недопустимост на решението в обжалваната му част,както и за незаконосъобразност
на същото и в тази връзка-за нарушения на съдопроизводствените правила,довели
до нарушаване на материалния закон.Описва подробно във въззивната си жалба
позициите по протокол 2 /при спазена номерация по този протокол/,които обхваща
обжалването.Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му
част като недопустимо и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на съда и евентуално-да бъде отменено същото решение в обжалваната му
част като неправилно и да бъде решен спора по същество от настоящата
инстанция,като бъдат уважени исковете в рамките на въззивната жалба.Претендира
разноски.
От въззиваемото
дружество /ответник и по процесните искове/-„Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... е подаден в
законния срок отговор,с който същата жалба е оспорена изцяло като
неоснователна.В отговора е изложено становището,че в обжалваните от ищеца
отхвърлителни части първоинстанционното решение е допустимо,правилно и
законосъобразно,тъй като в тези му части съдът правилно е оценил събраните по
делото доказателства и правилно е приложил закона.В този смисъл счита,че не са
налице сочените от ищеца отменителни основания.Моли да бъде постановено решение
от настоящата инстанция,с което да се остави без уважение подадената от ищеца
жалба.Претендира разноски.
От своя страна
ответникът по процесните искове-„Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ...,обжалва
първоинстанционното решение в частта му,с която съдът е уважил предявените
срещу дружеството-жалбоподател искове.Жалбата е бланкетна,като е заявено в
нея,че в обжалваната част решението е изцяло неправилно,незаконосъобразно и
необосновано,а така също и недопустимо,а крайните изводи на съда не
съответстват на събраните по делото доказателства,закона и константната съдебна
практика на ВКС.Не са изложени конкретни оплаквания и аргументи за обосноваване
на посочените в жалбата пороци на първоинстанционното решение.Поискано е
въззивният съд да постанови решение,с което първоинстанционното решение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно,респ. Да бъде обезсилено като
недопустимо,както и да бъдат отхвърлени изцяло предявените срещу жалбоподателя
„Ф.“ООД искове,респ.-да бъдат оставени същите без разглеждане.Претендира
разноски.
По тази жалба не
е подаден отговор от насрещната страна-„А.И.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ....
Третото
лице-помагач на страната на ищеца-“П.-С.“ООД-гр.П.с ЕИК ... е изразил в съдебно
заседание /чрез пълномощника си адв.П./ становище за основателността на
подадената от ищеца жалба и за неоснователността на жалбата,подадена от
ответника по процесните искове.Сочи още,че жалбата на ответника е бланкетна.
В настоящата
инстанция е допусната тройна техническа експертиза в отговор на
въпроси,поставени и от двамата жалбоподатели.Други доказателства не са
допускани и събирани във въззивната инстанция.
Пловдивският
апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените
във въззивнате жалби оплаквания,ния,а също и със събраните по делото
доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:
И двете въззивни
жалби са допустими,тъй като са подадени от лица,имащи правен интерес да
обжалват първоинстанционното решение в съответно атакуваните от тях части и при
подаването на жалбите е спазен двуседмичният срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето
защо въззивните жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за
валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският
апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на
правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е
подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на
решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Относно процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд приема следното:
В пункт I-ви от
въззивната жалба на „А.И.“ЕООД-гр.П.е заявено възражението за недопустимост на
първоинстанционното решение в обжалваната от този жалбоподател част.Това
възражение е неоснователно.На първо място,развитите аргументи за недопустимост
не се отнасят до цялата атакувана от дружеството част на първоинстанционното
решение и на следващо място,същите аргументи засягат правилността,а не
допустимостта на обжалвания съдебен акт,като не е налице поддържаното от
жалбоподателя произнасяне на съда „свръхпетитум“,т.е. произнасяне по незаявено
от ищеца искане.
На следващо място,в жалбата на
ответника „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... също е направено изявление за недопустимост
на първоинстанционното решение,но в атакуваната от този жалбоподател част.В
самата жалба обаче не са изложени никакви доводи в тази насока.Едва в съдебното
заседание,проведено на 27.03.2019 г.,пълномощникът на посочения
жалбоподател-адв.Г. М. е заявил,че твърдението на доверителя му за
недопустимост на решението касае частта за присъдените неустойки,тъй като е
направено изменение на тези искове,след
като е приключила размяната на книжа между страните,а по един търговски спор
било недопустимо иска да бъде изменян след фазата по размяна на книжа.Така
поддържаните от жалбоподателя „Ф.“ООД аргументи за недопустимост на
първоинстанционното решение в горната му част следва да бъдат преценени от
настоящата инстанция,доколкото тя има задължението служебно да следи за допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната му част,макар тези аргументи да не се
съдържат в самата жалба на посочения жалбоподател.Същите аргументи са неоснователни.Вярно
е,че исковете за неустойка са били предявени първоначално като частични,а
впоследствие в хода на делото,след приключване размяната на книжа между
страните и след провеждане на първото по делото открито съдебно
заседание,ищецът е заявил и първоинстанционният съд с протоколно определение от
30.03.2018 г. е допуснал изменение на същите искове чрез увеличението им.Такова
изменение обаче е напълно допустимо,въпреки че е направено след приключване на
размяната на книжа,защото касае изменение единствено размера на исковете,а
съгласно чл.214,ал.1,изр. трето от ГПК,ищецът може да измени размера на
предявен от него иск до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция.Този краен срок за предприемане изменение само размера на даден иск
важи и за искове,предявени в производството по търговски спорове,а визираната в
нормата на чл.372,ал.2 от ГПК преклузия не е приложима в такъв случай,защото
при изменение единствено размера на иска не се влошава правото на защита на
ответника-не се навежда ново основание,нито се претендира друг способ за
защита.Такова становище е застъпено в практиката на ВКС,като в този смисъл е
определение №715 от 10.12.2015 г. на ВКС по ч.т.д.№3160/2015 г.,II т.о. и настоящата инстанция споделя същото
становище.Междувпрочем,възражението за недопустимо изменение на исковете за
неустойка е било заявено от ответника още в първата инстанция и съдът в самото
обжалвано решение е коментирал същото възражение,като правилно го е преценил
като неоснователно по съображения,подобни на възприетите от въззивната
инстанция.Ето защо поддържаното от жалбоподателя „Ф.“ООД-гр.С. възражение за
недопустимост на първоинстанционното решение,основано на твърдение за извършено
недопустимо изменение на исковете за неустойка,се приема от въззивния съд като
неоснователно.
Предвид неоснователността на
поддържаните от жалбоподателите възражения за недопустимост на
първоинстанционното решение и след като извърши самостоятелна служебна проверка
по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на първоинстанционното
решение в обжалваните му части,Пловдивският апелативен съд намира,че същото
решение в тези части е допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно
по исковете,с които е сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самите
искове счита за допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази
връзка,преценявайки оплакванията в процесните въззивни жалби,както и събраните
по делото доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№ 203/2016 г. по описа на
Окръжен съд-П.са предявени обективно съединени осъдителни искове от „А.И.“ЕООД-гр.П.,с
ЕИК ... против „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... за заплащане на следните суми /имайки
предвид и допуснатото в хода на делото изменение на част от исковете/,а
именно:1/сумата от 12 826,20 лв. с вкл. ДДС,представляваща възнаграждение за
извършени СМР по протокол (обр.19) №1 от 07.09.2015 г. за обект „К. г. к.-а.“ в гр.С.,съгласно
договор за строителство №.../2015 г. от 29.01.2015 г.,на основание
чл.79,ал.1,вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД;2/сумата от 73 717,67 лв. с вкл.
ДДС,представляваща възнаграждение за извършени СМР по т.1-28 вкл. по протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. за
обект „К. г. к.-а.“ в гр.С.,съгласно договор за строителство №.../2015
г. от 29.01.2015 г.,на основание чл.79,ал.1,вр. чл.266,ал.1 от ЗЗД;3/сумата от
2200 лв.,частично от 2300 лв.,представляваща неустойка за забава в плащането на
авансова сума от 100 000 лв. с падеж 18.02.2015 г.,а реално платена на
13.03.2015 г. при неустойка от 0,1 % на ден забава върху неплатената сума,на
основание чл.92 от ЗЗД;4/сумата от 19 820 лв.,представляваща договорна
неустойка за забавено плащане за периода 29.04.2015 г.-13.08.2015 г. на сумата
от 250 000 лв.,която представлява част от уговореното възнаграждение по
процесния договор за строителство №.../2015 г. от 29.01.2015 г.,с падеж на плащането
й 29.04.2015 г. /съставяне на Акт обр.14/,а реално заплатена на части с
окончателно плащане на 13.08.2015 г.;5/сумата от 5 542,56 лв.,представляваща
неустойка за забава в плащането на сумата по протокол (обр.19) №1 от 07.09.2015 г. в размер на 12 826,20 лв.,за
периода от 05.04.2016 г до датата на подаване на исковата молба;6/сумата от 16
291,60 лв.,представляваща неустойка за забава в плащането на сумата по протокол
(обр.19) №2 от 08.01.2016 г. в размер на 73 717,67 лв. за
периода от 05.04.2016 г. до датата на подаване на исковата молба.Ищецът
претендира и законната лихва върху главниците от датата на предявяване на
исковете-11.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
Исковете са основани на следните
твърдения:
Твърди се,че между ищеца,ответника и
дружеството „П.-С.“ООД /конституирано като трето лице-помагач на страната на
ищеца/ е бил сключен тристранен договор за строителство №.../2015 г. от
29.01.2015 г. за изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ на обект „К. г.
к.-а.“,находящ се в гр.С.,собственост на възложителя-ответник „Ф.“ООД,като
ищецът „А.И.“ЕООД е главен изпълнител,а „П-С.“ООД-подизпълнител.Твърди се,че
договорът обхваща СМР,подробно описани в количествено-стойностна сметка /КСС/,представляваща
приложение №1 към договора,на обща стойност 625 196,11 лв. с вкл. ДДС.Тази
сума,според твърденията на ищеца,е била заплатена от възложителя,но при
предяването на работата с протокол (обр.19) №1 от 07.09.2015 г. се установило,че били надвишени
определени количества по изпълнените СМР на стойност от 12 826,20 лв.,която
сума била включена в общата сума по протокола,но ответникът отказал да я
заплати.
Твърди се още,че с два протокола от
10.02.2015 г. и 24.08.2015 г. възложителят на основание чл.3,ал.3 от договора
възложил допълнителни СМР по укрепването на съществуващата конструкция на
обекта,както и други дейности,необходими за успешното завършване на изграждания
обект.Остойностяването на тези допълнителни дейности се осъществявало по ценообразуващите
показатели,приети с КСС-приложение №1 към основния договор.Ищецът твърди,че и
тези допълнителни СМР били напълно изпълнени,за което е бил съставен
протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. на стойност 88 411,21 лв. с
ДДС,които възложителят също отказал да заплати.Била издадена и фактура №... от
05.04.2016 г. за общата сума от 106 993,36 лв.,включваща задължението от 12
826,20 лв. и задължението от 88 411,21 лв. /с общ размер 101 237,41 лв./,като
остатъкът от 5 755,95 лв. не се претендира от ищеца в резултат на постигнати
споразумения.Относно предявените искове за неустойка ищецът е изложил твърдения
за забавено плащане на всяка от главниците,върху който е начислена
претендираната неустойка,като посочва и падежа на плащане на съответната главница,както
и периода на забава,а също сочи,че дължимата неустойка съгласно чл.27 от
договора е в уговорен размер на 0,1 % за всеки ден забава върху неплатената
сума.
Ответникът „Ф.“ООД е подал отговор
на исковата молба,с който е оспорил исковете като неоснователни.Изложил е
твърдения за заплащането на всички дължими от него суми по процесния
договор.Заявил е,че всички извършени СМР се доказват с подробна КСС,а всички
нови дейности се заплащат по анализни цени съгласно ценообразуващите показатели
от приложение №1 към договора за СМР,но за сочените от ищеца допълнителни СМР
няма такава КСС,а не са представени и анализни цени.За определени СМР
ответникът е заявил,че са извършени от трето за договора лице.
В допълнителната искова молба ищецът
е заявил,че сумата от 12 826,20 лв. представлява разликата между действително
извършени остайностени СМР в размер на 638 022,32 лв. с ДДС и първоначално
договорените 625 196,11 лв. с ДДС,като същата разлика е в разелтат на
количеството извършени СМР по отделни позиции.Заявил е и твърдението,че
възложителят не е изпълнил задължението си за назначаване на инвеститорски
контрол по чл.6,ал.2 от договора,а в протокола от 07.09.2015 г. е било
посочено,че строителството е приключило,понеже изграждането на обекта било
финансорано от Държавен фонд „Земеделие“ и не било допустимо удължаването на
срока на изпълнение.
В отговора на допълнителната искова
молба ответникът е оспорил твърденията на ищеца,съдържащи се в същата молба,че
претендираните допълнителни СМР са били извършени уместно и в интерес на
възложителя поради сключен договор с ДФЗ,тъй като отношенията между възложителя
и фонда са регламентирани с отделен договор,в който са предвидени възможности
за изменение на същия.
С протоколно определение от
09.06.2017 г. първоинстанционният съд е конституирал като трето лице-помагач на
страната на ищеца „П.-С-“ООД с ЕИК ....
От фактическа страна се установява и
не е спорно между страните сключването на процесния договор за строителство №.../2015
г. от 29.01.2015 г. с предмет-изпълнение на СМР на обект „К. г. к.-а.“ в УПИ №...,кв....
по плана на гр.С.,собственост на ответника „Ф.“ООД. Договорът е приет като
писмено доказателство в първоинстанционното производство,не е оспорен и е видно
от съдържанието му,че е сключен между ищеца „А.И.“ЕООД в качеството му на
главен изпълнител,ответника „Ф.“ООД като възложител и третото лице-помагач „П.-С.“ООД
като подизпънител.Видът и обема на договорените СМР е описан в
количествено-стойностна сметка /КСС/,представляваща приложение №1 към
договора,а общата стойност на същите СМР възлиза на сумата от 520 996,76 лв.
без ДДС или 625 196,11 лв. с ДДС.Съгласно чл.4-ти от договора,плащането на
цената се извършва по следната схема:1/аванс от 100 000 лева с ДДС – в срок до 18.02.2015 г.; 2/ след
подписване на Акт обр. 14 – 250 000 лева с ДДС и 3/ окончателно плащане – при издаване на Акт обр. 15 за строежа и издаване на данъчна фактура. Предведено е плащанията да се извършват въз основа на
представен протокол Акт обр.19 за извършените СМР,документи доказващи
качеството на извършените видове СМР и данъчна фактура.В чл.5-ти от договора е
уговорено възложителят да заплаща по банков път на главния изпълнител,а главният
изпълнител /също по банков път/-на подизпълнителя,изпълнените и приети видове
СМР.
Според чл.3,ал.3 от договора,при
доказана необходимост от изпълнение на нови видове СМР/СРР,същите се
остойностяват по ценовите показатели приети с КСС /Приложение №1/ към договора.И според ал.4-та на
чл.3-ти,при доказани изменения в количеството на договорените видове СМР,в
рамките на строителството,същите се приемат от възложителя и остойностяват по
единични цени приети като твърди в КСС.В чл.7-ми,ал.1 от договора е
предвидено,че ако подизпълнителят установи несъответствие между одобрения
технически проект и фактическото положение на строителната площадка,което
налага да се изгради нещо различно от заложеното,е длъжен незабавно да спре
строителството на обекта в тази му част и да сезира с писмен доклад главния
изпълнител,а последния-възложителя,лицето осъществяващо строителен надзор и
инвеститорски контрол,като според ал.2-ра изпълнението на строителството може
да продължи след получаване на писмено разпореждане на възложителя,съобразно
указанията,съдържащи се в него.А съгласно чл.27-ми от процесния договор,в
случай на забава за заплащане от страна на възложителя към главния изпълнител
по негова вина,респективно и н подизпълнителя,то възложителят дължи на главния
изпълнител,респективно на подизпълнителя, неустойка в размер на 0,1 % от
неизплатените суми за всеки просрочен ден.
По първоинстанционното дело са
представени и приети като доказателство два протокола от 07.09.2015 г.,подписани от представители на възложителя и на главния
изпълнител,първият от които е за приемане на обекта с
констатацията,че може да се ползва по предназначение, без незавършени и
недовършени видове работи, а вторият протокол от тази дата (обр. 19) е за приемане на конкретно извършени СМР, установени
след оглед на място, с посочване на единична цена, количество и обща стойност в
размер на 531 685.27 лева без ДДС, които подлежат на заплащане от възложителя и с включен
ДДС се формира дължим размер от 638 022.32 лева.С
доклада по делото,изготвен от първоинстанционния съд на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК,е прието
за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 625 196.11 лева с вкл. ДДС за
изпълнени дейности, посочени в протокол (обр. 19) № 1 от 07.09.2015 г.,а в откритото съдебно заседание от 14.09.2018 г. между
страните се е установило,че не е спорна дължимостта на сумата от 12
826.20 лева по същия този протокол,която се явява разлика между платената от ответника
сума и пълната дължима по същия протокол сума от 638 022,32 лв. с вкл. ДДС.
На следващо място,по
първоинстанционното дело са представени и приети като доказателство два
протокола,първият от които е с дата от 10.02.2015 г.,а вторият от 24.08.2015
г.Протоколите и съдържащите се в тях уговорки не са оспорени от страните по
делото и е видно от същите уговорки,че е постигнато съгласие за извършване на
допълнителни видове СМР,подробно описани в протоколите.Първият протокол е
съставен на основание чл.7-ми от договора и с него поради констатирано
несъответствие между одобрен проект (част конструктивна) и фактическото
състояние на място на строителната площадка,е взето решение от страните по договора /и при участието
на проектант и представител на строителния надзор/ за извършване на описаните в
протокола допълнителни видове СМР с цел украпване на съществуващата
конструкция,съгласно изрични указания на инженер-конструктор.Количествата
на допълнителните видове дейности е предвидено да се установяват с подробни
ведомости след тяхното изпълнение.А
с
протокола от 24.08.2015 г., е взето решение за извършване на
подробно описани допълнителни видове СМР, необходими за успешното завършване на
обекта „К. г. к.-а.“,като отново е посочено, че
всички извършени дейности се доказват с подробна количествена сметка, а всички
нови дейности се доказват по анализни цени, съгласно ценообразуващите
показатели от приложение № 1 от договора.
По
първоинстанционното дело е приет като доказателство и протокол (обр.
19) № 2 от 08.01.2016 г., подписан от представители на гл. изпълнител и
подизпълнителя, но не и от възложителя, за приемане на конкретно извършени СМР,
подробно обозначени по наименование на работата с позиции от т. 1 до т. 38, с
посочване на единична цена, количество и стойност. Към протокола е приложена и подробна
количествена сметка от същата дата.Една
от предявените от ищеца искови претенции касае неизплатена цена на видове СМР по този протокол и по-конкретно-на
видовете СМР по позиции от №1 до №28 от същия протокол.За дължимата цена на
извършените съгласно този протокол СМР и за неплатената разлика от 12 826.20 лева по протокола от 07.09.2015 г. главният
изпълнител „А.И.“ ЕООД е издал фактура
№ ... от
05.04.2016 г. на обща стойност от 106 993.36 лева с вкл. ДДС,също представена и приета като
доказателство в първоинстанционното производство.Тази фактура е издадена въз
основа на фактура № .../... г.
на поидпълнителя „П.-С.“ ООД.Ответникът е отказал да извърши
плащане по фактурата от 05.04.2016 г.,както е видно от приложено към
първоинстанционното дело електронно писмо от 07.04.2016 г.
По първоинстанционното дело са приети и Акт обр. 14/29.04.2015 г. за приемане на
конструкцията,както
и Констативен акт обр. 15/27.08.2015 г. за установяване
годността за приемане на строежа, видно от който същият е изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти, както и Удостоверение № 13/08.09.2015 г. за въвеждане на строеж „К. г. к.-а.“ в експлотация.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за изцяло доказан по
основание и размер иска за заплащане на главницата от 12 826.20 лева,представляваща неплатената част от цената на извършени
СМР съгласно протокола от 07.09.2015 г.,а иска за заплащане на неустойка за забава
върху тази сума е уважил частично до размера от 2 835,43 лв.Другият иск за
заплащане на неизплатена цена на договорени допълнителни СМР,за които е
съставен протокол обр.19 от 08.01.2016 г.,също е уважен частично-до размера от
36 502,43 лв. от претендираните 73 717,67 лв.,както е уважен частично и иска за
заплащане на неустойка за забава върху последната главница,като е присъдена
сумата от 8 066,50 лв. при претендирани 16 291,60 лв.Исковете за заплащане на
неустойка за забава в размер на 2200 лв. /частично от 2300 лв./ върху платения
със забава аванс по договора в размер на 100 000 лв.,както и за заплащане на
неустойка в размер на 19 820 лв. за забавеното плащане на сумата от 250 000 лв.
по чл.4.2 от процесния договор,са уважени в пълните им предявени размери.
С
подадената от ответника „Ф.“ООД въззивна жалба,първоинстанционното решение е
атакувано в цялата му осъдителна част,т.е. в частта,с която предявените от
ищеца искове са уважени в съответно посочения в диспозитива на решението
размер.Същата жалба обаче е бланкетна,както по-горе са отрази в настоящото
решение на въззивния съд.В нея само са изброени пороци на решението като
неправилност,незаконосъобразност и необоснованост,а така също и
недопустимост,без да е конкретизирано в какво се изразява всеки един от
изброените пороци.Впоследствие,в проведеното на 27.03.2019 г. открито съдебно
заседание по настоящото дело,жалбоподателят „Ф.“ООД чрез пълномощника си адв. Г.М.,е
заявил допълнението,че първоинстанционният съд неправилно е уважил част от
претендираните суми,тъй като по делото не се е доказало извършването на нито
едно от посочените в исковата молба СМР.А относно посочения в жалбата
порок,изразяващ се в недопустимост на атакуваното решение,адв. М. е посочил в
същото заседание,че недопустимостта касае частта за присъдените неустойки
поради направено недопустимо изменение на исковете за същите неустойки в хода
на делото.Аргументите на жалбоподателя за недопустимост на решението бяха
коментирани от въззивния съд в настоящото решение по изложени по-горе
съображения.Но заявените в посоченото съдебно заседание допълнения на
въззивната жалба,касаещи правилността на първоинстанционното решение,не
подлежат на преценка и коментар,тъй като са направени след изтичане на срока за
подаване на въззивната жалба,визиран в нормата на чл.259,ал.1 от ГПК.В тази
насока настоящият съд съобразява и споделя наложеното в практиката на ВКС
становище,че по допълнения на въззивната жалба,които са направени след изтичане
на срока за въззивно обжалване,второинстанционният съд е длъжен да се произнесе
само ако те касаят валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение,както и неговата неправилност поради неправилно приложение на
императивна материалноправна норма.В случаите,когато в срока за въззивно обжалване
жалбоподателят не е заявил конкретни доводи за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение,въззивният съд не следва да извършва проверка на
правилността на същото решение.Съгласно императивната норма на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата
допустимост-в обжалваната част,а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.Служебно въззивният съд проверява правилността на
решението само по отношение на приложението на императивните материалноправни
норми,защото прилагането на тези норми е в обществен,а не в личен интерес и
поради това не може да зависи от волята на страните /в този смисъл са:решение
№246 т 23.10.2013 г. на ВКС по гр.д.№3418/2013 г.,I г.о.,ГК;решение
№24 от 20.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№5245/2013 г.,II г.о.,ГК;решение
№216 от 19.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№2008/2014 г.,I г.о.,ГК
и др./.Съобразявайки изложеното се налага извода,че в конкретния случай
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната от „Ф.“ООД
част,т.е. в осъдителната му част,тъй като е валидно и допустимо и тъй като във
въззивната жалба не са посочени конкретни
основания за неправилността на това решение в обжалвана му част,а по
посочените в съдебното заседание на 27.03.2019 г. основания за неправилност на
решението съдът не следва да се произнася,тъй като това допълнение към жалбата
е направено след изтичане на срока за въззивно обжалване и в него не се
поставят въпроси,касаещи валидността на решението и правилността му поради
неправилно приложение на императивна правна норма.
С
жалбата на ищеца „А.И.“ЕООД е атакувана отхвърлителната част на
първоинстанционното решение,с която иска за заплащане възнаграждението за
изпълнени допълнителни СМР по процесния договор за строителство,е отхвърлен за
разликата на уважения размер от 36 502,43 лв. до размера от 66 417,46 лв. /а не
до пълния предявен размер от 73 717,67 лв. и иска за заплащане на неустойка за
забава в плащането на главницата от 73 717,67 лв. е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 8 066,50 лв. до размера от 14 611,84 лв. /а не до пълния
предявен размер от 16 291,60 лв./.И още следва да се съобрази,че според
изричната конкретизация в тази жалба,решението се обжалва в частта,касаеща
възнаграждението за извършени СМР по позиции 1,3,5,6,13,14,15,21,23 и 26 от
протокол (обр.19) от 08.01.2016
г.,като жалбоподателят е посочил и по всяка от позициите какъв е обжалваемия
интерес.Сочи,че всички тези позиции са изпълнени на място и са видими,но в
заключението на СТЕ-за,изготвено от в.л. К.,с което заключение
първоинстанционният съд изцяло /и неправилно според жалбоподателя/ се е
съобразил при определяне на вида,стойността и количеството на изпълнените СМР
по протокола от 01.08.2016 г.,не е дадена действително дължимата стойност на
някои от строително монтажните работи,а за други вещото лице не е дало никакво
заключение относно извършването им.При заявено в жалбата оплакване за допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила,изразяващо се в неоснователно неуважено
от първоинстанционния съд искане на ищеца за назначаване на нова,повторна или
допълнителна експертиза с оглед оспорване на изготвените в първоинстанционното
производство СТЕ-зи,и заявеното в тази връзка искане пред въззивната инстанция
за допускане на разширена тройна СТЕ-за,въззивният съд е счел същото искане за
основателно и е допуснал тройна СТЕ-за в отговор на въпросите,поставени от
жалбоподателя „А.И.“ЕООД.Задачата на същата експертиза е допълнена и с
въпроси,формулирани от процесуалния представител на „Ф.“ООД в съдебното
заседание на 27.03.2019 г.В отговор на всички тези въпроси,по настоящото дело е
изготвено и прието заключение на назначената тройна СТЕ-за,изготвено от вещите
лица Х.П.,Г.К. и С.Ж..Това заключение не е оспорено от страните в настоящото
въззивно производство и въззивният съд го кредитира като
професионално,обосновано и безпристрастно извършено.От същото заключение по
всяка отделна позиция от протокол №2/08.01.2016 г.,за която жалбоподателят „А.И.“ЕООД
сочи,че се отнася обжалването му,се установява следното:
1/По
позиция №1 от протокола,представляваща „допълнително укрепване в нулев
цикъл“,тройната експертиза е приела,че са извършени дейности по укрепване,но не
е могла да посочи действителната им цена поради наличието на скрити работи,за
които не са били съставени актове с описание на подробните количества на тези
работи,а и с оглед липсата на отчет какво точно е изпълнено с този вид СМР.При
това положение и както самият жалбоподател приема в депозираната от него
писмена защита по въззивното дело,следва да се зачете стойността на дейностите по позиция №1,която
е дадена в заключението на в.л.К.,прието в първата инстанция на 02.11.2018 г.,и
която се равнява на сумата от 4115,02 лв.Във въззивната жалба е заявено,че
относно строителните работи по позиция №1 първоинстанционното решение се
атакува за разликата над посочената в СТЕ-за на в.л. К. сума от 4115,02 лв. до
претендираната сума от 7976,69 лв.,но предвид сега приетото се налага извода,че
в тази й част въззивната жалба е неоснователна,защото не се установи от
назначената от настоящия съд тройна експертиза да се дължи по-голяма сума за
изпълнените СМР по позиция №1 от тази,която е установена в първоинстанционното
производство и за която претенцията на ищеца е вече уважена с
първоинстанционното решение.
2/Относно
позиция №3 от протокола,представляваща „монтаж на алуминиеви ръбоохранители по
отвори на прозорци и външни ъгли при направа на гипсова шпакловка по стени и
тавани“,жалбоподателят е заявил,че обжалва решението над посочената сума в
СТЕ-за на в.л.К. от 848,61 лв. до претендираната сума от 2040,46 лв.За тези
дейности тройната СТЕ-за е установила извършването им и обща
стойност,определена съгласно уговорките между страните по договора,в размер на
1128,52 лв.,т.е. същата експертиза е установила,че за дейностите по позиция №3
от протокол №2 се дължи възнаграждение,което е с 279,91 лв. повече в сравнение
с размера,даден в заключението на в.л.К.,с което първоинстанционният съд се е
съобразил в решението си.Кредитирайки заключението на тройната
СТЕ-за,въззивният съд счита,че посочената разлика от 279,91 лв. е дължима на
ищеца от ответника-възложител и за нея въззивната жалба на „А.И.“ЕООД е
основателна.
3/По
позиция №5 от протокол №2,представляваща „доставка и монтаж на шапки с водобран
от сив гранит полиран върху парапети на тераси“,жалбоподателят сочи,че за нея
се дължи претендираната сума от 5923,36 лв.,а не посочената такава в
заключението на в.л.К. сума от 3760,50 лв.В заключението на троаната СТЕ-за е
посочено,че стойността на изпълнените по тази позиция СМР възлиза на 5341,44
лв.,от което следва,че се дължат още 1580,94 лв. над установената в експертното
заключение на в.л.К. сума от 3760,50 лв.,на което са основани изцяло изводите
на първоинстанционния съд за дължимите суми относно изпълнени допълнителни СМР
по съставения протокол №2 от 08.01.2016 г.
4/По
позиция №6,представляваща „доставка и монтаж на подпрозоречни первази от сив
гранит“,жалбоподателят сочи,че за нея се дължи претендираната сума от 3483,80
лв.,а не посочената такава в заключението на в.л.К. сума от 1710,66 лв.За тази
позиция тройната СТЕ-за установява,че е изпълнена и дължимата за нея цена
възлиза на сумата от 3141,44 лв.,т.е. дължат се вповече 1430,78 лв. сравнено с
цената,дадена в заключението на в.л.К..
5/По
позиция №13,представляваща „облицовка на външно стълбище и стълбищна площадка-фасада
изток с гранит“,тройната експертиза е извършила разбивка на тази позиция в
заключението си,както следва:фасада с гранит-на стойност 1849,86 лв.,фасада
изток с гранит-настилка-377,60 лв. и фасада изток-цокъл-на стойност 1430,47
лв.Или общо за тази позиция е дължима сумата от 3657,13 лв. съгласно
заключението на тройната експертиза.По тази позиция е прието в заключението на
в.л.К.,на което е базирано първоинстанционното решение,че се дължи сума от
1770,40 лв.При сревнение е видно,че съгласно изготвеното по настоящото дело
заключение на тройната СТЕ-за,се дължи сума по позиция №13,по-голяма с 1886,73
лв.
6/По
позиции №14 и №15 от протокола,представляващи „монтаж на хоризонтални фризове в
санитарни помещения“ и „монтаж на фаянсови плочки декор в санитарни
помещения“,се установява от тройната експертиза,че тези СМР действително са
изпълнени на място,като са на съответна стойност от 1778,59 лв. и 93,12 лв.,но
при отчитане на площта за изпълнена фаянсова облицовка са включени в нейната
площ и се явява дублиране на количества,при което положение следва да се
приспадне отчетеното количество за монтаж на фаянсови плочки в санитерни
помещения,платени по предходен акт и възлизащи на сумата от 303,31 лв. /тази
стойност е посочена в таблицата на стр.5-та от заключението на троаната
експертиза/.Съгласно дадените в съдебно заседание на 07.10.2020 г. допълнителни
обяснения от в.л. Ст. Ж.,участващ в тройната СТЕ-за,заплатено е първоначално за
цялостна облицовка на санитарни и други помещения,като в тази облицовка е
включен обема на вложените в нея фризове и декоративни плочки,но те са малко
по-скъпи и трябва да се актуват по друг начин-на линеен метър,т.е. трябва да се
платят като разлика в цената на това,което е заплатено.Предвид изложеното,след
като от общата дължима за монтажа на фризове и фаянсови плочки-декор
сума,възлизаща на 1871,71 лв. се приспадне сумата от 303,31 лв.,се получава
сумата от 1568,40 лв.,която въззивният съд счита като дължимо възнаграждение за
изпълнените СМР по позиция 14 и 15 от протокол №2,което не е било установено в
производството пред първата инстанция.
7/По
позиция №21 от пртокол №2,преставляваща „изграждане на система за автоматично
изключване на ел. Захранването в помещенията-доставка и монтаж на СВТ
3х2,5“,ищецът е заявил в жалбата си,че обжалва по този пункт за разликата над
посочената в заключението на в.л. К. сума от 129,15 лв. до претендираната сума
от 944,64 лв.От заключението на тройната СТЕ се установява,че СМР по пункт 21
действително са изпълнени на място,но са под мазилки и облицовки и не е
възможно измерване на тяхното количество от място.Наред с това липсват и
надлежно съставени документи за скрити работи и с оглед на всичко това се
налага извод,че в настоящото производство не се установява дължимостта на по-голямо
като размер възнаграждение за работите по позиция 21 от това,което е прието в
заключението на в.л.К. и е присъдено на ищеца с първоинстанционното решение
/включено е в общата присъдена с решението сума от 36 502,43 лв./.С оглед на
това въззивната жалба в частта,отнасяща се до възнаграждение за изпълнени СМР
по позиция №21 от горния протокол,се явява неоснователна.
8/По
позиция 23,представляваща „доставка и монтаж на моноблок“-12 бр. на обща
стойност от 2502,96 лв. /съгласно протокол №2 от 08.01.2016 г./
жалбоподателят-ищец е заявил във въззивната си жалба,че се отказва от
претенцията си по тази позиция и моли в тази част производството по делото да
се прекрати.Принципно,както следва от разпоредбата на чл.233,изр. първо от ГПК,ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко
положение на делото,с оглед на което заявеният във въззивната жалба отказ от
претенцията по посочения пункт 23-ти,е допустим и с оглед на същия отказ
производството по делото в частта,касаеща искането за заплащане на
възнаграждение за извършени СМР по същата позиция,следва да бъде прекратено на
основание горната разпоредба.Съгласието на ответника със заявения от ищеца
отказ не е необходимо и не се изисква от
закона.А предвид изр. второ от чл.233 от ГПК,първоинстанционното решение следва
да бъде обезсилено в частта,с която съдът се е произнесъл по посочената
претенция за заплащане на възнаграждение за СМР по позиция 23 от протокол
№2/08.01.2016 г.Тъй като решението е основано на заключението на в.л.К.,а в
него е отразено,че плащането на монтаж и доставката на 12 броя моноблока е
извършено още на основание първия протокол №1 от 07.09.2015 г. и от това
следва,че по тази позиция възложителят няма задължение на основание последващия
протокол №2 от 08.01.2016 г.,то следва да се приеме,че визираните в същата позиция СМР претенцията е
включена в отхвърлителната част на първоинстанционното решение,съответно на
което именно в тази отхвърлителна част решението подлежи на обезсилване на
основание чл.233 от ГПК.
9/По
позиция №26-“преходни лайсни по врати“,жалбоподателят заявява,че обжалваемият
му интерес възлиза на сумата от 222,31 лв.,представявяща разлика над посочената
в СТЕ-за на в.л.К. сума от 432,25 лв. и претендираната сума от 654,56
лв.Тройната СТЕ-за,приета по настоящото въззивно дело,е установила,че са
изпълнени реално работите по тази позиция и тяхната обща стойност възлиза на
сумата от 654,56 лв.,т.е. колкото се претендира и от ищеца.Затова горната
разлика от 222,31 лв. следва да се приеме за дължима от ответника-възложител на
ищеца-главен изпълнител като неплатено възнаграждение за извършените по позиция
№26 дейности.
Предвид
гореизложеното се налага крайния извод,че освен присъдения с
първоинстанционното решение размер от 36 502,43 лв. за възнаграждение за
изпълнени СМР,които са били допълнително възложени на ответника с посочените
по-горе протоколи от 10.02.2015 г. и 24.08.2015 г. и за изпълнението на които е
бил издаден протокол обр.19 №2 от 08.01.2016 г.,ответникът дължи на ищеца още и
сумата от 6 969,07 лв.,съставляваща сбор от дължимите суми,описани по-горе в
пунктове 1-9 от настоящото решение.Договарянето на допълнителните СМР по
сключения между страните договор за строителство с двата горепосочени протокола
поначало не е спорно между страните и е доказано от самите тези
протоколи,представени в първоинстанционното производство от ищеца и неоспорени
от ответника.Самото изпълнение на СМР,описани в горните пунктове,за
установената във въззивното производство стойност от 6 969,07 лв.,се доказа на
база назначената по настоящото дело тройна СТЕ-за,неоспорена от страните и
кредитирана изцяло от съда.Предвид изложеното,първоинстанционното решение
следва да бъде отменено като неправилно в частта,с която искът за заплащане на
възнаграждение за извършени СМР по п.1-28 от протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. за обект „К. г. к.-а.“ в гр.С.,съгласно
договор за строителство №.../2015 г. от 29.01.2015 г.,е отхвърлен за разликата
над уважения размер от 36 502,43 лв. до размер на сумата от 43 471,50 лв.,като
вместо това за същата разлика,възлизаща на сумата от 6 969,07 лв. същият иск
следва да се уважи,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на
исковата молба-11.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата
обжалвана от „А.И.“ЕООД част,с която същият иск е отхвърлен за разликата над
сумата от 43 471,50 лв. до размер на сумата от 66 417,46 лв. въззивната жалба
на посоченото дружество е неоснователна,а първоинстанционното решение като
правилно в тази му обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Предвид
основателността на горния иск за приетата като дължима сума от 6 969,07
лв.,следва да се приеме,че върху същата неплатена от ответника сума за
изпълнени от ищеца СМР по протокола обр.19 от 08.01.2016 г. и издадената
фактура от 05.04.2016 г.,ответникът дължи и неустойка за забава съгласно
клаузата на чл.27 от процесния тристранен договор за строителство,съдържанието
на която клауза бе посочено по-горе.В обжалваното решение е прието,че
възложителят е изпаднал в забава относно плащането на възнаграждението за
изпълнените СМР по протокола от 08.01.2016 г.,считано от датата 05.04.2016
г.,когато ищецът е представил на ответника /по електронна поща/ необходимите
документи за изпълнение на работата.При това положение,първоинстанционният съд
е приел,че към датата на подаване на исковата молба-11.11.2016 г.,са налице 221
дни забава.По отношение на таза приетия в първоинстанционното решение начален
момент на забава не са изложени никакви възражения във въззивната жалба на „А.И.“ЕООД
и въззивният съд също приема посочената дата-05.04.2016 г. като начален момент
на забавата относно плащането на дължимото по горния протокол
възнаграждение.Този начален момент съвпада и с посочения такъв от ищеца.При
съобразяване на изложеното,за констатираните 221 дни забава за исковия период
от 05.04.2016 г. до датата на подаване на ИМ-11.11.2016 г. и с оглед уговорения
размер на неустойката от 0,1 % за всеки просрочен ден върху неплатената сума,се
получава така,че неустойката за забава
върху дължимите 6 969,07 лв. възлиза на сумата от 1540,37 лв.Това обосновава
извода,че първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и
в частта,с която иска за заплащане на неустойка за забава върху претендираното
възнаграждение по протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. е отхвърлен за разликата над
присъдените със същото решение 8066,50 лв. до размера от 9606,87 лв.,като
вместо това с настоящото решение ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца тази разлика,възлизаща на сумата от 1540,37 лв. и представляваща
неустойка за забава в плащането на горепосоченото възнаграждение в размер на 6
969,07 лв. за периода 05.04.2016 г.-11.11.2016 г.Върху същата сума следва да
бъде заплатена и законната лихва,считано от датата на ИМ-11.11.2016 г. до
окончателното й изплащане.
В
останалата обжалвана от „А.И.“ЕООД част,с която горния иск за договорна
неустойка е отхвърлен за разликата над сумата от 9606,87 лв. до посочения в
жалбата размер от 14 611,84 лв.,първоинстанционното решение е правилно и като
такова следва да се потвърди.
В
отхвърлителните части,с които иска за заплащане на възнаграждение по протокола
от 08.01.2016 г. е отхвърлен за разликата над сумата от 66 417,46 лв. до пълния
претендиран размер от 73 717,67 лв. и иска за неустойка за забава върху същото
възнаграждение е отхвърлен за разликата над сумата от 14 611,84 лв. до пълния
претендиран размер от 16 291,60 лв.,първоинстанционното решение не е обжалвано
и като такова е влязло в сила в същите части.
По
разноските за въззивната инстанция:
С оглед
изхода от спора пред настоящата инстанция,дружеството “Ф.“ООД като ответник по
въззивната жалба на „А.И.“ЕООД,която е частично основателна,следва да бъде
осъдено да заплати на последното дружество сумата от 499,73 лв. съдебни
разноски за въззивната инстанция,включваща платена ДТ,платено в брой адвокатско
възнаграждение и изплатено възнаграждение за вещи лица,в съответно редуцирани
размери съобразно на уважената част от жалбата.
На
жалбоподателя „Ф.“ООД разноски за настоящата инстанция не се дължат предвид
неоснователността на подадената от него въззивна жалба.
На
третото лице-помагач „П.-С.“ООД поначало не се дължат разноски предвид
разпоредбата на чл.78,ал.10 от ГПК.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №273 от
26.11.2018 г.,постановено по т.д.№203/2016 г. по описа на Окръжен
съд-Пазарджик,в частта,с която предявения от „А.И.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ... против
„Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... осъдителен иск за заплащане на възнаграждение за
извършени СМР по т.1-28 вкл. от протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. за обект „К. г. к.-а.“ в гр.С.,съгласно
договор за строителство №.../2015 г. от 29.01.2015 г.,е отхвърлен за разликата
над уважения размер от 36 502,43 лв. до сумата от 43 471,50 лв.,както и в
частта,с която осъдителния иск на „А.И.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ... против „Ф.“ООД-гр.С.,с
ЕИК ... за заплащане на неустойка за забава върху възнаграждението за СМР по
протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 8066,50 лв. до размер на сумата от 9 606,87 лв.,като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ...
да заплати на „А.И.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ... още 6 969,07 лв. /шест хиляди
девестотин шестдесет и девет лева и седем стотинки/,над присъдената сума от 36
502,43 лв. с първоинстанционното решение
№273 от 26.11.2018 г.,постановено по т.д.№203/2016 г. по описа на
Окръжен съд-П.сума от 36 502,43 лв.,представляваща дължимо възнаграждение за
извършени СМР по т.1-28 вкл. /изключая т.23/ по протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. за
обект „К. г. к.-а.“ в гр.С.,съгласно договор за строителство №.../2015
г. от 29.01.2015 г.,а също да заплати и сумата от 1540,37 лв. /хиляда петстотин
и четиридесет лева и тридесет и седем стотинки/,представляваща договорна
неустойка за забава в плащането на възнаграждението по протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. в размер на 6 969,07 лв. за
периода от 05.04.2016 г.-11.11.2016 г.,ведно със законната лихва върху двете
посочени главници в съответен размер от 6969,07 лв. и 1540,37 лв.,считано от
датата на подаване на исковата молба-11.11.2016 г. до окончателното им
изплащане,както да заплати и сумата от 499,73 лв. /четиристотин деветдесет и
девет лева и седемдесет и три стотинки/,представляващи съдебни разноски за
въззивната инстанция съобразно на уважената част от жалбата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №273 от 26.11.2018 г.,постановено по
т.д.№203/2016 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,в останалата обжалвана от „А.И.“ЕООД-гр.П.,с
ЕИК ... част,с която предявеният от същото дружество против „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК
... осъдителен иск за заплащане на възнаграждение за извършени СМР по т.1-28
вкл. /изключая т.23/ по протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. за
обект „К. г. к.-а.“ в гр.С.,съгласно договор за строителство №.../2015
г. от 29.01.2015 г.,е отхвърлен за разликата над сумата от 43 471,50 лв. до
размер на сумата от 66 417,46 лв.,както и в частта,с която осъдителния иск на „А.И.“ЕООД-гр.П.,с
ЕИК ... против „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... за заплащане на договорна неустойка за
забава в плащането на възнаграждението по протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. е отхвърлен за разликата над
сумата от 9 606,87 лв. до размер на сумата от 14 611,84 лв.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.233
от ГПК производството по предявената от „А.И.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ... против „Ф.“ООД-гр.С.,с
ЕИК ... осъдителна претенция за заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР по
позиция 23-“доставка и монтаж на моноблок“ от протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. за
обект „К. г. к.-а.“ в гр.С.,на стойност от 2502,96
лв.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.233 от ГПК решение №273 от
26.11.2018 г.,постановено по т.д.№203/2016 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик,в
отхвърлителната част,с която съдът се е произнесъл по осъдителната претенция „А.И.“ЕООД-гр.П.,с
ЕИК ... против „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК ... за заплащане на възнаграждение за
изпълнени СМР по позиция 23-“доставка и монтаж на моноблок“ от протокол (обр.19) №2 от 08.01.2016 г. за
обект „К. г. к.-а.“ в гр.С.,на стойност от 2502,96
лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №273 от 26.11.2018 г.,постановено по
т.д.№203/2016 г. по описа на Окръжен съд-П.в обжалваната от „Ф.“ООД-гр.С.,с ЕИК
... част,а именно в частта,с която предявените срещу дружеството осъдителни
искове на „А.И.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ... са уважени в съответно посочените в
диспозитива на решението размери.
Решението е постановено при
участието на „П.-С.“ООД-гр.П.с ЕИК ... като трето лице-помагач на страната на
ищеца „А.И.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ....
Решението в прекратителната му част
и в частта,в която се обезсилва първоинстанционното решение,има характер на
определение,подлежащо на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните.
В останалата част решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.