П
Р О Т
О К О
Л № 329
гр.
Пловдив, 09.07.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА АНТОНОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
при участието на съдебния секретар Нели Богданова и в присъствието на
прокурора Николай Божилов сложи за
разглеждане докладваното от съдия ВЕЛИНА
АНТОНОВА ВЧНД № 299 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10:10 часа в залата се явиха:
Производството
е по реда на чл. 64 НПК.
В залата
присъства адв. В. К. - защитник на обвиняемия
Б.Н.Р..
Производството
е образувано във връзка с жалба на адв.В. К., защитник на обв. Б.Р., като се
разглежда чрез осигуряване на видеоконферентна връзка с обвиняемия в ареста на
гр. П.
При добър звук
и картина на линията по Skype
в Ареста П. се намират жалбоподателят -
обвиняемият Б.Н.Р.,
в изпълнение разпореждане
на съдията докладчик, издадено въз основа на Заповед на председателя на
Апелативния съд за разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез
видеоконферентна връзка чрез Skype.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор
БОЖИЛОВ.
В съдебната зала
присъства и системният администратор
на Апелативен съд – Пловдив – Валентина
Нончева.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик
АДВ. К.: Поддържам жалбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда.
Адв.
К.: Нямам искания за отводи
на състава на съда.
Представям удостоверение и моля да го приемете. Също така и няколко
договора за потребителски кредит, но тъй като късно ми ги дадоха, нямам копие.
Ще трябва да ги цитирам, а вие да ги приемете на доверие, защото няма да мога
да ги приложа. За това представям
удостоверение от А. К., която е
майка на детето на Б.Р., с оглед липсата
на доходи, от които да издържа сама общото им дете.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Нямам искания за отводи на състава на
съда. Нямам искания за доказателства.
ПРОКУРОРОРЪТ: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че няма процесуална пречка да
се приеме представеното удостоверение и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
И ПРОЧИТА удостоверение,
издадено на името на А. Х. К.
С оглед становищата на страните, че нямат
други искания и тъй като делото е
изяснено съобразно предмета на доказване, съдът намира, че следва да се даде
ход на съдебните прения, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв.
К.: Уважаеми апелативни
съдии, считам, че искането изначално е неоснователно и в тази връзка самото
задържане под стража на Б.Р. е необосновано и немотивирано.
Вярно, първоинстанционният съд в част от
мотивите, които сподели с нас, се обоснова с това, че не е най-важното, но част
от защитната теза относно по-леката мярка беше това, че Б. има дете, видно от
приложения на първоинстанционния съд акт за раждане, същото е на 8 месец, а от
представеното от мен удостоверение е видно, че майката е със нулеви доходи към
настоящия момент. Безспорно майката е тази, която се грижи, но с 0 лева, според
мен, никой човек не може да издържа себе си, а какво да говорим за малко дете
на 8 месеца. Повечето от нас имаме деца и знаем каква е издръжката на едно дете
на тази възраст.
От друга страна, пристигна от С. докладна
записка, която е много лаконична в твърдението си, че Б.Р. е оказал някаква
съпротива при задържането си. Той не е бил задържан реално. Не може да окаже
съпротива човек, който не знае какво се случва с него. Реално, ситуацията и
обстановката е била такава, че в този така наречен „Ф.“ Б.Р. е бил без
предпазна маска и от там органите на реда са се опитали да го санкционират и
той реално, както всеки нормален човек, е опитал да си спести глобата, която
мисля, че е около 300 лева. Тоест, опитът му да се отдалечи от „Ф.“ не е бил
свързан с воденото срещу него наказателно производство от 3 РУП – П., а е било
по-скоро да осуети налагането му на глоба за неносене на маска, което считам,
че не е някакво престъпление. Може би е нарушение на някаква наредба, която не
е закон. От друга страна, твърденията на държавното обвинение пред първата
инстанция, че същият се е укрил от наказателно преследване, вие може да си го
проверите, това е във възможностите ви. Реално наказателното преследване срещу
Б. беше спряно дълго време, тъй като наблюдаващият прокурор към 2018 г. Д. .,
доколкото знам, е в Е. п., но не е в ОП – П. и затова делото беше спряно,
нямаше определен наблюдаващ прокурор и молбата на А. да им бъде върнат
автомобила всъщност може би седмица и половина преди да бъде доведен Б.,
възобнови производството. Беше определен друг наблюдаващ прокурор в лицето на
Б. М. и всъщност, никакви доказателства няма по делото, че Б. по някакъв начин
е издирван. Дори няма и изпратена и върната призовка в цялост. Твърдя, макар че
в това производство не може да се изслушват свидетели, Б. е живял на постоянния
си адрес в С. Дори по негови думи се познава лично с районния инспектор към
местното полицейско управление и са се виждали с него в чисто приятелски
отношения, който дори не му е споменал, че го издирват до момента, в който са
го задържали около хипермаркет „Ф.“. Тоест, твърдението за укриване и бягство,
не отговаря на истината и моля да се съобразите с това при определяне на
мярката. Няма да повтарям това, което пледирах на първата инстанция. Само ви
моля да обърнете внимание. Вътре е приложен акт за раждане на дъщерята на Б.Р..
Същата е на 8 месеца, призната е от него. По време на т.н. издирване на Б.,
същият се е явил и в болница, и в ГРАО, за да припознае детето си, тъй като
нямат брак с майката. Работил е през цялото време, вярно, в строителството, тъй
като е студент, но към настоящата епидемиологична обстановка все още има
изпити, които трябва да вземе, което също е основание за искане на по-лека
мярка, като под по-лека мярка разбирам също да е арест, но да бъде домашен
арест, който да се изпълнява на адреса му в С., бул. К. О., …. Той няма друг
адрес. Това му е и настоящият, и постоянният, а доколкото знам в С. град има
опция домашният арест да се изпълнява с гривни, които са, според мен, много
надеждни и в цял свят престъпници, които са обвинени в геноцид и престъпления
срещу човечеството, също са под домашен арест с именно такива гривни и няма
никаква опасност тези престъпници да се укрият или да извършат нещо друго, а
какво остава за Б..
От друга страна досъдебното производство,
въпреки големия срок - двегодишен, вече
е приключило. Всички свидетели, посочени от обвинението са разпитани пред съдия
и няма как по някакъв начин той да повлияе на техните показания.
Единственото безспорно нещо, залегнало в
искането за най-тежката мярка за неотклонение, е, че има предишно осъждане,
което считам, че, само по себе си, не е достатъчно основание за налагане на
най-тежката мярка за неотклонение спрямо подзащитния ми, при положение, че не
са налице другите кумулативно предвидени предпоставки в закона. Има постоянен
адрес, няма опасност да се укрие. Относно обоснованото предположение за
авторство съм склонен да приема варианта, че намереното наркотично вещество не
е на Б.Р., тъй като той не е живеел сам на този адрес и в разговори със самия
Б. е споделял с мен, че намереното наркотично вещество е на приятелката му А.
К. Доколко самият той е склонен да излъже, че е негово, мога само да гадая, но
истината е такава, че като баща на детето им той, може би, в един по-следващ
момент, но не и в настоящия момент, ще се опита да поеме вината върху себе си,
за да може майката на детето му да бъде на свобода. Но това е само моя хипотеза
и някакво съждение.
От друга страна, има разпитани свидетели
пред съдия - З. Т. – човек, който употребява
наркотични вещества, към настоящия момент вече е осъден. Ноторно известен факт
е на каква цена се правят добри споразумения с представителите на държавното
обвинение и разследващите органи и в замяна на какво се правят. Производството
срещу З. Т. е вследствие на дадените му от него показания и за това наказанието
е условно. Това твърдение на З., че купува от Б., не е вярно, макар и
потвърдено пред съдия. Има много такива случаи на затаяване на истина или
казване на неистина пред съдия с цел облага в наказанието. Истината е, че Б. е
купувал от З. Естествено защитата няма тази възможност да събира оневиняващи
доказателства в досъдебното производство. Нормално е държавното обвинение да
събира само и единствено утежняващи вината и доказващи вината обстоятелства, но затова сме се събрали тук, уважаеми
апелативни съдии, вие в качеството на арбитър в т.нар. спор между държавното
обвинение и защитата, да прецените дали хипотезата, защото макар и след 2
години разследване, е все още хипотеза за авторството на Б. относно
инкриминираното деяние, да прецените коя хипотеза да кредитирате с доверие. От
друга страна пък считам, че Б. заслужава да му бъде даден шанс да си завърши
образованието, защото работи в момента към строежи като общ работник, макар че
е почти с висше образование, но считам, че мярката в случая се явява като
наказание, т.е. успоредно с лишаването от свобода го лишавате от възможността
да се дипломира. Би могло да ме контрира държавното обвинение, че, ако не се
дипломира тази година, ще се дипломира другата, но считам, че най-тежката мярка за неотклонение
в този случай е неадекватна, прекалено тежка, с оглед, както на личността, така
и на деянието, така и на доказателствата по делото. И не на последно място, че от задържане под стража ще пострадат и
трети лица, вкл. и дете на осем месеца, защото макар и под домашен арест Б.
може да се грижи за дъщеря си, докато майката би могла да работи.
Няма как да ви ги представя, затова ви моля
да приемете на доверие думата ми - това
са четири договора за потребителски
кредит, изтеглени от А., тъй като същата е работила на трудов договор, докато
общите работници работят на ежедневно плащане, без договори и не е имало как
той да изтегли кредитите. Те са теглени от А., ползвани са от семейството и са
ползвани за отглеждане на детето, но се изплащат от Б.. От 25 май 2019 г. в С.
– от Т… – кредит в размер 3000 лева, от Б… П. - 2800
лева, не виждам датата, пак от Т… от ноември 2019 г. - за 3000 лева, още един
от Т… за 2699 лева, датата е 22 април. Тези
кредити А. без Б. не може да ги изплаща и би стигнала до патова ситуация, в
която да не може да се грижи за детето Т.е., задържайки Б., вие осъждате едно
осеммесечно дете на мизерия и нищета. Понеже късно ми ги дадоха, ако позволите,
мога да ги снимам и да ги представя през времето, през което ще обсъждате каква
мярка ще вземете на подзащитния ми.
Пропуснах да кажа и това - през 2018 г. Б.
претърпя ПТП, с множество счупвания и фрактури. Представил съм епикриза пред
първата инстанция, от която е видно, че има счупвания, мисля 10 счупвания на 12
ребра, перфориран бял дроб, счупване на крака. ПОС ми отказа СМЕ, която вие не
може да назначите в настоящото производство, но моля да се съобразите със
здравословното състояние. То е такова, че при наличие вече официално на корона
вирус в затвора – П. и факта, че ареста и затвора ги отделя мрежеста ограда и
контактите между арестантите и изтърпяващите наказания е твърде близък, считам,
че здравословното състояние на Б., оставен при условия в близост до наличие на
болни от корона вирус, е необоснован риск за здравето и живота му, тъй като
перфорираният бял дроб и фрактурите по ребрата са от т. н. придружаващи
заболявания, от които много хора починаха към настоящия момент – не само в Б.,
но и в цял свят. От друга страна Б. ми сподели, че има отново болки в ребрата,
тъй като, когато са се опитали да го глобят за маска и после са проверили и са
установили, че трябва, може би, да го търсят за нещо друго, не е оказал
съпротива, но е употребено физическо насилие. Той ще разкаже точно, но не мога
да коментирам дали е имало превишаване на права, но има болки в ребрата. Моля
да му дадете шанс да остане жив, да се грижи за детето и да не прави повече
така, каквото е неговото намерение към момента. Дали ще го спази или не, това
ще покаже времето. Считам, че заслужава да му бъде дадено време, да докаже, че
се е поправил и възпитал.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Б.Н.Р. /за лична защита/:
Съгласен съм с казаното от моя защитник. Не съм извършвал престъпление от
години и не съм се укривал и да ми дадете шанс да се грижа за семейството.
Благодаря! Моля да ми бъде променена мярката „задържане под стража“.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии! Ще бъда
сравнително по-кратък от колегата и ще се спра единствено и само на
възраженията, които наведе той пред вас, като мога да ги групирам по следния
начин:
По отношение на обоснованото предположение
считам, че то не само не се разколебава, но напротив. Вие сте погледнали
делото. Разпитани са множество свидетели, и то пред съдия, които дават
възможност да се направи извод към този момент, че именно Б.Р. е съпричастен
към вмененото му обвинение с предмет наркотични вещества.
Странна беше защита на колегата, като, от
една страна, твърдеше, че неговата сподвижница в живота не работи, а, от друга
страна, едва ли не твърдеше, че тя се е занимавала с тези наркотични вещества и
тя ги е пласирала. Отново странна беше за мен тезата, че това осеммесечно
детенце се отглежда точно в такава ситуация, където всеки от семейството
разпространява наркотици. Наистина странна теза.
По отношение на представеното пред вас за
липса на доходи – не мога да го приема, защото, първо, е нечетливо и, второ, не
е видно откъде изхожда.
По отношение на здравословното му състояние
– обсъждано е в мотивите на първоинстанционния съд, като безспорно се касае за
стари отшумели травми. Обвиняемият е
пред вас, може добре да се види какво е здравословното му състояние. От друга
страна, за всички е известно, че за всяко задържано лице се полагат съответните
медицински грижи, които могат да бъдат положени както в затворническата болница
при Затвора – С., така и във всяко лечебно заведение, вън от Затвора, при
определена нужда на задържаното лице.
По отношение на това дали ще се укрие или ще
извърши ново престъпление: Колегата беше изключително мек, като, едва ли не,
пренарисува всичко, което се е случило по време на задържането на Б.. Вие ще
видите, докладната записка е пред вас, какво е описано в нея – начинът, по
който се е опитал да се отклони, да избяга и пр.
По отношение на това може ли да извърши
друго престъпление: Естествено, че може да извърши друго престъпление и този
извод не е чисто хипотетичен, а е изводим именно от обремененото му съдебно
минало. Това престъпление е извършено в изпитателния срок на друго такова
аналогично престъпление, което може да ни доведе до единствения извод, че
прехраната на Б. е не толкова като общ работник по строежите, а именно като
разпространител на наркотични вещества.
В този смисъл считам, че първоинстанционният
съд абсолютно обосновано, с оглед целите на чл. 57 НК, е взел най-резонната
мярка за обвиняемия, а именно Задържане под стража, поради което моля същата да
бъде потвърдена.
АДВ.
К. /реплика/: Твърдението,
че А. не работи е напълно достоверно и отговаря на истината, тъй като
продажбата на наркотици все още в Б. не се води работа или някаква трудова
заетост.
А относно удостоверението – вижда се, че
същото има печат, вярно, нечетливо е, но при добро желание може да бъде
разчетено.
Относно твърдението, че всички можем да
видим в какво здравословно състояние е Б. Р., аз лично за себе си заявявам, че
нямам медицинско образование и предполагам, че дори и лекар не би могъл по
картинка, с изключение на В., която почина, и други такива с екстрасензорни
умения, могат да прецени здравословното му състояние. Мисля, че и К. също по
телевизията поставяше диагнози. Мисля, че в залата няма човек, който да прецени
здравословното му състояние.
Относно докладната – да, тя е твърде
лаконична, 4-5 реда е и от нея не става ясно нито поведението, нито ситуацията
каква е била.
Относно дали може да извърши друго
престъпление, защото обоснованото предположение било налице – аз считам, че
латинската сентенция „Съмнението в полза на подсъдимия“, а не на обвинението
все още не е отменена и си действа и ви моля всякакви подозрения и съмнения да
ги тълкувате в полза на Б.Р., а не на обвинението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Моля да отмените
определението на окръжния съд. Моля да ми измените мярката за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека. Моля да ми бъде определена мярка домашен
арест, за да мога да работя, да изплащам кредитите и издържам семейството си.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира следното:
Производство е
по реда на чл. 64, ал. 7 - 8 от НПК.
Развива се по инициатива на обвиняемия Р.,
като жалбата на неговия защитник се явява процесуално допустима и подадена в
срок, но разгледана по същество -
неоснователна. След като съобрази доводите на страните и след проверка
на атакуваното определение на ПОС, настоящият съд намира, че същото е правилно
и законосъобразно и следва да се потвърди.
Изцяло се споделят доводите на първия съд, че
и понастоящем са налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража, като
изложените подробни мотиви във връзка с наличието на всяка една от тях няма да
бъдат преповтаряни, тъй като се споделят от въззивния съд. Пред настоящата
инстанция не се релевират доводи, различни от тези, получили вече мотивиран
отговор от първата. Правилно е било отбелязано, че обвиняемият е бил привлечен
за деяние с правна квалификация по чл. 354а, ал. 1, предл. 1 от НК, което се
явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК със
законоустановен специален минимум на долната граница на наказанието лишаване от
свобода от две до осем години, като и кумулативно предвидено наказание – глоба.
В случая подобна санкционна рамка с висок минимум и максимум на наказанието
лишаване от свобода разкрива високата степен на обществена опасност и морална
укоримост на подобно деяние като вид престъпно поведение съгласно предвидената
от законодателя наказателна санкция. Настоящият съд споделя като напълно
обоснован извода на първата инстанция, че от доказателствената маса, събрана
в хода на разследването, може да се
направи извод за наличието на обосновано предположение за авторството на
вмененото престъпление с нужния интензитет на доказателствата, необходими в
производството, свързано с мярка за неотклонение. Не могат да бъдат споделени
доводите на защитата, че от събраните до момента надлежни гласни и писмени
доказателствени средства не се извежда обоснованото предположение да вменената
форма на изпълнителното деяние, тъй като наркотичните вещества всъщност
принадлежали на приятелката на обвиняемия – свидетелката А. Това е така, тъй
като за упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението, като
форма на изпълнително деяние е без значение дали съставомерното въздействие под
формата на държане се осъществява за сметка на самия деец или за трето лице /в
този смисъл решение № 462/2011 г. на ВКС, ІІІ н. о. и решение по н. д. 100/2012
г. на ВКС, ІІІ н. о./. Държането като форма на изпълнителното деяние, е налице
когато деецът разполага предмета на престъплението на определено място и
упражнява фактическа власт върху него без значение къде точно са поставени
вещите /в случая наркотиците/, като
липсата на установена трайна връзка между дееца и предмета на престъплението.
От значение е дали фактическата власт е била свързана с възможност за
разпореждане с предмета на престъплението, тъй като за квалификацията на
деянието като държане е без значение дали добитата фактическа власт за
разпореждане с вещта е пълна или ограничена, самостоятелна или съвместна. С това не могат да бъдат споделени доводите
на защитата за липса на доказателства, обосноваващи предположение за вменената
форма на изпълнителното деяние. Не мога да бъдат споделени и доводите за
дискредитиране на показанията на свид. З. Т., тъй като същите за
последователни, логични и инкриминиращи не само обвиняемия, а и самия свидетел.
Настоящият
съдебен състав споделя и становището, застъпено от ПОС по отношение на
преценката на останалите предпоставки, свързани с вземане на мярка задържане на
обвиняемия, а именно наличие на опасност от извършване на престъпление и от
укриване. Първата от тях е била изведена от тежестта на деянието, особеностите
на предмета на престъплението и предходното осъждане за престъпление също с
предмет наркотични вещества. Отделно от това, обстоятелството, че обвиняемият е
пребивавал продължително време без адресна регистрация в гр. П., поведението му
по време на задържането, както и данните, че актуалното деяние се явява
извършено в изпитателния срок на предходно условно осъждане на лишаване от
свобода, обосновават извода за наличието и на реална опасност от укриване –
видът и тежестта на очакваната санкция в сходни хипотези, също следва да се
приеме за релевантен фактор, наред с всички останали, относими към визираната
опасност. Не намират опора в материалите по делото доводите на защитата, че
обвиняемият не е бил издирван, а и няма логика в претенцията, че е бил
„проверен“ по друг повод за неползване на маска в закрит търговски обект, а да
бъде възобновено настоящото производство във връзка с установяването му. Както
правилно е посочил първият съда адекватната неутрализация на опасностите може
да се постигне само чрез изпълнение на мярка за неотклонение – задържане под
стража.
Не могат да
бъдат споделени доводите на защитата за липса на съвместимост на здравословното
състояние на дееца с условията на ареста. Няма никакви данни установената
травма от 2018 г. в следствие на пътен инцидент да налага хоспитализация, като
няма пречка в случай на необходимост от медицинска интервенция и лечение в
специализирано отделение това да бъде осъществено и в условията на арест, тъй
като задължение на съответните администрации и органите на досъдебното
производство е да осигуряват непрекъсната здравна грижа над задържаните лица,
включително и медицинска помощ да се оказва извън арестните помещения, когато
е необходимо. Най-малкото изнесените от
защитата данни, че обвиняемият е бил трудово ангажиран в строителството
противоречат на доводите за влошено здравословно състояние вследствие на
лекуваната през 2018 г. пътна травма.
Съвкупният
анализ на всичко изложено до момента води до извод, че на настоящия процесуален
етап са налице всички законоустановени предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за воденото спрямо обвиняемия наказателно
преследване е мярката за неотклонение „задържане под стража“, като
ангажираността към низходящ и неговата майка не може да доведе до извод,
противен на вече направения.
Ето защо, ПАС
счете, че обжалваното определение на ПОС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 718, постановено
в съдебно заседание на 02.07.2020 г. по ЧНД № 1219/2020 г. на Окръжен съд –
Пловдив, с което по отношение на Б.Н.Р.,
ЕГН ********** – обвиняем по ДП № 171/2019 г. по описа на Трето РУ на МВР –
П., е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
Определението
е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 10:50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: