РЕШЕНИЕ
№
09.12.2014г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ПГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в проведеното открито съдебно заседание на девети декември
две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И., като разгледа
гр.д.№5120/2014г. по описа на ПлРС,
установи:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Гр.дело 5120 от 2014 г. е образувано
въз основа на молба от Д.Д.Г. против М.М.Г., с която се твърди че страните са
съпрузи. Твърди се, че спрямо молителката, ответникът е осъществил акт на дома
насилие на дата 6.11 .2014 г. Твърди се, че молителката се е била заключила в
стаята си, тъй като работи в къщи , а съпругът й възпрепятствал изпълнението на
трудовите й задължения. Твърди се, че
ответникът е започнал да блъска по вратата, без видима причина, а след това
махнал и бравата на вратата. Молителката твърди, че след като успяла да отключи
вратата и да излезе, съпругът й държал отвертка и я заплашил, че ще я намушка с
нея. Твърди се че се е обадила на тел. 112 , като полицаите, които дошли на
място, са съставили протокол за предупреждение. Твърди се че на 7 11 2014 г. е
подала жалба за инцидента в полицията.
Моли съдът да наложи мерки ЗЗДН против
ответника , а именно да се въздържа от извършване на домашно насилие и да бъде
изведен от съвместно обитаваното жилище находящо се на адрес ***.Заедно с молбата
се представят писмени доказателства както и декларация по чл.9 , ал.3 от ЗЗДН.В
с.з. Молителката представлявана от адв. *** *** поддържа молбата и моли съдът
да я уважи и да наложи поисканите мерки
за закрила без посочване на срок за същите.
Ответникът М.М.Г. – р.пр. явява се
лично, като изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди , че на
посочената дата не е осъществил описаният от молителката акт на домашно
насилие,, не е свалял бравата от вратата не я е заплашвал. Посочва също, че пристигналите
по сигнала полицаи, са съставили протоколи за предупреждение и на двамата.
Представя и писмени доказателства – копие от протокол за предупреждение на
моли. Д. Г. *** по преписка №В6651/2014 г. по подадена от М.Г. против Д.Г. жалба
за упражнен от нея психически тормоз.
При така заявеното от страните и с
оглед събраните писмени доказателства съдът намира за установено следното:
Видно от представен удостове***е за
сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за сключен Гр.брак
№0025/23.09.1990 г. на Община – Гулянци, се установява, че страните се намират
в брачна връзка, поради което и на основание чл.3, т.1 от ЗЗДН, настоящето
производство се води от и против
надлежни страни.
По делото като свидетели са разпитани
лицата Д. *** и *** ***. Свидетелката *** посочва, че молителката Г. е била
разстроена и неадекватна, при изпълнение на трудовите си задължения, като
същата описва конкретна случка, без да може да посочи кога се е осъществила тя.
Свидетелката посочва- “предният месец”, като дата на случващото се. Свидетелката
посочва, че контролира изпълнението на трудовите задължения на работещите към
фирмата в т.ч. и на молителката като на същата за посоченият от нея случай
описва, че е забелязала поведение на Г. нетипично за нея и че често е излизала “на
пауза”. Свидетелката твърди че след като е забелязала това поведение на мол. Г.,
й се е обадила да я попита какво става, като Г. й е обяснила, че е изплашена
защото мъжът й силно блъска по вратата. Свидетелката *** описва случка при
която мол.Г. й се обадила плачейки, че мъжът й блъска по вратата. Свидетелката
не може да посочи дата на случая.
По делото видно от представеният
протокол за предупреждение от дата 6.11.2014г. се установява, че мол. Д.Г. е
предупредена по реда на ЗМВР, да не предизвиква по никакъв начин и с никакви
действия обиди или физически деяния лицето М.Г..
По делото се установява също съобразно
твърдението на ответника, че на посочената дата 6.11.2014 г. той също е
предупреден с протокол по реда на ЗМВР, поради което съдът приема за установен
този факт.
По делото е представен протокол за предупреждение
от дата 13.11.2014 г. , с който отв. М.Г. е предупреден да не налага психически
и физически тормоз на лицето Д.Г..
По делото е представена и декларация
по чл.9, ал 3 от ЗЗДН, в която молителката Д.Г. описва акта на домашно насилие
осъществен на 6.11.2014 г., като същата описва, че на посочената дата съпругът
й М. *** е започнал да блъска по вратата на стаята, без видима причина, след
което е махнал бравата на вратата; после я заплашил, че ще я намушка с отвертка.
При така установено от фактическа
страна съдът намира, че на посочената дата 6.11.2014 г. отв. М.Г. е осъществил
акт на домашно насилие спрямо мол. Д.Д.Г. – негова съпруга. Съобразно нормата
на чл.2, ал.1 от ЗЗДН дом.насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опита за такова насилие
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода, личните права
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка, или във фактическо съпружеско съжителство. Съобразно
разпоредбата на чл.13, ал. 3 от ЗЗДН съдът издава заповед за защита от
дом.насилие само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Законът е придал самостоятелно доказателствено значение на тази декларация за
отразените в нея факти и обстоятелства, касаещи акта на дом.насилие.
Приложената по делото декларация от страна на молителката съдържа подробни
данни относно датата и начина, по който е осъществен акта на дом.насилие и в
какво се изразява той. Поради това съдът приема, че представената декларация се
ползва с пълна доказателствена сила относно отразеното в нея, съобразно
разпоредбите на ЗЗДН. В тежест на ответника е да обори доказателствената сила
на декларацията по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН, относно отразеното като акт на домашно насилие.
На същият му е указана с определение №4338 от 14.11.2014 г., доказателствената
тежест в настоящето производство. Доказателства в тази насока не са събрани по
делото. Представените от ответника писмени доказателства сочат обост***
отношения между съпрузите, но не опровергават твърденията за извършен акт на
дом.насилие.
Съдът счита, че показанията на
разпитаните в дн.с.з свидетели, кореспондират с твърденията изложени в молбата
и декларацията. Същите описват мол. Г. като разстроена, плачеща от поведението
на нейния съпруг , като и двете свидетелки описват същата случка с блъскане по
вратата.
При така изложеното следва да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че на дата
6.11.2014г. М.М.Г. е осъществил акт на дом.насилие спрямо Д.Г., което съобразно
даденото понятие в чл.2 ал.1 от ЗЗДН съдът приема като психическо такова.
Следва да бъде взета Мярка за закрила
по чл.5, ал.1 т.1, а именно : Задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на дом.насилие спрямо пострадалата Д.Д.Г.. Съдът счита, че мярката
следва да бъде взета за срок от три месеца.
Съдът счита, че не следва да бъде
налагана мярката по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН – Отстраняване на извършителя от
съвместно обитаваното жилище, тъй като по делото се установи, че и понастоящем
страните живеят заедно, всеки в отделна стая, поради което съдът приема отношенията
им за достатъчно търпими, за да не бъде налагана тази мярка.
С оглед нормата на чл.5, ал.4
предвиждаща задължително налагане на глоба в р-р от 200 до 1000 лв. съдът
намира, че следва да бъде наложена на извършителя М.Г. глоба в минимален размер
на 200 лв.
Следва извършителят да бъде
предупреден, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган,
констатирал нарушението има право да го задържи, като информира незабавно
органите на прокуратурата.
Следва да бъде изпратено копие от
постановеното решение и заповед за защита на ІІ-ро РУП – гр.Плевен
На осн.чл.11, ал.2 от ЗЗДН следва
ответника да бъде осъден да заплати 50.00лв. държавна такса по сметка на ПлРС,
както и направените от молителката разноски в размер на 200.00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че на дата
6.11.2014 г. М.М.Г., с ЕГН********** е извършил акт на домашно насилие спрямо
пострадалата Д.Д.Г., с ЕГН**********.
ПОСТАНОВЯВА мярка за закрила спрямо
пострадалото лице Д.Д.Г., с ЕГН********** срещу извършителя М.М.Г., с ЕГН**********:
На осн.чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН
ЗАДЪЛЖАВА извършителят М.М.Г., с ЕГН********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие, за срок от 3
/три/месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.Д.Г.,
с ЕГН********** против М.М.Г., с ЕГН********** за вземане на мярка за закрила
по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН отстраняване на извършщителя от съвместно
обитаваното жилище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
ОСЪЖДА на осн.чл.5, ал.4 от ЗЗДН М.М.Г.
, с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ ГЛОБА в полза на Държавата, по сметка на ПлРС, в
размер на 200.00 лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.11, ал2 от ЗЗДН М.М.Г.
, с ЕГН********** да ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сума в размер на 50.00 лв. представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА на осн.чл.11, ал2 от ЗЗДН М.М.Г.
, с ЕГН********** да ЗАПЛАТИ на Д.Д.Г., с ЕГН********** сумата от 200.00лв.
представляваща разноски по делото.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на осн.чл.21, ал3 от ЗЗДН извършителя М.М.Г. , с ЕГН**********, че при неизпълнение на Заповедта на
съда полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на Прокуратурата.
На осн.чл.16, ал.3 от ЗЗДН копие от
решението и заповедта да се връчи на ІІ-ро РУП към ОД на МВР – гр.Плевен.
ДА СЕ ИЗДАДАТ служебно изпълнителни
листове за присъдената глоба и държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред
ПлОС в седмодневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
,