№ 14888
гр. ,,,, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110123532 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. Й. К., ЕГН **********, срещу „Кре,,,,
БГ“ ЕАД, ЕИК 20,,25, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника
следните вземания, предмет на изпълнителен лист от 10.02.2012 г., издаден във връзка със
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4224/2012 г. по описа на СРС,
44 състав, а именно: сумата от 16 185,39 лв., представляваща главница по договор за банков
кредит от 08.01.2008 г., сумата от 18 435,15 лв., представляваща законна лихва за периода от
27.01.2012 г. до 30.03.2023 г., сумата от 8 224,83 лв., представляваща неолихвяеми вземания
(договорна лихва в размер на 7 098,69 лв. за периода от 25.04.2009 г. до 10.01.2012 г. и
наказателна лихва в размер на 1 126,14 лв. за периода от 25.05.2009 г. до 26.01.2012 г.),
сумата от 1 182,20 лв. - разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4224/2012 г. по описа на СРС, 44 състав срещу него бил издаден
изпълнителен лист на 10.02.2012 г., в полза на „Ра,,,ария“ ЕАД за посочените вземания.
Твърди, че на 16.02.2023 г. било образувано изпълнително дело № 2023,,,23 при ЧСИ Гал,,, с
рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие СГС, по молба на взискателя „Кре,,,, БГ“ ЕАД въз
основа на договор за прехвърляне на вземания от 11.07.2013 г., сключен между „Ра,,,ария“
ЕАД като цедент и „Кре,,,, БГ“ ЕАД като цесионер. Посочва, че въз основа на
изпълнителния лист първоначално било образувано изпълнително дело № 20128430400111
при ЧСИ Ел,,,ва, с рег. № 843 на КЧСИ, което впоследствие било преобразувано под нов №
20169220400654 по описа на ЧСИ Иве,,,ва, с рег. № 922 на КЧСИ. На 12.04.2019 г.
1
изпълнителното дело при ЧСИ Дамова било прекратено поради настъпила перемпция.
Посочва, че по изпълнително дело № 20128430400111 не били извършвани валидни
изпълнителни действия от 29.04.2012 г. Счита, че за периода от 19.04.2012 г. (когато била
връчена поканата за доброволно изпълнение и заповедта по чл. 417 ГПК) до 31.05.2017 г. са
изтекли повече от пет години, освен това за периода от 31.05.2017 г. - когато били наложени
запори на наличните банкови сметки на ищеца, до 16.03.2023 г. (датата на образуване на
последното изпълнително дело) също са изтекли пет години, поради което вземанията са
погасени по давност. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Признава, че въз основа на изпълнителен лист на 10.02.2012 г. е
било образувано изпълнително дело № 20128430400111 при ЧСИ Ел,,,ва, с рег. № 843 на
КЧСИ, а на 06.04.2012 г. били наложени запори на банкови сметки на ищеца. На 24.09.2013
г. като взискател бил конституиран ответникът, като в хода на изпълнителното
производството били извършвани множество изпълнителни действия, прекъсващи
давността. Освен това ищецът се явил лично в кантората на частния съдебен изпълнител с
намерението да погаси доброволно задълженията си, с което действие давността отново
била прекъсната. Ответникът поддържа и че до 26.06.2015 г. погасителната давност не е
текла - ППВС № 3/18.11.1980 г., като същата е продължила да тече от 26.06.2015 г. с
позоваване на съдебна практика. С оглед гореизложеното моли за отхвърляне на предявения
иск и за присъждане на разноски.
С молба вх. № 146056/25.05.2023 г. и с молба вх. № 193380/06.07.2023 г. ищецът е
заявил, че оттегля претенцията си за сумата от 230 лв. - юрисконсултско възнаграждение и за
сумата от 3683,76 лв. - такси по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, дължими по
изпълнително дело № 2023,,,23 при ЧСИ Галин Стоянов Костов, с рег. № 924 на КЧСИ, с
район на действие СГС, към 30.03.2023 г., поради което с определение № 2944/19.01.2024 г.
производството по делото е прекратено в тази част.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото копие от изпълнително дело № 20169220400654 по описа на
ЧСИ Иве,,,ва, с рег. № 922 на КЧСИ и копие от изпълнително дело № 20128430400111 по
описа на ЧСИ Ел,,,ва, с рег. № 843 на КЧСИ, преобразувано под изпълнително дело №
20169220400654 по описа на ЧСИ Иве,,,ва, с рег. № 922 на КЧСИ, вследствие на
прехвърляне на архива на ЧСИ Ел,,,ва на основание чл. 33, ал. 1 ЗЧСИ, считано от
07.01.2016 г., се установява, че изпълнително дело № 20128430400111 по описа на ЧСИ
Ел,,,ва, с рег. № 843 на КЧСИ е образувано по молба вх. № 01078/26.03.2012 г. на „Р,,анк
(България)“ ЕАД срещу Д. Й. К., въз основа на изпълнителен лист от 10.02.2012 г., издаден
по ч. гр. д. № 4224/2012 г. по описа на СРС, 44 състав, въз основа на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от 10.02.2012 г., по силата на който Д. Й. К. е осъден да заплати на „Р,,анк
(България)“ ЕАД сумата от 16 185,39 лв., представляваща изискуем остатък по договор за
2
банков кредит от 08.01.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 27.01.2012 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 7 098,69 лв. за периода от 25.04.2009
г. до 10.01.2012 г., наказателна лихва в размер на 1 126,14 лв. за периода от 25.05.2009 г. до
26.01.2012 г. и 1 182,20 лв. - разноски по делото, а именно: 488,20 лв. за държавна такса и
694 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е извършено възлагане по чл. 18
ЗЧСИ на съдебния изпълнител да извърши цялостна проверка на имущественото състояние
на длъжника, за декларирани банкови сметки, недвижими имоти и МПС, както и да
определя способа за изпълнение, както и е поискано да бъдат предприети конкретни
изпълнителни действия - налагане на запор върху всички левови и валутни сметки, върху
налични ценни книги и други ценности на длъжника в „Р,,анк (България)“ ЕАД, „Обе,,нка“
АД и „Юроб,,,рия“ АД, налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и на възбрана
върху недвижими имоти, собственост на длъжника.
С изх. съобщение № 01315/05.04.2012 г. е наложен запор на сметките (левови и
валутни), суми, депозирани за доверително управление, както и ценности в банкови касети и
трезори на длъжника в „Обе,,нка“ АД, като запорното съобщение е получено от банката на
06.04.2012 г. и със съобщение от 10.04.2012 г. банката е уведомила за налагане на запора, но
че по клиентската сметка има наложен запор по друг изпълнителен лист и липсват авоари.
С изх. съобщение № 01316/05.04.2012 г. е наложен запор на сметките (левови и
валутни), суми, депозирани за доверително управление, както и ценности в банкови касети и
трезори на длъжника в „Юроб,,,рия“ АД, като запорното съобщение е получено от банката
на 06.04.2012 г., с отбелязване, че лицето не е клиент на банката.
С изх. съобщение № 01317/05.04.2012 г. е наложен запор на сметките (левови и
валутни), суми, депозирани за доверително управление, както и ценности в банкови касети и
трезори на длъжника в „Р,,анк (България)“ ЕАД, като запорното съобщение е получено от
банката на 06.04.2012 г. и със съобщение от 09.04.2012 г. банката е уведомила за налагане на
запора, но че по клиентската сметка няма наличност, която да бъде преведена по запора.
На 19.04.2012 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
Видно от Протокол от 19.04.2012 г. длъжникът Д. К. се е явил пред ЧСИ и е поел
ангажимента ежемесечно до края на текущия месец да внася по 100 лв., като първата вноска
ще се направи до 30.04.2012 г., отбелязано е, че при възможност длъжникът ще прави вноски
и в по-голям размер с оглед ефективното погасяване на дълга. Протоколът е подписан от
длъжника К. и от ЧСИ Дамова.
С изх. съобщение № 01528/18.04.2012 г. е изискана информация от Столична
дирекция на МВР ,,,, Сектор „Пътна полиция“ на КАТ относно притежавани от длъжника
ППС и има ли наложени предходни запори и от кого.
С Протокол от 02.05.2012 г. ЧСИ Иве,,,ва е удостоверила, че длъжникът Д. К. я е
уведомил, че до 25.05.2012 г. ще внесе 200 лв. - вноска за месец април и месец май 2012 г.,
съгласно Протокол от 19.04.2012 г.
3
С молба вх. № 02680/23.07.2013 г. „Р,,анк (България)“ ЕАД е уведомило, че с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.06.2013 г. и Конкретен договор за
цесия от 11.07.2013 г. банката е прехвърлила вземанията си към длъжника на „Кре,,,, БГ“
ЕАД, като е поискано постъпващите по изпълнителното дело суми да бъдат превеждани на
цесионера.
С молба вх. № 03512/24.09.2013 г. „Кре,,,, БГ“ ЕАД е поискало да бъде
конституирано като взискател на мястото на „Р,,анк (България)“ ЕАД, предвид извършената
цесия на вземането, за което са представени: Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 24.06.2013 г., по силата на който „Р,,анк (България)“ ЕАД е продало на
„Кре,,,, БГ“ ЕАД портфейл от вземания по договори за кредит и/или договор за издаване и
ползване на кредитна карта (заедно с привилегиите, обезпеченията, изтеклите лихви и
другите му принадлежности), сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си по тях и които са определени в Конкретен договор за цесия, като съгласно
чл. 4.4. продавачът упълномощава изрично купувача да изпраща писмени уведомления от
негово име до длъжниците за сключения Конкретен договор за цесия; Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Р,,анк (България)“
ЕАД и „Кре,,,, БГ“ ЕАД от 24.06.2013 г. и Конкретен договор за цесия (прехвърляне на
вземания) от 11.07.2013 г., ведно с Приложение № 1А, подписани за продавач и купувач
(видно от което в полза на ответника са прехвърлени вземанията срещу ищеца по процесния
договор за кредит от 08.01.2008 г. - вписано под № 60 в приложението - л. 82 от делото);
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което „Р,,анк (България)“
ЕАД на основание чл. 4.3. от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 24.06.2013 г. е потвърдило прехвърлянето на вземанията, произхождащи от договори за
потребителски кредити, изрично посочени в Приложение № 1А към Конкретен договор за
цесия от 11.07.2013 г., подписан между банката и „Кре,,,, БГ“ ЕАД, както и че е
упълномощил купувача да уведоми в качеството му на нов кредитор всички длъжници по
вземанията, посочени в Приложение № 1А към Конкретен договор за цесия от 11.07.2013 г.
за извършеното прехвърляне; пълномощно с изх. № 14867 от 19.07.2013 г. от „Р,,анк
(България)“ ЕАД, с което е упълномощило „Кре,,,, БГ“ ЕАД да представлява „Р,,анк
(България)“ ЕАД като извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед
надлежното уведомяване на всички длъжници за цесията; уведомление за извършено
прехвърляне на вземанията, изходящо от „Р,,анк (България)“ ЕАД, чрез пълномощник
„Кре,,,, БГ“ ЕАД до ищеца във връзка с прехвърляне на вземанията по договора за кредит от
08.01.2008 г.; известие за доставяне на уведомлението за прехвърляне на вземанията на
длъжника, получено лично от последния на 05.08.2013 г. В молбата не е направено искане за
извършване на изпълнителни действия.
С молба вх. № 01091/17.04.2014 г. „Кре,,,, БГ“ ЕАД е поискало от ЧСИ да извърши
справка в отдел „Пътна полиция“ при СДВР за притежавани от длъжника МПС и при
наличие на такива да бъдат предприети съответните изпълнителни действия, с цел
обезпечаване на вземането, както и да бъде уведомено за размера на дължимите такси по
4
ТТР към ЗЧСИ, като е представена и вносна бележка от 15.04.2014 г. за платена такса по т. 3
ТТРЗЧСИ в размер на 6 лв. (с основание справка КАТ).
С изх. съобщение № 01351/06.06.2014 г. е изискана информация от Столична
дирекция на МВР ,,,, Сектор „Пътна полиция“ на КАТ относно притежавани от длъжника
ППС и има ли наложени предходни запори и от кого.
С молба вх. № 01613/24.06.2015 г. „Кре,,,, БГ“ ЕАД е поискало насрочване на дата за
извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника, находящи
се в гр. С,,,жба“, бл. 120, вх. Б, ет. 1, ап. 34, като такъв е насрочен за 12.08.2015 г. от 11,00
часа, като е представена и вносна бележка от 09.07.2015 г. за платена такса в размер на 24 лв.
за изпращане на призовка за принудително изпълнение.
Видно от Протокол от 13.07.2015 г. длъжникът Д. Й. К. се е явил пред ЧСИ и е
заявил, че живее и работи в Германия, но има намерение да погаси задължението си като
започне да прави редовно месечни вноски до 300 лв., като първата вноска ще бъде
направена до края на текущия месец, поискал е да не се извършва опис на движими вещи,
тъй като не живее на адреса, поради което ЧСИ е отменил насрочения за 12.08.2015 г. опис.
Протоколът е подписан от длъжника К. и от ЧСИ Дамова.
С молба вх. № 02516/10.05.2017 г. „Кре,,,, БГ“ ЕАД е поискало от ЧСИ да извърши
справка при БНБ за наличието на банкови сметки на длъжника, като при наличие на такива
да бъдат предприети съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането
на дружеството, като с молба от 13.06.2017 г. е представена и вносна бележка от 09.06.2017
г. за платена такса на основание т. 9 ТТРЗЧСИ в размер на 18 лв. за налагане на запора.
С изх. съобщение № 3008/26.05.2017 г. е наложен запор на банковите сметки,
банкови касетки и открити акредитиви на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД,
като запорното съобщение е получено от банката на 31.05.2017 г. и със съобщение от
31.05.2017 г. банката е уведомила за налагане на запора, но че по сметката има наложен
предходен запор и липсват наличности.
С молба вх. № 938/27.03.2019 г. „Кре,,,, БГ“ ЕАД е поискало от ЧСИ да извърши
справка в ТД на НАП на името на длъжника за наличието на валидно сключени трудови
договори, декларирано движимо/недвижимо имущество и/или банкови сметки и при
наличие на такива да бъдат предприети съответните изпълнителни действия с цел
обезпечаване на вземането, както и да бъде уведомено за размера на дължимите такси за
поисканите изпълнителни действия, съгласно ТТР към ЗЧСИ.
С Постановление за прекратяване от 12.04.2019 г. ЧСИ Иве,,,ва е прекратила
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е разпоредила вдигане на
наложените запори, като видно от отбелязването в същото, постановлението е влязло в сила
на 24.04.2019 г.
С молба вх. № 3701/12.12.2019 г. „Кре,,,, БГ“ ЕАД е поискало от ЧСИ да върне
оригинала на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение срещу длъжника Д. Й. К., като
същият е върнат на взискателя на 24.01.2023 г., за което е съставен протокол.
5
От приетото по делото копие от изпълнително дело № 2023,,,23 по описа на ЧСИ
Галин Костов, с рег. № 924 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е
образувано по молба изх. № 7455/10.02.2023 г. (вх. № 11109/16.02.2023 г. на ЧСИ) на „Кре,,,,
БГ“ ЕАД срещу Д. Й. К., въз основа на процесния изпълнителен лист от 10.02.2012 г.,
издаден по гр. д. № 4224/2012 г. по описа на СРС, 44 състав, въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 10.02.2012 г., по силата на който Д. Й. К. е осъден да заплати
на „Р,,анк (България)“ ЕАД сумата от 16 185,39 лв., представляваща изискуем остатък по
договор за банков кредит от 08.01.2008 г., ведно със законна лихва за периода от 27.01.2012 г.
до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 7 098,69 лв. за периода от
25.04.2009 г. до 10.01.2012 г., наказателна лихва в размер на 1 126,14 лв. за периода от
25.05.2009 г. до 26.01.2012 г. и 1 182,20 лв. - разноски по делото, а именно: 488,20 лв. за
държавна такса и 694 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено, че вземанията по
процесния изпълнителен лист са прехвърлени на „Кре,,,, БГ“ ЕАД по силата на договор за
прехвърляне на вземания от 11.07.2013 г., сключен между „Р,,анк (България)“ ЕАД и „Кре,,,,
БГ“ ЕАД, на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да предприеме
действия по принудително изпълнение, като насрочи дата за опис, оценка и публична продан
на движимите вещи в дома на длъжника, да извърши справка в ТД на НАП на името на
длъжника за наличието на валидно сключени трудови договори, декларирано
движимо/недвижимо имущество и/или банкови сметки, както и да наложи запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение, да извърши справка в Електронния
регистър на БНБ на името на длъжника и да наложи запор върху новооткритите му банкови
сметки, както и върху вземанията му от финансови и платежни институции.
С разпореждане от 17.02.2023 г. ЧСИ е образувал изпълнителното производство и е
разпоредил на длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение, да се уведоми
НАП за започнатото изпълнение срещу длъжника, присъединена е държавата за дължимите
от длъжника публични задължения, разпоредено е да се извърши справка от НБД
„Население“ за семейното състояние на длъжника и от НАП за притежавани от длъжника
недвижими имоти, моторни превозни средства и регистрирано трудово правоотношение,
както и са начислени такси и приети разноски по изпълнителното дело.
С разпореждане от 16.03.2023 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника за
суми по банкови сметки (левови и валутни), открити в „Обе,,нка“ АД и „Първа
инвестиционна банка“ АД (запорното съобщение е получено на 16.03.2023 г.), като запорите
са наложени видно от писмо вх. № 38123/22.03.2023 г. на „Обе,,нка“ АД и писмо вх. №
42842/24.03.2023 г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, но с отбелязване, че дължимите
суми не могат да бъдат преведени поради липса на авоар.
На 22.03.2023 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
Видно от приложеното платежно нареждане от 23.03.2023 г. на посочената дата по
сметка на ЧСИ във връзка с изпълнителното дело от страна на длъжника Д. Й. К. е
преведена сумата от 4996,80 лв., която е разпределена, видно от Протокол за извършено
6
разпределение от 06.04.2023 г. както следва: към ЧСИ Галин Костов - 479,12 лв. и към
„Кре,,,, БГ“ ЕАД - 4 517,68 лв. (с платежно нареждане от 07.04.2023 г.), като след
разпределението са останали незаплатени 16 185,39 лв. - главница, 5 217,95 лв. -
неолихваемо вземане - договорна лихва и 18 471,09 лв. - законна лихва върху главницата от
27.01.2012 г., както и такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3 108,61 лв.
С разпореждане от 01.06.2023 г. изпълнителното дело е спряно въз основа на
издадената по настоящото дело обезпечителна заповед № 424/30.05.2023 г., на основание чл.
389 ГПК и е спряно изпълнението по наложените запори.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК, според
която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез
иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на наличието на
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая предпоставките за
прилагане института на погасителната давност - датата на настъпване изискуемостта на
задължението и изтичане на законоустановения давностен срок, както и наличие на правен
интерес от провеждане на иска.
Срещу това ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи
до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
В случая длъжникът има поначало правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание
(влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК), въз основа на което е
издаден изпълнителен лист.
От материалите по изпълнителното дело при ЧСИ Галин Костов съдът приема за
установено, че ищецът е погасил чрез плащане част от вземанията, за които е предявил
отрицателен установителен иск, позовавайки се на погасяване на правото на принудително
изпълнение за тези суми по давност, а именно сумата от 4 996,80 лв., платена на 23.03.2023
г. Посочената сума е разпределена в полза на взискателя както следва: 1 880,74 лв. - за
договорна лихва, 1 126,14 лв. - за наказателна лихва, 488,20 лв. - за държавна такса по
заповедното дело и 694 лв. - за юрисконсултско възнаграждение по заповедното дело, или
непогасени чрез плащане са останали: главница в размер на 16 185,39 лв., ведно със законна
лихва в размер от 18 471,09 лв. от 27.02.2012 г., и договорна лихва в размер на 5 217,95 лв.
(съгласно протокол за извършено разпределение). За заплатените в изпълнителното дело
суми съдът приема, че за ищеца не е налице правен интерес да търси защита в настоящото
производство, отричайки правото на принудително изпълнение за погасените чрез плащане
вземания. Ето защо и в частта относно разноските по заповедното производство в размер на
сумата от общо 1 182,20 лв., за задълженията за наказателна лихва в размер на 1 126,14 лв. и
7
за договорна лихва за разликата над 5 217,95 лв. до 7 098,69 лв. производството следва да
бъде прекратено. В тази част липсва правен спор между страните относно дължимостта на
тези вземания, предвид което на основание чл. 130 ГПК е недопустимо ищецът да търси
защита по реда на чл. 439 ГПК (в случай, че твърди че сумите са недължимо платени, редът
за защита е чрез предявяване на осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД).
В останалата част искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Безспорно е обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла
в сила заповед за незабавно изпълнение, в хипотезата на чл. 417 ГПК. На основание
последната норма, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение е
основание за издаването на изпълнителен лист. Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.),
заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът
намира, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е
приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. С влизане в сила на заповедта
за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл.
424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Влязлата в сила заповед за
изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите страни на същото основание за
това вземане е недопустим. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези
на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице
влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на заповедта за
изпълнение и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Изброените правни последици приравняват
влязлата в сила заповед за изпълнение на силата на пресъдено нещо, с изключение на
правозасилващото действие на СПН, която е материалноправна последица, характерна за
влязлото в сила решение. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно
решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели
факти, стабилитет и изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се отрече
приложимостта на общата петгодишна погасителна давност, включително относно спорните
лихви (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на
ІV г. о., ВКС, определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на IV г. о.
на ВКС, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС,
определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на II т. о., ВКС, решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение №
50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Поради това
съдът приема, че приложим в случая е петгодишният давностен срок за всички спорни
вземания (независимо от характера им на периодични плащания за изтеклите лихви и
разноски), като срокът на погасителната давност не се и оспорва от ищеца.
8
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение - в случая най - късно на 03.05.2012 г. (с изтичането на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК - покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
19.04.2012 г.), е започнала да тече нова петгодишна давност, тъй като не са релевирани
твърдения, нито са ангажирани данни за различен момент на влизането на заповедта в сила.
По делото не се спори, че вземанията по процесния изпълнителен лист са били
прехвърлени на ответника „Кре,,,, БГ“ ЕАД на 11.07.2013 г. по силата на конкретен договор
за цесия към рамков договор за цесия от 24.06.2013 г., както и че длъжнинкът е бил
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на 05.08.2013 г.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като примерно
и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч.
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В тълкувателното решение е посочено, че относно давността в принудителното
изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е също така, че в гражданското право давността е правна
9
последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да
действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като актът има само декларативен,
а не конститутивен характер.
Съобразно изложеното и чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК - 03.05.2012 г. е започнала да тече нова петгодишна давност.
От представения по делото препис на изпълнително дело № 20128430400111 по описа на
ЧСИ Елена Иванова се установява, че същото е образувано въз основа на молба на „Р,,анк
(България)“ ЕАД на 26.03.2012 г. с приложен към нея процесния изпълнителен лист.
Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение, не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния
изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган.
Това обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а
такава е молбата, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ, която
прекъсва давността. В настоящата хипотеза молбата по чл. 426 ГПК съдържа изрично
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, както и е заявено конкретно изпълнително действие, което да
бъде предприето от съдебния изпълнител - налагане на запор върху банкови сметки и
трудово възнаграждение на длъжника, както и налагане на възбрана върху имот на
длъжника, поради което с нея е била прекъсната давността.
С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящият случай. Съобразявайки
задължителните постановки на посочените тълкувателни решения съдът приема, че в
периода от 26.03.2012 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла.
По процесното изпълнително производство не са били налице и предпоставките за
приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК до 26.06.2015 г. Според настоящия съдебен състав
двугодишният срок е прекъсван както следва: на 06.04.2012 г. (с налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника, с което е прекъсната и давността), на 19.04.2012 г. (с
признанието на длъжника на задълженията, с което е прекъсната и давността), на 17.04.2014
г. (с искането на взискателя за извършване на справка за притежавани от длъжника МПС и
10
предприемане на действия по принудително изпълнение, с което е прекъсната и давността),
на 24.06.2015 г. (с искането на взискателя за извършване на опис и оценка на движимите
вещи в дома на длъжника), т. е. до 26.06.2015 г. двугодишният срок на перемпцията не е
изтекъл, поради което следва да бъдат съобразявани поведението на взискателя и съдебния
изпълнител след този момент (в този смисъл са разясненията на решение № 21/11.01.2024 г.
по гр. д. № 439/2023 г. по описа на ВКС, III г. о.).
След тази дата - 26.06.2015 г. давността е била прекъсната както следва: на 13.07.2015
г. с признанието на длъжника, на 31.05.2017 г. с налагането на запор върху банковите сметки
на длъжника (от получаване на запорното съобщение), на 27.03.2019 г. с искането на
взискателя за предприемане на изпълнителни действия за обезпечаване събирането на
вземането (при съобразяване и наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), на 16.02.2023 г. с
искането за образуване на ново изпълнително дело, с посочени конкретни изпълнителни
способи, на 16.03.2023 г. с налагането на запор върху банкови сметки на длъжника (от
получаване на запорното съобщение), на 23.03.2023 г. с извършеното от длъжника частично
плащане. В този период не е налице срок, по-дълъг от пет години, през който да не са искани
и извършвани изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност за принудително
събиране на вземанията по изпълнителния лист.
Без значение за прекъсване на погасителната давност е и обстоятелството дали по
банковите сметки на длъжника в съответните банки е имало налични авоари или не.
Съгласно решение № 4/16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г. по описа на ВКС, II т. о. запорът
върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което
определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на
взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото
задължено лице - да плаща на длъжника. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението,
като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява
погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава
третото лице да пази запорираните суми (чл. 507, ал. 3). Ако към датата на налагане на
запора наличните в банковата сметка суми са недостатъчни за изплащане на задължението,
то запорът има действие както по отношение на наличните авоари по сметката, така и по
отношение на последващите постъпления общо до размера, посочен в запорното съобщение.
Дали вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде
събрано не са обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на
кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната
воля на кредитора вземането да бъде събрано и съставляват действия, които прекъсват
давността (така определение № 95/10.02.2022 г. по гр. д. № 3033/2021 г. по описа на ВКС, III
г. о.). Следва да се допълни, че с определение № 441/26.05.2022 г. по гр. д. № 495/2022 г. по
описа на ВКС, III г. о. изрично е застъпено становището, че изпращането на запорни
съобщения прекъсва давността, без да е необходимо да има осребряване по извършения
изпълнителен способ.
Без значение е и обстоятелството, че изпълнителното дело № 2016220400654 по описа
11
на ЧСИ Иве,,,ва е било прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, тъй като последиците от прекъсването на давността не се заличават от
перемирането на производството. Прекъсването запазва действието си и новата давност се
счита започнала да тече именно от последното валидно извършено изпълнително действие -
така решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о. В
актуалната съдебна практика на ВКС по въпросите за значението на перемпцията и
давността в изпълнителното производство (напр. ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.
по описа на ОСГТК на ВКС, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на
ВКС, IV г. о., решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.) е възприето
разрешението, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е
имала значение при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., тъй като до обявяването му за
изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело
и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. Прието е също, че двугодишният срок за перемпция започва да тече
от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр.
по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане. Перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е ирелевантна по отношение на
погасителната давност, тъй като правните им последици са различни. Извършването на нови
изпълнителни действия след перемпцията е допустимо, докато съществува подлежащо на
изпълнение право и такива изпълнителни действия са валидни, вкл. годни да прекъсват
погасителната давност.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
Прието е също, че в случаите, когато искането от кредитора за предприемане
12
на изпълнително действие (в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно
чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ), е направено своевременно, но то (изпълнителното
действие) не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа
на изпълнителното производство. Във всички случаи на нередовност се изисква надлежно
указание на органа и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл.
426, ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за
принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК. Разпоредбата на чл. 426,
ал. 3 ГПК задължава съдебния изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на
констатираните нередовности. Бездействието на съдебния изпълнител да приложи правилата
чл. 129 ГПК - да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок
за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да доведе до негативни
за него последици.
В обобщение съгласно т. 3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече
перемирано дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на ново
изпълнително изпълнително дело. Съответните процесуални действия са дължими, тъй като
съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист, а взискателят продължава да има
правото, което може да реализира само по този начин. Давност не тече, ако кредиторът е
поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства
и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в
това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК.
В случая съдът приема, че и след 26.06.2015 г. от страна на взискателя са
предприемани действия, годни да прекъснат както двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, така и давностния срок - с признанието на длъжника на 13.07.2015 г., с искането на
взискателя на 10.05.2017 г. за извършване на справка за банкови сметки на длъжника и
предприемане на съответни изпълнителни действия, с налагането на запор на банкови
сметки на 31.05.2017 г. (от получаване на запорното съобщение), с искането на взискателя
на 27.03.2019 г. за извършване на справка за трудови договори и декларирано движимо и
недвижимо имущество на длъжника и предприемане на съответни изпълнителни действия
(непосочването на конкретно изпълнително действие дори да сочи на нередовност на
искането, не води до негативни последици за взискателя при съобразяване на цитираната
съдебна практика, като ЧСИ е следвало да даде указания за отстраняване на нередовността),
а впоследствие с образуването на ново изпълнително дело на 16.02.2023 г. преди изтичането
на давностния срок, с наложения запор на банкови сметки на 16.03.2023 г. и с плащането от
23.03.2023 г., поради което вземанията не са погасени по давност, при съобразяване и
спирането на теченето на давността поради обявеното извънредно положение в Република
13
България със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр.
28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната
давност е била спряна по силата на закона.
Следва да се посочи, че дори и да се възприеме тезата на ищеца, че последното
валидно изпълнително действие е от 19.04.2012 г., съответно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д.
№ 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС не намира приложение, то с молбите на взискателя
от 17.04.2014 г., от 10.05.2017 г. и от 27.03.2019 г. за предприемане на изпълнителни
действия, давността отново е била прекъсната. Това е така, тъй като дори изпълнителното
дело да е било перемирано, съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново
отделно изпълнително дело, по посочените вече мотиви. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не е образувал ново дело, като при всички случаи валидно предприетите
същински изпълнителни действия дори и по перемирано дело прекъсват давността, след
като са настъпили преди давностният срок да е изтекъл. Следователно давността за
процесният вземания е прекъснала последно на 23.03.2023 г., с извършеното от длъжника
частично плащане, когато е започнала да тече нова петгодишна давност, която би изтекла на
23.03.2028 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че до датата на подаване на исковата молба, а и до
края на устните състезания пред настоящия състав по отношение на вземанията на
ответника спрямо ищеца не е изтекла петгодишната давност за погасяване на правото на
принудително изпълнение. Поради това искът в допустимата си част (за сумата от 16 185,39
лв. - главница по договор за банков кредит от 08.01.2008 г., за сумата от 18 435,15 лв. -
законна лихва за периода от 27.01.2012 г. до 30.03.2023 г., за сумата от 5 217,95 лв. -
договорна лихва за периода от 25.04.2009 г. до 10.01.2012 г.) следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 4 ГПК възниква само за ответника, от който се претендира юрисконсултско
възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 23 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на
14
цената на иска, предмета на делото, фактическата и правната му сложност и извършените в
хода на производството процесуални действия от пълномощника на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. № 30572/31.03.2023 г., подадена
от Д. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С,,,жба“, бл. 120, вх. Б, ет. 1, ап. 34 срещу „Кре,,,,
БГ“ ЕАД, ЕИК 20,,25, със седалище и адрес на управление: гр. ,,,, ра,,,дигеров“ № 21, Биз,,
6“, ет. 2, в частта по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че е погасено по давност правото на принудително
изпълнение за следните вземания, за които по ч. гр. д. № 4224/2012 г. по описа на СРС, 44
състав е издаден изпълнителен лист от 10.02.2012 г., а именно: за сумата от 1 880,74 лв.
(разликата над 5 217,95 лв. до 7 098,69 лв.) - договорна лихва за периода от 25.04.2009 г. до
10.01.2012 г., за сумата от 1 126,14 лв. - наказателна лихва за периода от 25.05.2009 г. до
26.01.2012 г. и за сумата от 1 182,20 лв. - разноски по ч. гр. д. № 4224/2012 г. по описа на
СРС, 44 състав (488,20 лв. - държавна такса и 694 лв. - юрисконсултско възнаграждение), и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 23532/2023 г. по описа на СРС, 48 състав в
посочената част.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С,,,жба“, бл. 120,
вх. Б, ет. 1, ап. 34 срещу „Кре,,,, БГ“ ЕАД, ЕИК 20,,25, със седалище и адрес на управление:
гр. ,,,, ра,,,дигеров“ № 21, Биз,, 6“, ет. 2, отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Д. Й. К. не дължи на „Кре,,,, БГ“ ЕАД поради
погасяване по давност правото на принудително изпълнение следните вземания, за които по
ч. гр. д. № 4224/2012 г. по описа на СРС, 44 състав е издаден изпълнителен лист от
10.02.2012 г.: сумата от 16 185,39 лв., представляваща главница по договор за банков кредит
от 08.01.2008 г., сумата от 18 435,15 лв., представляваща законна лихва за периода от
27.01.2012 г. до 30.03.2023 г. и сумата от 5 217,95 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 25.04.2009 г. до 10.01.2012 г., за събирането на които суми е образувано
изпълнително дело № 2023,,,23 по описа на ЧСИ Галин Костов, с рег. № 924 на КЧСИ, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С,,,жба“, бл. 120, вх. Б, ет. 1, ап. 34
да заплати на „Кре,,,, БГ“ ЕАД, ЕИК 20,,25, със седалище и адрес на управление: гр. ,,,,
ра,,,дигеров“ № 21, Биз,, 6“, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3, ал. 4 и ал. 8 ГПК сумата от 100
лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчване на препис на страните в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено
производството (в която част решението е с характер на определение) и в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 439 ГПК.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16