Р Е Ш Е Н И Е № 720
гр.Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, II състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети март
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Дичев адм. д. № 2494 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следв. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на М.Л.Т., ЕГН **********,***, лично и като ЕТ „М. – М. Т. “, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „***“ № 6, чрез адв. А., против
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620007645-091-001/17.06.2021 г., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП – Пловдив и Ревизионен акт за поправка на РА № П-16001621114909-003-001/30.06.2021
г.,потвърдени с Решение № 458/25.08.2021 г. на директор дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ / Д"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта за допълнително установени за задължения за ДДС за периода 01.12.2014 г. – 31.07.2017
г. в размер на 17 851.17 лв., ведно с
прилежащите лихви
за забава в размер на 9 101.42 лв.
и вноски за здравно осигуряване за: - 2014 г. в размер на 2 102.40 лв. и
лихви 1 308.61 лв.; - за 2015 г. в размер на 2 292.83 лв. и лихви –
1 193.68 лв.; за 2016 г. в размер на 2 294.40 лв. и лихви – 961.81
лв.; - 2017 г. в размер на 2 275.20 лв. и лихви – 723.07 лв.; - 2018 г. в
размер на 2 251.20 лв. и лихви 487.17 лв. и за 2019 г. в размер на
2 611.20 лв. и лихви – 299.59 лв. (общо главница 31 678.40 лв. и общо
лихви 14 075.35 лв.).
Жалбоподателят
твърди, че РА е неправилен и незаконосъобразен, тъй като ревизиращият екип
неправилно е приел, че М. Т. , в качеството си на ЕТ „М. – М. Т. “ е извършвал
независима икономическа дейност, отдавайки под наем за временно ползване
недвижими имоти, поради което и неправилно са начислили на ЕТ допълнителни
задължения за ДДС, като излага подробни доводи в тази насока. Отделно от това,
се позовава и на изтекла погасителна давност за задълженията за 2014 г. По
отношение РАПРА се излагат доводи, че със същото не се поправя очевидна фактическа
грешка, а се изменя по същество установеното с РА. Иска се от съда да отмени и
двата цитирани по-горе административни акта, като незаконосъобразни.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът
по жалбата - директор дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Б. оспорва жалбата, която счита за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена по съображения, изложени в депозираната
по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 ДОПК,
съдът приема за установено следното:
Началото
на ревизионното производство е сложено с издаване на ЗВР № Р-16001620007645-020-001
от 08.12.2020 г. (л.335, т.2), издадена от Д.А.И., главен инспектор по
приходите при ТД на НАП – Пловдив, с обхват задълженията на ЕТ „М. – М. Т. “
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г.
– 31.12.2019 г.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г.; данък върху добавената стойност за
периода 01.12.2014 г. – 31.12.2019 г. и ЗО – за самоосигуряващи се лица за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2019 г., като е определен срок за приключване на ревизията
до 3 месеца, считано от датата на връчването й, което е редовно сторено на 10.12.2020
г. Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001620007645-020-002 от 10.03.2021 г. (л.145, т.1), с която срокът
на ревизията е удължен до 10.05.2021 г.
Въз
основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001620007645-092-001/21.05.2021
г. (л.37, т.1), като в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, от ревизираното лице е
постъпило възражение срещу така изготвения доклад вх. № 10184#1 от 08.06.2021 г. (л.92, т.1), въз основа на
които е издаден и процесният Ревизионен акт № Р-16001620007645-091-001/17.06.2021
г. (л.34, т.1).
В
срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт, в частта на установените задължения за ДДС и вноски за здравно
осигуряване общо в размер на главница 31678.40 лв. и лихви общо 14 075.35 лв. е
обжалван пред директор на дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в
срока по чл.155 ал.1 ДОПК е постановил и Решение № 458/25.08.2021 г., с което е
потвърдил изцяло РА.
Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.1 ДОПК и от компетентните органи по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност
на лицата, които следва да издават ревизионния акт. Изложеното налага извод, че
в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.
Следва
да се констатира също така, че от приобщените по делото доказателства се
установява, че ЗВР, ЗИЗВР и РА са подписани с валидни електронни подписи,
положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис
към момента на подписването на електронните документи.
Предвид
изложеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган, в изискуемата се форма и при спазени административнопроцесуални правила
за това.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
I.
По Закона
за данък върху добавената стойност.
Ревизията
по ЗДДС е за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.20019 г. От справка в ТР на АВ е
установено, че М.Л.Т. има регистриран едноличен
търговец с наименование: ЕТ „М. – М. Т. “ с ЕИК ***. Регистрацията на ФЛ в качеството му на търговец е по ф. д. №
16026/1991 г. при СГС, фирмено
отделение. Във връзка с извършена промяна на седалището и адреса на управление,
търговецът е регистриран с Решение № 4716/1993 г. на ПОС от 30.03.1993 г. по ф.
д. № 2781/1993 г., пререгистриран на 29.07.2008 г. Статус на търговеца –
действащ, развива дейност. Лицето, в качеството му на търговец, е регистрирано
за целите на ДСС, считано от 22.04.2002 г. За ревизирания период ЕТ „М. – М. Т.
“ не е осъществявал дейност. За периода от 01.01.2013 г. – 31.07.2017 г. са
подавани СД по ЗДДС в срока по чл.125 ал.1, ал.3 и ал.5 от ЗДДС, които са с
нулеви стойности.
В
хода на ревизията е констатирано, че М.Л.Т. е реализирал приходи от наем от
отдаване на недвижими имоти на фирми.
Лицето е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, в които в Приложение № 4 са
декларирани получените доходи от отдаването на имуществото под наем. Според
декларация на РЛ, наемните суми са получавани месечно. Установено е, че за
данъчните периоди от 01.08.2017 г. до 31.12.2019 г. в подадените СД по ЗДДП и в
дневниците за продажби са декларирани получени приходи от наем на ФЛ М. Т. . В
съответствие с изискванията на чл.125 ал.6 от ЗДДС, информацията от регистрите
за отчитане на данъка е подадена по електронен път, за което са издадени
протоколи за приемане на декларации и дневници по ДДС. В уведомленията лицето
се идентифицира с ЕИК на ЕТ.
Органите
по приходите са приели, че М. Т. получава редовен приход от отдаване под наем
на имущество, в качеството му на ФЛ извън доходите от стопанска дейност като
ЕТ. Счетено е, че съгласно чл.3 ал.2 от ЗДДС това представлява независима икономическа
дейност и лицето се явява данъчнозадължено лице по смисъла на ал.1 от същия
текст, и подлежи на облагане с 20 % ставка на данъка, съгласно чл.66 ал.1 т.1
от ЗДДС. Прието е, че не е налице хипотезата на чл.45 ал.4 от ЗДДС, поради
което данъчната основа на доставката следва да се определи по реда на чл.26
ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Прието е също така, че датата на данъчното събитие за
изискуемост на данъка и възникването на задължение за неговото начисляване
следва да е всеки календарен месец, тъй като доставката е с периодично и
непрекъснато изпълнение, съгласно чл.26 ал.4 от ЗДДС, и наемът е дължим месечно
по декларация на РЛ. Прието е също така, че на основание чл.113 ал.1 и ал.4 от
с. з., РЛ е следвало да издаде фактура в петдневен срок от възникването на
данъчното събитие и на начисли ДДС по реда на чл.86 ал.1 от ЗДДС, като издаде
данъчен документ, посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по чл.125 за този
данъчен период и посочи документа в дневника за продажби са съответния данъчен
период. Посочено е, че размерът на данъка следва да се определи като включен в
цената по реда на чл.67 ал.2 от ЗДДС.
В
хода на ревизията е установено, че за ревизирания период М. Т. е получил
следните приходи от наем, декларирани помесечно от него в изготвени справки: -
за м.12.2014 г. – 2 844.00 лв., като за целите на ДДС е приета данъчна
основа в размер на 2 370.00 лв. и ДДС 474.00 лв.; за 2015 г. –
34 644.90 лв. или месечно по 2 887.07 лв., но органите по приходите
са приели месечен приход от 2 844.00 лв. (ДО – 2 370.00 лв. и ДДС
474.00 лв.), равен на този от м.12.2014 г. или общ годишен доход за 2015 г. от
34 128.00 лв.; за 2016 г. – 40 619.00 лв. или 3 384.91 лв., в т.
ч. ДО – 2 620.83 лв. и ДДС 564.16 лв.; - за 2017 г. – 58 359.55 лв.,
но считано от м.август 2017 г. М. Т. е издавал за получените наеми данъчни
фактури и е начислявал ДДС, който е декларирал в СД по ЗДДС. Констатирано е, че
за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г. са издадени фактури на обща
стойност 28 843.92 лв. , или е прието, че за периода от 01.01.2017 г. до
31.07.2017 г. вкл., Т. следва да начисли
данък за получените от него наеми суми, които са в размер на 29 515.63 лв.
или по 702.75 лв. ДДС месечно. За
данъчни периоди 2018 и 2019 г. не са начислявани допълнителни задължения, тъй
като лицето е издавало фактури и е начислило ДДС с тях. Така е формиран извод,
че общият размер на начисления ДДС за ревизирания период е 17 851.17 лв.
II.
По Закона за
здравното осигуряване
В
хода на ревизионното производство е констатирано, че в ИС на НАП липсват данни
за регистрация на М. Т. като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4 ал.3
т.1, 2 и 4 от КСО. Установено е и, че жалбоподателят няма сключени трудови
договори за ревизирания период. Подадени са ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014,
2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 г., в които, в Приложение № 4 /доходи от наем или
друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество/ са декларирани
доходи от наем. За 2016 г. са декларирани и доходи от лихви в Приложение № 6
/доходи от други източници по чл.35 от ЗДДФЛ/.
За
периода 01.01.2014 г. – 31.12.2019 г. М.Л.Т., съгласно подадена декларация обр.7 „Данни за възникване на
задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен
доход на основание чл.40 ал.5 от ЗЗО“ е внесъл дължими месечни авансови
здравноосигурителни вноски върху половината от минималния размер на
осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за
съответната година.
В
резултат на извършените процесуални действия и анализ на събраните при
ревизията доказателства от органите по приходите е установен облагаем доход от
доходи от наем, както следва: - за 2014 г. – в размер на 30 849.01 лв.; -
за 2015 г. – в размер на 36 557.86 лв.; - за 2017 г. – в размер на
52 523.59 лв.; - за 2018 г. – в размер на 46 736.70 лв. и за 2019 г.
– в размер на 53 915.13 лв.
На
основание чл.40 ал.5 от ЗЗО, от органите по приходите е извършено годишно
изравняване на осигурителния доход на задълженото лице и са определени
окончателни здравноосигурителни вноски, върху разликата между облагаемия
придобит от лицето доход от наем и осигурителния доход, върху който същото е
направило авансови вноски.
За
да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия
екип, като подробно е посочил и нормативната уредба, регулираща този вид
финансови отношения.
В
съдебно заседание на 23.02.2022 г. е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени
по делото документи, както и допълнително представени такива. В заключението се сочи, че през периода
м.01.2014 г. – м.07.2017 г. ЕТ „М.– М. Т. “ , ЕИК ***, не е упражнявал
търговска дейност; приходи и разходи не са извършвани; не е имало движение на
финансови средства и активи. М. Т. , в качеството му на ЕТ „М. – М. Т. “, ЕИК ***
е регистриран по ЗДДС, считано от 22.04.2002 г. с ИН по ЗДДС BG***. За ревизирания период ЕТ е подавал нулеви
СД по ЗДДС. Експертът сочи, че съгласно чл.107 от ЗДДС, ЕТ „М. – М. Т. “ не е
подлежал на служебна дерегистрация. Установено е, че М. Т. , с ЕГН **********,
е подал заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 163911701249065/01.08.2017 г.,
като същото е със статус „отхвърлена регистрация“, поради което ФЛ М. Т. , с
ЕГН **********, е подавал, считано от 01.08.2017 г.СД по ЗДДС по съществуващия
ИН по ЗДДС на ЕТ „М. - М. Т. “, BG***.
Данните, съдържащи се в СД по ЗДДС, след м.август 2017 г. имат следното съдържание: - М.Л.Т., гр.
Пловдив, ул. „***“ № 25, ет.4, ап.16; ИН по ЗДДС на ЕТ – BG***; ИН **********. В табличен вид са
представени и извършените продажби, като приходите от декларираните продажби са
счетоводно отразени в счетоводството на М.Л.Т., с ЕГН **********, и декларирани
от него в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Експертът е констатирал, че няма данни ЕТ „М.
– М. Т. “, ЕИК *** да е имал установени и непогасени задължения за ДДС. Вещото
лице сочи, че поради достигане на оборот за 12 последователни месеца преди
текущия над 50 000 лв., М. Т. , с ЕГН **********, е подал заявление за
регистрация по ЗДДС с вх. № 163911701249065/01.08.2017 г. и в този смисъл,
експертът е посочил приходите по години. С експертизата е констатирано също
така, че за периода 2014 – 2016 г. вкл., дружествата-платци не са начислявали ДДС. За периода 2014 – 2016 дружествата-наематели,
в качеството си на платци на наем, са издавали служебни бележки по чл.45 ал.5
от ЗДДС, съответно, не са ползвали ДК за наема. Плащанията са извършвани на М.
Т. по банков път.
В
съдебно заседание на 23.02.2022 г. е разпитана като свидетел Л.М.М., от чийто
показания се установява, че е
счетоводител на М. Т. от 2012 - 2013 г., който има ЕТ, което не функционира и
не работи много отдавна. От 2017 г. физическото лице отдава имоти под наем и
през 2017 г., в края на юли, превишил облагаемия оборот 50 000 лв. по ЗДДС и
било наложително да подаде заявление за регистрация на физическото лице М. Т. .
Въпросното заявление било прието и получили отговор от НАП, че няма да има нова
регистрация, ФЛ ще подава и ще се отчита с ДДС номер на ЕТ. Заявлението за тази
регистрация го подала лично свидетелката, като упълномощено от него лице и като
негов счетоводител. Заедно със заявлението за регистрация към НАП подали и оборота
на лицето в рамките на 12 месеца назад. Към онзи момент НАП не предявил никакви
претенции към въпросния оборот и облагането му с ДДС, нито била предприета
някаква инициатива по отношение на лицето, което според свидетелката е обичайна
практика – ако се подаде заявление за регистрация и лицето е имало дейност
назад, се проверява дейността на лицето. Към 01.08.2017 г., когато подали
заявлението, от страна на НАП нямало никакви претенции или действия относно
оборота, който са представили на документи. Заявили, че имат оборот над 50 000
лв. и нищо не е предприето, а 4 години по-късно, във връзка с извадкови
проверки на наемодатели, лицето Т. попада в тази извадка, проверена 5 години
назад и се начислява въпросното ДДС. Доколкото свидетелката си спомня,
заявлението подала на 01.08.2017 г., като по този начин е спазила законовите
срокове, подала го е на място, на хартия
и било прието от НАП с вх. номер. Твърди, че не обслужва счетоводно едноличния
търговец, който няма дейност от 10 г. Преди това е имал дейност, но не е било
по нейно време. До м. юли 2014 г. подавали нулевите справки-декларации по ДДС,
тъй като лицето няма никаква дейност, но е изпълнило задължението си по ЗДДС за
подаване на нулеви справки-декларации.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени: - справка за облагаемия
оборот за последните 12 месеца на М. Т. , СД по ЗДДС и хронологични регистри за
2017, 2018 и 2019 г.
При
така изложеното съдът намира, че РА е постановен
при неправилно приложение на материалния закон.
По
делото няма спор по фактите.
Основният
спорен момент е получените доходи от отдадени под наем недвижими имоти от М. Т.
, като физическо лице, следва ли да се облагат с ДДС, предвид обстоятелството,
че ЕТ „М. – М. Т. “, собственост на последния е дерегистрирано по ЗДДС лице.
Настоящият
състав намира, че неправилно органът по приходите е приел наличие на
предпоставките на ЗДДС и по конкретно на чл.3 ал.2 от ЗДДС. Съгласно последната
разпоредба независима икономическа дейност е дейността на производители,
търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и
селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на
частен съдебен изпълнител и нотариус; независима икономическа дейност е и всяка
дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него.
На
първо място, видно от всички представени нотариални актове, вкл. и от изводите
на ревизиращия екип недвижимите имоти, с
изключение на три имота са в съсобственост. Първият е - имот в с. Гълъбово - вила и земя, получено
по наследство, лична собственост на М. Т. ; вторият е сграда на ул. „***“ № 75,
гр. Пловдив и третият е самостоятелен обект от сграда, находяща се в гр.
Пловдив, ул. „***“ № 25 (ап.16от ет.4), които два имота са СИО, съгласно
дадените писмени обяснения от съпругата Ж. Т. а в хода на ревизионното
производство (л.144, т.1). Всички останали имоти са в съсобственост с трети
лица – наследници, съгласно представените удостоверения за наследници (л.300 и
л.311, т.т.2), като М. Т. притежава идеални части, вариращи от порядъка на 0.17
до 0.33 ид.ч.
На
второ място, безспорно е установено, че плащанията на наемите са извършвани по
банкова сметка ***, като наред с това не се оспорва и факта на авансово
удържания и плащан данък от наемодателя – лицето надлежно е подавало ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ за процесните гданъчни периоди, като в нито една от тях не са
декларирани доходи от стопанска дейност на ЕТ, а само наеми по съответните
приложения подробно посочени по-горе.
На
трето място, в РД и РА липсват каквито и да било доказателства, че
дружествата-наематели са начислявали ДДС и са ползвали ДК за наемите, като
последното обстоятелство е безспорно установено и от ССчЕ.
На следващо място, безспорно е установено, че
ЕТ „М. – М. Т. “ не осъществявало търговска дейност за периода 01.01.2014 г. - 01.07.2017 г., не е извършвало приходи и
разходи, не е имало движение на финансови средства и активи; подавало е
надлежно нулеви СД по ЗДДС.
Безспорно
е и обстоятелството, че от страна на приходната администрация няма установени
задължения за ДДС на ЕТ, както и, че приходите от наеми не са отразявани в
счетоводството на ЕТ, а в това на ФЛ М. Т. .
На
следващо място, не става ясно какви са доводите на приходната администрация по
отношение регистрацията по ЗДДС с VIN на
ЕТ „М. – М. Т. “, предвид разпоредбата на § 1 ал.4 от ППЗДДС, според която
когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер по ДДС
в качеството си на едноличен търговец и впоследствие се заличи от търговския
регистър и за него са налице основанията за регистрация по закона, лицето е
длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационен номер по ДДС е
единният граждански номер, съответно личният номер на чужденец, пред който е
поставен знакът "BG". В този смисъл е становище изх. №
20-00-708/05.06.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, което не е спазено от
страна на приходната администрация, още повече, че в самото заявление от 01.08.2017
г. (л.л.65, т.1), в кл.А, макар и да не е посочено наименованието, посочен е
ЕГН на Т. , а не ЕИК на ЕТ „М. – М. Т. “; посочен е адресът на физическото
лице, а не адресът на ЕТ.
В
тази връзка е необходимо да се отбележи следното:
Съгласно
чл.56 от ТЗ всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може
да се регистрира като едноличен търговец. По смисъла на чл.1 ал.1 от ТЗ
търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя
от дейностите или сделките, неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.
Според чл.1 ал.3 от ТЗ търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие,
което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин,
даже ако дейността му не е посочена в ал.1.
Логическото
и систематическото тълкуване на цитираните разпоредби налага извода, че
едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в
сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл.1
ал.1 от ТЗ. Съгласно чл.15 ал.1 от ТЗ търговското предприятие е съвкупност от
права, задължения и фактически отношения. Аргумент за обособеността на
включеното в търговското предприятие имущество на едноличния търговец, когато
той е в брак, спрямо съпружеската имуществена общност е разпоредбата на чл.15
ал.1 от ТЗ, според която прехвърлянето на предприятието става единствено по
волята на търговеца. Търговският закон не изисква съгласието на другия съпруг,
както е според чл.21 ал.1 от СК за разпореждане с общи движими и недвижими вещи
и права върху тях - съпружеска имуществена общност.
Тези
доводи /част от ТР № 2/01 г. на ОСГК на ВКС/ налагат на извода, че доходите от
наем на личен имот или в режим на СИО, който не е включен в предприятието на
търговеца, не са предмет на облагаеми доставки, тъй като не са част от
дейността на ЕТ.
От
така изложените факти, става ясно, че всички договори са сключени от ФЛ М. Т. ,
като каза се, с изключение на 1 имот –
този в с. Гълъбово, който е лична собственост, всички останали са или в СИ или
в друга съсобственост. Имотите не са включени в предприятието на ЕТ, а доходите
от наем са декларирани по реда на ЗДДФЛ и е платен данък върху тях.
Съгласно
чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е дейността, осъществявана
редовно или по занятие срещу възнаграждение. Съгласно Решение на СЕС по дело
С-180/00 и С-181/00, понятието ДЗЛ се определя във връзка с понятието за
икономическа дейност; според т.36 обикновеното упражняване на правото на
собственост на неговия титуляр, само по себе си, не може да бъде разглеждано
като икономическа дейност. Определяно е дали лицето предприема активни действия
за съответната сделка, чрез средства, подобни на тези, използвани от
производител, търговец или доставчик на услуги по смисъла на чл.9 §1 ал.2 от
Директива 2006/112/ЕС на Съвета. Като такива действия СЕС изброява
благоустройствени мероприятия в имота и използването на изпитани средства за
пускане на пазара, като уточнява, че те не се вписват в действията по
управление на личното имущество.
Както се
установи, не само в хода на ревизията, но и в настоящото съдебно производство, нито
един от имотите не е включен в активите на предприятието на ЕТ, както и няма
данни получените приходи и разходи, свързани с имотите, да са осчетоводявани от
ЕТ. Действително, договорите са сключени от името на физическото лице М. Т. ,
като каза се, договорите се отнасят до имоти или СИО или друга съсобственост,
като само един имот е лична собственост.
Съобразно
практиката на СЕС по дело С–291/92, дело С-415/98, дело С-269/00, дело С-72/05
и дело С-25/03, няма пречка имотите да се използват, както за търговска /икономическа/
дейност, така и за лични нужди и, съответно, лицето преценява дали да ги включи
в имуществото на своето предприятие или да ги запази за свое лично имущество.
В процесния
случай данъчните органи са били длъжни да установят факта на включването на имотите
в имуществото на търговското предприятие. След като няма такива доказателства,
то се формира изводът, че РЛ е запазило всеки един от имотите, съответно
частите от тях, като свое лично имущество, с което ги е изключило от системата
за облагане с ДДС. В тази връзка необосновано е прието от приходната
администрация, че отдаването под наем на процесните имоти не е за лични нужди,
доколкото няма категорични данни, че сключените договори за наем са свързани
именно с осъществяваната от ЕТ икономическа дейност, т.е. включването на
имотите като активи в предприятието на търговеца, респ. реализирането на
определени приходи и разходи, свързани с имотите, които да са били надлежно
осчетоводени, но не в счетоводството на ЕТ „М. – М. Т. “, а в това на ФЛ – М.
Т. .
Следователно,
възприемайки за правилен подхода, без да са налице категорични доказателства,
че процесните недвижими имота са част от предприятието на ЕТ и са използвани
само за професионални нужди, в частта за определени задължения за ДДС за
периода 2014 – 2019 г., органите по приходите са издали незаконосъобразен РА, който
следва да се отмени. В този смисъл решение № 8815 от 25.06.2014 г. по адм. дело
№ 9560/2013 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение,
решение № 6817 от 07.06.2016 г. по адм.дело № 11244/2015 г. по описа на
Върховен административен съд, първо отделение.
Предвид, че е недоказано наличието на
недеклариран облагаем доход от ревизираното лице, по отношение
на същото липсват и материалноправните предпоставки за установяване
на задължения по ЗЗО, предвид което оспореният акт следва да бъде отменен и в
тази му част.
Крайният
извод на настоящия състав на съда е, че жалбата, като основателна, следва да бъде
уважена, а ревизионният акт, като неправилен и незаконосъобразен - отменен.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 350.00 (триста и
петдесет) лв., представляващи 50.00 лв. държавна такси и 300.00 депозит за вещо
лице.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив,
II състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-16001620007645-091-001/17.06.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Пловдив и Ревизионен акт за поправка на РА № П-16001621114909-003-001/30.06.20201, потвърдени с Решение № 458/25.08.2021 г. на
директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /
Д"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени
за задължения за ДДС за периода 01.12.2014 г. – 31.07.2017 г. в размер на 17 851.17 лв., ведно с прилежащите лихви за
забава в размер на 9 101.42 лв. и вноски за здравно осигуряване за: - 2014 г. в
размер на 2 102.40 лв. и лихви 1 308.61 лв.; - за 2015 г. в размер на 2 292.83
лв. и лихви – 1 193.68 лв.; за 2016 г. в размер на 2 294.40 лв. и лихви –
961.81 лв.; - 2017 г. в размер на 2 275.20 лв. и лихви – 723.07 лв.; - 2018 г.
в размер на 2 251.20 лв. и лихви 487.17 лв. и за 2019 г. в размер на 2 611.20
лв. и лихви – 299.59 лв. (общо главница 31 678.40 лв. и общо лихви 14 075.35
лв.).
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите – София да заплати на М.Л.Т., ЕГН **********,***, сумата
от 350.00 (триста и петдесет) лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: