№ 2745
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20241100507795 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 5832/01.04.2024 г., постановено по гр.д. № 38410/2022 г.
по описа на СРС, 64 състав, са отхвърлени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Н. С., гражданин на
Република Турция, персонален № ****, да заплати на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, по отношение на топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № ****, аб. № 235165, суми,
както следва:
578,74 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия
(ТЕ) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането;
110,36 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 22.06.2022 г. върху главницата за ТЕ;
14,90 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
1
датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането;
3,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. върху главницата за ДР.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Бруната“ ООД, понастоящем „Далсия“ ООД.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – „Топлофикация София“ ЕАД.
Въззивникът поддържа, че представените доказателства – касови
бележки, не удостоверяват направени плащания, погасяващи задължения за
процесния период, а такива за последващ период. Моли съда решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено, а исковете – изцяло уважени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на
въззивната жалба.
Третото лице помагач „Далсия” ООД не изразява становище по
въззивната жалба на ищеца.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата
цялост.
2
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
По същество на спора съдът приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника Н. С., гражданин на Република Турция, персонален №
****, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № ****, аб. № 235165, суми, както следва:
578,74 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия
(ТЕ) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането;
110,36 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 22.06.2022 г. върху главницата за ТЕ;
14,90 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането;
3,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до
22.06.2022 г. върху главницата за ДР.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който е посочил, че е погасил
всички претендирани от ищеца задължения за процесния период. Представени
са доказателства – 33 бр. касови бележки.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената
топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния
3
период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява
легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази
услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово
разпределение. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер
на дължимата лихва.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже правоизключващите си възражения – извършено плащане на
претендираните от ищеца суми.
По отношение на вземането за главница за топлинна енергия въззивният
съд намира следното:
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че
„Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на
дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и
подзаконови актове по прилагането му. Установява се от представените по
делото доказателства, че процесният имот се намира в сграда – етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия.
Законът императивно урежда възникването на облигационно
правоотношение между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното
предприятие. Достатъчно е притежанието на вещно право върху
топлоснабдения имот – на ползване или собственост, за да възникне
задължение за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия.
Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне
облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Възможно е да
бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на право на
собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, и топлопреносно предприятие за сключване на договор за продажба на
4
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия. Тогава именно това
лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на
цената на доставената топлинна енергия. Договорът подлежи на доказване по
общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017 г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или
техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на
постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По
общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните
съвпаднат, което следва да бъде изрично или с конклудентни действия,
изразяващи съгласие, като в определени случаи законът може да изисква
форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия. Чл.
149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени
между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда –
етажна собственост.
Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на подобен изричен писмен договор, когато се касае за
топлоснабдена сграда – етажна собственост. Тогава всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната
собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът
придава допълнителни правни последици на придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот –
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът
императивно приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на
придобиване на имота с новия собственик или вещен ползвател на същия.
5
Следователно облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и друг правен субект може да възникне както с изричен писмен
акт /при постигане на съгласие за същественото съдържание на договора/, така
и презюмирано /със самия факт на придобиване на собственост или вещно
право на ползване/. Възникването на ново облигационно правоотношение за
конкретен имот /без значение дали изрично или презюмирано/ води до
преустановяване на действието за в бъдеще на предходното правоотношение
за този имот. Следователно, за да може да се прецени с кое лице ищцовото
дружество е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за
конкретен имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кого
последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия
/изричен или презюмиран/.
Въззивната инстанция приема, че в настоящия случай клиент на топлинна
енергия и страна по облигационно отношение с „Топлофикация София“ ЕАД
е Н. С.. Това обстоятелство не се оспорва от ответника въззиваем, а и се
установява от представените по делото доказателства – Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 33, том I, рег. № 2460, дело №
32/28.02.2017 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в момента на придобиване на процесния имот е
възникнало облигационното отношение с топлопреносното предприятие.
Ответникът въззиваем е задължен за всички нововъзникнали и възникнали и
непогасени до този момент задължения за потребена топлинна енергия.
По делото не се оспорва размерът на потребената топлинна енергия,
поради което в първоинстанционното и във въззивното производства не са
допуснати експертизи.
Единственият спорен въпрос е дали с плащанията, доказателство за които
са представените от ответника с отговора на исковата молба 33 бр. касови
бележки, са погасени задълженията за процесния период. Този въпрос е
правен, като в случая въззивният съд приема, че е приложимо правилото на
чл. 76, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и
също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно
да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
6
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
От представените 33 бр. касови бележки се установява, че на 01.07.2022
г., т.е. преди подаването на исковата молба, са извършени плащания на обща
стойност 1181,93 лв. По делото не се спори, че плащанията са направени в
размерите, които се твърдят от ответника, и на датата, посочена на всяка от
касовите бележки, както и че съществуват задължения на ответника по
отношение на ищцовото дружество както за процесния период – 01.05.2018 г.
– 30.04.2020 г., така и за текущия период към момента на извършените
плащания – от 01.05.2020 г. насетне.
На всяка касова бележка е посочено задължения по коя издадена от ищеца
фактура и за кой период са погасени. 12 броя от касовите бележки
удостоверяват плащания на задължения за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.
13 броя от касовите бележки удостоверяват плащания на задължения за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. Една касова бележка удостоверява
плащане за месец май 2022 г. 7 броя касови бележки на обща стойност 0,21 лв.
се отнасят за периода от месец ноември 2018 г. до месец май 2019 г. На същите
е посочено, че е погасена лихва. По отношение на тези писмени доказателства
следва да се приеме, че същите удостоверяват плащания, направени преди
подаване на исковата молба, погасяващи изцяло задължения за мораторна
лихва по фактури за периода от месец ноември 2018 г. до месец май 2019 г. По
делото не се твърди и не се установява размерът на тези задължения да е по-
голям от платените суми, поради което въззивният съд приема, че изборът на
длъжника по смисъла на чл. 76, ал. 1 ЗЗД обвързва кредитора и за платено се
счита именно посоченото от длъжника – мораторните лихви за периода от
месец ноември 2018 г. до месец май 2019 г.
Въззивният съд намира извода на първоинстанционния съд за отнасяне на
всички 33 плащания на обща стойност 1181,93 лв. към процесния период за
неправилен.
Доколкото от представените 26 броя касови бележки (без седемте,
отнасящи се безусловно за процесния период) може да се направи
категорично заключение кои задължения към топлопреносното предприятие
са погасени – тези за периода от 01.05.2020 г. до 01.05.2022 г., то съгласно
правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД следва да се приеме, че ответникът въззиваем е
7
погасил именно текущи свои задължения към ищцовото дружество, а не
такива, отнасящи се за процесния период. Това е така, тъй като от тези
писмени доказателства може да се направи извод, че потребителят е упражнил
правото си на избор по смисъла на чл. 76, ал. 1 ЗЗД – да заяви кои точно свои
задължения погасява. Изводът на районния съд е в противоречие с
установеното от тези писмени доказателства, поради което същият е
неправилен.
Въззивният съд стига до извода, че претендираната от ищцовото
дружество главница за реално потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. не е погасена, поради което е дължима от
ответника. Последният не е възразил в отговора на исковата молба срещу
посочения в исковата молба размер на същата, поради което следва да се
приеме, че същият възлиза на 578,74 лв. Решението на районния съд в тази
част е неправилно и следва да бъде отменено.
По отношение на вземането за главница за дялово разпределение
въззивният съд намира следното:
Според чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата в
режим на етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Задължението е възложено на топлопреносното предприятие,
което съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършва дялово разпределение на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен
регистър по чл. 139а ЗЕ. В Общите условия от 2016 г. е закрепено в чл. 22, ал.
1, пр. 2 и ал. 2 ОУ, че дялово разпределение се извършва възмездно чрез
възлагане на търговец, избран от клиента, като клиентът заплаща на
продавача стойността за услугата „дялово разпределение“. Начинът, по който
се формира стойността на услугата за дялово разпределение, е регламентиран
в чл. 36, ал. 1 ОУ. Съгласно посочената разпоредба клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и
начинът на заплащане на услугата се определят от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Безспорно по делото е обстоятелството, че
„Бруната“ ООД, сега „Далсия“ ООД е извършвал дяловото разпределение в
8
процесния период. По делото е приет протокол от проведено Общо събрание,
ведно със списък на етажните собственици, за процесната сграда за избор на
ФДР, като е взето решение за сключване на договор с „Бруната България“
ООД (предишно наименование на „Далсия“ ООД). Сред подписалите се
етажни собственици е и праводателят на въззиваемия. Представен е и договор,
сключен между етажните собственици в процесната сграда и фирмата за
дялово разпределение „Бруната България“ ООД (предишно наименование на
„Далсия“ ООД), с който страните са договорили извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода. Предвид така ангажираните по делото
доказателства, ищецът се легитимира като носител на правото да получи
стойността на извършваната услуга дялово разпределение. Следователно,
доколкото няма оспорване на размера на претендираната главница за дялово
разпределение, в полза на ищцовото дружество е налице вземане в размер на
14,90 лв. за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г. Решението на районния съд и
в тази част е неправилно и следва да бъде отменено.
По отношение на вземането за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия въззивният съд намира следното:
В процесния период действат Общи условия, одобрени от ДКЕВР на
27.06.2016 г. и в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 ОУ след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
9
Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Съгласно чл. 28 ОУ продавачът връчва чрез търговеца на
упълномощеното лице в СЕС изравнителните сметки /обща и индивидуални/
на клиентите, като датата на връчването на изравнителните сметки се
удостоверява с подпис на упълномощеното лице, а последното информира
клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата на получаването и
връчва индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис, удостоверяващ
датата на връчването.
Съгласно чл. 33, ал. 4 и 5 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, а при неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума
за топлинна енергия.
Видно от уредбата в действащите за процесния период общи условия,
мораторна лихва върху прогнозно определени суми за потребление на
топлинна енергия не се начислява. Такава се дължи само върху задължения за
реално потребена енергия, отчитана в края на отоплителния сезон
/изравнителни сметки/ или ежемесечно /при реално отчитане показанията на
топломерите и водомерите всеки месец/.
Задълженията на клиента на ТЕ е уговорено да се заплащат след изтичане
на 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят, поради което
следва да се приеме, че падежът на същите възниква с изтичане на този срок.
Ответникът не е релевирал оплаквания по отношение на размера на
претендираната от ищеца мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, а именно 110,36 лв. По делото се установи, че за периода от месец
ноември 2018 г. до месец май 2019 г. са погасени суми за мораторна лихва в
размер на 0,21 лв., но претенцията на ищцовото дружество е за периода от
15.09.2019 г. до 22.06.2022 г., поради което се явява изцяло основателна.
Решението на районния съд в тази част е неправилно и следва да бъде
отменено.
10
По отношение на вземането за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение въззивният съд намира следното:
Крайният резултат на първата инстанция по отношение присъждането на
тази лихва е правилен и, макар и по различни съображения, решението на
първоинстанционния съд в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
В общите условия на ищцовото дружество не е уговорен конкретен
падеж на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това
положение, за да изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от
кредитора съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени никакви
доказателства, от които да се установи, че ищецът е отправил подобна покана
до ответника за плащането на цената за дялово разпределение, поради което и
последният не е изпаднал в забава по отношение тези плащания и не дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на разноските:
В първата инстанция ищецът е претендирал разноски в размер на 50 лв.
/държавна такса/, както и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.
78, ал. 8 ГПК следва да бъде определено такова в размер на 100 лв. Съобразно
уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде
възстановена сумата от 149,28 лв.
Въззивникът „Топлофикация София“ ЕАД е претендирал заплащането на
юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК следва да бъде определено такова в размер на 100 лв. Въззивникът е
сторил и разноски за държавна такса в размер на 25 лв. Съобразно уважената
част от въззивната жалба и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
възстановени 124,40 лв.
Въззиваемата страна не претендира разноски.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5832/01.04.2024 г., постановено по гр.д. №
11
38410/2022 г. по описа на СРС, 64 състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника Н. С., гражданин на Република Турция, персонален № ****, да
заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № ****, аб. № 235165, суми, както следва:
578,74 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия
(ТЕ) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането;
110,36 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 22.06.2022 г. върху главницата за ТЕ;
14,90 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. С., гражданин на Република Турция, персонален № ****,
да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, по
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ № ****, аб. № 235165, суми, както следва:
578,74 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия
(ТЕ) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането;
110,36 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 22.06.2022 г. върху главницата за ТЕ;
14,90 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР)
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.07.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
12
ОСЪЖДА Н. С., гражданин на Република Турция, персонален № ****,
да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 149,28 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5832/01.04.2024 г., постановено по гр.д. №
38410/2022 г. по описа на СРС, 64 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. С., гражданин на Република Турция, персонален № ****,
да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 124,40 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД – “Бруната” ООД, понастоящем
„Далсия“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13