Решение по дело №1680/2017 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е   №

 

Гр.Козлодуй, 22 декември 2017 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори състав, в публично заседание на 21.12.2017 г. /Двадесет и първи декември две хиляди и седемнадесета година/, в състав:                                               

                                                                               Районен съдия: Адриана Добрева

 

при участието на секретаря Галина Дикова

като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело №1680 по описа за 2017 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 28 вр. чл.26 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –  Козлодуй Владислава Христова Борисова – Върбанова за настаняване на малолетното дете Г.В.Р., ЕГН ********** в семейството на близка и роднина на майката /нейна братовчедка/ А.К.О., ЕГН ********** с адрес *** до настъпване на промяна в обстоятелствата или до отпадане на основанията.

В съдебно заседание молителя се представлява от социален работник, който поддържа молбата.

Майката на детето, чиято закрила се иска участва лично и излага подробно становище за обстоятелствата, поради които се налага закрила на детето, както и изразява съгласие то да бъде настанено в семейството на близка и роднина А.К.О..

Роднината, при когото се иска да бъде настанено детето А.К. участва лично и изразява становище по молбата, че желае и има възможност да се грижи за детето Г.В.Р..

Прокурора участващ по делото изразява становище за основателност и доказаност на молбата и счита, че следва да бъде уважена.

Приемния родител като трета страна се явява и изразява становище в смисъл,

            Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

            Молбата е подадена от надлежна страна съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗДет. и не е обвързана със срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът намира молбата за основателна и доказана по следните съображения:

          По делото не се спори по фактите, които се установяват от представените в административната преписка доказателства, както следва:

Административното производство е инициирано от директора на ДСП Козлодуй за настаняване на Г.В.Р., ЕГН ********** в семейството на близка и роднина на майката /нейна братовчедка/ А.К.О., ЕГН ********** с адрес ***.

По административната преписка е бил изготвен и социален доклад от експерт по закрила на детето с подробна обосновка относно изложените обстоятелства, мотивиращи налагането на исканата мярка за закрила на детето - посочени са потребностите на детето, свързано с развитието му, капацитета на родителите и факторите на средата и семейството. Приложен към социалния доклад е и план за действие на Дирекция социално подпомагане, чиято краткосрочна цел е задоволяване на основните базови психологически потребности на детето, а дългосрочната такава – отглеждане на детето в семейна среда. Социалният доклад е съпроводен и с оценка на потребностите на детето.

Със Заповед № ЗД/Д-ВР-К-029/09.11.2017 г. влязла в сила, директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Козлодуй е настанил по административен ред малолетното дете Г.В.Р., ЕГН ********** в семейството на близка и роднина на майката /нейна братовчедка/ А.К.О., ЕГН ********** с адрес ***.

            От социалния доклад и останалите доказателства по делото безспорно се установява, че детето, Г.В.Р., ЕГН ********** е с единствен родител майка В.Р.И. и баща - неизвестен.

По делото безспорно се установява и, че майката на детето има постоянен и настоящ адрес ***, но не живее там, а до скоро е била в чужбина на работа, като преди седмици се е завърната, но след месец декември отново ще замине в чужбина на работа. Установява се и, че майката и детето нямат жилище, в което да живеят, нито майката има доходи, което налага да пътува в чужбина. Именно поради тези обстоятелства майката е сезирала социалната служба с искане детето й, както и другите деца да бъдат настанени по реда на ЗЗДет. при близката и позната А.К..

Изслушана в съдебно заседание последната изразява желание и съгласие да се грижи за детето.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Съдебните решения, постановени в производство по чл.26 и чл.28 от ЗЗДет., /озаглавен „настаняване по съдебен ред”/ представляват актове на спорна съдебна администрация на гражданските отношения, свързани с настаняване на дете извън семейството / в този смисъл Определение № 189 от 2.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1233/2009 г., III г. о., ГК./ и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Настаняването на дете извън семейството не означава лишаване от родителски права, а водещи са интересът и закрилата на детето.

Съобразно нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. Следователно, в конкретния случай, се касае за налагане на мярка от съда за настаняване на детето в приемно семейство като мярка на закрила на детето.

Съгласно разпоредбата на чл. 125 СК, родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителите нямат право да използват насилие, както и методи за възпитание, които уронват достойнството на детето. Това са част от задълженията на родителите, които същите имат съгласно закона. За да бъде счетено, че родителят полага адекватни грижи за детето, следва да се установи комплексно изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо детето. Изпълнението на едни задължения на родителя не компенсира неизпълнението на други негови задължения. Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на родителя спрямо детето се дължи постоянно.

По делото безспорно се установи, че майката В.Р.И. няма възможност и желание да се грижи за детето Г.. Дори напротив, с начина си на живот майката поставя в риск детето. Освен това тя няма доходи, няма подходящи жилищни условия, нито има близки на които може да разчита, ако предприеме нужните действия да полага трайно грижи за детето си.

 Събраните доказателства са достатъчни за да се определи, че майката трайно не  полага адекватни грижи за детето, поради което съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за закрила на детето е налице основание за настаняване на детето извън семейството. Оставането на детето при майката  би влошило неговото физическо и емоционално състояние.

Законът за закрила на детето регламентира специфични обществени отношения, при които определящи са интересите на децата.

Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДет, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Безспорно е установено от данните по административната преписка, че поведението на майката създава невъзможност тя да се грижи за него и го поставя в опасност – увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от Допълнителната разпоредба на ЗЗДет. Посредством предприетата мярка /чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет./ се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В случая административният орган е преценил, че са изчерпани възможностите за оставането на детето в семейна среда, налице е възмосжност то да бъде настанено в дома на близки и роднини и тази мярка се явява подходяща, с цел защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителите.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да уважи молбата и настани детето в семейството на Роднина и близка на майката А.К.О. с адрес *** до промяна на обстоятелствата, ако настъпят такива, или до отпадане на основанието за настаняването на детето.

Мотивиран от горното и на основание чл.28 ЗЗДет., съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

НАСТАНЯВА малолетното дете Г.В.Р., ЕГН ********** в семейството на близка и роднина на майката /нейна братовчедка/ А.К.О., ЕГН ********** с адрес *** до настъпване на промяна в обстоятелствата или до отпадане на основанията.

 

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

 

            РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд Враца.

                                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ :