№ 193
гр. София, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Николай Иванов Гугушев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно
административно наказателно дело № 20211100603299 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 313 от НПК.
С решение от 28.04.21 г. по Н .А .Х .Д . № 16692 / 20г ., СРС,
НО , 12 с - в е признал обвиняемата Д. Н. М. за невиновна за извършено
престъпление по чл.227 Б ал.2 ал.1 от НК и на осн. чл.378 ал.4 т.2 от НПК я е оправдал по
така й повдигнатото обвинение.
Срещу решението е постъпил протест от СРП , с който се
иска да се отмени постановеното решение и обвиняемата да бъде призната за виновна по
внесеното обвинение
В съдебно заседание представителят на СГП подържа
подадения протест и пледира да се отмени решението на първоинстанционния съд
като обвиняемата бъде осъдена по внесеното обвинение спрямо нея обвинение .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на
обвиняемата Д. Н. М. - адв. В. пледира да се потвърди присъдата на СРС и протеста
да се остави без уважение .
1
В съдебно заседание обвиняемата Д. Н. М. редовно
призована не се явява .
Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на
страните и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Протестът е неоснователен .
Първоинстанционният съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната
истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа на събрания от него доказателствен материал е приел
за установена следната фактическа обстановка :
Обвиняемата Д. Н. М. е ЕГН ********** е родена на **** г. в гр.
Варна, българка, българска гражданка, неосъждана, неомъжена, с висше образование.
На 04.08.2009г. в Търговския регистър било вписано ТД „В.“
ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. Варна, ж.к.“****, вх. ****, an. ** с
управител и едноличен собственик на капитала Д.М..
На 01.02.2010 г. между „В.“ ЕООД, като наемател, представлявано
от Д.М. от една страна и „Б.“ ЕАД от друга, като наемодател се сключил договор за наем на
недвижим имот - автомивка, находяща се в гр.Варна.
По силата на договора „В.“ ЕООД следвало да заплаща на „Б.“
ЕАД месечен наем от 5000 лева.
На 15.06.2010 г. между двете страни бил подписан анекс по силата,
на който наемната цена била намалена на 4000 лева.
На 01.04.2011г. недвижимият имот , предмет на договора за наем
бил апортиран в капитала на „А.****“ ЕООД и последното встъпило в правата и
задълженията на „Б.“ЕАД по договора за наем с „В.“ ЕООД.
На 11.08.2014г. обвиняемата М., прехвърлила всички дружествени
дялове от В.“ ЕООД на ТД „В.Ф.Б.“ ЕООД, като останала управител.
На 25.06.2014г. между „В.“ ЕООД и „А.****“ ЕООД бил подписан
анекс към договора за наем от 01.02.2010 г. по силата, на който наемната цена била
намалена на 3500 лева.
Последното плащане, направено от „В.“ ЕООД към „А.****“
ЕООД по силата на договора за наем било направено 01.09.2014г.
Поради системно неизпълнение на договора за наем от страна на
наемателя, на 29.07.2014г. „А.****“ ЕООД предявило иск.
С решение № 1223/19.12.2014г. по т.д.№ 1380/2014 по описа на
Окръжен съд Варна, „В.“ ЕООД било осъдено да заплати на „А.****“ ЕООД сумата в общ
размер на 71934.73 лева, от която 59504 лева - неплатени наемни вноски, 6759.13 лева -
консумативни разходи и 5671.60 лева - разноски по делото.
2
Решението влязло в законна сила на датата , на неговото
постановяване- 19.12.2014г.
На 27.11.2011г. бил издаден изпълнителен лист в полза на
„А.****“ ЕООД , въз основа на който било образувано изпълнително дело № 21/2009г. по
описа на ДСИ при PC Смолян.
В хода на изпълнителното дело не било установено имущество на
длъжника, от което да бъде удовлетворено вземането.
В хода на досъдебното производство е назначена и приета съдебно-
счетоводна експертиза от заключението, на която е видно , че коефициентите на незабавна и
абсолютна ликвидност на дружеството са под 0,10, от което е направен извод , че наличните
бързоликвидни активи са недостатъчни за покриване на текущите му задължения.
В хода на съдебното производство пред СРС е назначена и приета
съдебна финансово- икономическа експертиза от заключението , на която е видно, че
неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост на дружеството е можела да настъпи едва към
31.12.2014г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства , и доказателствени средства
: прочетените и приложени към делото протоколи за разпит на свидетели и приобщените
по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на
събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства
,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на обвиняемата , които
имат значение за неангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа
доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция ,
последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства
,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от
настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония
съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата въззивна
инстанция :
Обвиняемата Д. Н. М. с деянието си не е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.227 Б ал.2 ал.1 от НК , а
именно това, че на 03.10.2014г. в гр.София, в сградата на Софийски градски съд, находяща
се бул.“Витоша“ № 2 в качеството й на управител на „В.“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“**** , след като дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност, като е имало установени, непогасени, изискуеми и ликвидни парични
задължения в размер на 66431,13 лева, произтичащи от търговска сделка с „А.****“ ЕООД с
ЕИК **** по сключен договор за наем от 01.02.2010г. и анекси към него от 15.06.2010г. и
25.06.2014г. в тридесет дневен срок от спиране на плащанията на 02.09.2014г. (след
3
последно, извършено плащане на 01.09.2014г. плащане), а именно в периода 03.09.2014г. до
02.10.2014г. не е поискала от СГС да открие производство по несъстоятелност на „В.“
ЕООД с ЕИК ****.
Въззивният съд намира ,че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства , и доказателствени средства не се установява от обективна
страна по безсъмнен начин обвиняемата Д. Н. М. в качеството й на управител на
„В.“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“**** , след
като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, като е имало установени, непогасени,
изискуеми и ликвидни парични задължения в размер на 66431,13 лева, произтичащи от
търговска сделка с „А.****“ ЕООД с ЕИК **** по сключен договор за наем от 01.02.2010г.
и анекси към него от 15.06.2010г. и 25.06.2014г. в тридесет дневен срок от спиране на
плащанията на 02.09.2014г. (след последно, извършено плащане на 01.09.2014г. плащане), а
именно в периода 03.09.2014г. до 02.10.2014г. не е поискала от СГС да открие производство
по несъстоятелност на „В.“ ЕООД с ЕИК **** , при което правилно е преценено от
първата инстанция , че по делото не се установява осъществяването на изпълнителното
деяние в лицето на обвиняемата по делото и следователно същата следва да бъде
призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. В протеста на СРП
не е изложен нито един конкретен довод , освен че решението на СРС е постановено при
погрешна преценка на събрания по делото доказателствен материал. В тази насока
основателно е изложеното от СРС ,че обвиняемата към момента на инкриминираното й
поведение е била управител на дружеството „В.“ЕООД, но едноличен собственик на
капитала е било ТД „В. Фууд Б.“ ЕООД , при което е било необходимо надлежно
обективирано решение за делегиране на мандат , за подаване на молба по чл. 626, ал. 2 от
ТЗ. Обвиняемата не е била овластена по надлежния ред, съответно е била в обективна
невъзможност да подаде пред съда молба за откриване на производство по несъстоятелност
на представляваното от нея дружество , при което бездействието на обвиняемата не е
престъпно, доколкото е осъществено при отсъстващо задължение за извършване на
определено действие. От друга страна по делото не е установен по категоричен и несъмнен
начин, моментът на изпадане в неплатежоспособност на дружеството ,доколкото от
заключенията на приетите експертизи е видно , че дружеството е имало непогасени
задължения , вкл. и към държавния бюджет, далеч преди инкриминирания период , като от
заключението на СФИЕ, е видно, че не може еднозначно да се заключи , че е налице
състояние на свръхзадлъжнялост до 31.12.2014г., а според обвинението тя е настъпила на
02.09.2014г. Основателни са и доводите на СРС за липса на умисъл в обвинямата ,
доколкото с оглед на обстоятелството, че престъплението е умишлено по своя характер то
обвиняемата е следвало да съзнава настъпила неплатежоспособност и въпреки това да не
предприеме правнорегламентираните действие , но при положение , че не може категорично
да се твърди свръхзадлъжнялост към инкриминирания момент видно от приетата пред СРС
съдебна финансово- икономическа експертиза експертиза , то няма как да се обоснове и
наличието на умисъл в обвиняема ,при правилно СРС е признал обвиняемата Д. Н. М.
4
за невиновна за извършено престъпление по чл.227 Б ал.2 ал.1 от НК и на осн. чл.378 ал.4
т.2 от НПК я е оправдал по така й повдигнатото обвинение.
При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при
разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционното решение .
Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК
настоящата инстанция намира , че обжалваното решение на СРС е законосъобразно и
същото следва да бъде потвърдено , а протестът да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение от 28.04.21 г. по Н .А .Х .Д .
№ 16692 / 20г ., СРС, НО , 12 с - в .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5