Решение по дело №791/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			30.07.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	02.07.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Роза Цветанова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		791		2019

 

                                дело №                          по описа за                              г.

 

Н.П.Б., ЕГН **********, чрез адв. Н.П., съдебен адрес: ***, оф.3, е предявила срещу О.Н.М., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.417, т.9 ГПК. Искането е да бъде прието за установено по отношение на ответницата съществуването на вземане в размер на 10 000 лева, представляващо част от дължимата сума по запис на заповед от 28.08.2018 г. с падеж 29.12.2018 г., издаден от ответника в полза на ищеца за сумата 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2019 г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 28.08.2018 г. ответникът е издал в негова полза запис на заповед за сумата 35 000 лева, с който издателят му безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на ищеца посочената сума на падежа – на 29.12.2018 г. Ответникът не изпълнил задължението си, включително до настоящия момент.

Поради това ищецът на основание чл.417, т.9 ГПК поискал от ДРС да издаде заповед за незабавно изпълнение на парично вземане и изпълнителен лист за част от задължението в размер на 10 000 лв. По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 117/2019 г. по описа на РС - Дупница, по същото е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но ответникът е депозирал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, който счита иска за неоснователен. Твърди, че не е налице валиден запис на заповед; че приложеният запис на заповед не е бил предявен за плащане на падежа - 29.12.2018 г., с което е нарушен чл.538 вр. чл.477 ТЗ; че липсва каузално основание за издаването на записа на заповед; че издателят е подписал записа на заповед вследствие извършена измама и отправени заплахи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

По искане на ищеца е приложено ч.гр.д. № 117/2019 г. по описа на ДнРС, по което в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подадено възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК. По посоченото заповедно производство е приложен в оригинал запис на заповед, издаден от О.Н.М. на 28.08.2018 г., с който тя се е задължила да плати на Н.П.Б. сумата 35 000 лева, с падеж 29.12.2018 г., като едновременно е посочено, че записът на заповед е платим на предявяване, без протест и разноски.

От показанията на разпитаните свидетели Константин Лазаров и Любомир Зашев се установява, че страните са имали продължителни търговски отношения, във връзка с които О.Н.М. е получавала заеми от Н.П.Б.; поради затруднения в плащането на тези заеми според свидетеля Лазаров между двете е възникнало напрежение, като от О.М. знае, че Н.Б. упражнавяла натиск и отправяла закани спрямо нея, включително при подписване на процесния запис на заповед.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 117/2019 г. по описа на РС – Дупница въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК - запис на заповед от 28.08.2018 г.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест ищецът следва да докаже, че представеният по делото запис на заповед е редовен. В този смисъл са и разясненията, дадени с т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК - подлежащо на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.

Видно от съдържанието на процесния запис на заповед е, че в него е посочен падеж - 29.12.2018 г. и едновременно е посочено, че записът на заповед е платим на предявяване. Доводът на ищеца, че изразът «платим на предявяване» е част от бланката, използвана от издателя, не може да обоснове извод, че този израз не е част от съдържанието на ценната книга, предвид формалния й характер.

В определение № 749 от 23.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 857/2009 г., II т. о., ТК, е прието, че е нищожен запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата, както и израза, че е платим при предявяването му. Строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от закона, включително за определяне на падежа, съгласно чл.535, т.3, вр. чл.486, ал.1, вр. чл.537 ТЗ, налагат извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване.

Издателят, като се е задължил да плати посочената сума на 29.12.2018 г. и едновременно с това в записа на заповед е посочил, че същият "е платим при предявяването му", е поел задължение с неясно определен падеж. Поради това записът на заповед не е редовен от външна страна - няма валидно определен падеж съгласно чл.486, ал.1 ТЗ и е нищожен съгласно чл.486, ал.2 ТЗ, респ. - не е годно изпълнително основание. Този извод обуславя отхвърляне на предявения иск за признаване за установено, че част от сумата по процесния запис на заповед – 10 000 лв., се дължи от ответника. Цитираната от ищеца съдебна практика е в същия смисъл - Определение № 782 от 9.11.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 127/2009 г., II т. о., ТК; Определение № 762 от 2.11.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 712/2010 г., II т. о., ТК; Определение № 148 от 2.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 121/2010 г., II т. о., ТК; Определение № 146 от 23.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 125/2009 г., I т. о., ТК.

С оглед на горния извод, съдът не следва да обсъжда наведените от ответника доводи за нарушение на чл.538 вр. чл.477 ТЗ, липса на каузално основание за издаването на записа на заповед, извършена измама и отправени заплахи при издаване на записа на заповед.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение /определено съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. е основателно направеното от ищцата възражение за прекомерност – липсва фактическа или правна сложност на делото/ в размер на 830 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено по отношение на О.Н.М., ЕГН **********, съществуването на вземане на Н.П.Б., ЕГН **********, в размер на 10 000 лева, представляващо част от дължимата сума по запис на заповед от 28.08.2018 г., издаден от О.Н.М. в полза на Н.П.Б. за сумата 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2019 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Н.П.Б., ЕГН **********, да заплати на О.Н.М., ЕГН **********, разноски по водене на делото в размер на 830 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: