№ 34
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500600 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от Община Варна, представлявана от Иван
Николаев Портних – Кмет на Община Варна чрез процесуалния представител
юрисконсулт Г. ЕМ. П. срещу решение № 1615/01.11.2021 год по гр.д. №
1486/2021 год на Окръжен съд Варна, г.о., 9 състав, с което Община Варна е
осъдена да заплати на М. ИВ. Г. сумата 30 000 лв – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие на подхлъзване на непочистен от сняг и лед тротоар и падане на
06.01.2017 год при придвижване по тротоара на бул. „Осми приморски полк“
в посока кв. Виница от долната страна на паркинга на блок 13 на ул.
„Студентска“, при което ищцата е получила комплексно счупване на костите
в областта на раменната кост на дясна ръка с разместване на фрагментите и
счупване на лакътната кост в областта на лакътния израстък (олекранон),
както и счупване на лъчевата кост на дясна ръка в областта на гривнената
става, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 06.01.2017 год до окончателното заплащане, сумата 3141,82 лв
– обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие същия
инцидент, изразяващи се в направени разходи за медикаменти и консумативи
за лечението, както и в осъдителната част за разноските. По съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивникът моли за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът бъде отхвърлен, а в
условия на евентуалност – обезщетението за неимуществени вреди да бъде
намалено поради съпричиняване от страна на пострадалата. Претендират се
1
разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор от М. ИВ. Г. чрез адв. С.Й., в който е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението. Претендират се разноски при условията на чл. 38 от ЗА..
Третото лице-помагач „Хидрострой“ АД не е депозирало отговор на
въззивната жалба.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 49
от ЗЗД, предявен от М. ИВ. Г. с ЕГН ********** срещу Община Варна за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат от подхлъзване и падане на непочистен от сняг и лед
тротоар на бул. „Осми приморски полк” в гр. Варна на 06.01.2017 год, при
което ищцата получила счупване на крайната част на раменната кост на
дясната ръка с разместване на фрагментите и счупване на лакътната кост,
както и счупване на гривнената става на дясната ръка, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд е приел за установено, че инцидентът, при
който ищцата е получила посочените наранявания, е станал при движение по
тротоара на бул. „Осми приморски полк” в посока кв. Виница от долната
страна на паркинга на бл. 13 на ул. „Студентска”.
Тази констатация не кореспондира със събраните по делото
доказателства.
От показанията на свидетеля Я. се установява,че на 06.01.2017 год,
излизайки от дома си в гр. Варна, ул. „Студентска” бл.12, видял пред себе си
ищцата, която преминала по пътеката между бл. 12 и съседния бл. 13, слязла
внимателно по стъпалата, отделящи двата блока, и на около 2-3 метра по
пешеходната алея, обикаляща около бл. 13, се подхлъзнала и паднала. На
приложената схема – извлечение от Google Maps ясно се вижда
разположението на двете жилищни сгради и пътеката между тях. Мястото на
инцидента е отдалечено от бул. „Осми приморски полк” , а и самият свидетел
е категоричен, че той е станал именно на пътеката непосредствено под бл. 13,
която е успоредна на булеварда. На същото място ищцата е изчакала съпруга
си, който бил повикан от свидетеля Я.. Същото е потвърдил и самият той,
разпитан като свидетел, а именно – че е заварил съпругата си седнала на
бордюра под бл. 13, близо до паркинга. В неговите показания мястото на
инцидента е определено в кв. „Левски”, ул. „Студентска”, под бл. 13, а не на
тротоара на бул. „Осми приморски полк”, както е твърдяла ищцата и
неправилно е приел съдът.
Установяването на фактите по делото е от значение за преценката
2
относно наличието на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД.
Според общото правило този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него, при и по повод изпълнението
на тази работа. Тази отговорност е обективна, което в случая означава, че
възложителят отговаря, когато вредите са причинени виновно и
противоправно при (по повод) изпълнението на възложената работа, без
значение дали прекият причинител е известен, както и дали вредата е
причинена чрез действие или бездействие.
Пренесена на плоскостта на разглеждания казус, тази разпоредба
означава, че ответникът в лицето на Община Варна ще отговаря в случаите,
когато вредите са настъпили поради неизпълнение от негова страна на
задълженията, възложени му със закон, във връзка с управлението и
стопанисването на улиците и тротоарите на градската инфрастуктура, които
представляват публична държавна собственост съгласно чл. 8, ал.3 във вр. с
чл 5, ал.1, т.2 и чл. 19 ал.1 т.2 от Закона за пътищата.
Безспорно, разпоредбата на чл. 11 от Закона за общинската собственост
вменява в дълг на общините да управляват имотите и вещите – общинска
собственост, в интерес на населението на общината съобразно разпоредбите
на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за
пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на
общината. Понятията „път” и „тротоар” са дефинирани съответно в §6, т.1 и 6
от ДР на ЗДвП. Съгласно цитираните разпоредби улиците в урбанизираните
територии са приравнени на пътищата, а тротоарите представляват част от
пътя, ограничаваща платното за движение на пътни преводни средства и
предназначена само за движение на пешеходци.
Изхождайки от тези формулировки и с оглед установения факт по делото,
че инцидентът е настъпил на пешеходна алея, ограждаща сградата на бл. 13 и
служеща за връзка между нея и съседния бл. 12, както и с намиращия се
паркинг между тях, следва изводът, че не се касае за улица, респ. тротоар с
посочените по-горе характеристики, а за прилежаща площ към
съществуващите сгради по смисъла на чл. 22 ал.2 от ЗУТ. Според значението,
вложено в ЗУТ, прилежащата площ към сградите следва да се приеме за
такава, необходима за обслужването на съответната сграда. Тя не е част от
уличната инфраструктура и дори в случаите, когато е оформена като тротоар
за преминаване, не се покрива с дефиницията на §6 т.6 от ДР на ЗДвП, тъй
като не е прилежаща към платното за улично движение на превозни средства.
За разлика от уличните тротоари, които са елемент от обхвата на пътя по
смисъла на чл. 5 ал. 2 от Закона за пътищата, и са предназначени за движение
на пешеходци, прилежащите площи служат предимно за достъп към сградите
и за преминаване на живеещите в тях.
В контекста на казаното следва да се разграничат ангажиментите на
общините във връзка с поддържането и в частност – снегопочистването в
градовете. Безспорно като собственик на уличната мрежа, която е публична
3
общинска собственост, общината носи грижата за нейното поддържане и
почистване. Това с пълна сила се отнася за улиците и тротоарите, прилежащи
към тях, обществените паркинги, парковите площи и др. елементи от
градската инженерно-техническа инфраструктура. В изпълнение на
задълженията си като собственик на уличната мрежа, и на осн. чл. 68 от
Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Варна,
приета с решение № 515-7 по протокол № 13 от 29.09.2016 год на Общинския
съвет в гр. Варна, общината е сключила договор с „Хидрострой” АД за
възлагане на дейностите по зимното поддържане на пътища, улици и
булеварди на територията на район „Приморски”. В тази дейност обаче не са
включени междублоковите пространства, а и не съществуват законови
разпоредби, които да вменяват тяхното поддържане, включително почистване
от сняг и лед, в тежест на общините. Напротив, съгласно чл. 72 ал.2 от
цитираната наредба, всички собственици или ползватели на недвижими
имоти или части от тях, са длъжни да почистват териториите пред и около
сградите на имотите си от сняг и лед, а така също и ледените висулки от
сградите и др., застрашаващи живота и здравето на преминаващите хора.
Законодателната логика, по която е проведено това разграничаване на
отговорностите произтича от различното естество и начин на ползване на
прилежащите терени към сградите и на уличните тротоари. Докато
последните са предназначени за обществено ползване от неограничен кръг
лица, то пространствата около жилищните сгради служат преди всичко за
преминаване на обитателите им, затова на тях е възложена и грижата за
поддържането им. Следователно тези територии са извън обхвата на
задълженията на общината, а поради това и тя не следва да отговаря за
вредите, които евентуално биха настъпили.
Поради липсата на законово задължение, обвързващо общината да
извършва дейност по снегопочистване на мястото, където е настъпил
инцидентът и ищцата е пострадала, не е налице противоправност като
съществен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Затова предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен, а първоинстанционното решение – отменено.
При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъдят
разноските по делото в размер на 1262,84 лв, включващ заплатена държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 662,84 лв и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 600 лв (по 300 лв за всяка инстанция, с оглед
на това, че делото не е с висока степен на фактическа и правна сложност ),
определено на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК във вр с чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решение № 1615/01.11.2021 год по гр.д. № 1486/2021 год на
Окръжен съд Варна, г.о., 9 състав и вместо него
П О С Т А Н О В И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн. чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, предявен от
М. ИВ. Г. с ЕГН ********** срещу Община Варна за заплащане на сумата
30 000 лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания вследствие на подхлъзване на непочистен от сняг и лед
тротоар и падане на 06.01.2017 год близо до блок 13 на ул. „Студентска“, при
което ищцата е получила комплексно счупване на костите в областта на
раменната кост на дясна ръка с разместване на фрагментите и счупване на
лакътната кост в областта на лакътния израстък (олекранон), както и счупване
на лъчевата кост на дясна ръка в областта на гривнената става, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
06.01.2017 год до окончателното заплащане, както и иска за сумата 3141,82 лв
– обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие същия
инцидент, изразяващи се в направени разходи за медикаменти и консумативи
за лечението, ведно със законната лихва от 04.04.2017 год до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА М. ИВ. Г. с ЕГН ********** да заплати на Община Варна,
ЕИК *********, с адрес гр.Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43
разноски по делото в размер на 1262,84 лв, включващ заплатена държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 662,84 лв и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 600 лв за двете инстанци
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5