№ 198
гр. Сливен, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500186 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.И. - процесуален
представител на „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, със седалище и адрес
на управление гр.София, ******* против решение № 785/21.12.2021г. по гр.д.
№ 1398/2021г. на Сливенския районен съд, в частта, с която въззивникът е
бил осъден да заплати на М.А.Ш.. ЕГН ********** от гр.Ямбол, ******,
сумата от 7690.00 лв., представляваща причинени имуществени вреди –
неполучена издръжка за периода от 12.12.2016г. до 14.08.2021г., ведно със
законната лихва, а за издръжката след м.февруари 2019г. - за законна лихва от
датата на дължимостта и до окончателното плащане. Решението е обжалвано
като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и съществени процесуални нарушения. Страната моли обжалваното
решение да бъде изцяло отменено, евентуално съдът да приеме
съпричиняване най-малко 90% от А.Ш. – баща на ищеца.
Във въззивната жалба се посочва, че загиналият А.Ш. приживе не се е
1
грижил за ищеца, не е работил, не е получавал доходи, респективно не му е
осигурявал издръжка. Освен това в издръжката на децата трябвало да участва
и майката. Застрахователят не бил сред кръга от лицата, изрично посочени в
разпоредбата на чл.140 ал.1 от СК, които са задължени да дават издръжка. Не
можело да се твърди, че загиналият Ш. е щял да осигурява издръжка на
ищеца от датата на ПТП до навършване на пълнолетието. Това било бъдещо
несигурно събитие. Страната счита, че за да има право на издръжка, която да
се заплати от застрахователя е необходимо лицата преди настъпване на
смъртта на наследодателя действително да са получавали издръжка от него,
което в случая не било така. От друга страна по делото било доказано, че
автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ А 0099 КН не е бил в движение в момента на
ПТП. Същият е бил в покой, но се е намирал в дясната пътна лента за
движение по магистрала „Тракия“ при наличие на аварийна лента за спиране,
без да е бил подаден авариен сигнал и без да е бил поставен
светлоотразителен триъгълник. Освен това починалият Ш. бил пътувал без
обезопасителен колан, с което е съпричинил травмите и настъпилата по-късно
смърт. Всички тези обстоятелства мотивирали страната да счита, че е налице
съпричиняване от страна на починалия Ахмедов и неправилно РС бил приел,
че не може да намали обезщетението за загубена издръжка, тъй като то било
определено в минимален размер.
Моли се обжалваното решение в уважителната част да бъде отменено и
предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално се иска намаляване на
присъдения размер на обезщетението с най-малко 90% поради изключително
съпричиняване на вредоносния резултат. Моли се решението да бъде
изменено в частта на началната дата на лихвата за забава върху
обезщетението, тъй като в тази част то било неправилно, неясно,
немотивирано. Претендират се разноски за двете инстанции. Страната не е
направила доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от адв. Чаталбашев, пълномощник на М.А.Ш.., с което въззивната
жалба, депозирана от „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е оспорена като
неоснователна. Страната посочва, че по делото е депозирана присъда №
24/09.10.2018г. по НОХД № 480/2017г. на Окръжен съд – Сливен, с която
2
било установено, че на 28.10.2016г. водачът и свидетел в настоящото
производство Х.Т. е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие
на което виновно е причинил ПТП, при което е настъпила смъртта на А.Ш..
От заключението на вещите лица било установено, че водачът Т. е управлявал
автомобила си със скорост от 120 км/ч при включени къси светлини, за които
безопасната скорост би била 76 км/ч, от което се установявало, че той е
управлявал с 46 км/ч над безопасната скорост. Съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила присъда била задължителна по отношение извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Безспорно по
делото било установено, че към датата на ПТП 28.10.2016г. застраховката за
гражданска отговорност на виновния водач Т. е била с въззивното дружество.
Страната счита, че видно от текста на ППВС № 4/1968г. право на
обезщетение за имуществени вреди имат две категории лица. Първо, лица
които действително са били издържални от починалия и второ лица, които са
имали право да търсят издръжка. В този случай обезщетение се дължи
независимо дали издръжката е била изплащана или не. От заключението на
ССчЕ било установено, че месечната издръжка от домакинството за
процесния период се равнява на 17 678,25 лева, а дължимата издръжка не
може да бъде определена под минималния размер от 7690,00 лева. По делото
било установено, че починалият Ш. не е работил легално и не се е осигурявал
на висок доход, но се е грижил за децата, включително и за ищеца и му е
осигурявал облекло, храна за нормален живот, дори му е давал и джобни.
Страната намира, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.137а от ЗДвП водачите и
пътниците в МПС са длъжни да използват обезопасителни колани, когато са в
движение, а в случая МПС в което се е намирал Ш. е било с преустановено
движение. От друга страна според заключението на вещите лица по
изслушаната КСМАТЕ поставеният предпазен колан би причинил още по-
тежки увреждания. На следващо място страната посочва, че по делото било
установено, че водачът Ш. е извършил аварийно спиране, което се е случило
поради възникването на непредвидима опасност – внезапно отваряне на
предния капак на автомобила по време на движение. Тъй като видимостта му
е била блокирана той е следвало да предприеме незабавно спиране. По делото
не било установено Ш. да е имал реална възможност да придвижи
автомобила от дясната лента за движение, в аварийната при блокирана
3
видимост и дали е имал достатъчно време след спирането и преди удара да
слезе от автомобила и да постави светлоотразителен триъгълник. Законът
придвижа алтернативно задължение за използване на аварийни светлини или
светлоотразителен триъгълник. Моли се решението да бъде потвърдено, да
бъдат присъдени деловодни разноски.
В срока на чл.263 ал.2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба
от адв.Чаталбашев, пълномощник на М.А.Ш.. против решение №
785/21.12.2021г. по гр.д. № 398/2021г. на РС – Сливен по отношение размера
на присъденото обезщетение. Страната счита, че като е присъдил минимален
размер на издръжката в размер на 7690,00 лева съдът е допуснал нарушение
на материалния закон. В конкретния случай минималният размер на
издръжката не позволявал задоволяване на минималните нужди на детето и не
бил достатъчен за покриване на всички разходи за храна ,облекло и
поддръжка. Страната счита, че съдът е следвало изцяло да уважи частично
предявения иск от 10 000 лева. Посочва се, че бащата, въпреки всички
затруднения, които е имал, се е грижил за децата си, включително за М.. Той
е бил винаги облечен, нахранен и му е било осигурено всичко за нормален
живот. Законът не изисквал издръжката на децата от родителите да се
осъществява единствено чрез работна заплата. В случая Ш. е съумявал по
различни начини да подсигури детето си. Моли се обжалваното решение да
бъде отменено в отхвърлителната част и исковата претенция да бъде уважена
в цялост. Претендират се деловодни разноски.
По делото е депозиран отговор на насрещна въззивна жалба от юриск.
И., пълномощник на ЗАД „ДаллБогг Живо и Здраве“ Ад, с което насрещната
въззивна жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че починалият
баща на ищеца приживе е имал много дългове, работел незаконно като такси,
превозвал незаконно мигранти и не се е грижил за децата си. Освен това
съгласно СК задължена за издръжка е и майката на ищеца, а застрахователят
не е сред лицата, посочени в разпоредбата на чл.140 ал.8 от СК, които са
задължени да дават издръжка. Отново се излага становище, че за да получи
обезщетение е необходимо ищецът и приживе на баща си да е получавал
издръжка от него. Отново се посочва, че Ахмедов е допринесъл за
4
вредоносния резултат. Моли се насрещната въззивна жалба да не бъде
уважена и в обжалваната в нея част първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
По делото е депозирана частна жалба от адв.Чаталбашев, пълномощник
на М.А.Ш.. против определение № 547/25.02.2022г. по гр.д. № 1398/2021г. по
описа на РС – Сливен, тъй като същото било частично неправилно. Съдът не
бил взел под внимание становището на страната по молбата за изменение на
първоначалното решение по реда на чл.248 от ГПК. Съдът неправилно бил
приел, че такова становище не било депозирано и не го взел предвид при
постановяване на съдебния си акт. Моли се обжалваното определение да бъде
отменено в частта, с която в полза на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД са
присъдени съдебни разноски в размер на 565,95 лева.
По делото е депозиран отговор на частната жалба от юриск. И., с което
частната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че страната
своевременно е направила искането си за присъждане на разноски,
представила е и списък по чл.80 от ГПК, затова правилно такива са били
присъдени с обжалваното определение. Моли се същото да бъде потвърдено.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. В писмено
становище процесуалният и представител юриск.И., заявява че поддържа
въззивната жалба и моли същата да бъде уважена, както и че оспорва
насрещната въззивна жалба и депозираната частна жалба. Претендира
разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В
писмено становище процесуалният и представител адв. Ж. заявява, че
оспорва въззивната жалба, подържа насрещната въззивна жалба и
депозираната частна жалба. Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 11.01.2022г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 24.01.2022 г.
е била депозирана въззивната жалба.
5
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. Неоснователни
се явяват и депозираните насрещна въззивна жалба и частна жалба, съобразно
изложените по – долу мотиви.
По делото няма спор, че ищецът е син и наследник на А.А.Ш.., който е
починал вследствие на травми получени при ПТП настъпило на 28.10.2016г.
Приживе бащата на ищеца се грижел за него, като макар и със значителни
затруднения, с всякакви средства му осигурявал най - необходимото за живот.
Към датата на настъпване на ПТП автомобилът, с който било причинено
произшествието имал валидна застраховка Гражданска отговорност от
05.09.2016г. до 04.09.2017г.
Съгласно Постановление на Пленума но ВС № 4/23.12.1968г., когато
при причинена смърт са увредени близки на починалия, които са понесли
имуществени вреди от неговата смърт, поради факта, че вече не могат да
получават издръжка от него имат право на обезщетение за вреди ако те не се
компенсират от получаваната от тях наследствена пенсия. Право на
обезщетение имат, както лицата, които действително са получавали издръжка,
така и тези, които са имали право да търсят издръжка. В случая ищецът не
получава наследствена пенсия, тъй като наследодателят му не се е осигурявал
приживе. Той получава само лична пенсия. Неговият баща му е осигурявал
издръжка съобразно неголемите си финансови възможности, поради което
трудно може да се приеме, че и да е бил жив е щял да му дава издръжка в
размер по – голям от минималния. В случай, че бащата е бил жив, не е давал
издръжка и е продължавал да работи само нелегално, при евентуална търсена
издръжка на ищеца е щяла да се присъди такава в минимален размер.
Предвид на тези съображения, съдът намира, че правилно размерът на
определеното обезщетение е съобразен с минималната издръжка определена
от ВЛ. Обстоятелството, че майката на ищеца също е задължена да дава
6
издръжка в никакъв случай не означава, че той не може да иска издръжка,
каквато би имал право да иска от баща си. С оглед на изложеното няма
основание за увеличаване размера на присъдената издръжка.
По отношение претенцията на ответната страна за нмаляне на
присъдената издръжка поради наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия А.Ш., съдът намира същата за
неоснователна. По делото са налице данни, че капакът на автомобила, в който
е бил бащата на ищеца се е отворил внезапно, по време на управление на
автомобила и спирането е било инцидентно, непланирано. Не се събраха
доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че А.Ш. е
разполагал с времева възможност да изведе автомобила в аварийната лента
преди да настъпи фаталният удар.
По отношение възраженията съдържащи се в частната жалба за
недължимост на присъденото на ответната страна адвокатско възнаграждение
за въззивна инстанция, съдът намира същото за неоснователно. Ответникът
своевременно е бил направил искане за присъждане на разноски съобразно
отхвърлителната част на иска и е бил представил списък по чл. 80 от ГПК.
Определението на съда по чл.248 от ГПК е правилно.
По отношение твърдението на ответника, че обжалваното решение в
частта на присъдената лихва за месеците след 02.2019г., е неправилно , съдът
намира че очевидно се касае за техническа грешка. От данните по делото е
видно, че ищцовата страна е отправила покана за доброволно заплащане на
обезщетението на 02.04.2019г. От тази дата се дължи законна лихва върху
главницата. При изписване на диспозитива е очевидно, че съдът вместо
02.04.2019г. е изписал 02.2019г. Тази грешка може да се изправи по реда на
чл.247 от ГПК от съда постановил обжалваното първоинстанционно решение
и съдът по същество не следва да извършва корекция по него.
С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.
Съобразно правилата на процеса и тъй като не се уважават претенциите
на нито една от страните, деловодни разноски не следва да се присъдят за
въззивна инстанция.
7
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 785/21.12.2021г. по гр.д. № 1398/2021г.
на Сливенския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8